Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
16.01.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …………………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 2017 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Л. (I.L.), чрез адв. М.П. *** депозирана против наказателно
постановление № 38-0001274/27.09.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе,
определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 на
основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г.,
във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от
Регламент № 561 и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение
по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., във вр.
чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния и явна
несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се приетата за установена от
административнонаказващия орган фактическа обстановка. Релевират
се твърдения за неяснота при описание на нарушението и неговата правна квалификация,
което е довело до нарушение на правото на защита на наказаното лице. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН Серия
А-2018 № 268675/27.09.2019г., за това, че на 27.09.2019г., около 07,40 часа, в
град Русе, ГКПП „Дунав мост” изход Р. България, управлявал товарен автомобил „МАН
L2007“ кат. N 3, с рег. № OT055CZ,
оборудван с дигитален тахограф Continental typ 1381 с № *********, и полуремарке Фрьоф Т 39, кат. О4, с рег. № AG16AKF, при извършван от него международен обществен превоз на
товар от Р. Турция за Р. Румъния, осъществил съставите на следните нарушения: 1.
Водачът извършва превоза с МПС, оборудвано с дигитален тахограф
Continental typ 1381 с
№ *********, като не спазва изискванията
за намалена дневна почивка, като намалението на времето е с над 2 часа – 352
минути, за периода 21.09.2019г. от 12 часа и 22 минути до 22.09.2019г. до 05
часа и 30 минути – продължителност от 17 часа и 8 минути. 2. Водачът не е
спазил изискванията за намалена дневна почивка, като намалението на времето е над
2 часа – около 498 минути (8 часа и 18 минути), а периода на работната смяна на
водача е бил от 24.09.2019г. от 21 часа и 07 минути до 25.09.2019г. до 18 часа
и 25 минути. Въз основа на така установеното, актосъставителят е приел, че
жалбоподателят е осъществил два състава на нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от
AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и
чл. 2, § 3 от Регламент 561.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
с фактическо описание и правна квалификация на всяко едно деянията, идентични с
тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, за така установените нарушения
са наложени административни наказания, както следва: по т. 1 на основание чл.
93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1500 лева, за нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561
и по т. 2 от НП, на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 8,
§ 2, изр. 2 AETR ДВ 28 от 1995г., във вр. чл. 78, ал.
1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент № 561.
Въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че
следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от тях и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран като, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията,
за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретните
законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от
административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
При описание на всяко едно от двете
нарушения, изрично са посочени от страна на административнонаказващия орган,
конкретните дати, че са касае за неспазване на изискванията за намалена
дневна почивка, какво
е било работното време на водача във всеки един от двата периода и с колко точно
е намалението.
От значение за точното описание и
квалифициране на нарушението е колко точно е намалението, с оглед приложимата
санкционна правна норма, като както в АУАН, така и в НП се съдържа такова
изрично посочване, за всяко едно от двете нарушения.
В този
смисъл са и Решение от 28.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено
по КАНД № 260 по описа на съда за 2019г., Решение от 18.10.2019г. на
Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 223 по описа на съда за
2019г. и Решение от 14.10.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по
КАНД № 271 по описа на съда за 2019г.
Не е
налице неяснота досежно приложимия нормативен акт като по този начин да е
нарушено правото на защита на санкционираното лице. В самия АУАН, който поставя
началото на административнонаказателното производство, изрично е посочено, че
всяка една от приетите за нарушени разпоредби на чл. 8, § 2, изр. 2 са от АETR. Същите разпоредби са цитирани и в НП, макар и не
толкова прецизно, но това според настоящия съдебен състав не е нарушило правото
на защита на наказаното лице, да разбере за какви конкретни нарушения е
ангажирана неговата отговорност, чрез посочване на фактите и правната
квалификация на същите и според настоящият съдебен състав е изпълнено
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни, твърденията на
жалбоподателя, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере, за какви конкретни
нарушения е ангажирана неговата отговорност и по този начин да е ограничено
правото му на защита.
Въз
основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът
намира, че следва да изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че жалбоподателят е осъществил съставите на вменените му във вина две административни
нарушения по чл. 8, § 2, изр. 2 от AETR ДВ 28 от 1995г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561, както
от обективна, така и от субективна страна.
От
гласните доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество
на свидетел на актосъставителя, безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил съставите на двете нарушения, като при извършване на международен
превоз на товари, не е спазил изискванията за намалена дневна почивка за посочените
в АУАН и НП периоди от време. В тази им част, показанията на този свидетел се
намират в корелативно единство и с писмените доказателствени средства,
приобщени по преписката, а именно разпечатката на дигиталната карта на водача.
Самата
информация от картата е свалена с лицензиран софтуер и не са налице никакви
данни за необективност на извлечената от картата на водача информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2, изр. 2-ро от Европейска спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR),
приложима на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент №
561/2006, за всеки
период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка
водачът трябва да е ползвал нова дневна почивка. Когато частта от дневната
почивка, която попада в този 24-часов период, е най-малко 9 часа, но е по-малка
от 11 часа, тогава тази дневна почивка се счита за намалена дневна почивка.
В настоящият случай от
доказателствата по делото съдът намира за безспорно установено и доказано, че
водачът не е спазил тези изисквания за посочените дата, като констатираното
намаление на времето за всяко едно от двете нарушения е над два часа – 352
минути за първото и 498 минути за второто.
И по отношение на двете нарушения
са приложими именно разпоредбите на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR).
Разпоредбата на чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г.
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън Общността, Швейцария и страните, които са
договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване.
Управляваното от жалбоподателя
превозно средство е с регистрация в Република Румъния, която е член на ЕС,
поради и което, и по силата на чл. 2, § 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 561/2006
правилата на Европейската спогодба (AETR) намират приложение, за цялото пътуване,
включително за частта от маршрута, когато е извършван превоз в държави, които
не са страна по тази спогодба.
В същият смисъл е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от 08.08.2019г.,
постановено по КАНД № 175 по описа на съда за 2019г., Решение от 20.09.2019г.,
постановено по КАНД № 198 по описа на съда за 2019г. и Решение от 30.07.2019г.
постановено по КАНД № 183 по описа на съда за 2019г.
Въз основа на всичко изложено,
съдът намира, че правилно е приложен материалния закон, като установените факти
са субсумирани под приложимият нормативен акт.
Въз основа на правилно
установените факти, касаещи всяко едно от двете нарушения, правилно е издирена
и приложена и санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 7 ЗАП, като и за двете нарушения,
доколкото намалението е над 2 часа, санкцията е по чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП в която размерът на глобата е в абсолютна стойност, а именно 1500 лева.
Правилно, съобразно разпоредбата
на чл. 18 ЗАНН за всяко едно от нарушенията е ангажирана отговорността на дееца
и не може да се говори за несправедливост на общото наказание, както твърди
жалбоподателят.
В същия
смисъл е и Решение от 30.12.2016г. на Административен съд – Русе, постановено
по КНАХД № 364 по описа на съда за 2016г.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото нито едно от извършените
нарушения не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършените от
жалбоподателя нарушения, разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самите нарушения
касаят дейност, строго регламентирана от международното право, с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Касае се за две нарушения,
извършени през непродължителен период от време, което сочи и на по-висока укоримост на личността на дееца. Отделно от това самите
периоди на намалението също са значителни сами по себе си.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0001274/27.09.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно
лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на И.Л. (I.L.), гражданин на Р. Румъния, роден на ***г. са наложени
следните административни наказания: по
т. 1 на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от
1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3
от Регламент № 561 и по т. 2 от НП,
на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за
нарушение по чл. 8, § 2, изр. 2 от Приложение „Контролен уред“ AETR ДВ 28 от
1995г., във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАП и чл. 2, § 3
от Регламент № 561.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: