РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. Русе, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20244520102020 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. И. Й. от гр. Русе и Д.
И. Й. от с. ****, двамата чрез адв. Б. С. против И. Г. Т. от гр. Русе, с която са предявени
искове по чл. 42, ал. 1 б. „б” ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС и евентуален по чл. 30 от ЗН.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на И. Д. Й., техен баща, починал на
***** г. в гр. Русе, който приживе притежавал апартамент № ***, в гр. ******, със застроена
площ от 37,20 кв.м. и избено помещение № ***, с площ от 3,67 кв.м., заедно с 0,473 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, придобит с нотариален акт за
продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията-Русе, с вх. Рег. № *******
След справка в имотния регистър установили, че на 06.07.2023 г. е вписано Саморъчно
завещание от ***** г., с което И. Д. Й. е завещал на И. Г. Т. описания по-горе имот. Твърдят,
че в последните години баща им *****, бил лесно внушаем и манипулируем. Няколко пъти
бил настаняван за лечение. Ищците твърдят, че завещанието не е написано и подписано от
баща им, поради което е нищожно съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗН. Предвид така направеното
завещание, ищците, като наследници с право на запазена част, твърдят, че не могат да
получат пълния размер на тази част, в размер на 2/3 от наследствената маса, което
наследство приели по опис по гр.д. ***** г. на РРС, като считат, че следва да се намали
завещанието до запазената им част. На осн. чл. 36 ал. 1 от ЗН считат, че имотът следва да
1
остане изцяло в наследството, а заветникът да получи стойността на разполагаемата част,
тъй като отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не
може да стане удобно, след като стойността на завещания имот, пресметната съгл. чл. 31,
надвишава с повече от ¼ разполагаемата част.
Молят да е постанови решение, с което да се прогласи нищожността на Саморъчно
завещание от ***** г. на осн. чл. 42, ал. 1 б. „б” ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН, понеже не е написано
ръкописно от самия завещател и не е подписано от него.
Молят да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищците са съсобственици с равни права на процесния недвижим имот и да
бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху описания имот на осн. чл.
108 от ЗС.
Евентуално, в случай, че бъде отхвърлен предявеният иск, молят да се намали
направеното в полза на И. Г. Т. Саморъчно завещание от ***** г., на апартамент № ***, в гр.
****** до размера на запазената част на всеки от ищците или общо 2/3 от наследственото
имущество, както и да върне в наследствената маса процесния имот, като ищците бъдат
осъдени да заплатят на ответника стойността на разполагаемата част на основание чл. 36 ЗН.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в указания срок е постъпил
отговор, чрез адв.Л. С., с който счита исковете за допустими, но неоснователни. Признава, че
със Саморъчно завещание от ***** г., рег. № *******, по описа на нотариус рег. № 618 при
НК, бащата на ищците И. Д. Й. му завещал самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ ******. Оспорва всички останали твърдения в исковата молба. Твърди, че завещанието е
съставено и подписано от него.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представения Препис – извлечение от Акт за смърт от ****** г., издаден въз
основа на Акт за смърт № ******** от Община Русе, бащата на ищците И. Д. Й., ЕГН
**********, разведен, бивш жител на гр. Русе, починал на ***** г.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № ******/****** г. И. Д.
Й. е оставил следните наследници по закон: Д. И. Й., ЕГН **********, син и Д. И. Й., ЕГН
**********, син.
Съгласно представеното Саморъчно завещание от ***** г., бащата на ищците И. Д. Й.
завещал на И. Г. Т. Апартамент, намиращ се в самостоятелна сграда в град *******, с площ
от 37,200 кв.м. и маза № *** в същата сграда. Завещанието е обявено с Протокол рег. №
*******, по описа на нотариус рег. № 618 при НК.
От заключението на приетата и не оспорена от страните по делото съдебно-почеркова
експертиза, изготвена от експерт криминалист Х. Д. Н. към МВР Русе, се установява, че
ръкописният текст и подписа в Саморъчно завещание от ***** г., не са изпълнени от И. Д.
Й., касае се за класическа имитация на подписа. Автора на подписа на завещанието към
настоящия момент не може да се установи.
2
Във връзка с направеното от ищците оспорване на истинността на завещанието, на
осн. чл. 194 ал. 2 от ГПК съдът признава, че представения документ Саморъчно завещание
от ***** г. е неистински и го изключва от доказателствата по делото.
Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
********** на нотариус И. К. с район на действие РРС, И. Д. Й., ЕГН **********, закупил:
Апартамент № ***, в гр. ******, състоящ се от стая, кухня, баня-клозет, коридор и балкон,
със застроена площ от 37,20 кв.м., при граници за апартамента: Север-стълбище, Изток – Д.
Ц., Запад – Д. К., Юг- свободна площ и Избено помещение № ***, с площ от 3,67 кв.м., без
посочени съседи, в документа за собственост, заедно с 0,473 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а съгласно схема представляващо
Самостоятелен обект с идентификатор ******, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед ****** на ИД на АГКК Русе, с
административен адрес: *******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой на нивата на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******,
под обекта - ****** и над обекта - *****, заедно с Избено помещение № ***, с площ от 3,67
кв.м., както и заедно с 0,473 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху поземления имот, за сумата 11000 евро.
Данъчната оценка на целия имот е 19925,30 лв., съгласно представеното
удостоверение изд. на 24.04.2024 г. от Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“.
Съгласно Схема № *******, на СГКК-гр. Русе, на самостоятелния обект в сграда с
идентификатор ******, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе,
одобрени със Заповед ****** на ИД на АГКК Русе, имота е с административен адрес:
*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой на нивата на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******, под обекта - ****** и над обекта -
*****, заедно с Избено помещение № ***, с площ от 3,67 кв.м., както и заедно с 0,473 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху
поземления имот. Имота е собственост на И. Д. Й. по данни от КРНИ.
С Протокол № ****** по ч.гр.д. ***** на РРС ищците Д. И. Й. и Д. И. Й. приели по
опис оставеното от баща им И. Д. Й. наследство: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******, Апартамент № ***, в гр. ******, с площ от 37,20 кв.м., ведно със
Избено помещение № ***, с площ от 3,67 кв.м., с 0,473 % идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, при граници и съседи:
******, ******, ******, *****, на стойност 32 600 лв. към датата на откриване на
наследството *****; Лек автомобил марка Шкода 100 С, с рег. № *****, на стойност 180 лв.
и Лек автомобил марка ЗАЗ 965А, с рег. № ***** на стойност 150 лв. без ДДС. Описани са и
3
две банкови сметки, без наличен авоар.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице Д. Н. К. се установява, че: пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на
завещателното разпореждане от ***** г. е 55 538,96 лв. Наследствената маса на активите и
пасивите по чл. 31 от ЗН изчислява в размер на 55616,96 лв. Разпредялението на
наследствените квоти от масата на активите и пасивите от наследството определя за
страните по делото по 1/3 ид. ч. от наследството – по 18 538,9867 лв. за всеки един от
тримата Д. И. Й., Д. И. Й. и И. Г. Т. или 18538,9867/55616,96 части. Частта от наследството,
която е била разполагаема за разпореждане от наследодателя, равняваща се на по 1/3 ид. ч.
от наследството е в размер на 18 538,9867 лв. Размерът на запазената част от наследството
за всеки от ищците, пресметната по правилата на чл. 29 от ЗН, равняваща се на 1/3 от
наследствената маса по чл. 31 от ЗН за всеки от тях е: за Д. И. Й. - 1/3 ид. ч. от наследството
– 18 538,9867 лв., за Д. И. Й. - 1/3 ид. ч. от наследството – 18 538,9867 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Г. Д., баба на ищците по
майчина линия, се установява, че И. бил неин зет. Отношенията между нейните внуци и
баща им били много добри. Поддържали връзка с баща си, когато бил България. Когато бил
в Д., той направил застраховка „Живот“ и написал двамата като свои наследници, ако нещо
се случи с него, те да получат застраховката. Когато те отишли в А. – малкият внук да учи, а
големият да работи, тогава баща им им извадил „златни карти“, за да могат да се лекуват там
безплатно. Винаги се виждали с баща си, когато били в България. И. още в началото имал
****, но не било чак така задълбочено. Когато отишъл да работи по корабите това се
засилило, но отказал да се лекува и се наложило да се разведат с майката, преди повече от 10
г. Малкият внук бил тогава на *** г., а големият на *** г. За периода от 2010-2020 г. И. поне
три пъти влизал в *****. Когато децата говорили с него по телефона и искали да се срещнат,
той казал, че е в ******, не желае да го виждат там и когато излезе ще им се обади.
Момчетата разбрали, когато излязъл от *****, че баща им има заболяване на хипофизната
жлеза. Не знае дали има поставена друга диагноза, освен алкохолната зависимост.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По доказаността на иска по чл.42 ал. 1 б. „б” ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН: Саморъчното
завещание, по своята правна същност, представлява едностранна разпоредителна сделка, но
чиито вещноправни последици се проявяват за след смъртта на завещателя. Относно
действителността му нормата на чл.25, ал.1 ЗН поставя специални изисквания, а именно – да
е изцяло ръкописно написано от завещателя; да е подписано от него; подписът да е поставен
след завещателните разпореждания; да съдържа и означение на датата, на която е съставено.
Неизпълнението на изискванията води до нищожност на саморъчното завещание, на осн.
чл.42, б. „б” ЗН. С оглед обективирането на саморъчното завещание в частен диспозитивен
документ, то оспорването автентичността на документа по смисъла на чл.193 ГПК покрива
само част от фактическия състав на възражението за нищожност на този завет или
завещание. От друга страна други изисквания, освен горепосочените, нито законът, нито
4
съдебната практика предвиждат.
От представените по делото доказателства и приетата съдебно-почеркова експертиза,
се установи безспорно, че ръкописният текст и подписа в Саморъчно завещание от ***** г.,
не са изпълнени от И. Д. Й., касае се за класическа имитация на подписа, поради което е
изключено саморъчното завещание от доказателствата по делото.
По изложените съображения, Съдът намира, че следва да се уважи предявения иск с
правно основание чл. 42, ал. 1 б. „б” ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН, като основателен и доказан и да
се прогласи нищожността на Саморъчно завещание от ***** г.
По предявения иск, с правно основание чл. 108 ЗС: в тежест на ищцовата страна е да
установи, както фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба
основание за придобиване право на собственост, така и факта, че именно ответникът
упражнява фактическа власт /владение/ върху същия, вкл. и да установят наличието на
факти, които изключват добросъвестност на ответника, а в тежест на същия е да установи
всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и
валидно правно основание, по силата на което упражнява фактическата власт.
В хипотезата, при която ищците твърдят придобиване право на собственост на
основание наследяване, собствеността се доказва с Удостоверение за наследници и Акт за
собственост на наследодателя или Завещание в полза на ищците. В процесния случай
ищците се легитимират, като собственици на идеални части от процесния недвижим имот,
придобити по силата на наследствено правоприемство, като представят писмени
доказателства: Удостоверение за наследници изх. № *****/****** г. по описа на Община
Русе и Акт за собственост на наследодателя: нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ ******** от ***** г. на нотариус И. К., за процесния имот, подробно описан в исковата
молба. Не е спорно, че към дата на закупуване на процесният имот бракът на родителите на
ищците е бил прекратен /през **** г./ и баща им И. Д. Й. е придобил като едноличен
собственик процесния имот.
Наследяването на открито наследство при наличие на низходящи, се осъществява по
правилото на чл. 5 от ЗН, при което децата на починалия наследяват по равни части.
В случая ищците Д. И. Й. и Д. И. Й. са станали съсобственици на описаният имот:
апартамент № ***, в гр. ******, като наследници на общия наследодател И. Д. Й., ЕГН
**********, разведен, бивш жител на гр. Русе, починал на ***** г. наследяват по равни
части по ½ ид.ч., като единствени негови наследници по закон на осн. чл. 5 ал. 1 от ЗН.
Ответникът признава с отговора на исковата молба, че по силата на Саморъчно
завещание от ***** г. е придобил владението върху процесния имот, като не се доказа
наличие на правно основание затова. Видно от приложеното ч.гр.д ***** г. на РРС ищците
са заявили, че нямат достъп до апартамента, което се установява и от заключението на
вещото лице инж. Н. Б., като в Протокол за опис на наследство от ***** на ДСИ по ИД
********** на РРС е отразено изрично, че процесния имот се владее именно от заветника И.
5
Г. Т., на основание вписан препис от обявено завещание, както и че на осн. чл. 558 ГПК
описаното имущество остава във владение и пазене от заветника И. Г. Т., който има
задължението на пазач по см. на чл. 486 от ГПК. Тъй като ответника не е осигурил достъп до
имота и на вещото лице, същото е изготвило оценката на апартамента по документи,
движими вещи въобще не са описани, а банковите сметки са описани чрез запор.
С оглед приетото от съда по иска по чл. 42 ал. 1 б. „б” ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН, ищците
се легитимират като собственици на процесния имот по силата на наследствено
правоприемство.
Със събраните писмени и гласни доказателства ищците доказаха правото си на
собственост върху завещания на ответника имот на въведеното придобивно основание
(наследяване и право на собственост на баща им), както и че в момента на делото ответника
упражнява фактическа власт върху имота, поради което искът с правно основание чл. 108 ЗС
следва да се уважи като основателен и доказан.
Не следва да се разглежда иска на ищците с правно основание чл. 30 от ЗН, доколкото
същият е предявен в условие на евентуалност, което не се е сбъднало.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи възстановяване на направените от
всеки един от двамата ищци деловодни разноски, в размер на по 3580 лева, за всеки един от
тях общо 7160 лв., от които 6000 лв.- адвокатско възнаграждение, 200 лв. – държавна такса,
900 лв. – депозит за вещи лица, 10 лв. – държавни такси за съдебни удостоверения, 10 лв. за
удостоверение за данъчна оценка и 40 лв. за схема, доколкото искането е своевременно
направено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени (договори за
правна защита и съдействие от 04.2024 г. л. 4 и сл. от делото). По делото е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази чл. 2 и
чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на
съединяване на исковете /общо 3 иска/ и определения интерес съгл. чл. 71 ал. 2 от ГПК,
както и фактическата и правна сложност на делото намира, че адвокатските възнаграждения
на всеки един от ищците следва да се определят в размер на по 2500 лв. или общо 5000 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25 ал. 1 ЗН:
Саморъчно завещание от ***** г., обявено с Протокол рег. № *******, по описа на нотариус
рег. № 618 при НК, по силата на което И. Д. Й., ЕГН **********, разведен, бивш жител на
гр. Русе, починал на ***** г. е завещал на И. Г. Т. ЕГН **********, от гр. Русе, Апартамент,
намиращ се в самостоятелна сграда в *******, с площ от 37,200 кв.м. и маза № *** в същата
сграда.
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на И. Г. Т. ЕГН
**********, от гр. Русе, че Д. И. Й., ЕГН ********** и Д. И. Й., ЕГН **********, са
собственици, при равни права по ½ ид.ч., на основание наследствено правоприемство, на
следния недвижим имот: Апартамент № ***, в гр. ******, състоящ се от стая, кухня, баня-
клозет, коридор и балкон, със застроена площ от 37,20 кв.м., при граници за апартамента:
Север-стълбище, Изток – Д. Ц., Запад – Д. К., Юг- свободна площ и Избено помещение №
***, с площ от 3,67 кв.м., без посочени съседи, в документа за собственост, заедно с 0,473 %
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а съгласно
схема представляващ Самостоятелен обект с идентификатор ******, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Русе, одобрени със Заповед ****** на ИД на АГКК
Русе, с административен адрес: *******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой на нивата на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ******, ******,
под обекта - ****** и над обекта - *****, заедно с Избено помещение № ***, с площ от 3,67
кв.м., както и заедно с 0,473 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху поземления имот, описан Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № ******** от ***** г. на нотариус И. К. с район на действие РРС.
ОСЪЖДА И. Г. Т. ЕГН **********, от гр. ****** да предаде владението върху
описаният недвижим имот: Апартамент № ***, в гр. ******, състоящ се от стая, кухня, баня-
клозет, коридор и балкон, със застроена площ от 37,20 кв.м., при граници за апартамента:
Север-стълбище, Изток – Д. Ц., Запад – Д. К., Юг- свободна площ и Избено помещение №
***, с площ от 3,67 кв.м., заедно с 0,473 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж на Д. И. Й., ЕГН ********** и Д. И. Й., ЕГН **********,
съсобственици при равни права.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. Т. ЕГН **********, от гр. ****** да
заплати на Д. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** сумата в размер на 3080 лв.
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Г. Т. ЕГН **********, от гр. ****** да
заплати на Д. И. Й., ЕГН **********, с адрес: с. ***** сумата в размер на 3080 лв.,
представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8