№ 67
гр. Шумен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
в присъствието на прокурора Павлин Руменов Вълчев (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Гражданско дело №
20213600100132 по описа за 2021 година
Делото е образувано по молба на П.В. – прокурор при Окръжна прокуратура –
Шумен срещу Б. Ф. ОСМ., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че ответникът страда от душевна болест – шизофрения. Същият
живее в гр. Нови пазар, заедно със своя брат М. който също страда от психично заболяване.
Родителите им са починали и никое лице не полага грижи за тях. В хода на извършена
проверка е бил установен един роднина – лицето С. ЮСМ. ИБР., братовчед на Б.О., който не
желае да се грижи за него. С поведението си ответникът е опасен за себе си и околните –
същият два пъти е палил постройката, в която живее, ритнал без видима причина
разхождащо се по улицата куче и др.. Във връзка с психичното състояние на същия, ШРП е
внесла предложение за настаняването му за задължително лечение, на основание чл.157, пр.
І, вр. чл.155 от ЗЗ. В хода на образуваното ЧНД № 23/2021 г. по описа на НПРС е била
изготвена съдебно психиатрична експертиза, в заключението на която вещото лице е
посочило, че Б.О. страда от тежко, прогресивно протичащо психично заболяване –
шизофрения, параноидна форма, халюцинаторно – възбуден синдром, както и от лека
умствена изостаналост – дебилност. Същият е лекуван трикратно в ДПБ – с. Царев брод. По
време на освидетелстването е установено обостряне на психозата поради непровеждане на
подходяща терапия. Налице е богата психотична продукция, особено слухови халюцинации
с императивен характер и психотично мотивирано и опасно поведение. С решение от
19.02.2021 г. по ЧНД № 23/2021 г. на НПРС Б.О. е настанен за задължително лечение –
стационарна форма в ДПБ – с. Царев брод, за срок от 3 месеца. Събраните в хода на
проверката писмени данни обосновават извод, че поради душевна болест ответникът не е в
1
състояние да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Предвид горното и на
основание чл.336 и сл., вр. чл.5 от ЗЛС се иска Б. Ф. ОСМ. да бъде поставен под пълно
запрещение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Б. Ф. ОСМ. не е депозирал отговор на
исковата молба.
Предявеният иск, имащ за правно основание чл.336 от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС е
заведен от и срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба –
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При изслушване на ответника съдът установи, че същият има ориентация за средата,
събитията и хората, които участват в тях. Установява контакт с лекота. Има адекватно
поведение, отговаря точно на поставените му въпроси. Ориентиран е правилно относно
собствената си личност и тази на близките си, както и за събитията, които съпътстват
живота му. Има ясна представа за време и място. Възпроизвежда коректно събития от
миналото. Демонстрира липса на достатъчна критичност по отношение на сегашното си и
бъдещо съществуване в чисто битов и финансов план. Признава, че има нужда от лечение,
но счита, че е в състояние да се грижи сам за себе си, с помощта на близки.
По същество, от изявленията на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи следното: Ответникът е на
51 години, несемеен. Понастоящем живее в гр. Нови пазар, заедно с брат си, който боледува
от шизофрения. Бил е четирикратно лекуван в ДПБ – с. Царев брод, поради психично
заболяване, чиито симптоми датират от 1992 г., когато рязко променил поведението си.
Започнал да си говори сам, поддържал връзка с извънземни, чувал гласовете им. Твърдял, че
има душмани, че е завършил 8-ми клас, но е професор. Не можел да спи, на време ставал
напрегнат и агресивен към близките си. При първоначалното му постъпване в ДПБ, за
времето от 31.07.1992 г. до 01.10.1992 г., заболяването му е било диагностицирано като
параноидна шизофрения, параноидно – халюцинаторен синдром. До смъртта на майка си е
приемал редовно предписаната му терапия, но след това престанал да ходи на психиатър и
да спрял приема на медикаменти. На 26.05.2018 г. влязъл в чужд имот, сбил се със
собственика, хвърлял камъни по съседи и оказал съпротива при полицейското му задържане,
по повод на което е бил хоспитализиран в посоченото лечебно заведение за времето от
26.05.2018 г. до 14.06.2018 г.. След изписването му не приемал предписаните му лекарства.
В началото на 2019 г. обикалял безцелно и заплашвал случайни минувачи с нож. Ровел из
контейнерите за боклук. На 15.04.2019 г., по сведение на съседи подпалил къща си, която
изгоряла напълно. Със съдействие на полицията е бил консултиран с психиатър и приет на
лечение след изразено съгласие, за времето от 16.04.2019 г. до 23.08.2019 г.. С решение от
19.02.2012 г. по ЧНД № 23/2012 г. по описа на НПРС е бил настанен в ДПБ за задължително
лечение за срок от три месеца, по реда на ЗЗ.
От показанията на разпитаните свидетели се изяснява, че до смъртта на родителите
2
им ответникът и неговият брат са били добре обгрижвани и са водили нормален начин на
живот. След това обаче двамата не могли да се справят сами с поддържането на
домакинството и задоволяване на потребностите си. Отказвали предложената им помощ,
дори и храна, защото смятали, че искат да ги отровят. Занемарили външния си вид, ровели в
кофите за боклук за храна и вещи, обикаляли безцелно из града. Докато брат му се стараел
да избягва контакта със случайни хора, ответникът бил склонен да провокира минувачите,
като ги стряскал с външния си вид и нечленоразделните звуци, които издавал. Свид. Д.С.
разказва за случай, при който, срещайки я на улицата, ответникът я заговорил рано сутринта
пред кафе-машина в града и й отправил сексуални намеци, което предизвикало
притеснение у нея и я принудило да избягва да минава покрай дома му. Същата свидетелка и
свид. Г.Г. споделят и за друг случай, при който, разминавайки се с втората от тях и
разхожданото от нея куче, ответникът ритнал животното защото лаело, което уплашило и
разстроило свидетелката. Понастоящем ответникът и брат му живеят в заслон в двора на
изгорялата им къща и, без електричество и отопление и нямат близки, които да полагат
грижи за тях.
От изслушаната по делото СПЕ, се установява, че ответникът е с фамилна
обремененост с шизофренна психоза. Не се установяват отклонения и изоставане във
физическото и интелектуалното му развитие или заболявания и зависимости. Дебютът на
психичното му разстройство е в млада възраст. В следващите години, въпреки
стационарните престои и амбулаторно лечение процесът придобил непрекъснат ход.
Ремисиите били непълноценни. Това довело до невъзможност за трудово вграждане,
социално оттегляне, дезорганизация на действията. Постепенно се оформила личностова
промяна. В резултат, му била призната трайна нетрудоспособност. След загубата на
близките си ответникът не е спазвал терапевтичните протоколи, което е нарушило контрола
на психопатологичните промени. Постепенно се оформила маргинализация. Епизодично са
регистрирани възбудно-агресивни прояви и действия представляващи опасност за
собственото му и това на околните здраве. Към момента същият е видимо спокоен,
емоционално несъответен, нивелиран. Установява задоволителен контакт, ориентиран
грубо. Отговаря с леко удължено реактивно време, неинформативно и често тангенциално.
Мисловният процес е нормален по скорост, зле структуриран, разкъсан. Налице са
несистематизирани параноидни идеи и бледи мисли за повишени възможности. Има данни
за епизодични слухови халюцинации. Поведението му е зле организирано и непродуктивно.
Функционирането е на крайно ниско ниво. Липсва критичност към състоянието му.
Изразена личностова промяна. Памет и интелект – модифицирани по нозоспецифичен
начин. Въз основа на изложеното, експертът дава заключение, че болестно видоизменените
когнитивни капацитети и психопатологичните деформации увреждат дефинитивно
способността на О. за трудова, семейна и социална адаптация, респ. за водене на независим
живот. Заболяването му параноидна шизофрения представлява „ душевна болест „ по
смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС и напълно отнема способността му да се грижи за своите
работи и да защитава интересите си.
3
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979 г. и трайно установената съдебна практика, предмет на
иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест
или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване недееспособността на лицето.
Сама по себе си душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на
лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина болестното му състояние (респ. -
слабоумието).
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ,
възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява,
че, заболяването на ответника – параноидна шизофрения покрива критериите за „ душевна
болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС, поради което съдът приема за доказано наличието
на медицинския критерии по чл.5 от ЗЛС.
Касателно юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните
по делото доказателства, достига до извод, че, вследствие заболяването му, при ответника са
налице негативна личностова промяна, нарушена семейна, социална и трудова адаптация,
дезорганизационно поведение и невъзможност за полагане на адекватни грижи за опазване
на собственото му здраве и живот. Поради неспазване на предписаната му терапия и липсата
на обгрижване и контрол от страна на близки хора, поведението му е силно повлияно от
психопатологичната продукция, която е с хроничен ход. Болестно видоизменените
когнитивни капацитети и психопатологичните деформации увреждат дефинитивно
способността му за трудова, семейна и социална адаптация, респ. за водене на независим
живот. Заболяването му напълно отнема способността му да се грижи за своите работи и да
защитава интересите си. В съответствие с горното, заключава, че, поради душевната му
болест О. е с ограничени възможности за оценка условията на средата и последиците от
неговите и на другите действия, за отстояване и постигане на конкретни цели, за адекватна
защита на себе си и своите интереси, както и за самостоятелно и пълноценно участие в
гражданския оборот, което налага извод, че не е в състояние без чужда помощ да се грижи за
себе си и своите работи.
Поради изложеното, намира, че са налице кумулативно изискуемите медицински и
юридически критерии за поставяне на ответника под запрещение.
Доколкото, според експерта към момента психичното му страдание е такова, че го
лишава напълно от възможността да осъзнава и ръководи действията си и се грижи за себе
си, счита, че същият следва да бъде поставен под пълно запрещение, поради което
разглежданата молба е основателна и следва да се уважи.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ Б. Ф. ОСМ., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. ... № 84А под
пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок
от датата на връчването му на страните.
След влизането му в сила, препис от решението да се изпрати на органа по
настойничество и попечителство при Община – Нови пазар, за определяне настойник на
лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5