РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Попово, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100217 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл. 422, ал. 1, вр чл.
79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е
поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД е
предоставяло на ответника П. Й. Й. услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване за обект, находящ се в гр. Г.О. ул. „Т.“ №, ет., ап..
Твърди се, че за отчетния период 20.08.2018 г. – 21.02.2022 г. са предоставени
горепосочените услуги на ответника, за което са издадени 40 броя фактури, подробно
описани в исковата молба, на обща стойност 769.00 лв., от които 586.17 лв. главница и
182.83 лв. мораторна лихва. Изтъква се, че стойността на фактурите не е заплатена на
установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало правото на ищеца
да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията
по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка просрочена вноска. Навеждат се твърдения,
че относно посочените суми е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №
420/2023 г. по описа на Районен съд – Попово, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми за предоставените услуги по партидата на
ответника са в размер на 586,17 лв. Претендира се сумата от 182,83 лв. лихва за забава,
считано 30 дни след датата на всяка от фактурите до подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на задължението.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения се моли за решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 420/2023 г. по описа на Районен съд –
Попово, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
1
особен представител, оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване по
давност на исковите претенции за фактури, издадени до юни 2020 г., по силата на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД. Оспорват се и начислените лихви за забавено плащане върху тези фактури.
На следващо място заявява, че липсват доказателства дали е налице реална консумация
на вода и дали количество е коректно отчетеното.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на предявените
искови претенции.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от особения представител адв.
Б. К., която пледира за отхвърляне на исковите претенции за част от исковия период като
погасени по давност.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД:
П. Й. Й. е потребител на ВиК услуги за обект, присъединен към водопреносната и
канализационната мрежа, с абонатен номер , за обект, находящ се в гр. Г.О., ул. „Т.“ №, ет.,
ап..
По делото са представени 40 броя фактури, издадени за отчетен период 20.08.2018 г. –
21.02.2022 г., за предоставени ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане на
отпадъчни води и пречистване, на обща стойност 586.17 лв.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва
потребителите от ВиК оператора, действащи към процесния период.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
584, том III, рег. № 3371, дело № 499/2011г. на нотариус Иван Мазнев с р-на на действие РС
– Горна Оряховица е видно, че процесния имот е собственост на ответника П. Й. Й..
На 29.06.2023 г. ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника
П. Й. Й..
Въз основа на заявлението, на 05.09.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 251/05.09.2023г по ч. гр. д. № 420/2023 г. на Районен съд – Попово против
длъжника П. Й. Й. за заплащане на сумата от 586.17 лв. - общата стойност на ползвана, но
незаплатена питейна вода от длъжника, по абонатен № 9112066 за обект находящ се в гр.
Г.О., ул. „Т.” № ет. , за периода от 20.08.2018г. до 21.02.2022г., за сумата от 182.83 лв.,
представляваща мораторната лихва, за периода 20.08.2018г. – 21.02.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /29.06.2023г./, до окончателното изплащане на задължението, както
и за сумата от 75.00 лв. - разноски по делото, от които 25.00 лв. за заплатена държавна
такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите установителни искове.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 79 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице, имащо правен интерес от установяване
на дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Исковете имат за предмет установяване на съществуването на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По тези искове ищецът, следва при условията на пълно и главно доказване да установи
по безспорен начин съществуването на вземането си спрямо ответника – длъжник.
По делото се установи, че имотът, собственост на ответника, е водоснабден, за който е
открита партида с абонатен номер 9112066, поради което същият има качеството потребител
на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 2 б. “а” от
2
ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. договорните отношения във
връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично известни
Общи условия, като ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от
договорното правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД е доставяло в обекта на ответника П. Й. Й.
питейна вода и е предоставяло услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води. В
исковата молба се претендира заплащане по 40 броя фактури, издадени за периода
28.09.2018 г. – 28.02.2022 г., за отчетен период 20.08.2018 г. – 21.02.2022 г., на обща стойност
586.17 лв. и 182,83 лв. лихва за забава.
Съгласно чл. 33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на "В и К
Йовковци" В. Търново, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на
количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни
води, като съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за
ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ.
Видно от справката за консумация, приложена по делото, се установява, че е отчитано
потребление на вода в имота, посочено по количество. След като ищецът доказа, че за
процесния период е доставил количество вода и ВиК услуги в обекта на ответника, за ищеца
е възникнало право да получи насрещно заплащане на стойността на потребената вода и
ВиК услуги, като в случая се претендира заплащане на реално доставено и потребено
количество вода. Стойността на потребеното количество вода и ВиК услуги се установява от
приетите по делото писмени доказателства и възлиза на сумата общо 586.17 лв. Ответната
страна не е ангажирала доказателства за заплащане на сумата за главница.
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД, което възражение
съдът следва да разгледа като своевременно направено. Задължението на потребителите е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, защото касае повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези
плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната.
В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат на 29.06.2023 г., с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК пред РС- Горна Оряховица
До прекъсването на давността, тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД е изтекла относно вземанията по 20 броя фактури, издадени в периода 28.09.2018-
30.04.2020г., на обща стойност 335.46 лв.
За яснота следва да се отбележи, че давностния срок следва да се брои не от датата на
издаване на съответната фактура, а от изтичане на срока за доброволно плащане по нея, тъй
като от този момент възниква правото на принудително изпълнение на непогасеното
задължение.
Дължимата главница по 20 броя издадени фактури, чиито срок за доброволно плащане
изтича след 29.06.2020 г., възлиза на 250.71 лв., до който размер искът е основателен и
доказан, а за разликата над тази сума. до пълния претендиран размер от 586.17 лв., искът
следва да се отхвърли поради погасяване на вземанията по давност.
Върху начислената сума за дължима за ВиК услуги при неизпълнение на задължението
на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението.
С оглед дължимостта на главницата в размер на 250.71 лв. по процесните фактури,
издадени в периода 29.05.2020 г. – 28.02.2022 г., за отчетен период 22.04.2020 г. – 21.02.2022
г., се дължи обезщетение за забава, възлизащо общо на 58.44 лв.
До този размер искът за лихва за забава е основателен и доказан за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 182.83 лв., искът се явява неоснователен и недоказан,
поради което подлежи на отхвърляна
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.06.2023
г./, до окончателно изплащане на задължението.
По разноските:
3
Ищецът претендира присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В заповедното производство са направени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а
в исковото производство са сторени такива за държавна такса в размер на 25 лв. и 400 лв. за
възнаграждение за особен представител.
Предвид на това, че настоящото производство не е с особена фактическа и правна
сложност, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 100 лв.
Така общият размер на разноските в заповедното производство възлизат на 75.00 лв., а в
исковото производство на 525 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца,
пропорционално на уважената част от претенциите, следва да бъде присъдена сумата от
30.15 лв. разноски в заповедното производство и 211.06 лв. разноски в исковия процес.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение П. Й. Й. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. Г.О., ул. „Т.” № 3, ет. 1, ап. 4 и настоящ адрес гр. П. ул. „Г.“ , ет., ап. , че
ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. „П. К. Я. №, СУМАТА от
250.71 лв. /двеста и петдесет лева и седемдесет и една стотинки/ - главница,
представляваща цена за ползвана, но неизплатена питейна вода, за абонатен № 9112066 за
обект, находящ се в гр. Г.О., ул. „Т.а“ №, ет. ап. , за отчетен период 22.04.2020 г. – 21.02.2022
г. и СУМАТА от 58.44 лв. /петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ - лихва
за забава, считано 30 дни след датата на издаването на фактурите до подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК (29.06.2023 г.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението (29.06.2023 г.), до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 251/05.09.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 420/2023 г. по описа на Районен съд –
Попово.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата от 250.71 лв., до пълния претендиран
размер от 586.17 лв., както и иска за лихва за забава за периода 20.08.2018г. – 28.06.2020г. и
за разликата над 58.44 лв. до пълния претендиран размер от 182.83 лв., поради погасяване по
давност.
ОСЪЖДА П. Й. Й. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Г.О. ул. „Т.” № , ет. ,
ап. и настоящ адрес гр. П., ул. „Г.“ , ет. , ап. , ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация Йовковци“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „П. К. Яворов“ №30, СУМАТА от 211.06 лв. /двеста и единадесет лева
и шест стотинки/ - разноски в исковия процес и СУМАТА от 30.15 лв. /тридесет лева и
петнадесет стотинки/ - разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4