Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Павликени, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 798
по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от "Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. ***, представлявано от П. С., Я. Д.
и Г. К., чрез пълномощник - юрисконсулт Н.Д. против И.В.И., с ЕГН **********, с адрес ***,
с която са предявени кумулативно обективно съединение искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
при спазване на разпоредбата на чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че между
него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – продажба на
ел. енергия по отношение на обект на потребление, заведен с абонатен номер аб.
№ ***, за следния имот, находящ се в град П., ул. "***" № ***,
клиентски номер № ***. В исковата молба се сочи също, че за периода от
27.11.2017г. до 26.03.2018г., ищцовото дружество е доставило ел. енергия на
насрещната страна, но ответникът не е заплатили дължимата за това цена в общ
размер на 425.71 лв, за което били издадени и следните фактури: фактура с № ***/15.01.2018г.
за потребена ел. енергия за периода 27.11.2017г. - 26.12.2017г. на стойност от
145.64 лв. с настъпил падеж на 15.01.2018г.; фактура с №***/13.02.2018г. за
потребена ел. енергия за периода 27.12.2017г. до 26.01.2018г. на стойност
145.02 лв. с настъпил падеж на 01.03.2018г; фактура с № ***/06.03.2018г. за
такса възстановяване в размер на 19 лв.; фактура с № ***/13.03.2018г. за
потребена ел. енергия за периода 27.01.2018г. до 25.02.2018г. на стойност
111.66 лв. с настъпил падеж на 02.04.2018г; фактура с № ***/13.04.2018г. за
потребена ел. енергия за периода 26.02.2018г. до 26.03.2018г. на стойност 4.39
лв. с настъпил падеж на 02.05. 2018г. Поради това ищецът депозирал заявление по
реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми,
като било образувано ч.гр.д. № ***/2018 по описа на РС П. Районният съд уважил
заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение, която била връчена по
ред на чл., 47, ал.5 ГПК
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия
за продажба на ел. енергия на Енерго-Про Продажби АД. В Общите условия е
определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ел. енергия, а в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ е посочено, че
неполучаването на фактура не освобождава клиента от задължението му да заплати
дължимите суми в срок, сочи се, че с оглед на това потребителят изпада в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане
на покана. С оглед така установеното, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задълженията си за
заплащане на паричните суми, считано от настъпване на съответните падежи, в общ
размер от 12.04 лева. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по
делото е депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Оспорва се
основателността на исковите претенции, доколкото не е доказано по делото, че
исковите претенции касаят реално доставена и получена ел. енергия в сочените
количества в исковата молба, измерена с нормално функциониращо, изправно, в
метрологична годност и сертифицирано СТИ. Твърди, че ответницата не дължи
процесните суми, доколкото липсват доказателства, касателно реално потребената
ел. енергия от нея. Оспорва надлежно да е установено количеството на
потребяваната в обекта ел.енергия, както и годността на СТИ. Твърди се
недоказаност на исковите претенции, доколкото по делото липсва представен
констативен протокол от прекъсването на ел. снабдяване в процесния имот, поради
неплащане на ел. енергия, удостоверяващ датата на прекъсване на ел.
захранването в имота, показателите на СТИ, размера на дължимата сума към този
момент от ответницата, изправността на
СТИ и др. Твърди се липса на доказателства, касателно прекратени договорни
отношения между страните. Оспорва валидността на ОУ на "Енерго-Про Продажби" АД в отношенията между страните
като възразява за тяхната нищожност, позовавайки се на неравноправния им
характер с изложение на аргументи в претендираната насока.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си
представител адвокат М.М.- *** оспорва предявените искове, намира ги за
неоснователни и изцяло недоказани, като излага конкретни доводи, касателно твърдените обстоятелства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Исковете са предявен с редовна
искова молба пред компетентен, съобразно правилата за родовата и местна подсъдност
съд, от надлежно упълномощено лице, след заплащане на дължимата държавна такса,
поради което са процесуално допустими.
Първоначално съдебното
производство е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в полза на ищеца "Енерго-Про
Продажби" АД, с ЕИК ********* е издадена Заповед № ***/29.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу ответника И.В.И., за
сумата от 425.71 лева - главница за незаплатена ел. енергия по 5 бр. фактури
издадени за периода 15.01.2018 год. до 13.04.2018 год., за обект аб. № ***, в
гр. П., бул. „***” № ***, за сумата от
12.04 лева - мораторна лихва за
забава, начислена върху всяка една от претендираните фактури в периода от
падежа на същите до 15.06.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 29.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски в общ размер на 75.00 лева, от които 25.00
лв., платена държавна такса, и 50.00 лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, кредиторът е уведомен за начина на
връчване на заповедта, поради което е предявил настоящите установителни искове
в срок, а именно с вх. № 3875/13.11.2018г. /с пощенско клеймо от 09.11.2018г./.
От нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело
№ *** от 2007г. е видно, че синът на ответника А. П. А.- малолетен към момента
на сделката, представляван от законния си представител- ответника по делото И.И.,
негова майка, е собственик на недвижим имот, находящ се в град П.,
ул. „***„ № ***. От заявления с № ***/03.06.2016 г. и № ***/03.06.2016
г., както и от договор № 4174934/10.06.2016г. се установява, че ответникът е
сключил договор за достъп и пренос на ел. енергия за процесния обект. В тази
връзка липсва спор между страните, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество относно продажбата на ел. енергия за този
обект, както и че заплаща същата по партида с абонатен № *** и
клиентски № ***. Няма спор по делото, че в облигационните отношения между
страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-ПРО
Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР,
които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /20-33 л. от
делото/.
От представените по делото
писмени доказателства - извлечение от сметка към 15.06.2018г., справка за
потребление към 09.11.2018г., извлечения за фактури и плащания към 09.11.2018г.
и пет броя фактури: фактура с № ***/15.01.2018г. за потребена ел. енергия за
периода 27.11.2017г. - 26.12.2017г. на стойност от 145.64 лв. с настъпил падеж
на 15.01.2018г.; фактура с №***/13.02.2018г. за потребена ел. енергия за
периода 27.12.2017г. до 26.01.2018г. на стойност 145.02 лв. с настъпил падеж на
01.03.2018г; фактура с № ***/06.03.2018г. за такса възстановяване в размер на
19 лв.; фактура с № ***/13.03.2018г. за потребена ел. енергия за периода
27.01.2018г. до 25.02.2018г. на стойност 111.66 лв. с настъпил падеж на
02.04.2018г; фактура с № ***/13.04.2018г. за потребена ел. енергия за периода
26.02.2018г. до 26.03.2018г. на стойност 4.39 лв. с настъпил падеж на 02.05.
2018г. издадени в периода 15.01.2018г. – 13.04.2018г., се установява, че
ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника сумата от 425,71 лева, включваща стойността на
потребена в процесния обект ел. енергия за периода 27.11.2017 г. – 26.03.2018
г. и стойността на такса възстановяване /19 лв./, както и сумата от 12.04
лева– мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 15.06.2018г.
За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № ***/29.06.2018 г.
по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на Районен съд Павликени, която е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От приетото по делото
заключение на ССчЕ се установява, че по данни от счетоводните регистри на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД за периода от 15.01.2018 година до 13.04.2018
година за клиентски номер *** от номенклатурата за продажба на електроенергия
на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, заведен с абонатен номер ***, находящ се на
адрес град П., улица „***" № *** са осчетоводени неплатени задължения по
фактури с обща стойност в размер на 425.71 лева, за консумирана ел.енергия от
страна на ответната страна за обект на потребление. Вещото лице е посочило, че
размерът на мораторната лихва от датата, следваща крайният срок за плащане
(падежа) на всяка една от фактурите, за процесните суми до 15.06.2015 г. е в
размер на 12,04 лева, както и че
количествата ел.енергия по процесиите фактури са остойностени съобразно
утвърдените от ДКЕВР за съответният период цени.
|
|
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С оглед разпоредбата на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК предмет на
делото са искове за установяване съществуването на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Основателността на
предявените искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи,
че е породено облигационно отношение между страните по делото.
Ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
основанието, от което произтичат претендираните вземания за главница и лихви,
техния размер, че ответникът е имал качеството на потребител на електрическа
енергия за процесния период и обект, и че реално му е доставил посочените в
процесните фактури количества електроенергия, която е измерена с изправно СТИ. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи посочените обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.
Ответникът следва да ангажира доказателства относно на възраженията си за
недължимост на сумите, предмет на делото или следва да установи, че е заплатил
цената.
Въпреки посоченото по-горе и
разпределението на доказателствената тежест от съда ищецът не е ангажирал
доказателства, касателно установяването изпълнението по съществуващото между
страните облигационно отношение свързано с продажбата на електрическа
енергия за обекта, намиращ се в град П., улица „***" № ***, реалната доставка на количествата
енергия посочени във всяка една от фактурите, издадени за периода от 15.01.2018г. до 13.04.2018г.
и предпоставките за
начисляване на такса за възстановяване на захранването по фактура с № ***/06.03.2018г.
Съдът приема, че наличието на договорна обвързаност между страните, както
и факта на издаване на фактури от страна на продавача- ищец, не съставляват
основание за плащане на цената. Приложените по делото фактури са частни
диспозитивни документи и се ползват само с формална доказателствена сила като
установяват, че съдържащите се в тях изявления принадлежат на ищеца. Едва
с извършване на доставката за ищеца ще възникне правото да иска престиране на
цената от страна на купувача /в този смисъл и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на
ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Т. Д., постановено
по реда на чл. 290 ГПК/. В случая, приложената по
делото фактура, извлечение от сметка на абоната, справка за
потребление към 09.11.2018г., способстват за конкретизиране на подлежащата
на заплащане сума за съответния период на отчитане, но в качеството си на
частни, неподписани от абоната документи, не съставляват доказателство за
извършена доставка. Това е така, защото частните документи се ползват с
доказателствена сила само когато удостоверяват неизгодни за издателя факти, а
също и са непротивопоставими на страната, която не ги е подписала. Сама по себе
си, справка за потребление към 09.11.2018г. не съставлява доказателство,
годно да установи доставката, до колкото същата не съдържа данни за електромера
– фабричен номер, тип, метрологична проверка, дата на монтаж, начални
показания. Не се съдържат и данни за показания на СТИ за периода, предхождащ
началната дата на исковия такъв.
Въпреки указанията дадени от съда с окончателния доклад по делото, ищецът
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чиято е и доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства за изправността си по облигационното отношение, а именно, че е
доставил до потребителя електроенергия, подлежаща на заплащане по издадените процесни
фактури: фактура с № ***/15.01.2018г. за потребена ел. енергия за периода
27.11.2017г. - 26.12.2017г. на стойност от 145.64 лв. с настъпил падеж на
15.01.2018г.; фактура с №***/13.02.2018г. за потребена ел. енергия за периода
27.12.2017г. до 26.01.2018г. на стойност 145.02 лв. с настъпил падеж на
01.03.2018г; фактура с № ***/06.03.2018г. за такса възстановяване в размер на
19 лв.; фактура с № ***/13.03.2018г. за потребена ел. енергия за периода
27.01.2018г. до 25.02.2018г. на стойност 111.66 лв. с настъпил падеж на
02.04.2018г; фактура с № ***/13.04.2018г. за потребена ел. енергия за периода
26.02.2018г. до 26.03.2018г. на стойност 4.39 лв. с настъпил падеж на 02.05.
2018г. издадени в периода 15.01.2018г. – 13.04.2018г., достатъчно основание за
отхвърляне на претенцията в размер на 425.71 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.
По изложените съображения, се налага извода, че ищецът не установи по
основание претенцията си за заплащане на претендираната сума, предвид липсата
на доказателства за реална доставка на ел. енергия, поради което и следва да се
приеме, че предявеният иск относно сума по процесните фактури в общ размер от 425.71
лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не са налице основания за заплащане на
горепосочената сума, то не са налице и основания за прекъсване на ел.
захранването в обекта, а от това – и за начисляване на такса за неговото
възстановяване. Отделно от това следва да бъде посочено, че ответната страна изрично е оспорила дължимостта на сумата
от 19.00 лева, представляваща такса за възстановяване с доводи за нарушаване на
клаузите на ОУ на ДППЕ при начисляването й. Съгласно чл. 123 ЗЕ и чл. 20
ОУ на ДПЕЕ крайният снабдител може временно да преустанови
снабдяването с електрическа енергия при неизпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Нормата на чл. 20 ал. 2 ОУ на ДПЕЕ
вменява задължение на ищеца да отправи писмено предизвестие до потребителя, с
което да укаже, че ако не последва изпълнение в предвидения в ОУ срок, ще последва
прекъсване на снабдяването с електрическа енергия. По делото не бяха
представени доказателства за изпълнението на това задължение от страна
на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме,
че доставчикът е извършил прекъсването на снабдяването в нарушение на
ОУ. Съгласно чл. 21 ОУ на ДПЕЕ и чл. 124 ЗЕ възстановяването на
снабдяването с електрическа енергия се извършва след отпадане на основанията за
прекъсването. Ако последното е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след заплащане на направените разходи за прекъсване и
възобновяване/чл.21 ОУ на ДПЕЕ in fine/. Не се
представиха доказателства за постигнато споразумение между ищеца и ответника за
разсрочване на дължимата сума или заплащане на последната от ответната страна.
Следователно основанието, на база на което е извършено прекъсването на
снабдяването не е отпаднало и таксата за възстановяване е неправомерно
начислена. Не бе доказано дали действително е възстановено снабдяването на
въпросния имот.
Отделно от това клаузата на чл. 21 ал. 1 ОУ на ДПЕЕ,
която възлага на потребителя разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването, в случаите, когато преустановяването е по негова вина е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП /Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. ТК I т.о. ВКС/ и не следва да се прилага, тъй като е нищожна /арг.
от чл. 146 ЗЗП/. Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и
без да е релевирано нарочно възражение от страните по делото. Цитираната клауза
от ОУ противоречи на разпоредбите на чл. 122 - чл. 124 ЗЕ. Според последната
разпоредба енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т.е. предприятието е длъжно да възстанови снабдяването, като
друго условие за възстановяването, освен – отстраняване на причините за
прекъсване на ел. снабдяването по чл. 123 ал. 1 ЗЕ, не се поставя. В посочената
правна регламентация, липсва законово основание за доставчика да търси
заплащането на разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, такова
не е предвидено и в клаузите на договора за продажба, уреждащи задълженията на
потребителя /чл. 17 ОУ на ДПЕЕ/. При това положение съдът намира, че
разпоредбата на чл. 21 ал. 1 изр. 2 ОУ на ДПЕЕ е неравноправна по смисъла на
чл. 143 т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон. Нищожната клауза не може да породи валидно вземане за ищеца, поради
което претенцията му за заплащане на сумата от 19.00 лева, като стойност на
такса възстановяване се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и
акцесорната претенция за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца и
сумата от 12.04 лева, представляваща мораторната лихва за забава, начислена
върху всяка една от претендираните фактури в периода от падежа на същите до
15.06.2018 год.
С оглед гореизложеното се достига до
извода, че ответникът не дължи на ищеца сумите за главница и лихви, за които е
издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело № ***/2018г., по
описа на Районен съд Павликени, поради което предявените установителни искове по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, претенцията на
ищеца за присъждане на разноски се явява неоснователна, като право на разноски има ответникът с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК, претенция
за присъждане направените разноски обаче по делото от ответната страна няма, но
всъщност и такива не са направени от нея.
Мотивиран от
горното, Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „***,
представлявано от П. С., Я. Д. и Г. К. срещу И.В.И., с ЕГН **********,***, искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД относно установяване съществуване на вземанията от 425,71 лева /четиристотин
двадесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/ - главница, представляваща цена на ползвани услуги за доставка на
електроенергия за периода от 27.11.2017г. до 26.03.2018г., за което са
издадени фактури за периода от 15.01.2018г. до 13.04.2018г. за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в град П., ул. „***“ №***, от 12,04 лева /дванадесет
лева и четири стотинки/ -
мораторна лихва, изчислена
за периода от падежа на всяка една фактура до 15.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда–
29.06.2018г. до окончателното изплащане на главницата, за които вземания има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/29.06.2018г.
по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на Районен съд П.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Велико Търново в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.