Определение по дело №3393/2017 на Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 27.03.2017 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3393 по описа за 2017 год.

Производството по делото се развива след постановяване на протоколно определение от о.с.з. проведено на 24.02.2017г. по гр. дело № 2163/2015г. на ВОС и изпращането му по подсъдност на ВРС.

Предявен е положителен установителен иск за собственост от А.Б.И., ЕГН ********** ***3 срещу П.К.Г., ЕГН ********** ***.

С уточнителна молба 22.03.2017г. ищеца формулира петитум, съобразно който желае да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.част от недвижим имот представляващ апартамент №13, находящ се в гр. Варна, ул. Никола Козлев № 22 с идентификатор 10135.2554.352.1.13, ведно с прилежащото му избено помещение №1, с площ от 6,10 кв.м. В исковата и уточнителната си молба ищеца сочи, че по отношение договора за покупко – продажба, оформен в нотариален акт №110, т.11, рег. № 1905, дело № 310/2008г. на нотариус Даниела Върлева при ВРС, ищцата е заплатила цялата продажна цена на имота, като ответникът нямал участие при изплащане на задължението от общо 80 000 евро. При тези съображения твърди, че има интерес да установи, че е единствен собственик на жилището. Излага, че доколкото в посочения договор за покупко – продажба оформен в цитирания нотариален акт били посочени ищеца и ответника, то се приемало, че квотите им са равни, по силата на закона. Излага, че ответникът не е осъществявал действия, с които да оспорва материалните права на ищцата по отношение на недвижимия имот. 

Установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, като от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това, дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск.

В случая ищцата желае да бъде установено в отношенията между страните, че същата е собственик на ½ ид.част от недвижим имот представляващ апартамент №13, находящ се в гр. Варна. В тази насока излага твърдения, че в договора за покупко – продажба, обективиран в НА № 110/2008г. страните за посочени като купувачи, поради което и по силата на закона се счита, че същите са с еднакви квоти на собственост, доколкото не е посочено друго. Не се излагат твърдения, от които да бъде установено по какъв начин ответникът оспорва претендираните материални права върху имота от ищеца в размер на ½ ид. части. При тези съображения съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес да предяви настоящия положителен установителен иск за собственост доколкото от една страна излага твърдения, че по силата на разпоредителната сделка е придобила собствеността върху процесната ½ ид.части, за което обстоятелство е съставен НА № 110/2008г., които материални права в размер на посочената ид.част с никакви действия от страна на ответника не й се оспорват.  

При липсата на твърдения за наличие на спорно материално право, то съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск за собственост, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.

Излагането на твърдения за заплатени от единия солидарен длъжник задължения в полза на кредитора, поражда правен интерес от възникване на облигационна претенция, по см. на чл. 127, ал.2 ЗЗД, но това облигационно правоотношение между съдлъжниците не е основание за съдебно реализиране на вещни права на собственост досежно имота, по отношение на който е отпуснат паричен кредит, от страна на изпълнилия задължението за плащане длъжник. 

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 3393/2017г. по описа на ВРС – ХХІ състав, образувано по предявен иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от А.Б.И., ЕГН ********** ***3 срещу П.К.Г., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ищеца е собственик на ½ ид.част от недвижим имот представляващ апартамент №13, находящ се в гр. Варна, ул. Никола Козлев № 22 с идентификатор 10135.2554.352.1.13, ведно с прилежащото му избено помещение №1, с площ от 6,10 кв.м., на осн. чл. 130 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: