№ 12335
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В СТ. Г.А
при участието на секретаря K.A.K.
като разгледа докладваното от В СТ. Г.А Гражданско дело №
20211110169967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл. 124 и сл.ГПК
Образувано е по предявена Искова молба с вх.№ 103308/07.12.2021 г. по описа на СРС,
депозирана от „Ю**“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.Б ****, със съдебен адрес: гр. София, бул. Б *****,
чрез адвокат В. Г., против С. Г. А., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, КВ.Б, УЛ. Б.И №
***, действащ чрез адвокат Т. И., особен представител, адрес на кантората: гр. София, ул.
Р** № ***, с която е предявен положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК
във връзка с чл. 79, чл. 92 и 99 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 36,99 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор.
В исковата молба се твърди, че претендираните вземания са по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ****/25.03.2016 г., сключен между
ответника и „Б“ ЕАД. Датата на деактивация на процесния абонамент била 06.12.2017 г.
Вземането е прехвърлено на "С.Г.Г." ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и след това е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г. Твърди, че длъжникът е
уведомен за извършената цесия. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1
ГПК чрез назначения особен представител. Оспорва исковата претенция. Счита, че
вземането е недължимо, като излага подробни съображения в тази насока. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
-ти
По делото е приложено и ч.гр.д. № 7400/2021 г. на СРС, I ГО, 120 състав, по което
в полза на ищеца като заявител е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
претендираните суми. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника, поради
което съдът е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 2 от ГПК за предявяване на
установителен иск за вземането си, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на
настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, в това число Споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 25.07.2017 г., сключен между „Б“ ЕАД и ответника,
Декларация от 19.07.2017 г. от ответника за предоставени Общи условия за предлагане на
услугата VIVACOM TV от „Б“ ЕАД, Декларация от 25.03.2016 г., подписана от ответника за
предоставени общи условия за предоставяне на услугата VIVACOM TV, Споразумение от
25.03.2016 г. за предоставяне на услуга VIVACOM TV, сключен между „Б“ ЕАД и
ответника; пет броя фактури; Общи условия на „Б“ ЕАД, Пълномощно от „Б“ ЕАД в полза
на „С.Г. Груп“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от
16.10.2018 г. за уведомяване на длъжници; Уведомление за цесия до ответника от „Б“ ЕАД и
„С.Г. Груп“ ООД.
Представено е Потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
приложено на л. 12 от делото. В същото се сочи, че се потвърждава прехвърлянето на
посочените в него вземания и че тази информация представлява извлечение от Приложение
№ 1 към Договора за цесия от 16.10.2018 г., като е посочено вземане от С. Г. А. и единния
граждански номер на лицето, както и че вземането е в общ размер от 36.99 лв., без да е
отразено от какви задължения на посоченото лице е възникнало вземането.
С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. „С.Г.Г.“ ООД
прехвърля на ищеца вземания, подробно индивидуализирани по основание, размер и
длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от договора (чл.1,
ал.1). В т.2 от Договора се сочи, че вземанията, които цесионерът желае да прехвърли на
цесионера са придобити по силата на договори за прехвърляне с първоначални кредитори,
сред които е посочен и Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г.,
сключен между „Б“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД. С договора е представено бланкетно пълномощно
от страна на „Б“ ЕАД, което макар и да е подписано от представител на дружеството-
упълномощител е без правно значение, тъй като не фигурира упълномощено лице.
Видно от представеното Извлечение от Приложение № 1 към Договор за прехвърляне
на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., е индивидуализирано процесното вземане като размер
и длъжник. Като основание, от което произтича вземането се сочат договори за мобилни
услуги, сключени преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.
Други относими и допустими доказателства не са ангажирани по делото.
Искът е неоснователен по следните съображения: Основателността на предявения
установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: наличието на
валидно правоотношение между „Б“ ЕАД и ответника; изпълнение на задълженията по него
2
от страна на „Б“ ЕАД, в т.ч. и нормативни, настъпване на основание за начисляване на
неустойки на ответника по договора между страните; размера на претенциите; наличието на
валиден договор за цесия между „Б“ ЕАД и „С.Г.Г.” ООД; наличието на валиден договор за
цесия между „С.Г.Г.“ ООД И „Ю**“ ЕООД, валидно уведомяване на ответника за
прехвърлянето на вземането, преди депозиране на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК.
Ответникът оспорва, че дължи процесната сума, тъй като не е доказано наличието на
главен дълг, който да обуславя претенцията за неустойка. Ответникът изрично оспорва
наличието на облигационна връзка между страните. В тежест на ищцовата страна е при
наличие на оспорване на вземането да докаже чрез пълно и главно доказване наличието на
всички положителни предпоставки за приемане за установено, че вземането е валидно
възникнало и е изискуемо, в това число и основанието начисляване на неустойка. Не са
ангажирани каквито и да е доказателства за възникването на това право.
На следващо място, не се установява по безспорен и безпротиворечив начин, че
вземането е било цедирано на праводателя на ищеца, тъй като в представеното
потвърждение за извършена цесия от страна на първоначалния кредитор „Б“ ЕАД на
„С.Г.Г.“ ООД, липсва индивидуализация на самото вземане по основание. Не е ясно какво
вземане от ответника е било прехвърлено от „Б“ ЕАД на „С.Г.Г.“ ООД, поради което не се
установява, че ищецът е станал кредитор на процесното вземане, тъй като никой не може да
прехвърли нещо, което не притежава.
Не на последно място, липсват каквито и да е данни ответникът да е уведомен за
настъпилата цесия преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Едва с
исковата молба е представено Уведомление за цесия от „Б“ ЕАД до ответника, чрез „С.Г.Г.“
ЕООД и „Ю**“ ЕООД, за това, че вземането е било прехвърлено, тоест това уведомяване е
достигнало до ответника едва с връчване на преписите от исковата молба и към момента на
получаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК длъжникът
не е бил уведомен, че дължи процесното вземане именно на заявителя по заповедното и
ищец по настоящото производство. От друга страна, самото връчване на уведомлението по
чл. 99, ал. 3 от ГПК не санира липсата на валидно възникнало прехвърляне на вземането по
посочените по-горе съображения.
С оглед горното, исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Предвид това, че
ответникът е представляван от особен представител, не са ангажирани доказателства за
извършени разноски в настоящото и в заповедното производство, то такива не се и
присъждат на правоимащата страна – ответната.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю**” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, БУЛ.Б ******, представлявано от Ю.Ц., срещу С. Г. А., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, КВ.Б, УЛ. Б.И № ***, действащ чрез адвокат Т. И., особен
представител, адрес на кантората: гр. София, ул. Р** № *** положителен установителен иск
по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 79, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36,99
лв. (тридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор, като неоснователен.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4