РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8071 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от Д.Д.У. ЕГН **********, ЕГН ********** с адрес ***, срещу о.П.
представлявана от кмета на общината ***, Т.К.З. ЕГН **********,***, П.Н. П. ЕГН **********, Б. ***Т. ЕГН **********,***
и Н.Б.Т. ЕГН **********,*** положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че спрямо ответниците, че ищецът
е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛ № 588 с площ от 649 кв.м. / след направено изменение на
иска/, намиращ се в местността „***”, при граници и съседи
съгласно същата скица: парцел 1 - тер. заети от нас. места, парцел № 477 —
лозови насаждения (нетерасирани) на ***, парцел № 578 — овощни насаждения
(терасирани) на ***, парцел № 590 - лозови насаждения (нетерасирани) на н-ци ***,
парцел № 591 - лозови насаждения (нетерасирани) на неизвестни, парнел № 587 -
лозови насаждения (нетерасирани) на *** Т., в местността „***“.
Твърди в
исковата молба, че ищецът през е придобил правото на собственост върху процесния имот по
реда на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, предвид на обстоятелството, че като ползвател на
имота съгласно Заповед № РД 15-2102/27.04.1998 г. на о.П. на същия е
предоставена възможност да го изкупи, която възможност ищецът е реализирал,
заплащайки в установените за това срокове на о.П. цената за имота, определената
съгласно оценката за него, приета и указана със Заповед № РД 15-1685/
07.07.1999 г. на о.П. Сочи ,че фактът, че е изплатил определената за него
оценка се установява вносна бележка № Р02439/27.08.1999 г. и мемориален ордер №
М02449/ 27.08.1999 г. Счита, че съгласно разпоредбата на §4з ПЗР на ЗСП33
правото му на ползване се е превърнало в право на собственост, което е посочено
и в т.2 от Заповед № РД 15-2102/27.04.1998 г. на о.П. Твърди, че независимо от
горепосоченото, към настоящия момент О.П. е отразена като собственик на имот,
заснет с идентификатор 56722.667.957 по кадастралната карта и кадастрални
регистри на град Плевен, в границите на който имот попада и част от
горепосочения имот. Сочи, че част от притежавания от ищеца имот попада и в част
от имот, заснет понастоящем като имот с идентификатор 56722.667.720, за който
на ответниците П.Н.П., Б.Ц.Т., *** Б.Т., Н.Б.Т. и Т.К.З. като наследници на ***
неправилно е възстановена собствеността по реституцията, тъй като за
възстановяването й е била налице пречка, предвид изкупуването на имота от него
при условията на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните за това срокове. Излага, че 649 кв.м. попадат в имота, записан
на името на о.П. и 84 кв.м., попадат в имота, записан на името на останалите
ответници. Твърди, че понастоящем е лишен и от възможността да ползва и от
свободен достъп до имота си от страна па ответницата Т.К.З., предвид
поставената ограда и катинар на входната врата, частично навлизаща в неговия
имот. Поради изложеното счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че
същият е собственик на процесния имот. Претендира присъждането на сторените по
делото разноски
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответника о.П. е
депозирал отговор, с който счита исковата молба за неоснователна и
недоказана, както и несъобразена с всички правни фактически обстоятелства по
делото. Излага, че ищецът е подал молба
(декларация) за признаване правото му на ползване на процесния имот и
трансформирането на това право на ползване в право на собственост, с което
процедурата по §4 от ЗСПЗЗ е стартирана.
Сочи, че е издадена първоначална
Заповед №РД 15-2102/27.04.1998Г. на Кмета на О.П. с която е признато на
ползвателя Д.У. правото да придобие собственост върху ползваният от него
земеделски имот, както и, че след това е изготвена оценка и издадена
последващата Заповед №РД-15-1685/07.07.1999г. на кмета на О.П. с която се
утвърждава оценката на имота, която е следвало да се заплати от ползвателя, в
определен срок. Излага, че оценката е платена, но липсва финализиращият
документ, който следва да завърши процедурата по §4, а именно заповед на Кмета
на О.П. за придобиване право на собственост върху имота. Поради изложеното счита, че процедурата по
придобиване право на собственост не е приключила с краен акт на
административния орган (Кмет на О.П. и трансформирането на правота на ползване
на г-н У. в право на собственост не е финализирано. Сочи, че ищецът е подписал
декларация от 14.07.1999г., с която е декларирал, че заповед за собственост
(нотариален акт) ще му бъде издадена след изготвяне и утвърждаване на плана на
новообразуавните имоти изработен на основание §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че
след изработване на плана на новообразуваните имоти имотът на ищеца попада в
границите на урбанизираната територия и излиза от обхвата на §4 от ЗСПЗЗ,
поради което не е възможно да се финализира процедурата по §4 от ЗСПЗЗ, поради
факта че ползваният от ищеца земеделски имот, при изработване на плана на
новообразуваните имоти, не попада в обхвата на земеделските земи и съответно в
обхвата на §4 от ЗСПЗЗ. Твърди, че
планът на новообразуваните имоти е одобрен от Областния управител със Заповед
№РД-13-47/21.03.2006г., не е обжалван от ищеца и по отношение на него е влязъл
в сила. Сочи, че в момента имотът на ищеца в момента попада в обхвата на УПИ1
за производствени сгради кв.40 по плана на ***, като част от него е имот
667.720, възстановен по реда на чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ на собствениците. Моли
съда, ако на налице актове по реда на чл.537, ал.2 от ГПК да отвени същите, ако
са налице основание за това. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответника О.П. сочи, че искът е
неоснователен и недоказан.
В нарочни писмени бележки моли
съда да отхвърли предявения иск, за което развива подробни съображения,
идентични с тези в отговора на исковата молба.
В дадения от съда срок Т.К.З. е
депозирала отговор, с който оспорва иска. Сочи, че на лицевата страна на имота
й, който се намира от лицевата страна на пътя се намира порта, от която влиза в
него. Счита, че не е налице причина ищецът да иска да влиза в имота й.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
В дадения от съда срок
ответниците П.Н.П., Б.Ц.Т. и Н.Б.Т. не са депозирали отговор.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ответниците П.Н.П., Б.Ц.Т. и Н.Б.Т. не се явяват, не се
представляват.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от представените по
делото удостоверение № 78 от 15.11.1984 г., че в изпълнение на постановление №
11 на МС от 02.03.1982 г. и решение № 159 от 1984 г. на ИК на ОНС – Плевен на
ищеца е предоставено за ползване място – нива с площ от 500 кв.м., находящо се
в местност „***“, парцел № 64-А.
Установява се от заповед №
РД-15-2101/27.04.1998 г. издадена от О.П. че на ищеца е признато правото за
придобиване на собственост върху предоставения за ползване земеделски имот по
реда на параграф 4Б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Видно от заповед
РД-15-1685/07.07.1990 г. на О.П. че е утвърдена оценка на предоставения за
ползване на ищеца процесен недвижим имот в размер на 398 лв.
Видно е от представените по
делото касови ордери, че ищецът е
заплатил в полза на О.П. определената оценка.
От приложената по делото
декларация подписана от ищеца на 14.07.1999 г. се установява, че същият е
декларирал, че е запознат с утвърдената заповед РД-15-1685/07.07.1990 г. на О.П.
както и, че е запознат с обстоятелството, че скицата въз основа на която е
изготвена оценката не може да послужи за издаване на Н.А. и такава ще му бъде
издадена след изготвяне и утвърждаване на ПНИ, изработен на основание параграф
4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е приложено и
изготвената оценка на процесния недвижим имот.
Видно е от Н.А. 14, том ІІІ, рег.
№ 1575, дело № 164 от 2011 г. на нотариус с рег. № 376 на НК – София, с район
на действие ПлРС, че П.Н.П.,
Б.Ц.Т. и Н.Б.Т. са продали на Т.К.З. притежаваните от тях идеални части от
процесния недвижим имот.
Видно е от решение № 18-149/2 от
26.08.2002 г. на ПК Плевен, че на наследниците на *** е възстановена
собствеността върху процесния недвижим имот.
Установява се, че ищецът по
делото е изпратил покана до О.П. да се завърши реституционната процедура.
Видно е от изпратеното от
ответника – О.П. до ищеца писмо, че е отговорено, че няма образуван имот, който
да е отреден да се придобие от него.
По делото е изготвена и СТЕ,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно даден. В
заключението си ВЛ сочи, че процесният имот понастоящем не е нанесен и не е
показан в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен. Сочи, че
на комбинираната скица приложена по делото, се установява, че 649 кв.м. от
процесния имот попадат в имота на О.П. а в имота на ответницата Т.З. попада 84
кв.м. Сочи и, че така посочените 649 кв.метра са записани на името на О.П. а
останалите 84 кв.м. на останалите ответници. Сочи и, че няма данни ПНИ одобрен
от Областния управител да е обжалван от ищеца, поради което същият е влязъл в
сила. Излага и, че в ПНИ процесният имот попада в границите на урбанизираната
територия на гр.Плевен.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля ***. Същият сочи, че като колега
на ищеца му е помагал на мястото, което има под телевизионната кула, което
ползва от 1975 г. Подробно обяснява какво са облагородили по дворното място.
Твърди, че ответницата Т.З. не я е виждал. Сочи че достъпът до имота му е бил
затворен тази пролет със сменен катинар.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед изложените от ищеца фактически твърдения и
петитум и с оглед дадените указания от въззивната инстанция с определение
№690/16.05.2019 г. по гр.д. №255/2019 г. по описа на ПлОС съдът приема, че е
сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот.
В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на
твърдяното в исковата молба придобивно основание – изпълнена процедура по §4 б от
ЗСПЗЗ.
В тежест на ответниците при
евентуално доказано право на собственост на ищеца, е да установи
противопоставимо тяхно право на собственост.
Ищецът обосновава правото си на собственост на твърдения
за изпълнена процедура по трансформиране на право на ползване в право на
собственост по реда на §4б от ЗСППЗ.
Съгласно разпоредбата на §. 4б
ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на
граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на
ползване съгласно актовете, посочени в § 4.
Когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е
единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното
място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост,
ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането
в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2. Ползвателят не може да
придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с
население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е
на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.
По делото не е спорно, а и се установява от
приетите по делото доказателства, че със заповед № РД 15-2102/27.05.1998 г. Кметът
на Общината е признал правото на ищеца – ползвател да придобие собствеността
върху процесния недвижим имот. Съдът намира, че с издаването на посочената по -
горе заповед е прието, че не са налице отрицателните предпоставки на закона за
придобиване правото на собственост върху земята, поради което е издадена и
процесната заповед.
Не е спорно и, че в
предвидения в закона срок ищецът е платил определената оценка на земята.
Спорно по делото е
дали с плащането на оценката на предоставения за ползване недвижим имот е
завършен фактическият състав на процедурата по §4б от ЗСПЗЗ или е следвало да
има издадена нарочна заповед на кмета на общината.
Видно е от разпоредбата на закона, че
плащането на определената цена, съобразно оценката е последният елемент от
фактическия състав на §4б. Съдът приема, че именно с плащането на определената
цена ползвателят придобива правото на собственост върху същата. Издаването на
окончателна заповед на Кмета на Общината само удостоверя завършването на
процедурата, но не е част от фактическия състав по придобиването й, поради
което и доводът на ответника о.П. в тази насока са неоснователни.
Поради изложеното
съдът приема, че към датата на завършване на фактическия състав на придобиване
правото на собственост на имота, същият не е попадал в урбанизираната част на
града, поради което и възраженията на ответника, че доколкото същия е в
урбанизираната територия не може да бъде завършен фактическия състав по
придобиването й е неоснователен.
С оглед на завършване
на процедурата по придобиване на имота към 1998 г., то същият неправилно е
възстановен за процесните кв.м. на другите ответници по делото и по отношение
на тях ищецът се легитимира като собственик на 84 кв.м.
Поради изложеното съдът
приема, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в
1413,96 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.П. представлявана от кмета на общината ***, Т.К.З.
ЕГН **********,***, П.Н. П. ЕГН **********,
Б. ***Т. ЕГН **********,*** и Н.Б.Т. ЕГН **********,***, че Д.Д.У. ЕГН **********
с адрес *** е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПАРЦЕЛ № 588 с площ от 649 кв.м. / след
направено изменение на иска/, намиращ се в
местността „***”, при граници и съседи съгласно същата скица: парцел 1 - тер.
заети от нас. места, парцел № 477 — лозови насаждения (нетерасирани) на ***,
парцел № 578 — овощни насаждения (терасирани) на ***, парцел № 590 - лозови
насаждения (нетерасирани) на н-ци ***, парцел № 591 - лозови насаждения
(нетерасирани) на неизвестни, парнел № 587 - лозови насаждения (нетерасирани)
на *** Т., в местността „***“, на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с §4к, ал.8, т.1, пр.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА О.П. представлявана от кмета на общината ***, Т.К.З. ЕГН **********,***, П.Н. П. ЕГН **********, Б. ***Т. ЕГН **********,***
и Н.Б.Т. ЕГН **********,*** да заплатят на Д.Д.У. ЕГН **********с адрес ***, сторените по делото разноски в общ размер на размер на 1413,96 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: