Мотиви към решение № 950 от 11.12.2019 г. по анд № 01759/2019 г. по описа на Районен съд П.:
Районна
прокуратура П., по реда на чл. 375 от НПК е направила предложение с
постановление от 21.10.2019 г. за освобождаване на обвиняемия М.Б.М. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на
30.07.2019г. в гр.П., не изпълнил Заповед за незабавна защита ******г.,
издадена от Районен съд – гр.П. (доближил на по-малко от сто метра Р.Л.В.;
доближил на по-малко от сто метра Р.М.Б., доближил на по-малко от сто
метра жилището, обитавано от Р.Л.В. и Р.М.Б.,
находящо се на адрес гр.П., кв.Рудничар, ул.Първа № 13; и упражнил домашно
насилие спрямо Р.Л.В. – отправил закани
спрямо Р.В., че ще я пребие и ще й вземе детето).
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
относно фактическите положения, посочени в постановлението и направеното
предложение за приложение на института на чл. 78а от НК, като пледира М.М. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба, която предлага да е в размер на 1200 лева.
Съдебното производство е разгледано в отсъствието на
обвиняемият М.М., с оглед изложените съображения за
това от съдебния състав в съдебно заседание на 11.12.2019 г.
С оглед
разпоредбата на чл. 94, ал.1, т.8 от НПК на обвиняемия е назначен служебен
защитник – адв. Г.Т.от ПАС, който счита, че
подзащитният му е осъществил състава на вмененото му престъпление. Не споделя
мнението на прокурора за приложимост на чл. 78а от НК, като пледира, че с оглед
обществената опасност на деянието и дееца следва да се приложи чл. 9, ал.2 от НК.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Обвиняемият М.Б.М. е роден на *** ***
където и живее. Той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.
Обвиняемият М. Б.М. и свидетелката Р.Л.В. живеели на семейни
начала. От съвместното им съжителство има родено дете – малолетната Р.М.Б., ЕГН
**********.
През пролетта на 2019 г. отношенията
между М.М. и Р.В. силно се влошили, поради което
последната се пренесла да живее заедно с детето си в дома на своята майка –
свидетелката Д.Г., находящ се в гр. П., кв.Рудничар, ул. Първа № 13.
Р.В. потърсила защита по реда на Закона
за защита от домашното насилие, като по нейно молба в Районен съд П. било образувано гр.д. № 03679/2019 г., по
което на 10.06.2019 г. съдът издал заповед за незабавна защита № 57, с
която задължил обвиняемия М.Б.М. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Л.В. и Р.М.Б.,
както и му забранява да приближава тези лица, жилището им, находящо се в гр. П.,
кв. Рудничар, ул. Първа № 13, всяко друго жилище, на което се установят да
живеят, местоработата на Р.В., както и местата за социални контакти и отдих на лицата, на
разстояние по-малко от 100 (сто) метра. На 21.06.2019 г. препис от заповедта
бил връчен лично на М.М..
На 30.07.2019 г., около 19:00 часа, обвиняемият решил,
че иска да види детето си и въпреки, че
бил наясно, че следва да спазва ограниченията, наложени му със Заповедта
за незабавна защита, заедно с майка си, се отправил с управлявания от него лек автомобил
към жилището, което обитавала Р.В. и малолетната им дъщеря Р.Б., находящо
се ул. Първа № 13 в кв.Рудничар на гр. П..
Когато пристигнал пред входната врата на двора на къщата, М. натиснал
продължително клаксона на колата, като започнал да крещи към обитателите,
че иска да види детето и че ако не го
изведат щял да ги пребие. Свидетелката Р.В. и нейната майка – свидетелката Д.С.,
които се намирали в сградата заедно с малолетната Р.Б., възприели поведението на
обвиняемия, поради което и Д.С. подала
сигнал на телефона за спешни повиквания 112 за нарушение за заповедта за
незабавна защита. Когато двете жени
излезли отвън с детето, обвиняемият М.М. продължил да
крещи срещу тях, като заедно с майка си влязъл в двора на къщата. Р.В.
изпълнила искането на обвиняемия и му дала да държи Р.Б., след което прибрала
детето си. Обвиняемият блъснал свидетелката Д.С. към оградната
мрежа, след което напуснал двора заедно с майка си. Към 20:30 часа той се върнал на адреса на Р.В. и Р.Б., търсейки
контакт с майката и детето. Р.В. подала нов сигнал на телефона за спешни
повиквания 112 за нарушение за заповедта за незабавна защита и на място
пристигнали полицейските служители Б.В.Б.и А.Е.К.. Същите възприели, че
обвиняемият М. се намира на разстояние не повече от един метър от самия имот на
В.. Последната предоставила на полицейския орган издадената заповед за
незабавна защита, като заявила, че
обвиняемият я заплашва, че ще й вземе
детето и я притеснява на адреса на който живее. Полицейските служители констатирали,
че М. нарушава наложените му забрани със Заповедта за незабавно защита, поради което
постановили полицейско задържане спрямо него.
По
доказателствата:
Не е спорно по
делото, че по искане на Р.Л.В. срещу обвиняемия М.М.
е била издадена Заповед за незабавна
защита по Закона за защита от домашното насилие, както и фактът, че препис от
нея е връчен лично на лицето на
21.06.2019 г. Последното се установява от приложената на л. 33 в досъдебното
производство разписка.
Обстоятелството,
че на 30.07.2019 г. М. се е намирал на разстояние по-малко от сто метра от жилището,
обитавано от Р.Л.В. и Р.М.Б., находящо се на адрес гр.П., кв.Рудничар, ул.Първа
№ 13, като доближил на по-малко от сто метра до тях и че е упражнил домашно
насилие спрямо Р.Л.В. – отправил закани
спрямо нея, че ще я пребие и ще й вземе детето безспорно се установяват от свидетелските
показания на Р.В. и Д.С., които кореспондират с тези на полицейските служители Б.Б.и А.К.. Последните двама непосредствено са възприели
разстоянието на което обвиняемият е
отстоял от имота на В., като същевременно установяват и че неговото поведение е
било в разрез с постановените мерки за защита. Не е спорно, че на
инкриминираната дата М. е извършил и домашно насилие спрямо
свидетелката Р.В., отправяйки закани спрямо нея, че ще я пребие и ще й вземе
детето, т.е. изпълнен е фактическия състав на чл.2, ал.1 от Закона за защита от
домашното насилие, съгласно който домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, емоционално насилие.
Съдът кредитира като писмено доказателство по делото
справка за съдимост на обвиняемия, доказваща неговото чисто съдебно минало и че
той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на
глава VІІІ-ма от НК.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира, че обвиняемият М.Б.М. е осъществил от обективна
и субективна страна фактическия състав на чл. 296, с ал.1 от НК, тъй като на
30.07.2019г. в гр.П., не изпълнил Заповед за незабавна защита ******г.,
издадена от Районен съд – гр.П. (доближил на по-малко от сто метра Р.Л.В.;
доближил на по-малко от сто метра Р.М.Б.; доближил на по-малко от сто
метра жилището, обитавано от Р.Л.В. и Р.М.Б.,
находящо се на адрес гр.П., кв.Рудничар, ул.Първа № 13, и упражнил домашно
насилие спрямо Р.Л.В. – отправил закани
спрямо Р.В., че ще я пребие и ще й вземе детето).
От обективна страна престъплението се изразява в
извършване на действия, които представляват неизпълнение на посочената по-горе Заповед
и задълженията, които тя вменява за лицето. В настоящия случай такива действия
се явяват отказа на лицето да не доближава до Р.В. и Р.Б. и до обитаваното от
тях жилище на разстояние по-малко от сто
метра, както и да извършва домашно насилие по отношение на първата, за
което е имал изрични забрани.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал, че спрямо него
има издадена заповед за незабавна защита от домашно насилие, съзнавал е че няма
право да се доближава до посочените лица и до обитаваното от тях жилище, както
и да упражнява домашно насилие и че в този смисъл с действията си нарушава Заповедта,
но въпреки това е искал и целял настъпването на конкретните последици, предвид
посочените по-горе негови обективни действия.
Настоящият състав намира за
неоснователно искането на защитника на обвиняемия за прилагане на института на
чл.9, ал.2 от НК, като съображенията са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. За да се приложи тази
разпоредба е необходимо да се установи,
че процесното деяние се явява лишено от обществена
опасност или е с незначителна такава, което обуславя оправдаване на дееца за
извършеното от него престъпление.
Съдът
съобрази, че уредбата в специалния Закон за защита от домашното насилие цели да
предостави защита на лица, пострадали от домашно насилие в рамките на
семейството и дома и намиращи се в реален риск от засягане на техния физически
интегритет и/или въздействие върху тяхното психическо и емоционално състояние.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че свидетелката Р.В. е иницирала
производство по Закона за защита от домашното насилие подтикната от системно
упражнявано върху нея физическо насилие от страна на обвиняемия. Наред с това
се доказа, че на инкриминираната дата М. е упражнил отново домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от
специалния закон. Същевременно се установи, че деецът не е инцидентно нарушил вменените му задължения и
забрани, тъй като кредитираното по делото писмо № УРИ 10581р-2410 от 21.08.2019
г. на Дирекция „Национална система 112”, както и възпроизведените данни в хода
на съдебното производство от съдържащите се аудиофайлове на предявения като
веществено доказателство СД, предоставен от същата дирекция безспорно
установяват, че на 30.07.2019 г. към телефон за спешни повиквания 112 за
нарушение на Заповедта за незабавна защита са подадени три сигнала, в 19:13
часа, 20:29 часа и 20:35 часа. Така установеното продължително присъствие и
проявена упоритост за контакт с Р.В. и Р.Б., въпреки ограничителната Заповед за
незабавна защита № 57 от 10.06.2019 г. на Районен съд П., очертаваща точния
обхват на установените му задължения, сочи, че обществената опасност на
деянието и на обвиняемия не е толкова ниска и пренебрежима, че да обуслови
приложението на чл.9, ал.2 от НК, което от своя страна да доведе до оправдаване
на обвиняемия. В този смисъл
съдът не прие акцентирането от страна на защитника на обвиняемия, че
ограниченият режим на лични контакти с детето на М., предвид наличието на
издадена Заповед за незабавна защита, е била причината същият да не изпълни
заповедта. Съдебният състав намери, че обвиняемият не е бил провокиран
единствено и само от бащинско чувство, заради което е пренебрегнал Заповедта,
тъй като в случая личния мотив да се срещне с детето не е бил водещ при
поведението му, предвид факта, че такъв му е бил разрешен от свидетелката Р.В.
при първоначалното посещение на адреса от обвиняемия. Същевременно са
налице обстоятелства, които
отегчават отговорността на обвиняемия,
тъй като същият е нарушил и двете мерки
за защита по чл. 5 от Закона за защита
от домашното насилие, които са му били наложени със Заповедта за незабавна
защита.
Причини за извършване на
деянието са заниженото правно съзнание на обвиняемия и пренебрежителното му
отношение към установените правила за поведение, предвид наложените му
ограничителни мерки.
По вида и
размера на наказанието:
Предвид
гореизложените правни изводи, съдът призна М.Б.М. за виновен в това, че е
извършил престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като намери, че са налице
едновременно условията за приложение на чл.78а, ал.1 от НК, а именно: касае се
за умишлено престъпление, за което законодателят е предвидил наказания лишаване
от свобода до три години или глоба, обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди. При наличието
на комулативно посочените предпоставки настоящият състав освободи дееца на
основание чл.78а, ал.1 от НК от
наказателна отговорност за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като на същото
основание му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева). При индивидуализация на размера на
наказанието, съдът съобрази обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, като прецени
и спецификата на конкретното престъпление, което по своя характер е формално и
не предвижда причиняване на конкретна щета. Отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства добрите характеристични данни за личността на
обвиняемия, предвид трудовата му ангажираност, както и факта, че не са налице
данни за водени срещу него други досъдебни производства, доказващо се от
приложената на л.10 справка от унифицираната система на прокуратурата, както и
не са налице данни, че с поведението си е нарушил установения обществен ред в
страната, с изключение на горепосочената проява.
Настоящият
състав счита, че така определеното наказание ще постигне целите на
индивидуалната и генералната превенция по чл.36 от НК.
По
вещественото доказателство:
По отношение на приобщеното по делото веществено
доказателство - един брой оптичен носител, представляващ СД, предоставен от
Дирекция „Национална система-112” съдът намира, че същото следва да остане по
делото в срока на съхранението му и да се унищожи с него.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл съдът
постанови диспозитива на решението.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ