Р Е Ш
Е Н И Е
№ 568/17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№509/2020г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на З.В.В. ***
против Решение №Ц2153-11-36/06.11.2020г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-00810935/15.09.2020г. на
Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В жалбата
се поддържа, че административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ
Монтана е незаконосъобразен и немотивиран и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат М., поддържа жалбата си и
моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва
жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №Ц2153-11-36/06.11.2020г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№РВ-3-11-00810935/15.09.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана е
приета за неоснователна. В мотивите на оспореният административен акт е
посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващия е приложена
разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, тъй като при липса на качеството на
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, на оспорващия
неоснователно е била изплатена сума в общ размер 1350,44 лева, която е
представлява парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за
гледане на болен член от семейството и карантина по 6 бр. болнични листа, както
следва: болн.лист №Е20176588025 за периода 27.03.2018 – 09.04.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20176588037 за периода 12.04.2018 – 25.04.2018г. вкл.; болн.лист
№Е201181196181 за периода 26.04.2018 – 05.05.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20180592133 за периода 13.06.2018 – 22.06.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20180592175 за периода 22.06.2018 – 17.07.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20183103789 за периода 07.02.2019 – 20.02.2019г. вкл.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Между оспорващия и „ТЕ Г*** “
ЕООД, с. К*** е бил сключен Трудов договор №014/01.11.2017г. (л.6,7 по делото),
който със Споразумение №00001/27.05.2019г. (л.8 по делото) е прекратен на
27.05.2019г. Видно от приетите на л.17-22 по делото Удостоверения прил. №9,
които са подадени от „ТЕ Г*** “ ЕООД, с. К*** до Директора на ТП на НОИ
Монтана, оспорващия е ползвал правото на обезщетение по 6 бр. болнични листа,
както следва: болн.лист №Е20176588025 за периода 27.03.2018 – 09.04.2018г.
вкл.; болн.лист №Е20176588037 за периода 12.04.2018 – 25.04.2018г. вкл.;
болн.лист №Е201181196181 за периода 26.04.2018 – 05.05.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20180592133 за периода 13.06.2018 – 22.06.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20180592175 за периода 22.06.2018 – 17.07.2018г. вкл.; болн.лист
№Е20183103789 за периода 07.02.2019 – 20.02.2019г. вкл.
Видно от Констативен протокол
№КП-5-11-00591928/10.07.2019г. (л.27,28 по делото), служители на ТП на НОИ
Монтана са извършили проверка по разходите на ДОО на „ТЕ Г*** “ ЕООД, с. К*** .
В хода на проверката, собственика и управител на „ТЕ Г*** “ ЕООД, с. К*** е
декларирал, че не е сключвал трудови договори и не е запознат с дейността на
дружеството (Декларация на л.29 по делото). От Писмо
вх.№9101-11-96/28.02.2020г. (на л.31-33 по делото) се установява, че проверка
на дейността на „ТЕ Г*** “ ЕООД, с. К*** е извършена и от ТД на НАП Велико Търново,
офис Монтана. Със Задължителни предписания №ЗД-1-11-00738860/24.03.2020г. (л.26
по делото) на „ТЕ Г*** “ ЕООД, с. К*** е разпоредено да бъдат заличени данните
по чл.5, ал.4 от КСО на З.В.В. за периода 01.11.2017-27.05.2019г., като това
предписание е влязло в законова сила, както се установява от писмо
изх.№Ц-1029-11-2426/16.10.2020г. (л.25 по делото), с което са предприети
действия за служебно заличаване на данните поради неизпълнение на
предписанието.
С Разпореждане №РВ-3-11-00810935/15.09.2020г.
на Началник отдел КПК при ТП на НОИ-Монтана (л.15,16 по делото), на основание
чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено, оспорващия да възстанови
добросъвестно получените парични обезщетения поради общо заболяване, парично
обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина за периода
27.03.2018-20.02.2019г. в размер на 1350,44 лева, като видно от известие за
доставяне на л.14 по делото, оспорващия е получил разпореждането на
24.09.2020г. С жалба вх.№Ц1012-11-48/08.10.2020г. (л.12, 13 по делото),
разпореждането е оспорено пред Диреткора на ТП на НОИ Монтана, който с
оспореното Решение №Ц2153-11-36/06.11.2020г. е приел, че жалбата на оспорващият
срещу Разпореждане №РВ-3-11-00810935/15.09.2020г. на Началник отдел КПК при ТП
на НОИ-Монтана е неоснователна. Видно от известие за доставяне на л.9 по
делото, оспорения административен акт е съобщен на оспорващия на 10.11.2020г.,
тоест жалбата с вх.№Ц 2103-11-8/23.11.2020г., с която е сезирана настоящата
съдебна инстанция, е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
Доказателствата по делото са
писмени, като настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните
доказателства, като взе предвид становищата на страните, формира следните
правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният
административен акт е постановен от компетентен административен орган, които се
е произнесъл по жалба срещу административен акт, който попада в описаните от
чл.117, ал.1, б.”д” от КСО.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това е така,
тъй катосъгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието „осигурено лице“ е
дефинирано в §1, ал.1, т.3 от КСО, според която "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски, следователно за да има качеството едно лице на "осигурено" то следва да упражнява/развива
трудова дейност. С оглед на установените обстоятелства по делото не може да се приеме за
докадано, че оспорващия фактически е извършвал
трудова дейност за релевантния за делото период. Представения трудово договор и фишове за заплати
имат характер на частни диспозитивни документи, които имат само формална
доказателствена сила, поради което не обвързват съда, но
с оглед изчерпателност следва да се отбележи, че с оглед доказателствата по
делото следва да се приеме, че те само формално
уреждат трудово правоотношение, а осигурителното такова между оспорващия и ТП
на НОИ Монтана е също фармално обособено и съществува само доколкото правото го
урежда.
Изискването на действащата материалноправна
норма, съдържаща определението
за "осигурено лице" по смисъла на КСО,
е лицето да упражнява трудова дейност, тоест не
е достатъчно лицето да има сключен трудов договор, какъвто в случая е представен, и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на оспорващия по сключения трудов договор не се ангажираха пред настоящата съдебна инстанция, като
такива не са ангажирани и в производството пред административния орган. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, като според ал.2 на този член работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал.1, тоест в
случая оспорващия е имал възможност да ангажира тези доказателства по делото,
като също така би могъл да представи и длъжностна характеристика, която да
установява основните му задължения и други писмени доказателства, които реално
установяват извършването на трудова дейност.
Пълнотата изисква да се отбележи, че от
извършените проверки на осигурителя органите на ТП на НОИ Монтана и ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана са установили, че за релевантния за делото период
търговското дружество е декларирало единствено и само разходи, като по същество
липсват данни за осъществявана търговска дейност. Начисляването на трудови
възнаграждения, без внасяне на осигурителни вноски и без данни за реално
осъществявана трудова дейност от оспорващия дават основание да се приеме, че
законосъобразно административния орган е приел, че не е налице изискуемия
фактически състав по чл.40 от КСО,
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО.
Представеният от жалбоподателя трудов договор свидетелства за съществуване на
трудово правоотношение, но сам по себе си обаче той не може да обуслови
възникването на осигурително правоотношение, тъй като както стана дума по-горе
съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В тази насока настоящия съдебен състав споделя константна
практика на ВАС по аналогични дела, като например: Решение №14558/25.11.2020г.
по адм.дело №6025/2020г.; Решение №10507/30.07.2020г. по адм.дело №4565/2020г.;
Решение №9145/17.06.2019г. по адм.дело №10202/2018г.; Решение
№6628/07.05.2019г. по адм.дело №10203/2018г. и др. все в тази насока.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати в полза на ТП на НОИ Монтана, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат определени в
размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №Ц2153-11-36/06.11.2020г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалбата на оспорващият срещу
Разпореждане №РВ-3-11-00810935/15.09.2020г. на Началник отдел КПК при ТП на
НОИ-Монтана е приета за неоснователна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143,
ал.4 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.В.В. *** против Решение №Ц2153-11-36/06.11.2020г. на Директора на
ТП на НОИ Монтана.
ОСЪЖДА З.В.В. ***, ЕГН * ***
разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: