Решение по дело №193/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260000
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 10 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20205610200193
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


      260000                14.08.2020г.                      гр.Димитровград

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

Димитровградският районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД № 193 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – Б. С.А.   ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254-25/27.02.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 05.02.2020г. около 13:00 часа в гр.Димитровград, на **************, след като е била редовно призована от полицейски орган, изпълняващ служебните си правомощия, вменени му по закон, за което лично е получила писмена призовка, връчена й по надлежния ред, не се явява и не представя уважителни причини за неявяването си на посоченото в призовката място, с което за виновното нарушение на чл.69, ал.1 от ЗМВР, на основание чл.258, ал.1       от ЗМВР й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Недоволен от горепосоченото Наказателно Постановление, жалбоподателят обжалва същото в законоустановения срок, като излага твърдения, които могат да се определят като незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата си, излага неясно формулирани обстоятелства и описания на такива. Моли издаденото НП да бъде отменено.

АДМ.НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна Прокуратура- Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 05.02.2020г. полицейския служител- св.П.Т. бил извикан в сградата на РУ-МВР-Димитровград, където следвало да състави АУАН на гражданка, която не се явила на връчена й призовка.

Св.П.Т. съставил на установената гражданка Б.А. АУАН №254-25/05.02.2020г., в който описал, че на същата дата в гр.Димитровград било установено, че след като е била редовно призована от полицейски орган, изпълняващ служебните си правомощия по закон, след връчена й призовка не се е явила. Като нарушени е описан текста на чл.69, ал.1 от ЗМВР, като свидетел по съставянето и връчването на акта бил св.Е.Г..

Актът след съставянето му бил връчен на нарушителя, която го подписала без да посочва възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и предметното на делото наказателно постановление №254-25/27.02.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за описаното по-горе нарушение на чл.69, ал.1 от ЗМВР, на  основание чл.258, ал.1 от ЗМВР на Б.А. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева. 

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 23.04.2020 година, видно от неразделна разписка към него. Жалбата против него е получена в съда на 30.04.2020г.- видно от поставеният входящ номер– т.е. подадена в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254-25/05.02.2020г., НП №254-25/27.02.2020г.  на Началника на РУ-МВР-Димитровград, показанията на актосъставителя П.Т., на свидетеля по съставянето на акта Е.Г., които са еднопосочни относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗМВР  е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от същия закон, против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

При така осъществената фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

-при съставяне на акта за установяване на нарушението и наказателното постановление, е допуснато нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, респективно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на жалбоподателя, препятствайки го да разбере какво административно наказателно обвинение му е повдигнато, което нарушение е неотстранимо на настоящия етап от производството и има за последица цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление.

На първо място, в акта за установяване на нарушението като нарушена е посочена разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР, която гласи: "Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия". Сочената като нарушена от разпоредба обаче урежда единствено правомощията на полицейските органи по отношение на призоваването, но не и задължението на гражданите да се явят при призоваване, в каквото се е изразило описаното нарушение. Т.е. както в АУАН, така и в НП неправилно е посочена нарушената разпоредба. Доколкото така описаното нарушение е било отстранимо след издаването на АУАН и преди издаването на наказателното постановление, то това не е сторено. Наказващият орган е посочил като нарушена същата разпоредба на чл.69, ал.1 от ЗМВР, която разпоредба обаче не въвежда задължения за гражданите, а единствено права за полицейските органи.

По същество задължението на редовно призования гражданин да се яви в местата по чл.69, ал.1 от ЗМВР се съдържа в разпоредбата на чл.258, ал.1 от ЗМВР, която е същевременно и санкционна и предвижда отговорността им при неизпълнение на това задължение. Посочената разпоредба обаче не е намерила място в АУАН, а в НП фигурира само като санкционна норма, на чието основание е наложено адм.наказание, но не и материална норма, която е нарушена. Това обстоятелство представлява нарушение на процесуалните правила, което е съществено, доколкото е ограничило правото на защита на жалбоподателя, като е довело до невъзможност жалбоподателят да извърши нарушението, което е описано като такова по чл.69, ал.1 от ЗМВР и на следващо място- да разбере за какво конкретно административно нарушение се ангажира отговорността му. Коментираното нарушение не може да бъде отстранено в производството по съдебен контрол, където е недопустимо за първи път коректно да бъде посочена нарушената разпоредба.

На следващо място следва да се отбележи, че единствено по приложената призовка се съди за това какво по-точно конкретно задължение не е изпълнила жалб.А.. Предполага се, че не се е явила на описаната дата в призовката- 20.01.2020г. в 10,00ч. в Окръжен Следствен Отдел-гр.Хасково. Което води до неяснота защо в АУАН и НП като дата на извършеното нарушение е описана 05.02.2020г., а като място- гр.Димитровград.  Едни от основните елементи на едно адм.нарушение при неговото установяване и доказване е времето на извършване, както и мястото на извършване. В случая за времето и мястото на извършване на описаното нарушение единствено може да се предполага защо са описани именно тези, предвид разминаването с описаното в призовката и неясно защо са избрани да бъдат описани именно те.

Поради което и НП се явява издадено при съществено нарушаване на процесуалните и материални правила и същото следва да бъде отменено.   

 

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е    Ш    И :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №254-25/27.02.2020г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което на Б. С.А. ***, ЕГН **********, за това, че на 05.02.2020г. около 13:00 часа в гр.Димитровград, на **************, след като е била редовно призована от полицейски орган, изпълняващ служебните си правомощия, вменени му по закон, за което лично е получила писмена призовка, връчена й по надлежния ред, не се явява и не представя уважителни причини за неявяването си на посоченото в призовката място, с което за виновното нарушение на чл.69, ал.1 от ЗМВР, на основание чл.258, ал.1         от ЗМВР й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева – като незаконосъобразно.

 

        

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: