№ 794
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галя А.а
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя А.а Гражданско дело № 20213110115863
по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Н. Й. К., ЕГН ********** с адрес ****
срещу «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. «Г. Бенковски» № 3 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 50лева, частичен иск от целия в размер
733,18лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Каско +», полица № 440120031067704/27.11.2020г. за претърпени
имуществени вреди на л.а «БМВ 330 Д» с рег. № В 3330 НТ от застрахователно събитие
настъпило на 10.08.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и
изразяващи се в увреждане на преден капак, рамка врати десни и таван, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «БМВ 330 Д» с рег. № В 3330 НТ, застрахован имуществено при
ответното дружество по полица «Каско +», клауза „пълно каско“ с №
440120031067704/27.11.2020г. и срок на действие 30.11.2020г. до 29.11.2021г.
Застрахователната премия от 1030,30лева е била платена изцяло. Застрахователната сума е
13700лева. На 10.08.2021г. при движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна около
22часа, ситни камъчета изхвръкнали от предно движещ се автомобил и увредили
автомобила й. При чуване звука от попадналите върху автомобила камъчета намалила
скоростта, но не успяла да види рег. номер на движещия се пред нея автомобил. На
11.08.2021г. уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът
извършил оглед на автомобила, снимки и съставил опис заключение по щета №
1
44010312106173, в което описал следните увреждания- преден капак, рамка врати десни и
таван. Получила плащане на застрахователно обезщетение от 190,72лева, което счита, че е
недостатъчно с оглед отстраняване на уврежданията. Извършеното от нея проучване
установило, че нужната стойност за възстановяване на уврежданията е в размер на
923,90лева, поради което претендира обезщетение в размер на действително търпяните
вреди, който иск заявява като частичен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на
разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, както и
че на 11.08.2021г. е бил уведомен за настъпване на соченото от ищеца събитие. Оспорва
размера на исканото обезщетение като несъответен на действителна стойност на
уврежданията. Твърди, че в случая ищцата е направила избор относно условията, при които
желае да бъде определено застрахователното обезщетение- по експертна оценка, а не
доверен сервиз, в който да бъде извършен ремонтът. След калкулация по претенцията
извършена от експерт, съгласно действащата методика, е било определено и изплатено
обезщетение от 190,72лева. Твърди, че посочената от ищцата стойност на ремонта е
значително по- висока от средната пазарна стойност на труда и материалите, предвид че
автомобилът е с дата на регистрация от 2007г., т.е значително овехтял и амортизиран. Счита,
че е изпълнил задължението си по договора с така извършеното от него плащане. Искането е
за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
405 КЗ, вменяващ задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна страна; че в
този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно
събитие, застрахованата вещ е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер. В
тежест на ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
- че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка «Каско +», полица № 440120031067704/27.11.2020г. и срок на действие 30.11.2020г.
2
до 29.11.2021г. на л.а «БМВ 330 Д» с рег. № В 3330 НТ;
-че по повод настъпило застрахователно събитие на 10.08.2021г. ответникът е образувал
щета № 44010312106173 и е констатирал следните увреждания на застрахованата вещ- преден
капак, рамка врати десни и таван;
-че ответникът е определил и изплатил застрахователно обезщетение в размер от
190,72лева.
Ангажирани са писмени доказателства, от които се установява, че ищцата е
собственик на л.а «БМВ 330 Д» с рег. № В 3330 НТ, т.е активната й легитимация е установена.
Ответникът като застраховател по полица имуществено застраховане е пасивно легитимиран
по претенцията.
Между страните не съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства- опис заключение по щета № 44010312106173/11.08.2021г., че на 11.08.2021г.
застрахователят е извършил опис на увреждания на автомобила за настъпило събитие на
10.08.2021г. Описани като увредени са били следните детайли по автомобила и степента на
увреждането, а именно: преден капак, рамка врати- дясно, таван, задна броня, всички за
боядисване. Страните не спорят, че застрахователят е приключил щетата като е определил и
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 190,72лева, с което твърди да е изпълнил
задължението си по договора. Определянето и изплащането на застрахователно обезщетение
имплицитно съдържа и признание на застрахователя за реализирано застрахователно
събитие, за което той носи застрахователен риск. В тази връзка като неоснователни се
преценяват възраженията на ответника направени в писмената му защита, че е останал
неизяснен въпросът дали не е имало сходни увреждания по автомобила, преди датата на
събитието. Принципно, те са бланкетни, лишени изначално от твърдения такива увреждания
да е имало, а и са късно заявени и поради това недопустими за разглеждане.
В заключение искът е доказан в своето основание.
Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение. В тази връзка
застрахователят е противопоставил възражения основаващи се на клаузи от ОУ към
договора и избора на ищцата дължимото й се обезщетение да бъде определено по експертна
оценка.
За установяване релевантните за спора факти, по делото бе изслушано и прието
заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено от страните и
изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с приложените по делото
документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно заключението на в.лице, с оглед
характера на процесните увреждания, възможният механизъм на настъпване на ПТП е пряк
контакт на обекти изхвръкнали от колелата на превозно средство движещо се пред
увредения автомобил и челната повърхност на превозното средство. Установените
увреждания по автомобила са посочени от застрахователя, като според в.л. уврежданията на
лаковото покритие на преден капак, дясна рамка врати, таван е възможно да са причинени в
резултат на съприкосновение на камъчета или други обекти изхвърчали от предно движещ
3
се автомобил. Отстраняването им изисква боядисване на увредените детайли. Нужната
стойност по отстраняване на увреждането на база средни пазарни цени на труд и материали
по отношение на преден капак, рамка врати- дясно, таван е в размер на 794,88лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на разходите за
възстановяване на вещта на база средни пазарни цени на труд и материали е 794,88лева.
Застрахователят е изплатил такова по щетата в размер на 190,72лева. Във връзка с начина на
определянето му застрахователят се позовава на избора на застрахования при завеждане на
щетата. Без да сочи конкретна клауза от ОУ, явно е, че се позовава на разпоредбите на чл. 12
ОУ, раздел Каско. Съгласно чл. 12 ОУ, раздел II Каско при частична щета на застрахованото
МПС, застрахователното обезщетение се определя по един от начините избрани от
застрахования- по експертна оценка съгласно действащата Методика на застрахователя за
определяне размера на застрахователното обезщетение или по представени оригинални
разходни документи- при сключена специална договореност „доверен сервиз“. В случая,
застраховката е сключена при допълнителна договореност „доверен сервиз“. При завеждане
на щетата, страните не спорят, а и така е отбелязано в опис заключението по щетата, че
ищцата е избрала обезщетяване по експертна оценка, която съгласно чл.12.1.1 се извършва
по действаща Методика на застрахователя. Какво е обаче съдържанието на тази Методика и
запознат ли е бил застрахованият с нея, с оглед направата на информиран избор, е неясно.
Безспорно касае се за договорни отношения и в отношенията между страните действа
принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД. Той обаче сам по себе си не може да
дерогира приложението на императивните норми на закона, какъвто характер безспорно има
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на обезщетение,
но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона обезщетението да е равно на
действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието. Принципът на
пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.
402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се
дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се възстанови имуществото с ново от същия вид и качество. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е
възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на
4
ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение
№ 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Затова и предвиждането
на друг ред на обезщетяване в ОУ към полицата, влиза в противоречие с посочените норми
на закона. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана и в
решение № 155/05.12.2016г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е прието, че не е
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена
дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно застрахователно покритие за
поетия застрахователен риск, съобразно вредите на застрахованото имущество. В случая
отстраняването на уврежданията касае само действия по боядисване на увредени детайли,
поради което и изначално неоснователни се явяват възраженията на ответника, че
обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени за такива части по вид, година
на производство и характеристики, имащи същото или подобно качество с това на
увредените в състоянието им към момента на инцидента. В заключение, размерът на
реалната стойност на вредата следва да се определи по средни пазарни цени към датата на
увреждането, съобразявайки всички доставчици на пазара предлагащи такива услуги, която
съобразно експертното заключение е в размер на 794,88лева. От тази сума обаче следва да
бъде приспадната платената от застрахователя сума от 190,72лева, като факт признат за
безспорен между страните, макар плащането да е извършено по щета, в която е включено и
увреждане, което не е предмет на настоящата претенция. Това обуславя доказан размер на
исковата претенция от 604,16лева. Искът е заявен в частичен размер от 50лева, поради което
следва да бъде уважен в цялост. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба, така както е поискано и като законова
последица от упражнено право на иск, прието от съда за съществуващо.
По разноските:
Разноски се дължат на ищеца. Представил е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират такива от 50лева- платена ДТ, 200лева- депозит на вещо лице и 360лева
платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от
08.03.2022г. Или предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на общо 610лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. «Витоша» № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. К., ЕГН
********** с адрес **** сумата от 50лева, частичен иск от целия в размер 733,18лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Каско
+», полица № 440120031067704/27.11.2020г. за претърпени имуществени вреди на л.а «БМВ
330 Д» с рег. № В 3330 НТ от застрахователно събитие настъпило на 10.08.2021г. при
движение по автомагистрала Хемус в посока гр. Варна и изразяващи се в увреждане на
5
преден капак, рамка врати десни и таван, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 02.11.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА «ДЗИ- Общо застраховане» ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Й. К., ЕГН ********** с адрес **** сумата от 610лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6