Определение по адм. дело №895/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл.166, ал.4 от АПК.

Делото е образувано по Жалба, вх.№5241/07.11.2025г. в АСВТ, подадена от К. М. Г. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1939692/16.10.2025г., издадена от ПО при РУ гр.Полски Тръмбеш на ОДМВР В. Търново. В жалбата е направено и особено искане съдът да се спре изпълнението на оспорвания адм. акт. Настоящото произнасяне е в тази връзка.

Искането за спиране е направено при висящо съдебно производство по жалба срещу Заповедта за прилагане на ПАМ, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона с чл.172, ал.3 от ЗДвП. Поради това е допустимо. Разгледано по същество съдът го намира за основателно по следните фактически и правни съображения.

ЗППАМ е издадена на 16.10.2025г. за това, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил/собственост на друго лице/ се е оказал със служебно прекратена регистрация, считано от 05.08.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка ГО. Съставени са два АУАН за липсата на застраховка ГО и за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Именно във връзка с второто нарушение е издадена процесната ПАМ, с която е отнето свидетелството за управление на МПС на водача, а именно СУ № **********, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м.

В жалбата се изтъкват съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на Заповедта и се твърди, че същата е несъразмерно утежняваща за жалбоподателя, тъй като същият упражнява труд като „продавач разносна търговия“ и притежанието на СУМПС е условие да упражнява тази дейност, която се изразява във вземане на заявки от търговски обекти и изпълнението им – зареждането на същите ТО със стоки. Тази трудова дейност представлява неговият единствен доход, на който разчитат двете му деца на 7г. Освен това изтъква, че понастоящем не е налице необходимост от приложената ПАМ, т.к. още при проверката е представена валидна ЗГО, считано от 16.10.2025г.

Искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая жалбоподателят следва да докаже, че по отношение на него е налице защитим по см. на чл. 60, ал. 1 АПК личен интерес, противопоставим на обществения, презюмиран от законодателя. Оспорващият следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

Във всички случаи съдът дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл. 6 АПК.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з"//гг от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията.

От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Видно е от данните по преписката, собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация, а водачът не е разполагал с възможност да достъпи регистър, от който да е видно това. Необходимата проверка на знак за валидна застраховка е направена от него и не е сочела липсата на такава. Тоест, липсва виновно поведение у водача. При това е представено доказателство за сключена ЗГО от същата дата на проверката, като нарушението е преустановени и практически отстранено. Вече не е налице необходимост от приложението на ПАМ. Възстановяването на регистрацията следва да извърши служебно при представените данни за сключена застраховка. Това навежда на извод за защитен обществен интерес.

От друга страна се очертава, че репресията на държавната принуда върху водача е несъразмерно тежка. Видно от представените доказателства, засегнато е правото му на труд и възможността да реализира доходи, с които да се грижи за семейството си и в частност отглеждането и грижата за две деца на седем години. Това определя като твърде висока вероятността отнемането на СУ на МПС да му причини значителни и трудно поправими вреди, да остане без работа, от което следва липса на доходи и възможност за препитание на две деца в крехка възраст.

Съдът намира, че вредите са посочени по вид и основание, а искането е скрепено с доказателства, което от своя страна води до извод, че вредите биха били значителни и/или трудно поправими, което обосновава спиране изпълнението на заповедта. Общественият интерес от спиране на предварителното изпълнение не би бил засегнат в значима степен, а обратно - предварителното изпълнение на невлязлата в сила ПАМ – лишаване от свидетелството за управление до решаване на въпроса по същество, но не за повече от 6 месеца ще причини значителна и трудно поправима вреда за адресата на мярката.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал.4 от АПК, Адм.съд Велико Търново в посочения състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1939692/16.10.2025г., издадена от ПО при РУ гр.Полски Тръмбеш на ОДМВР В. Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, буква "з"//гг от ЗДвП е приложена ПАМ срещу К. М. Г. - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.