№ 82
гр. Шумен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Г.
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20233600200244 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия, с
което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Bezirkshauptmannshaft Grieskirchen, Австрия, с № BH-RO/922130202871/22
от 30.11.2022г., влязло в сила на 05.01.2023г. срещу българския гражданин М. Х. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес и посочен от искащата държава адрес – ****1, с настоящ
адрес – ****
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице, редовно призовано, се явява в съдебно заседание. Заявява, че знае
за нарушението. Не ангажира доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията
в която и да е държава – членка на Европейския съюз.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Засегнатото лице М. Х. М., е български гражданин и е с местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС – с постоянен адрес - ****1 и настоящ адрес – **** В Удостоверението по
чл.4 от искащата държава е посочен именно постоянния адрес. Лицето е в трудоспособна
възраст и поради това се приема, че засегнатото лице реализира доходи. Затова съдът
приема, че са налице условията на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Grieskirchen, Австрия, с № BH-RO/922130202871/22 от 30.11.2022г.,
влязло в сила на 05.01.2023г. на българския гражданин М. Х. М., с ЕГН **********, е
наложена финансова санкция в размер на 360,00 € /триста и шестдесет евро/, за това, че на
09.08.2022г. в 00:12 часа в населено място Вайберн по път А 8 на км. 38,290, в посока на
движение Вайс, при разрешена максимална скорост 60 км/ч., при управление на МПС с
български регистрационен номер **** е превишил скоростта на движение с 48 км/ч. /след
изваждане на допустимата погрешност в измерването/.
С тези си действия М. е извършил административно нарушение на австрийския
Правилник за движение по пътищата (StVO), което се санкционира съобразно § 42 Abs. 8
StVO ; § 99 Abs. 2 StVO.
Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата
по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
лицето е било уведомено лично според националния закон относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. На лицето е било връчено лично решението,
за което в Удостоверението е посочено, че е получено лично от него на 21.12.2022г..
Решението е било постановено на 30.11.2022г. и е влязло в сила на 05.01.2023г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в
размер на 360,00 €. Съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е
погасено по давност. В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично
плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр.
чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение.
2
От страна на лицето също не се твърди пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 30.11.2022 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на общата сума на финансовата санкция и разноските по административното производство
от 360,00 € /триста и шестдесет евро/ с равностойност в български лева – 704,10 лв.
/седемстотин и четири лева и десет стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 360,00 € поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от
Bezirkshauptmannshaft Grieskirchen, Австрия, с № BH-RO/922130202871/22 от 30.11.2022г.,
влязло в сила на 05.01.2023г. срещу българския гражданин М. Х. М., с ЕГН **********, с
постоянен адрес и посочен от искащата държава адрес – ****1, с настоящ адрес – ****и го
привежда в изпълнение за сумата от е наложена финансова санкция в размер на 360,00 €
/триста и шестдесет евро с равностойност в български лева – 704,10 лв. /седемстотин и
четири лева и десет стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС го
ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и
ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
3
Решението може да се обжалва от засегнатото лице в 7-дневен срок от узнаването
пред АС - Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4