РЕШЕНИЕ
№ 11948
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110164176 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „(ФИРМА) против Г. С. Ш., Б. М. Д., С. С. Ш. и З.
С. В. с искане ответниците при условията на разделна отговорност да заплатят на ищцовото
дружество сумата в размер общо на 3873,73 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен №
***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 23.11.2023 г. до окончателно погасяване на
вземането, сумата в размер общо на 706,97 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021
г. до 01.11.2023 г., сумата в размер общо на 28,93 лева, представляваща незаплатена цена за
услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 23.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер общо
на 6,59 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г., като вземанията се разпределят както следва: Б. М.
Д. 3/6 части и за всеки от останалите Г. С. Ш., С. С. Ш. и З. С. В. по 1/6 част.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот за
процесния период. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по
договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите условия на
дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид
1
неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница,
потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Г. С. Ш., Б. М. Д., С. С. Ш. не изразяват
становище по предявените искове.
Ответникът З. С. В. чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат Т. М. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. В отговора са изложени доводи, че ответникът в процесния период
не е имал качеството потребител на топлинна енергия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответниците, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно
право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като
сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства.
2
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е представен договор за замяна на недвижими имоти по
Закона за общинската собственост от 02.12.2004 г., вписан в Служба по вписванията с вх.
рег. № 53621, том XX, акт № 138, по силата на който С. Г.ев Ш. и Б. М. Ш.а са придобили
право на собственост върху ателие № 3, находящо се в гр. (АДРЕС) състоящо се от две стаи,
кухня и обслужващи помещения ведно със съответното таванско помещение № 79, като в
замяна приобретателите са прехвърлили на Столична община правото на собственост върху
собствения им недвижим имот – семейна имуществена общност, а именно апартамент № 3,
находящ се в гр. (АДРЕС), в жилищна сграда – блок на БДЖ, ет. 3. Съгласно удостоверение
за наследници с изх. № РВЕ22-ЕВ00-474/22.08.2022 г. приобретателят С. Г.ев Ш. е починал
на 29.05.2022 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници ответниците З. С. В. (
дъщеря), Г. С. Ш. ( син) и С. С. Ш. ( син). Като писмено доказателство е приета молба-
декларация от Б. М. Ш.а до ищцовото дружество за откриване на партида за имот,
представляващ ателие № 3/апартамент № 78/, находящ се в гр. (АДРЕС) Макар процесният
имот да представлява ателие, което поначало представлява помещение за индивидуална
творческа дейност, доколкото имотът се намира в жилищна сграда и съгласно описанието му
в титула за собственост разполага с помещения необходими за задоволяване на жилищни
нужди ( кухня и санитарни помещения) и към него се следва отделно складово помещение,
и за него е подадена молба-декларация за откриване на партида при „(ФИРМА) за жилищни
нужди, същото представлява жилище, до което е доставяна топлинна енергия за битови
нужди. В подкрепа на изложеното е и практика на въззивната инстанция, обективирана в
Решение № 3395/24.11.2022 г. по в. гр. д. № 12303/2021 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен
състав и Решение № 2900/13.05.2025 г. по в. гр. д. № 8975/2024 г. по описа на СГС.
Съдът намира, че депозираното от ответника Б. М. Ш.а заявление за откриване на
партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна
енергия до процесния имот, ищцовото дружество е приело предложението на ответника за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни
ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника Б. Ш.а съгласно
направеното от него искане в този смисъл, като следва да бъде отбелязано, че фактурите за
процесния период са издадени именно на името на ответника подал заявление.
Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение
по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото
дружество. Налице е следователно соченото от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. изключение – в настоящия случай един от
съсобствениците е поискал откриване на партида на негово име в съответствие с
уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща
стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че
твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния
имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е
престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника Б. Ш.а е възникнало
задължение да плати дължимата цена. В подкрепа на изложеното е и практиката на
въззивната инстанция, обективирана в Решение № 821/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 7570/2022
г. на СГС, II-в въззивен състав, Решение № 176/10.01.2024 г. по в. гр. д. № 12613/2022 г. на
СГС, II-в въззивен състав, Решение № 1526/15.03.2024 г. по в. гр. д. № 1704/2023 г. на СГС,
II-г въззивен състав и др.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да
ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди
и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител
3
на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал
факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е
разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че
партидата за имота е открита на друго лице. Такива твърдения не са наведени от ответника,
респ. по делото не са ангажирани доказателства за подобни обстоятелства.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът Б. М. Ш.а дължи заплащане на
стойността на доставената до имота топлинна енергия, като при съобразяване на
диспозитивното начало исковата претенция срещу лицето следва да бъде разгледана до
претендираната от ищеца част от задължението, а именно 3/6 част. Предвид
обстоятелството, че облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот е възникнало единствено между ищеца и
ответника Б. М. Ш.а, исковата претенция по отношение на ответниците С. С. Ш., Г. С. Ш. и
З. С. В. следва да бъде отхвърлена независимо от обстоятелството, че сочените ответници
притежават право на собственост върху идеални части от имота.
Доколкото стойността на доставената топлинна енергия до имота не е спорна по
делото, съдът намира, че исковата претенция срещу ответника Б. М. Ш.а се явява
основателна за предявения размер от 1936,87 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от „(ФИРМА) документи – отчети и изравнителни
сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил
топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За
процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ
размер на 28,93 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на
възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС. Предвид изложеното исковата претенция срещу ответника Б.
М. Ш.а за 3/6 части от задължението в размер на 14,47 лева се явява доказана по основание
и размер.
Доколкото между ищеца и ответниците С. С. Ш., Г. С. Ш. и З. С. В. за процесния
период не е съществувало валидно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия, то същите не дължат заплащане и на начислените суми за дялово разпределение.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
4
изводът, че „(ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в
интернет, доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по
описа на СГС, Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022
г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. №
1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Б.
М. Ш.а се явява доказан по основание и размер за предявената сума от 353,49 лева.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При недоказаност на исковете за главница по отношение на ответниците С. С. Ш., Г.
С. Ш. и З. С. В., неоснователни се явяват и предявените искове за мораторна лихва.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на съдебни
разноски единствено срещу ответника Б. М. Ш.а съразмерно на вземанията претендирани от
лицето, а именно сумата в размер общо на 142,32 лева, представляваща сбор от държавна
такса за разглеждане на спора и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. Ш.а, ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
„(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 1936,87 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
23.11.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 353,49 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.11.2023г. и сумата в размер на 14,47 лева,
представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 3,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) против С. С. Ш., ЕГН **********, Г. С. Ш., ЕГН **********, и З.
С. В., ЕГН **********, и тримата с адрес в в гр. (АДРЕС), обективно и субективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците поотделно да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на по 645,62 лева, представляваща незаплатена цена
на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), с абонатен
5
№ ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 23.11.2023 г. до окончателно погасяване на
вземането, сумата в размер на по 117,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до
01.11.2023 г., сумата в размер на по 4,82 лева, представляваща незаплатена цена за услуга
дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 23.11.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на по 1,10
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 16.12.2020 г. до 01.11.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. М. Ш.а, ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
„(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 142,32 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „(ФИРМА), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца „(ФИРМА), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
(АДРЕС)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6