Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.08.2020г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, 17-ти състав на 20.07.2020г. в публично заседание в следния
състав:
Председател: Анатоли
Бобоков
Секретар: Д. М.
като разгледа докладваното НАХД № 2101 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „….“ ООД, ЕИК: 2…., представлявано от К. К. Н. против Наказателно постановление № 481070-F521138/28.11.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява представител. Молят наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Правят искане за разноски.
АНО изпраща представител, който пледира за потвърждаване на НП и претендира за разноски.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 1.11.2019г. в обект - ведомствена бензиностанция, находящ се в гр.Бургас, ул….. и стопанисван от „….“ ООД, проверяващите установили, че до 29.10.2019г. били регистрирани продажби, като в обекта се ползвала електронна система с фискална памет, която „не отговаряла на техническите изисквания на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ“.
За извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП №0347036/1.11.2019г.
АУАН бил
съставен на 4.11.2019 г, като за
нарушена била вписана разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното
НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите
изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 8,
ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му наложил административно наказание,
«имуществена санкция», в размер на 1000 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Не става ясно
на коя дата АНО приема, че е извършено нарушението. Това е съществен реквизит,
с оглед преценка за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Отделно от това в
обстоятелствената част на АУАН и НП се посочва, че жалбоподателят е използвал
ЕСФП, неотговарящо на функционалните и технически изисквания на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, без да се посочи в какво се изразява дължимото
действие. Това е важно с оглед преценка за обективната съставомерност на така
посоченото нарушение и представлява липса на фактическо описание на
нарушението, тъй като не става ясно какви функционални изисквания не са
спазени.
Дори да се
приеме, че деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай
обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния
случай на нарушения от този вид. Става на въпрос за ведомствена бензиностанция,
обслужваща автомобили само на дружеството-жалбоподател и зареждането на
ведомствани МПС-та с вече закупено гориво не изисква повторно отчитане през
ЕСФП.
С оглд на
изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е
настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН, съгласно
която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В случая е представен договор за
правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано
от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди НАП да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран,
на основание чл. 63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 481070-F521138/28.11.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „…“ ООД, ЕИК: 2… е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 8, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите гр. София да заплати на „….“ ООД, ЕИК: 2….., сумата от 200 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: А . БОБОКОВ
В.О.: К.СЛ.