Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 17.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Маринела Маринова-Стоева
При
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 05651 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл. 415 ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник срещу К.В.Е. за установяване, че дължи: 1) на
осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ сумата 350,31 лв. – цената на услуга за доставена, отведена
и пречистена вода за периода 13.07.2016г. – 12.05.2019 г. за имот, находящ се в
с. С.С., аб. № 5046583, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането;
2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 58,64 лв. – лихви за забава върху
главницата за периода 19.08.2017 г. – 29.05.2020 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор, с който заявява, че не дължи изцяло претендираните суми по изложени
съображения. Твърди се, че дружеството-ищец не е собственик на водопроводната
система, обслужваща имотите в с. С.С., Р.област, че доставяната до имота вода
не е питейна и дружеството не изпълнява задълженията си в Общите условия.
Оспорва се да е направен реален отчет на консумираната вода, както е
доставянето на осчетоводеното количество вода. Сочи се, че не са спазени
изискванията за отчитане на средството за търговско измерване. Алтернативно се
прави възражение, че вземанията са погасени с предвидената в чл. 111, б. В ЗЗД
тригодишна давност.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните,
приема от фактическа и правна страна следното:
По
иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ:
Установява се от неоспореното заключение на
съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), че са били доставяни В и К услуги за
процесния период за жилище, находящо се в с. С.С., Р.област, аб. № 5046583.
Обстоятелството, че ответникът е потребител на услугите В и К за процесния
период по смисъла на чл. 3,
ал.1, т. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г., както и на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги се установява от представените
нотариален акт за покупко-продажба, въз основа на който ответникът се е
легитимирал като собственик на процесния имот в подадена молба от 07.09.2011 г.
до ищцовото дружество, с която е поискал откриване на партида за студена вода.
На същата дата е сключен договор № 1999/12.05.2011 г. за доставка на вода до
процесния имот, като не се установява същият да е прекратил действието си на
някое от предвидените в него основания. Следователно доказва се, че за
процесния период между страните е съществувало облигационно отношение, по
силата на което ищецът е имал задължението за доставка на В и К услуги -
доставена, отведена и пречистена вода, а в тежест на ответника е възникнало
задължение да заплати стойността на услугите в определен срок. Доставката и
заплащането на В и К услугите е уредено от разпоредбите на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и общите условия на доставчика-ищец (л. 10-14 от делото), които
общи условия са общоизвестни и обвързват всички абонати на В и К доставчика,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява,
че ищцовото дружество е публикувало Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от " Водоснабдяване и канализация” ООД на потребителите в гр. Перник от 2014 г., приложими за процесния период.
От представената справка-извлечение за аб. № 5046583
(л. 8 от делото) с титуляр ответникът, се установява, че за процесния период,
ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на В и К услуги -
питейна вода, в процесния имот, която е в размер общо на 350,31 лв. - главница
и 38,72 лв. – лихви. Отразеното в справката-извлечение се потвърждава и от
заключението на СИЕ, което
настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 от ГПК и от представеното копие от карнетка, както и от въз
основа на които съдът приема за установено, че общият размер на доставената и
използвана В и К услуга - питейна вода възлиза на 350,31 лв. – главница.
Съдебно-икономическата експертиза е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. Изпълнението на това
задължение на дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ – търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност В и К услуга - питейна вода,
налага извода, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на
В и К услуга в процесния имот на ответника за процесния период.
По
иска по чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В общите условия е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани В и К услуги в
30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в ОУ е
предвидено и че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва, което следва и от чл. 40, ал.1 от
Наредбата. Следователно в ОУ и
в закона е предвиден падеж за плащане на В и К услугите и ответникът има
задължение да плати стойността на използвани В и К услуги в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, като липсват доказателства от
ответника за плащане на стойността на тези услуги, поради което е изпаднал в
забава и дължи на осн. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва без да е необходима покана от
страна на ищеца (чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД). От СИЕ се установява, че
лихвата за забава в изплащането на главницата възлиза на 58,64 лв.
Възражението за погасителна давност е
основателно за част от задължението. С ТР № 3/2011 г. е прието, че задълженията
на потребителите, включително и за В и К услуги, представляват задължения за
периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111, б.
В ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена В и К услуги в 30 -дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. В
съответствие с чл. 422 ГПК погасителната давност е прекъсната на 16.07.2020 г.,
когато е предявено заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо съдът приема, че са
погасени по давност тези задължения за главница, чиято изискуемост е настъпила до
16.07.2017 г.. Съдът не кредитира заключението на СИЕ в тази част, тъй като
изчисленията са направени спрямо 11.08.2017 г. – датата на разпореждането за
издаване на заповедта, а не датата на предявяване на заявлението.16.07.2017 г.
Погасени по давност ще са вземанията, за които е издадена фактура № **********
на стойност 48,38 лв., като ответникът остава задължен за стойността на В и К
услуги за периода след това в общ размер на 301,93 лв. – главница, а за
разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване на
главното вземане са погасени поради изтекла давност и вземанията за мораторна
лихва върху главниците, начислени от ищеца върху погасените вземания в размер
на 12,61 лв. Съответно размерът на претендираната лихва за останалия период
върху непогасената главница е 46,03 лв., за която сума искът е основателен, а
следва да се отхвърли за погасената по давност претенция.
Следва да бъде установено и че ответната страна
дължи законна лихва върху неизплатената и непогасена по давност сума за
главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва от разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът доказва разноски в
исковото производство общо 445 лв., от които 25 лв. – заплатена ДТ, 300 лв. –
заплатено адв. възнаграждение и 120 лв. – възнаграждение на вещо лице, които му
се дължат в съотношение 347,96/408,95 (уважената част и целия претендиран
размер), или 378,63 лв.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство общо 75 лв. – 25 лв. заплатена ДТ и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат в съотношение 347,96/408,95 (уважената част и целия претендиран размер),
или 63,81 лв.
Ответникът, който също има
право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, не доказва извършването
на такива.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415 ГПК по отношение на К.В.Е., ЕГН ********** ***, че дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11: 1) на осн. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ
сумата 301,93 лв. – цената на услуга за доставена, отведена и пречистена вода
за периода 20.07.2017 г. – 12.05.2019 г. за жилище, находящо се в с. С.С., аб.
№ 5046583, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2) на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 46,03 лв. – лихви за забава
върху главницата за периода 18.09.2017
г. – 29.05.2020 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 00517/2020г. по описа на Районен съд - гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 203
ЗВ в частта до претендираните 350, 31 лв. за периода 13.07.2016 г. – 12.07.2017
г., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в частта
до претендираните 58,64 лв. за периода 19.08.2017 г. – 29.05.2020 г., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА К.В.Е., ЕГН **********
***, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11,
сумата 378,63 лв. - разноски по
исковото производство.
ОСЪЖДА К.В.Е., ЕГН **********
*** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, гр.
Перник, ул. Средец № 11, сумата 63,81 лева
- разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния
съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 04085/2020 г. по описа
на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия: