О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /06.10.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на шести
октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1730 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
С решение №10258/27.07.2020г по адм.д.№10092/2019г на ВАС – София, ІІ отд., е отменено решение №1292/26.06.2019г по адм.д.№123/2019г на АС – Варна, ХІV с-в, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания.
Производството е по реда на чл.54 ал.6 вр.ал.4 от ЗКИР и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от А.К.А., М.Б.А. и К.Б.А. ***, чрез пълномощника им адв.Р.Д. ***, против Заповед №18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК- Варна, с която по заявление на Р.Д.Н. са нанесени нови обекти в КККР – четири СОС с идентификатори *** одобрена е промяна в границите на съществуващи обекти в КККР – сграда с идентификатор *** с площ 75 кв.м. е с променено предназначение и с посочване „няма данни за собственост“, а сграда с идентификатор *** с площ 4 кв.м. е с променено посочване „няма данни за собственост“; както и промени в данните за собственост и собствениците: Р.Д.Н. е вписана като собственик на имот с идентификатор *** въз основа на Договор №172, том V, рег.№ 8055 от 31.08.1998г, собственик на СОС с идентификатори *** въз основа на н.а. №44, рег. №17038, д.№ 18765 от 13.11.1997г от РС – Варна и Други №233, рег.№ 1055 от 02.03.1987г, издаден от Служба по вписванията – Варна.
В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция с разпореждане №10138/16.09.2020г съдията-докладчик е оставил производството без движение и е дал на жалбоподателите 7-дневен срок, в рамките на който да посочат изрично дали оспорват Заповед №18-4239/28.05.2018г в цялост или в отделни нейни части, като нарочно ги конкретизират, като мотивират и наличие на правен интерес за оспорването на всеки един от тримата. С уточняваща молба с.д.№11586/24.09.2020г адв.Д. е посочил, че тримата жалбоподатели оспорват атакуваната заповед в нейната цялост по съображения, изложени в жалбата им, входирана в АС – Варна на 14.01.2019г. Посочили са, че правният интерес на К.А. произтича от правото му на собственост върху жилищна сграда и ½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място по силата на н.а. №170, дело №22991 от 17.12.1997г, а този на останалите две жалбоподателки – от факта, че са наследници на Б. А. К. – съделител по делбеното гр.д.№2153/1983г на ВРС.
В отговор на вмененото му с разпореждане
№10138/16.09.2020г задължение, с писмо с.д.№11894/30.09.2020г началникът на
СГКК – Варна е посочил, че след издаване на оспорената му Заповед №-18-4239/28.05.2018г
при тях е постъпило заявление вх.№01-368768/25.09.2018г от К.Б.А. с приложени
към същото документи, въз основа на което е извършено изменение на КРНИ, състоящо се във вписване на Б. А. К. като собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** въз основа на Договор №175/31.08.1998г, и вписване на К.Б.А. като собственик на СОС с идентификатор *** съгл. н.а. №170/17.12.1997г, което на осн.чл.53а от ЗИКР е извършено без издаване на изричен ИАА.
При горните констатации съдът прави следните правни изводи:
Жалбата на К.Б.А. против Заповед №18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК - Варна е процесуално недопустима. В същата с вх.№610/14.01.2019г, по която е образувано настоящото производство, е изложено, че К.А., майка му А.А. и сестра му М.А. са узнали за съществуването на оспорената заповед в хода на гр.д.№16356/2018г на РС – Варна, с предмет предявен от Р.Д.Н. ревандикационен иск против тримата жалбоподатели за предаване владението на собствения й недвижим имот – реална част от 10 кв.м. от СОС – жилище с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, част от сграда с идентификатор ***, постоена в ПИ с идентификатор *** с административен адрес ул.*** в гр.Варна. Декларирано е, че К.А. *** и се е запознал с текста и редакцията на издадената заповед №18-4239/28.05.2018г едва няколко дни преди депозирането на жалбата, т.е. през м.01.2019г. Това твърдение обаче не съответства на обективните факти според информацията, съдържаща се в официален писмен документ – писмо с.д.№11894/30.09.2020г от началника на СГКК – Варна. Те сочат, че още на 25.09.2018г, т.е. 4 месеца след издаването й, К.Б. е бил запознат със съдържанието на тази заповед и е знаел за нанасянето с нея на СОС с идентификатор ***, поради което е предприел съответни действия за вписването си в кадастралния регистър като негов собственик съобразно легитимиращите го документи за собственост. В тази връзка с отговора си по предявения против тях иск по чл.108 от ЗС настоящите жалбоподатели са заявили, че не спорят, че са собственици на СОС с идентификатор ***, което обосновава извода, че към момента на депозиране на настоящата жалба против Заповед №18-4239/28.05.2018г К.А., неговата майка и сестра са знаели и за настъпилата след издаване на оспорената от тях заповед правна промяна, понеже тя е предизвиката от самия А..
Действително по делото е налице признание от
административния орган (стр.68 по адм.д.№123/2019г), че атакуваната заповед е
издадена на осн.чл.147 ал.1 от АПК и не е съобщавана на заинтересовани лица.
Факт е обаче също, че през м.09.2018г К.А. е бил запознат с тази заповед –
знаел е, че с нея са обособени СОС, и е предприел надлежни действия за
вписването си в кадастралния регистър като собственик на единия от тях – точно
този, получен от наследодателя му в резултат на извършената делба, което е
предпоставено от запознаване със съдържението й. Знанието му за обособяването и
съществуването на този СОС към 25.09.2018г изключва възможността да не е
запознат с нанасянето в КККР и на останалите три СОС, както и на другите
изменения, одобрени с оспорената заповед. Жалбата му против заповедта обаче е
депозирана едва на 14.01.2019г, т.е. четири месеца след запознаване с нея,
съответно – извън срока по чл.149 ал.1 от АПК, което я квалифицира като
просрочена, т.е. процесуално недопустима, и безалтернативно налага прекратяване
на образуваното по нея производство. На още по-силно основание – липса на
правен интерес, жалбата му е недопустима в частта на оспорената заповед относно
обособяването на СОС с идентификатор ***с оглед
последващото му вписване в КР като негов собственик, т.е. в случая е налице и основанието на чл.159 т.1 от АПК за производството, образувано по жалбата му в тази й част.
Жалбата на А.А. и М.А. (в качеството им на законни наследници на Б. Ал. К. – собственик на ½ ид.ч. от целия имот с идентификатор ***) против Заповед №18-4239/28.05.2018г принципно е процесуално допустима. Първото изключение е частта на тази заповед относно вписването в кадастралния регистър на СОС с идентификатор *** без данни за собственост – към момента на депозиране на жалбата им 14.01.2019г ИАА в тази му част вече не съществува поради последвалата през м.09.2018г промяна в кадастралния регистър чрез вписване на този СОС като собствен на К.Б.А., т.е. в тази й част жалбата им е недопустима поради липса на подлежащ на оспорване ИАА. Второто изключение в допустимостта на жалбата им произтича от изявлението им в уточняващата жалба с.д.№11586/24.09.2020г по настоящото дело, че поддържат жалбата си против заповедта в нейната цялост по съображенията, подробно изложени в първоначалната жалба от 14.01.2019г. От съдържанието на последната обаче се установява, че единственото конкретно тяхно недоволство от заповедта произтича от нанасянето на СОС, и по-точно – от границата между тези с идентификатори ***. В същия смисъл е и подробното изявление на пълномощника им адв.Р.Д. в първото открито съдебно заседание по адм.д.№ 123/2019г на 15.04.2019г (стр.94 по делото), в което той сочи, че накърняването на правата им се изразява в невярното отразяване на границите между СОС с идентификатор **** – жилищен апартамент, собственост на Р.Д., и СОС с идентификатор ***, тяхна собственост, като се твърди, че границата е некоректно нанесена в техен ущърб, т.е. изместена е, което следва да се установи с експертиза. В пледоарията си по същество за първи път пълномощникът на жалбоподателите навежда като основание за незаконосъобразност на оспорената заповед и обособяването на двете помещения на сутеренния етаж като СОС, а в писмената си защита развива тази теза с позоваване на липса на извършена промяна на предназначението им. Липсва оспорване относно вписването им в регистъра като собственост на Р.Д., респективно – като „няма данни за собственост“, липсва оспорване на заповедта в останалите й части – относно вписването на Р.Д. като собственик на ПИ с идентификатор *** на осн.чл.53 ал.2 от ЗКИР, относно промяната на предназначението на сграда с идентификатор *** и относно описанието на собствеността на сграда с идентификатор ***.
С оглед изложеното съдът в този си състав приема, че жалбата на А.А. и М.А. е насочена против Заповед № №18-4239/28.05.2018г само в частта относно нанасянето в КК на четирите СОС с идентификатори ***. Жалбата против Заповед № №18-4239/28.05.2018г в останалите й части е процесуално недопустима – частично поради липса на подлежащ на оспорване ИАА (по гореизложените съображения) и частично поради липса на заявено конкретно оспорване с изложени релевантни съображения за незаконосъобразност на заповедта в тези й части, което кореспондира с изложеното в жалбата им относно воденото против тях производство по чл.108 от ЗС и спора между съсобствениците относно границата между СОС с идентификатори ***
Изложеното налага частично прекратяване на производството по настоящото дело в хипотезата на чл.159 т.1 и т.5 от АПК. Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Б.А., ЕГН **********,***, против Заповед
№18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК – Варна, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№ 1730/20г по описа на Административен съд – Варна, в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на А.К.А., ЕГН **********, и на М.Б.А., ЕГН **********,***,
против Заповед №18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК – Варна В ЧАСТИТЕ, с които е: одобрена промяна
в границите на съществуващи обекти в КККР – сграда с идентификатор *** с площ
75 кв.м. е с променено предназначение и с посочване „няма данни за
собственост“, а сграда с идентификатор *** с площ 4 кв.м. е с променено
посочване „няма данни за собственост“; и са вписани промени в данните за
собственост и собствениците: Р.Д.Н. е вписана като собственик на имот с
идентификатор *** въз основа на Договор №172, том V, рег.№ 8055 от 31.08.1998г,
собственик на СОС с идентификатори *** въз основа на н.а. №44, рег. №17038, д.№
18765 от 13.11.1997г от РС – Варна и Други №233, рег.№ 1055 от 02.03.1987г,
издаден от Служба по вписванията – Варна, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№ 1730/20г по описа на Административен съд – Варна, в тази му част.
Производството по
адм.д.№ 1730/20г по описа на Административен съд – Варна продължава по жалбите
на А.К.А., ЕГН **********, и на М.Б.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й
адв. Р.Д. ***, против Заповед №18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК – Варна
В ЧАСТТА, с която по заявление на Р.Д.Н.
са нанесени нови обекти в КККР – четири СОС с идентификатори ***
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщението.
Преписи от определението да се връчат на страните.
Открито съдебно заседание по делото ще бъде насрочено
след влизане в сила на настоящото определение.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: