Р
Е Ш Е Н И Е
№
5538/24.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав
в публично съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при участието на
секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7538 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д.М.Н.,
ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете М.Д.Н., ЕГН **********, и двете с адрес:*** и със съдебен адрес: гр. В. д.,
ул. Ал. С.№ *, чрез адв. М. срещу Д.Г.Н., ЕГН ********** ***. В., бл.*, вх.*,
ет.*, ап.* осъдителен иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на
присъдената в полза на детето М.Д.Н., ЕГН ********** месечна издръжка с влязло
в законна сила съдебно решение № */*., постановено по гр.д. № */*г. по описа на
ВРС, 17 – ти състав, както следва: първоначално определения размер на
издръжката от 100 лева да се увеличи на 230 лева месечно за детето, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.06.2014г. до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на
всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от
провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: от
определянето на първоначалната издръжка е изминал значителен период от време, през
който трайно и съществено се изменили условията, при които е определена.
Календарната възраст на детето е напреднала, а с това и нараснали необходимите
за неговото отглеждане разходи. Затова, при променените обстоятелства и
доходите на ответника, заплащането на претендирания размер на издръжката е в
неговите възможности. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на предоставения
му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
като изразява становище по допустимостта и съществото на предявения иск.
Оспорва по основание и размер претенцията. Оспорва всички наведените в исковата
молба фактически твърдения, както и твърди, че ищцата не е извършила
действително посочените разходи за детето. Моли за отхвърляне на иска.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр.Варна, изразява
становище за основателност на молбата, като размерът се съобрази с финансовите
възможностите на родителите.
В о.с.з., ищцата чрез
процесуален представител, поддържа исковата молба.
В о.с.з., ответникът, чрез
процесуален представител оспорва размера предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:*/* г. от
Община В., издадено въз основа на Акт за раждане №*/* г., че страните по делото са родители на детето М.Д.Н.,
родена на *** г..
От Удостоверение
за раждане, серия КМР №*/* г., издадено въз основа на акт за раждане №*/* г. от
Община В. и Удостоверение за раждане от *** г. /дубликат/, издадено въз основа
на акт за раждане №*/*. се установява, че ответникът има още две малолетни деца - Д. Д. Н., род. на ***г. и Й.Д.Н., род. на ***г.
От
Справка №*/* г. от ОУ „А.С.”, гр.В. се установява, че детето М. през учебната
2013/2014г. е в пети клас.
Представените писмени доказателства /Удостоверение №РД */* г. от
Община В. Д. / установяват,
че майката за периода 03.2013г. - 02.2014г. е реализирала доходи от трудово правоотношение
в среден брутен размер на 560 лева.
Видно е от Справка рег.№*/* г., че за
периода от * г. до * г. нетните доходи на ответника са в среден
размер на 3500 лева.
С влязло в законна сила на 08.09.2009г. Решение №2796 от 08.09.2009г.
по гр.д.№8470/2009г., ВРС е прекратил на основание чл.100 от СК /отм./
сключения на 04.03.1995г. граждански брак между Д. М.Н. и Дмитър Г.Н. и е
утвърдил постигнатото между тях по реда на чл.101 от същия кодекс споразумение,
по силата на което упражняването на родителските права по отношение на родените
от брака деца Б.Д.Н. с ЕГН:********** и М.Д.Н. с ЕГН:********** е предоставено
на майката, а бащата е осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в
размер от по 100.00 лв.
С влязло в законна сила решение по гр.д. № */*г. по описа на
ВРС, е изменен размерът на присъдената по гр.д.№*/*г. на ВРС в полза на детето Й. издръжка, като е увеличен
от * лева на * лева месечно.
Представени
са писмени доказателства, от които е видно, че работодателят на ответника
заплаща към трудовото му възнаграждение допълнително суми за храна на учащи деца и ученически пособия, които са в размер на 30% от МРЗ месечно за храна и еднократно към
началото на учебната година – ученически пособия по една МРЗ за страната, които
суми са преведени от страна на ответника за детето М.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде
допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които
тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената
искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от настъпването
след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите
на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и
възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката на детето до
иницииране на настоящото производство е изминал период от пет години, през
който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е
присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта и променената икономическа
конюнктура в страната. Предвид нарасналата възраст, е нараснала и нуждата от
облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на момичето и от
нейната възраст. Необходими са и повече средства за учебни помагала и учебни и
извънучебни мероприятия, с оглед по-голямата възраст. Несъмнено детето има
нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за неговото пълноценно
развитие. Детето М. е ученик в шести клас, при което има нужда от обичайните разходи за учебни
материали и извънкласни дейности. Предвид изложеното следва да се приеме, че е
налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът
на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява
доказан по основание.
Недоказано остана възражението
на ответника, че не е в състояние да дава издръжка в
по-голям размер.
Установи се, че ответникът има родени още две деца,
което към настоящия момент са малолетни и същият е ангажиран с тяхната издръжка,
която за детето Й. е определена на 150 лева месечно.
Съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 СК родителят дължи
издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си. При това положение и отчитайки, че ответникът реализира доход
надхвърлящ няколко пъти минималната за страната работна заплата, трудоспособен
е, съдът намира, че същият е в състояние да поеме по-висок от предходно
определения размер на издръжката. Така, като взе предвид нуждите на детето и
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът определя общ
размер на месечна издръжка в размер на 280 лв. за детето М.Д.Н.,
родена на *** г., като ответникът
следва да поеме част от нея в размер на 200
лв., а останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от
майката.
Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява
затруднение за ответника, предвид размерите на дохода му.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 09.06.2014 год., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 200лв.,
като следва да се уважат в тази си част, а за остатъка до претендираните 230
лв. да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на предварително
изпълнение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
общо върху увеличения размер на издръжката държавна такса в размер на 144 лева.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски, съразмерно
уважената част от иска в размер на 173.91 лева, адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е отправил искане за присъждане на разноски, въпреки, че е
представил доказателства за действително извършени такива, поради което съдът
не дължи произнасяне по възлагане разноските, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр.д. № 8470/2009г. по описа на
ВРС, 17 – ти състав издръжка, дължима от Д.Г.Н., ЕГН **********,***. В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, в полза на детето М.Д.Н., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител от Д.М.Н., ЕГН **********, и
двете с адрес:***, като я УВЕЛИЧАВА
от 100.00 лв. /сто лева/ на 200,00 лв. /двеста лева/, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 09.06.2014г., с падеж първо число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно
със законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 200 лв. до пълния
предявен размер от 230 лв., като неоснователeн.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН ********** ***. В., бл.* вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 144 /сто четиридесет и четири лева/ лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и
Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и сумата
от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН ********** ***. В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Н., ЕГН **********,*** сумата от 173.91лв. /сто седемдесет и три лева и 0.91 ст./,
представляваща платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: