О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1540 10.06.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, на десети юни две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия
Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1230 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище
в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм.
л. 11 от първа инстанция) против Решение № 721/25.02.2020г. постановено по
гр.д. № 8308/2019г. по описа на РС Бургас, с което Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерството на вътрешните работи, е осъдена да заплати на К.В.Г.,
ЕГН – **********, следните суми: 1815,03 лева (хиляда осемстотин и петнадесет
лева и три стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за
положен нощен труд от 259,69 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане; 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляваща
разноски по делото, както и е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството
на вътрешните работи, да заплати по сметка на Бургаски районен съд сумата от
72,60 лева (седемдесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща дължима
държавна такса за уважения иск, както и сумата от 190 (сто и деветдесет) лева,
представляваща разноски за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение
за вещото лице по съдебно-икономическа експертиза.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се,
че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране
на положения от него извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Сочи, че е налице многобройна
практика по този род дела, но за липса на практика на ВКС, излага подробни
съображения. Ищецът имал качеството държавен служител в системата на МВР по
смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като нормата разграничавала държавните
служители в т.1 и т.2: по т.1 - са полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата
по ал.3 на същия член, чийто статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда
от ЗМВР, а по т.2 - са останалите държавни служители в МВР, чийто статут
съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС.
В системата на МВР работили и лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.3
от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За
една и съща правна материя: възникването, изменението и прекратяването на
правоотношенията по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията,
работното време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и
имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите
групи служители в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта -
ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими
само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по
отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.
Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в
ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Напротив, във
всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните
правни норми цитира примери (чл.38а, ал.3 от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и
др.). По законова делегация на съответните нормативни актове били приети
подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187,
ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи
няколко наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на
работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014 г. /поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с
решение на ВАС/, а за периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. -
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната
ГДГП се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби,
които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено
в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8
часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично
забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ,
когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР
извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал
извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и
до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за
дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за
служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни
материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови
правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни
служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че в случая не е налице
извънреден труд и че първоинстанционния съд допуска смесване относно нощен труд
и извънреден труд. Счита, че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на
нощния труд в дневен цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен
период има положен извънреден труд, тъй като в КТ е предвидена различна
продължителност на допустимия нощен труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал.2
от НСОРЗ, с основание не била предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй
като за държавните служители нормална продължителност на дневния и нощния труд
съвпадала. Счита, че преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по
издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи
за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за
отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и че не подлежи на съдебен
контрол. Намира, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен
труд извън такова в размер на не по-малко 0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа, че материята в ЗМВР не е непълна, а
изчерпателна.
Моли да се отмени обжалваното решение и
исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис от въззивната жалба е връчен на К.Г. на
28.05.2020г. чрез адв. К. като в срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен
отговор. Излагат се съображения по
същество като въззивната жалба се намира за неоснователна, а решението по
изложени съображения - за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по
доказателствата. Претендира разноски. По делото липсва пълномощно за адв. К. за
подаване на отговор на въззивна жалба и за евентуално представителство пред
въззивна инстанция, поради което следва да се укаже на страната в срок до
датата на съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба
и евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред
въззивна инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран ОС Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със
седалище в гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира
Иванова против Решение № 721/25.02.2020г. постановено по гр.д. № 8308/2019г. по
описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.
Указва на въззиваемия в срок до датата на
съдебно заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба и
евентуално да представи пълномощно за адв. К. за представителство пред въззивна
инстанция.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1230/2020г. по описа на Окръжен
съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 15.07.2020
г. от 10,40 часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.