№ 201
гр. Ловеч, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:РАДОСЛАВ А.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ А. Въззивно гражданско дело №
20224300500249 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 23, ал.3 ГПК
Производството по делото е образувано по повод постъпила въззивна
жалба от ХР. П. Н., чрез пълномощника адв.С.С. против решение №
260001/17.02.2022 год., постановено по гр.д. № 79/2019 год. по описа на
Районен съд-Т****.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, констатира, че
по делото са предявени обуктивно кумулативно съединени искове с правна
квалификация: положителен установителен иск за собственост (чл.124, ал.1
ГПК) и ревандикационен (чл.108 ЗС) от ХР. П. Н., **********, гр. Т****, ж.к.
Л****, бл.10 срещу Ц.Ц., **********, гр. Т****, ул. В**** ***** 115 и Х.К.,
**********, гр. Т****, ул. Д**** № 2. Предмет на процесът е недвижим имот
с пл. № **** и пл. № **** по КВС, сега поземлен имот с идентификатори №
**** и № ****, в землището на с. О****, Община Т****, Ловешка област в
местността "Л***** л****" по кадастралната карта на с.О****, целият с площ
от 2070.
В обстоятелствената част, ищецът се позовава, че има решение, с което
е признат за собственик на процесния имот спрямо ответника Ц.Ц., на
основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Позовава се на Решение № 39/26.02.2007 по
в.гр. д. № 110/2006, което е влязло в сила и като прилага като доказателство.
С цитираното решение се признава правото на собственост към един минал
1
момент върху процесния имот, който е въпрос от преюдициално значение за
уважението на предявените искове по настоящия процес.
От фактическа страна
С определения № 374/14.06.2022г. (л.58 от делото), № 382/15.06.2022г.
(л.60 от делото), № 390/16.06.2022г. (л.64 от делото),
№ 465/20.07.2022г. (л.67 от делото), № 524/15.08.2022г. (л.70-71 от
делото), № 610/12.09.2022г. (л.73-74 от делото) са се отвели съответно
съдиите: Митева, Константинова, А.а, Вълчева, Данкова, Пенов, Павлова,
Анастасов, Давидов, Станчевска, Казанджиева.
Служебно известен факт е, че съдебния състав на ОС – Ловеч се състои
от следните съдии: Магдалена Станчевска, Милена Вълчева, , Татяна Митева,
Евгения Иванова, Йовка Казанджиева, Поля Данкова, Иван Иванов, Иваничка
Константинова, Емил Маринов, В**** Анастасов, Зорница А.а, Пламен
Пенов и младши съдия Радослав А..
От правна страна
Производството е по реда на Глава ДВАДЕСЕТА И ВТОРА ГПК
(Въззивно производство) и на основание чл.20 ГПК съдът правораздава в
състав от трима съдии.
С оглед факта, че всички магистрати са се отвели, без съдия Иван
Иванов и младши съдия Радослав А.,следва че няма друг един неотвел се
съдия, с който да се сформира обективен и безпристрастен съд в тричленен
състав. Налице е хипотезата на чл.33, ал.3 ГПК, а именно – невъзможност на
Окръжен съд – Ловеч да сформира тричленен съдебен състав. Ето защо
делото следва да бъде изпратено на апелативен съд – Велико Търново за
определяне на друг, еднакъв по степен местнокомпетентен Окръжен съд, а
съдебното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.
По отношение на сезиране на АС – Велико Търново по чл.43 НПК
Подсъдността по граждански дела е родова, местна и функционална. В
правната доктрина и в съдебната практика подсъдността е определена като
абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното провеждане на
съдебно производство и постановяване на годен и правилен/допустим
съдебен акт. Обратно, грешно определената подсъдност е предпоставка за
постановяване на неправилен (незаконосъобразен) съдебен акт.
2
Промяната на родовата подсъдност е регламентирана в разпоредбите на
чл.23, ал.3 ГПК, а за местната в чл.105-12 ГПК. По изключение законодателят
предоставя възможност общата местна подсъдност по чл. 105 и сл. ГПК да
бъде дерогирана с определение на горестоящия съд единствено при
наличието на предпоставките в разпоредбата на чл.23 ГПК. Условията,
посочени в чл. 23 ГПК, обуславят възможността горестоящият съд да
изпрати делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, на който по
начало делото не е подсъдно, съобразно общите правила на подсъдността.
Съществуването на което и да е от посочените условия автоматично не води
до промяна на местната подсъдност. Необходимо е съответно искане, а това
означава то да е направено от лица или органи, които имат определени
процесуални права или правомощия за активна процесуална дейност,
засягаща хода на процеса. Съгласно трайната съдебна практика въпросът за
подсъдността единствено може да се решава от съда като субект, на когото е
възложена функцията по ръководство и решаване на делото. Компетентен да
направи искане пред горестоящия съд за промяна в местната подсъдност на
делото е само съдът, комуто делото по принцип е подсъдно. В този смисъл са
Определение № 24 от 25.03.2003 г. на ВКС по ч. н. д. № 210/2003 г., I н. о .,
докладчик съдията Ружена Керанова, Определение № 100 от 23.06.2011 г. на
ВКС по ч. н. д. № 1897/2011 г., НК, III н. о., докладчик съдията Цветинка
Пашкунова и Определение № 118 от 9.10.1998 г. на ВКС по н. д. № 487/98
г., II н. о., докладчик съдията Божидар Сукнаров.
От това, че съдът трябва да сезира горестоящият съд по чл.23 ГПК, това
процесуално действие следва да се извърши от съдия-докладчика, на когото
делото е разпределено, с разпореждане в закрито съдебно заседание, а не от
председателя на съответния съд. Последният изпълнява само
административно-ръководни функции, но не е член на съдебния състав, който
разглежда делото. Освен това, съгласно действащата ЕИСС при направен
отвод на председателя на съда като член на съдебен състав по контректно
дело, същият няма възможност да постанови разпореждане по това
конкретното дело, с което да изпрати делото на горестоящия за определяне на
друг, еднакъв по степен съд. Действията по чл.23 ГПК са действия по
администриране на производството и се извършват еднолично с
разпореждане на съдия-докладчика в закрито заседание.
3
Недопустимо е в хипотезата на чл.23, т.3 ГПК сезирането на
горестоящия съд да се извърши с определение, тъй като няма наличен
въззивен тричленен състав, дори и в условията на двама неотвели се съдии.
Действащият ГПК не познава съдебен акт, постановен единствено от двама
съдии, дори и те да се единствените възможни за избор магистрати. При
двама или един възможен съдия за въззивен граждански състав, съдия-
докладчикът следва незабавно да изготви разпореждане за сезиране на
горестоящия съд по чл.23, ал.3 ГПК, тъй като фактическата невъзможност за
сформиране на тричленен състав е предопределена с оглед броя членове по
чл.20 ГПК, а забавеното произнасяне единствено ще наруши принципа за
решаване на делата в разумен срок (чл.13 ГПК и чл.6 ЕКЗПЧОС, чл.47
ХОПЕС).
Страните чрез техните процесуални представители да се уведомят за
невъзможността да се сформира съдебен състав в ОС – Ловеч.
Водим от изложеното и на основание чл.23, ал.3 от ГПК СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ИЗПРАЩА въззивно гражданско дело № 20224300500249 по описа за
2022 година на ОС – Ловеч, на АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
за определяне на друг, еднакъв по степен местнокомпетентен съд, поради
невъзможност за сформиране на състав, на основание чл.23, ал.3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по въззивно гражданско дело
№ 20224300500249 по описа за 2022 година на ОС – Ловеч.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните чрез техните процесуални представители
за невъзможността да се сформира съдебен състав в ОС – Ловеч.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4