Р Е Ш
Е Н И Е
№ 46
гр.Русе,
28.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 260 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Т.П.Т. ***, чрез
процесуалния му представител, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000254/22.03.2021 г., издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В жалбата се развиват подробни оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед поради допуснати в производството по издаването й съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и поради противоречие с неговата цел. Жалбоподателят поддържа, че в
нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не е бил уведомяван за започване на
административното производство по издаване на оспорения акт. Сочи, че в
нарушение на закона за същото нарушение, на същата дата и от същия орган е издадена
и друга заповед – заповед № 21-1085-000255/22.03.2021 г., с която по отношение
на него е приложена друга ПАМ, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца“. Заявява, че отказът му да бъде изпробван за употребата на
алкохол с техническо средство не е бил удостоверен по надлежния ред – чрез собственоръчното
му изписване в талона за изследване и полагане на подпис от негова страна.
Твърди, че е изпълнил даденото му предписание за явяване в „УМБАЛ Канев“ АД в
указания му времеви период за вземане на биологични проби за лабораторно изследване,
но такива не били взети поради отказ на дежурния лекар, който заявил, че за
целта било необходимо жалбоподателят да бъде придружаван от полицейски
служител. Моли съда да постанови решение, с което оспореният акт да бъде
отменен.
Ответникът по жалбата – началникът на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Русе, чрез процесуалния си представител, в хода на
устните състезания изразява становище за нейната неоснователност. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
орган – от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, надлежно
оправомощен с т.2 от заповед № ЗЗ6з-1120/23.06.2017 г., изменена със заповед №
336з-571/20.03.2018 г. и допълнена със заповед № ЗЗ6з-334/12.02.2020 г., и трите
на директора на ОД на МВР – Русе, като ръководител на съответната служба за
контрол по чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Заповедта
е издадена в изискуемата писмена форма и е мотивирана в съответствие с чл.172,
ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК като в нея са подробно посочени
фактическите и правните основания за издаването й.
Съдът
не констатира допуснати в административното производство съществени процесуални
нарушения. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение
на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като не бил изрично уведомен за образуваното
административно производство.
Уведомяването
на заинтересованите лица е процесуален способ за реализация на задължението на
органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респективно -
да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване
на акта. При прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана
компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки е бил задължен
да издаде заповед за прилагането й. В случая още към момента на издаване на
АУАН серия АА бл. №
804309/20.03.2021 г. е била установена първата предпоставка за прилагането на
оспорената ПАМ спрямо него, а именно отказът на жалбоподателя да бъде проверен
за употребата на алкохол с техническо средство. До момента на издаване на
оспорения акт други действия от органа не са предприети, а дали такъв акт ще
бъде издаден зависи от настъпването на последващи обстоятелства изцяло под
контрола на жалбоподателя – дали същият ще изпълни даденото му предписание за
явяване в болничното заведение за вземане на проби от кръв за лабораторно
изследване в указания му срок, респ. какъв би бил резултатът от това
изследване. Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, уведомяването
му за началото на производството не би могло да доведе до издаването на акт с
различно съдържание, поради което липсата на уведомяване на последния не
съставлява процесуално нарушение.
На
следващо място, разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК се намира в глава пета
"Издаване на административни актове", раздел І "Индивидуални
административни актове". Съгласно чл.22, т.1 от АПК производството по
раздел І не се прилага за административни актове, които по силата на специален
закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство
с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните административни мерки
по чл.171 от ЗДвП е именно такова специално производство, поради което
разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК е неприложима спрямо него. Обратното
тълкуване би лишило от смисъл принудителната мярка по чл.171, т.1 от ЗДвП, тъй
като нейната основна цел е незабавното преустановяване на правонарушението чрез
недопускане на нарушителя да управлява МПС и свързаното с него изземване на
СУМПС още при съставяне на АУАН – арг. от чл.172, ал.2, т.1 и ал.3 от ЗДвП, тъй
като само по този начин може да се постигне целта на нормативното регулиране на
движението по пътищата – опазване на живота и здравето на участниците в
движението по пътищата и опазване на имуществото на лицата, съгласно чл.1, ал.2
от ЗДвП (в този смисъл вж. решение № 11898 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13236/2018 г., VII о., решение № 16217 от 21.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
2610/2018 г., VII о. и др.).
Не съставлява нарушение и
обстоятелството, че въз основа на същите обстоятелства същият орган е издал и заповед
№ 21-1085-000255/22.03.2021 г., с която по отношение на жалбоподателя е
приложена друга ПАМ - по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Принудителните административни мерки
не са предвидена от закона санкция, поради което при тяхното прилагане не
намира приложение правилото ne bis in
idem. Не
представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че двете мерки – по чл.171,
т.1, б.“б“ и по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, са наложени с отделни административни
актове, доколкото това обстоятелството по никакъв начин не препятства
реализирането на правото на защита срещу тях.
Следва
да се отбележи, че неотносим към настоящото дело се явява и правният въпрос за
преодоляване на противоречивата практика по който е образувано тълк.д. 1/2021
г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателя, а именно: “Отказите по чл.174,
ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта две самостоятелни нарушения ли са или едно нарушение, и ако
са две нарушения, приложима ли е нормата на чл.18 ЗАНН ?". Този въпрос
касае административнонаказателната отговорност на нарушителя, а не административното
производство по издаване на ПАМ като процесната, а освен това настоящото дело
касае само и единствено отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван за
употребата на алкохол, а не и за наркотични вещества.
Неоснователно
е и възражението в жалбата, според което отказът на последния да бъде изпробван
с техническо средство не бил надлежно удостоверен. Според чл.174, ал.4 от ЗДвП,
редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
т.е. по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Отказът
на жалбоподателя да бъде изпробван за употребата на алкохол с техническо
средство е удостоверен в издадения му талон за изследване № 0038881/20.03.2021
г. Талонът е изготвен съгласно образеца, представляващ приложение № 1 към чл.4,
ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., т.е. съгласно редакцията на този текст
към ДВ, бр. 61 от 2017 г. Към датата на съставяне на талона за изследване изготвянето
му става по образеца, представляващ приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., чието съдържание разкрива минимални различия в сравнение с
предходния образец. Използването на този предходен образец обаче не съставлява
нарушение, доколкото § 25 от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (ДВ,
бр. 81 от 2018 г.) изрично предвижда, че бланките на талон за медицинско
изследване по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30 от
2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.;
изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от 2017 г.) и на талон за
изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила
на тази наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества. В използвания
предходен образец на талон за изследване, представляващ приложение № 1 към чл.
4, ал.3, изрично е посочено, че именно издателят на документа удостоверява отказа
на лицето да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест.
В
случая това изискване е спазено като в издадения талон по отношение на
жалбоподателя е отбелязано следното: “Не е изпробван (отказва)“, което
обстоятелство е удостоверено с подписа на полицейския служител от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе К.К.. Разпитан в качеството на свидетел, К.
заявява, че при извършената проверка жалбоподателят залитал, завалял думите при
говор и лъхал на алкохол. На въпроса дали е употребявал алкохол Т. казал, че е
употребявал, без да конкретизира вид и количество като отказал да бъде
изпробван за употребата му с техническо средство.
Оспорената
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата
на чл.171, ал.1, т.“б“ от ЗДвП, в относимите й части, предвижда, че ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се прилага и спрямо
водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В
случая отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е
установен по безспорен начин – в АУАН, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, в
талона за изследване и чрез показанията на св.К.. Този факт не се оспорва и от
самия жалбоподател.
Спорно
по делото е обстоятелството дали жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона
за изследване предписание да се яви в срок до 45 минути от момента на неговото
връчване – в 21:35 часа на 20.03.2021 г., в „УМБАЛ Канев“ АД – Русе за
медицинско и химическо изследване, който способ е избран от жалбоподателя в
съответствие с чл.6, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и това обстоятелство
е удостоверено с подписа му. Жалбоподателят е оттеглил направеното в съдебно
заседание на 15.06.2021 г. признание, че не е изпълнил така даденото му
предписание.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че даденото с талона
предписание действително не е било изпълнено.
От
писмо с вх.№ 3547/03.09.2021 г. от „УМБАЛ Канев“ АД е видно, че жалбоподателят
е посетил Мултипрофилно спешно отделение (МСО) към „УМБАЛ Канев“ АД на
20.03.2021 г. за преглед след претърпяно ПТП, а не за вземане на проби от кръв
за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на концентрация на алкохол в кръвта по реда на Наредба № 1. Това обстоятелство
се потвърждава и от представените от самия жалбоподател писмени доказателства. В
амбулаторен лист за преглед в МСО № 003590/20.03.2021 г., с начален и краен час
на прегледа 22:15 часа, съответно 22:16 часа на 20.03.2021 г., графа „Анамнеза“,
е записано следното:“Съобщава, че е претърпял ПТП. Водачът на другото превозно
средство му нанесъл удар с юмрук в лицето. Не съобщава за загуба на съзнание,
без гадене и повръщане. Не съобщава за други травми вследствие претърпяното
ПТП“. В амбулаторния лист е отбелязано, че жалбоподателят е насочен към съдебен
лекар, след извършения от който преглед е издадено представеното с жалбата
съдебномедицинско удостоверение № 9040/2021 г.
Следователно
причината жалбоподателят да посети лечебното заведение, макар и в указания му
времеви диапазон от 45 минути след връчването на талона за изследване съгласно
чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е различна от твърдяната от
него – жалбоподателят потърсил медицинска помощ в спешното отделение във връзка
с нанесения му удар с юмрук от другия участник в ПТП, без обаче да представи
издадения му талон за изследване, за да му бъде взета проба от кръв за
лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол. Ако
жалбоподателят беше изпълнил даденото му с талона предписание, то той следваше
да представи този документ пред медицинския специалист по чл.12, ал.1 от
наредбата като в амбулаторния журнал на лечебното заведение следваше да бъдат
вписани датата и часът на явяването му,
номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който
го е издал, часът на вземане на пробите за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, а след изпращането им в изследващата лаборатория – и
датата на изпращането, по арг. от чл.13 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В писмо
с вх.№ 3547/03.09.2021 г. от „УМБАЛ Канев“ АД обаче такава информация липсва, а
е посочено, че жалбоподателят е посетил лечебното заведение, за да бъде
прегледан след ПТП. Липсва и съставен протокол за медицинско изследване
съгласно приложение № 4 към чл.14, ал.2 от същата наредба, който да
удостоверява вземането на такива проби.
Следва
да се приеме, че като е отказал да бъде изследван с техническо средство за
употребата на алкохол и не се е явил в указания му срок в лечебното заведение,
за да му бъдат взети проби от кръв за лабораторно изследване жалбоподателят е
изпълнил фактическия състав по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, въз основа на който
е издадена и оспорената заповед.
Освен
на материалния закон, заповедта съответства и на преследваните от закона цели
по чл.171 от ЗДвП и чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно опазването на живота, здравето
и имуществото на участниците в движението по пътищата чрез ограничаване на
евентуалното противоправно поведение на жалбоподателя посредством временното
изключване на възможността за извършване от негова страна, в качеството му на
водач, на административни нарушения по ЗДвП.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143,
ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът
по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 100 лева. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009
г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Т.П.Т., с ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000254/22.03.2021 г., издадена от началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ –
свидетелство за управление на МПС № *********, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Т.П.Т., с ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе,
бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора Мирослав Йорданов
Дамянов, сумата от 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: