№ 493
гр. Монтана, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630101041 по описа за 2025 година
Разглежда се установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ГПК,
съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищцата П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,‘ №
42 е предявила срещу ответното дружество ,,К‘‘ЕООД, ЕИК:
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,
установителен иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
OL00095162 от 28.03.2024 г., е недействителен, съгласно чл.26, ал.1, предл.1-
во от ЗЗД, вр. чл.11, ал., т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК; осъдителен иск за
заплащане на сумата от 199,66 лв., с която ответното дружество
неоснователно се обогатило за сметка на ищцата по нищожния Договор за
кредит.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в
който искът се оспорва като неоснователен и недоказан, за което се
излагат пространни съображения от ответника. Моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан, като претендира деловодни разноски.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане,
като предявени от и срещу надлежна страна в производството с допустим
петитум.
Разгледани по същество, съдът намира: установителният иск е основателен, а
осъдителният- неоснователен, като погасен в хода на делото.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Видно от приобщените писмени доказателства, между страните
П. П. П., ЕГН ********** и ,,К‘‘ЕООД, ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и
адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,, бил сключен Договор за потребителски
кредит № OL00095162 от 28.03.2024 г. при следните параметри на кредита:
-Сума по кредита-800лв. предоставен кредит;
-Вид на кредита-потребителски;
- Лихвен процент- 40,10%‘;
- Годишен процент на разходите- 48,36 %;
-Такса експресно разглеждане- 165,22 лв.;
-247,82 лв. неустойка;
-Срок на кредита- 5 месеца;
-Обща дължима сума по кредита- 1 295 лв.;
Не е спорно и е видно от приобщените по делото писмени
доказателства, че в процесния договор за заем страните били уговорили такса
експресно разглеждане в размер от 165,22 лв. Наименовано по този начин,
вземането не било включено в посочения размер на ГПР по кредита-48,36%.
Сумата е следвало да се включи в ГПР, тъй като оскъпява кредита и
представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘, недопустимо увеличавайки разходите по
заема на Кполучателя. Невключвайки вземането в посочения размер на ГПР,
Крът е въвел потребителя в заблуждение относно основните параметри на
кредита. Очевидно е, че включвайки вземането за такса експресно
разглеждане на кредита от 165,22 лв., размерът на ГПР съществено би
надскочил допустимия размер от пет пъти размерът на законната лихва- 50 %,
което и съгласно чл. 19, ал.4, вр. чл. 22 от ЗПК води до недействителност на
целия договор за кредит.Респективно договорът следва да се прогласи за
недействителен от съда.
Съгласно чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая, ответното дружество безспорно е
получило сумата от 199,66 лв. по недействителен договор, т.е. при
първоначална липса на основание, неоснователно се е обогатило за сметка на
ищцата, предвид което дължи връщане на сумата на Кполучателя. Съгласно
чл. 235, ал.3 от ГПК обаче, съдът следва да съобрази и фактите, настъпили
след завеждане на делото. Видно е от приложената на л. 41 от делото
2
разписка, че ответното дружество е заплатило в полза на П. П. П. сумата от
476,56 лв.- надвнесени суми по кредита, т.е. вземането от 199,66 лв. като
погасено в момента е недължимо, което и не се оспорва от насрещната страна.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на
деловодните разноски на ищеца, тъй като плащането е станало в хода на
делото, а не преди подаване на исковата молба на дата 22.04.2025 г., предвид
което и на общо основание по чл. 78, ал.1 от ГПК, ищцата има право да й се
заплатят деловодните разноски, тъй като ответникът е дал повод за завеждане
на делото. Сторените от ищцата деловодни разноски са в общ размер от 104
лв.- за внесени държавни такси.
Предвид гореизложеното, установителняит иск се явява основателен и като
такъв подлежи на уважаване от съда, а осъдителният следва да се отхвърли,
като погасен в хода на делото.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв. при този изход на
делото, в полза на пълномощника на ищцата-адв. Г. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адв. защита в
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата- 480 лв. с ДДС.
Възнагражданието се определя само върху осъдителния иск, тъй като
установителният такъв няма самостоятелно значение, а е само обуславящ
осъдителния.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК , вр. чл. 26,
ал.1, предл. 1-во от ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между
страните: П. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,‘ № 42
и ,,К‘‘ЕООД, ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, Договор за потребителски кредит № OL00095162 от
28.03.2024 г. е недействителен съгласно чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, вр.
чл.11, ал., т.10 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като погасен в хода на делото предявеният от П. П. П.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,‘ № 42 срещу ,,К‘‘ЕООД,
ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД за
заплащане на сумата от 199,66 лв.- платена сума при изначална липса на
3
основание, с която сума дружеството неоснователно се обогатило за сметка на
ищцата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
,,К‘‘ЕООД, ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:
,,,,,,,,,,,,,,,,,, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. П., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,‘ № 42 сумата от 104 лв.- деловодни разноски за внесени
държавни такси.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАДв .
,,К‘‘ЕООД, ЕИК: ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление:
,,,,,,,,,,,,,,,,,, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., вписан в АК-Ловеч с №
********** със служебен адрес,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
сумата от 480 лв. с ДДС-адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищцата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4