Решение по адм. дело №820/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба вх. № 4636/10.10.2025г., подадена от името на З. П. Х. от [населено място], действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-0350-000038/ 25.09.2025г., издадена от полицейски орган/ПО/ на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Стражица при ОДМВР Велико Търново, с която на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят счита оспорената Заповед за незаконосъобразна поради това, че не е мотивирана, че пренебрегва презумпцията за невиновност. Не знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, т.к. не е собственик, а автомобилът имал поставени регистрационни табели. Заповедта била в зависимост от АУАН издаден на собственика, а препис от такъв не му е даден. В Заповедта липсвало материално правна предпоставка, т.к. не било посочено какво административно нарушение е извършено от собственика на автомобила. Липсвала причина за налагане на ПАМ. Заповедта била издадена в нарушение на принципа на целесъобразност, т.к. ПАМ го лишавала от възможността да управлява собствения си автомобил, с който пътувал до работното си място и обратно. По тези съображения оспорващият моли съда да отмени оспорената Заповед.

В съдебно заседание чрез упълномощения адвокат поддържа така подадената жалба. Акцентира върху това, че няма данни собственикът да е уведомен от пътната полиция за прекратената регистрация на МПС. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата –полицейският инспектор издал акта, не се явява и не се представлява.

Доказателствената тежест е указана върху ответника. Като доказателства по делото са приети тези, приложени към жалбата, както и материалите по административната преписка. Допълнително са представени доказателства за заеманата длъжност от автора на акта и изпълнението на служебни задължения при постановяването му.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 25-0350-000038/ 25.09.2025г. на основание чл.171, т.1, б.„з“)гг от ЗДвП е постановена ПАМ със съдържание временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Х. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В същата е записано, че е отнет документ СУ МПС № *********.

Като фактическо основание за издаване на Заповедта е посочено обстоятелството, че на 25.09.2025г., в 20:28 часа, в [населено място] П. Х. управлявал товарен автомобил ЗИЛ 157 с рег. № [рег. номер], собственост на друго лице. При справка е установено, че същото МПС е със служебно прекратена регистрация от 08.02.2022г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Камионът се движи само с една рег. Табела, поставено в задната част и не е представено СРМПС част втора.

За едно от нарушенията е съставен АУАН № GA 4360909/25.09.2025г., като обвинението е за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадена оспорената Заповед, в която като правно основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл.171, т.1,б.„з“)гг от ЗДвП . Същата е връчена на нарушителя на 25.09.2025г.

Недоволен от така издадената ЗППАМ, З. Х. я оспорил пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на Заповедта, при наличие на правен интерес от оспорването. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни съображения от тези, изложени в нея.

Съдът намира, че оспорената Заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същевременно, според представената Заповед № 366з-3294/04.09.2025г. на директора на ОДМВР - В.Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП.

Конкретно, в т.2.2. от Заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ в т.ч. за РУ Стражица на ОД МВР В. Търново за цялата територия, обслужвана от съответното РУ. Оспорената ЗППАМ е издадена от мл. автоконтрольор К. И. П., към този момент служител в група „ОП“ в РУ Стражица. Същиян според ежедневната ведомост за 25/26.09.2025г. е бил наряд. При тези факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната Заповед е издадена от орган, оправомощен по предвидения в закона ред, чрез делегиране на правомощия, т.е. от компетентен по материя, време и място АО, който е действал в кръга на вменените му правомощия. Поради това Заповедта се явява валиден ИАА.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за неспазване на формата на акта. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП ЗППАМ Заповедта е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на АО. Съдът счита че в Заповедта са посочени изчерпателно установените факти, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация още през 2022г. Поради това в Заповедта правилно е посочено, че е нарушил нормата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Това, че не е посочена санкционната разпоредба/в случая чл.175, ал.3 от ЗДвП/ не е процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова, т.к. не се касае за производство по налагане на санкция, а за прилагане на ПАМ.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. Законосъобразността на съставянето на АУАН, респ. на проведената административно-наказателна, респ. наказателна процедура не е предмет на настоящото производство. Релевантните към прилагането на мярката обстоятелства са били изяснени в хода на административното производство при спазване на проявлението на принципа на истинност – чл.7 от АПК. На лицето е разяснена възможността да защити правата си пред съда, от която се е възползвал.

Съдът намери, че Заповедта не е съобразена с материалния закон.

От фактическа страна е безспорно установено, че с едно деяние водачът е осъществил две нарушения по ЗДвП, за всяко от които е съставен АУАН, съгласно чл.18 от ЗАНН. Управлявал е МПС, за което няма действаща ЗГО и същото се явява нерегистрирано по предвидения ред, т.к. е със служебно прекратена регистрация. АО действа в условия на обвързана компетентност и издава два броя ПАМ срещу водача, на различни правни основания, но идентични по съдържание – отнемане на свидетелството му за управление на МПС за срок от 6м. Съответно по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до представяне на информация за сключване на валидна застраховка „гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца, а на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. На първото ПО е издадена ЗППАМ с №25-0350-39/25.09.2025г., а на второто ЗППАМ с №25-0350-38/25.09.2025г. – процесната. За Заповед за ПАМ №…..39/25.09.2025г. на съда е служебно известно, че е образувано АД № 821/2025г. по описа на АСВТ. Същото е приключило с влязло в сила на 18.11.2025г. съдебно Решение № 3691, с което жалбата срещу ЗППАМ е отхвърлена като неоснователна.

Макар този факт да е настъпил след приключване на устните състезания, съдът е длъжен да зачете влязлото в закона сила съдебно решение, съгласно чл.297 от ГПК. А резултатът от същото съдебното решение е, че действието на Заповед за прилагане на ПАМ №25-0350-000039/25.09.2025г. вече е окончателно и не става въпрос за предварително изпълнение на АА, а за съдебно потвърдено основание за отнемане на СУМПС на жалбоподателя за срок от 6м. Тоест, понастоящем не е налице фактическо основание и съответно необходимост от прилагането на втора ПАМ по отношение на същия водач, т.к. същото това СУМПС № ********* на водача е вече отнето по силата на съдебно потвърдена ПАМ, за същия срок и със същото съдържание. В тази връзка оспорената понастоящем ПАМ се явява незаконосъобразна. От една страна наличието на два властнически акта с въздействие върху един и същ субект е състояние правно допустимо и възможно. Но в случая двете производства не са независими едно от друго, защото са възникнали от общ правопораждащ факт и касаят един и същ обект/СУМПС/, поради което се явява практически невъзможно реалното изпълнение на оспорената Заповед. Не може да бъде отнето свидетелство за управление на МПС, което вече е отнето, т.е. съществуването на процесната Заповед понастоящем е обезсмислено от вече съдебно потвърдената ПАМ. Поради това Заповедта следва да бъде отменена от съда.

Независимо от този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани.

Решението на АСВТ не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, настоящият състав на Адм.съд –В. Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, по жалба на З. П. Х., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0350-000038/ 25.09.2025г., издадена от полицейски орган на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Стражица при ОДМВР Велико Търново, с която на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Решението е окончателно.