Решение по дело №6231/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  261141.                            12.04.2021 година                             град Пловдив

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6231 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

В исковата молба се твърди, че на … при движение в гр.П., в локалното платно на бул. „Ц. ш“ , до бензиностанция „Лукойл“, било реализирано ПТП – л.а. „Мерцедес С 500“ с ДК № .., попаднал в несигнализирана и необезопасена шахта на пътното платно. Били нанесени материални щети.

Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в полица № … от 26.08.2014 г., със срок на покритие 26.08.2014 г. – 25.08.2015 г. След уведомяване за събитието била образувана преписка по щета.

След оглед и прилагане на редукция съобразно степента на годност на увредените гуми, било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1248,67 лева на 03.08.2015 г. Били сторени и ликвидационни разноски в размер на 10 лева.

Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане в размер на платената сума и ликв. разноски, поради което претендира същите, ведно със законната лихва от предявяване на иска –  04.06.2020 г. до окончателното погасяване, както и обезщетение за забава в размер на 383,35 лева за периода 04.06.2017 г. – 04.06.2020 г., предвид изпратената покана и отказа на ответника да погаси. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва - да е имало подобен дефект на пътното платно; ПТП да е настъпило по описания начин, на посоченото място и щетите да са резултат от него, както и механизма му, и наличието на причинна връзка. Липсвал протокол за ПТП. Твърди недоказаност на поведението на водача, което можело да има пряко отношение към инцидента, при което въвежда възражение за съпричиняване на резултата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По иска по чл. 213, ал.1 КЗ /отм./:

В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, да е изплатил на застрахования или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него съпричиняване, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

 

При така разпределената доказателствена тежест, искът е неоснователен по следните съображения:

Предвид своевременното оспорване на ответника на застрахователната полица, както и на самото възникване, съществуване и валидност на твърдяното застрахователно правоотношение, с протоколно определение от 27.10.2020 г., съобразно направеното доказателствено искане, ищецът е задължен да представи оригинала на полицата, както и добавъка за промяна на рег. номер на автомобила. Съобщението е получено редовно. Впоследствие – още два пъти – с пр. опр. от 23.11.2020 г. и от 11.01.2021 г. са дадени същите указания, като изрично са указани последиците при неизпълнение. Съдебният акт – протоколно определение от 11.01.2021 г. е редовно връчен на страната /л.69/, като в предоставените срокове, както и в проведените съдебни заседания, оригиналът на полицата и добавъкът към нея не са представени. При това положение и на осн. чл. 183 ГПК, с протоколно определение от 10.02.2021 г., копието на полицата и добавъкът са изключени от доказателствения материал по делото.

За пълнота – изявлението, че съгласно заповед на директора на застр. дружество, полицата и всички документи били унищожени, поради сключването им през 2014 г., по никакъв начин не представлява извинителна причина или основание да се приеме, че не следва да се прилагат последиците на чл. 183 ГПК. Страната сама се е поставила в невъзможност да изпълни вменените й задължения, предвид направеното оспорване и док. искане на ответника по чл. 183 ГПК. Факт е, че заповедта на изп. директор е издадена на 19.08.2020 г./л.58/, към която дата обаче настоящото дело вече е било образувано. Ищецът се позовава на застр. правоотношение и налична полица от твърдяната дата, при което, при направено и уважено искане по чл. 183 ГПК, би следвало да е в състояние да представи оригинала на съответните документи, според законовото изискване. Унищожаването им и то в хода на процеса от самата заинтересована страна, възпрепятства ангажирането на съответните доказателства и съответно рефлектира негативно спрямо ползващия се инициатор на процеса. Унищожаването на оригиналите е резултат от субективна преценка на ищеца и след като е осъществено, въпреки образуваното дело и възможността за развитието му по настоящия начин, същият следва да понесе неблагоприятните последици от собственото си процесуално поведение, съгл. чл. 183 ГПК, за които изрично е бил уведомен.

Отделно следва да се посочи и, че представеният добавък към полица /макар и изключен/ е посочено да касае различен номер на застр. полица от представената.

С оглед горното, не се установява още първият елемент от ФС на претенциите – наличието на валиден договор за имуществено застраховане. Не се доказва договорът да е бил действащ към момента на събитието. Няма доказателства и за това застраховката да е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.  

Също така – въпреки изричното оспорване от страна на ответника на самото настъпване на ПТП по описания начин, място и щети, ищецът не ангажира доказателства за механизма на събитието. Въпреки дадените изрични указания /получени - л.65/, ищецът не посочи друг адрес за призоваване на допуснатия свидетел, поради което на осн. чл. 169, ал. 2 ГПК, същият беше заличен.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото липсват доказателства относно първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение, както и относно механизма на ПТП, предявеният главен иск е неоснователен. Не се установяват при условията на пълно и главно доказване част от съществените елементи на регресната претенция, поради което и същата следва да се отхвърли /за чл. 183 ГПК и при подобна хипотеза – Решение от 09.10.2020 г. по в.гр.д. № 554/20 г. на ПОС/.

Безпредметно е да се обсъждат събрани доказателства и останалите елементи от фактическия състав, т.к. не могат да доведат до различни изводи, при липсата на доказано действащо застрахователно правоотношение и осъществено произшествие по сочения в ИМ начин.

 

По иска по 86, ал.1 ЗЗД:

Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли, като обусловен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, като на осн. чл. 78, ал.3 и  ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се присъждат такива от 200 лева – юрк. възнаграждение, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, явяването в о.с.з., положените процесуални усилия за защита интересите на страната.

Така мотивиран, съдът 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗАД „Армеец”, ЕИК ********* против Община Пловдив, ЕИК *********, обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати следните суми: общо 1258,67 лева – главница, представляваща сбор от регресна претенция в размер на 1248,67 лева за изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско”, обективиран в полица № … от 26.08.2014 г. за причинени щети на лек автомобил „Мерцедес С 500“ с ДК № .., в резултат на настъпило ПТП на ... при движение в гр.П., поради преминаване на автомобила през необезопасена шахта на пътното платно и 10 лева – ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 04.06.2020 г. до окончателното погасяване; 383,35 лева - обезщетение за забава за периода 04.06.2017 г. – 04.06.2020 г.

 ОСЪЖДА ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С. Караджа” № 2  да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, сумата от 200 лева /двеста лева/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

               

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП