№ 210
гр. Перник, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720104108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 14966/21.07.2022 г., уточнена с молба с
вх.№ 16399/10.08.2022 г., подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Л. Д.
М. и Н. С. Н., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени
искове, както следва: 1. за признаване за установено, че Н. С. Н., като солидарен
длъжник дължи сумата в размер на 658,64 лева – главница по договор за
потребителски кредит № 40000311468/*******., договорна лихва в размер на 50,77
лева, дължима за периода от 20.09.2021 г. до 14.03.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1220/2022 г. по описа
на Пернишкия районен съд, а спрямо Л. Д. М. се установи дължимостта на ½ от тези
суми, за която отговаря солидарно с Н. С. Н. до размер на наследствения си дял; 2. За
осъждане на ответника Н. С. Н. да заплати на ищеца сумата от 116,30 лева,
представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и сумата
93,30 лева за закупена услуга „Флекси“ по договора за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Относно ответницата Л. Д. М. да се установи
дължимостта на ½ част от тези суми. Претендират се и съдебните разноски за
производството.
Ищецът твърди, че на *******. е сключил договор за потребителски кредит №
1
40000311468 с наследодателя на ответниците С. Н. М., както и с ответника Н. С. Н., по
силата на който ответникът С. 1 Н. М. е получил сумата от 1000 лева в заем. Посочва,
че ответникът се е задължил да върне обща сума в размер от 1476.67 лева, при ГПР от
48,88 %, годишен лихвен процент от 41,00 %, и с включено възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги на стойност 360,00 лева за срок от 24 месеца на месечни
погасителни вноски съгласно приложен погасителен план, който впоследствие по
искане на кредитополучателя е изменян. Признава, че ответникът е погасил десет
пълни и една частична вноска. Тъй като кредитополучателят С. Н. М. е починал
претенцията е насочена към наследниците му. Предвид това, че Н. С. Н. е и солидарен
длъжник от него се претендира цялото вземане, а от ответницата Л. Д. М. ½ част
съобразно наследствените й права.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. С. Н. е подал отговор на исковата молба,
с който се изразява становище, че неправилно претенцията е насочена и срещу
ответницата Л. М., като преживяла съпруга, тъй като е налице солидарен длъжник,
който отговаря за задължението в лицето на ответника Н. Н.. Признава се
задължението в частта, касаеща остатъчната главница в размер на 658,64 лв. и
договорно възнаграждение в размер на 50, 77 лева, като се отрича задължението за
допълнителните услуги и се моли за отхвърляне на тези претенции. Предявяват се
насрещни искове на осн. чл. 19, ал.4 и ал. 5 от ЗПК вр. с чл. 143, ал.2, т. 3 ЗЗП да се
признае за нищожен сключеният договор за потребителски кредит в частта,
предвиждаща задължение за заплащане на сумата общо от 360 лева за допълнителни
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и да се осъди „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на
ищеца Н. Н. сумата от 150, 00 лева, равняваща се на заплатени 10 вноски по 15,00 лева
за допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на последната
платена вноска 10.08.21 г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ответниците поддържат направеното признание на
исковете. Прави се изменение на размера на предявените насрещни осъдителни искове,
както следва да платена услуга „ Фаст“ в размер на 83,70 лв. и за услуга „ Флекси“ 66,
70 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за наследници, съгласно което С. Н. М. е починал
на ****** и негови наследници са Л. Д. М., Т. С.а Р. и Н. С. Н..
Представено е удостоверение от **** г. за вписан в книгата по чл. 49 ЗН, водена
от ПРС, отказ на Т. С.а Р. от наследство С. Н. М.
По делото е представен договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № № 40000311468 /1.06.20 г., сключен между “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД като кредитор и наследодателя на ответниците С. Н. М. като кредитополучател
2
и ответника Н. С. Н. като солидарен длъжник. По силата на този договор на
кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 1000 лева срещу
задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 1476,67 лв. на 24
месечни вноски от 61,52 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 41,00
% и годишен процент на разходите от 48,88 %. Уговорено е още заплащането на
възнаграждение за допълнителни услуги – „ фаст“ и „ флекси“ в размер на 360,00 лева,
платимо на 24 месечни равни вноски от 15,00 лева. Общият размер на вноската,
включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги,
възлиза на 76,52 лева, а общото задължение е на стойност 1836,67 лева.
Съгласно представените Общи условия към договора за потребителски кредит –
т. 15 услугата „фаст“ включва приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителски кредит, преди кредитоискателите, без закупена такава
допълнителна услуга и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за
отпускане на кредит в системата на Профи Кредит България ЕООД. Допълнителната
услуга „флекси“ предоставя право на всеки закупил я да променя едностранно
погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в
чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Представен е погасителен план към договора,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, Анекс № 1, № 2 и № 3 за отлагане на част от вноски, заедно с погасителни
планове, като съобразно последният такъв последната падежна дата е 20.06.2023 г.
Представено е платежно нареждане от 18.06.2020 г., от което се установява, че
главният длъжника е получил по микросметка в Изипей, сумата в размер на 1000 лева,
която е предмет на обсъждания кредит, както и извлечение по сметка към договора, в
което са отразени извършените от ответника плащания на първите 10 погасителни
вноски по първоначалния погасителен план и частично на 11- та.
Прието е по делото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано. Според заключението с извършените по кредита плащания
в общ размер на 765, 60 лв. са погасени главница в размер на 341, 36 лв., договорно
възнаграждение в размер на 273, 84 лв. и възнаграждение по допълнителен пакет
услуги в размер на 150,40 лв. или заплатените такси по услуга „ фаст“ по договора са в
размер на 83, 70 лв., а по услуга „флекси“ в размер на 66,70 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3
ГПК и с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и насрещни с правна квалификация чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 19,
ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.2, т.3 ЗЗП и чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД.
3
Приложено е ч.гр.д. № 1220/2022 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД с вх. № 5063/15.03.2022 г., е
издадена заповед № 1613/17.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, срещу ответниците за вземанията, предмет на предявените установителни
искове. В срока по чл. 414 срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията. С разпореждане №
7194/17.05.2022 г. заявлението е отхвърлено за сумата в размер на 116,30 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „ Фаст“ по
договор за потребителски кредит и за сумата от 93,30 лева- възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги „ Флекси“ по договор за потребителски кредит, като на
заявителя са дадени указания, че може да предяви осъдителен иск за това вземане
съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установителните и осъдителните искове за сумите, представляващи
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са предявени в срока по чл.
415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора, размер на кредита от 1000 лева; фиксиран
годишен лихвен процент (41,11 %), ГПР в размер на 48,88 %, и общата сума, дължима
от потребителя в размер на 1476,67 лева, без възнаграждението за допълнителни
услуги от 360,00 лева, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10 ЗПК. Посочено е и каква част от всяка погасителна вноска покрива
задълженията за главница, договорна лихва и допълнителни услуги. Както
националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към
съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на
разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1
към ЗПК.
В договора се съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, което води до
извод за спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Съдът намира за действителна и клаузата за заплащане на договорна лихва,
4
въпреки че размерът на същата от 41,00 %- фиксиран годишен лихвен процент,
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва за забава. Разбирането,
застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди
приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от
23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна граница на договорната
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т.
е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %. С поставянето
на максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите,
законодателят е защитил правата на длъжника (кредитополучател) от едностранен
произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа изпълнението на
задължението на кредитора да преведе по банков път по сметка на кредитополучателя
размера на кредита от 1000 лева.
Съдът извърши преценка за валидност на клаузите на договора с оглед
задължението му служебно да съблюдава за съответствието на същите с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП, и с оглед преценката за допустимост на постановяване на решение при
признание на иска, доколкото признатото право не противоречи на закона. В слуая
ответниците са направили признание на исковете за главница и възнаградителна лихва.
С молба от 11.01.2023 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска по отношение на посочените претенции.
Предвид изложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че
исковете за признаване за установено, че Н. С. Н., като солидарен длъжник, дължи
сумата в размер на 658,64 лева – главница по договор за потребителски кредит №
40000311468/*******., договорна лихва в размер на 50,77 лева, дължима за периода от
20.09.2021 г. до 14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1220/2022 г. по описа на Пернишкия районен съд, а спрямо Л.
Д. М. се установи дължимостта на ½ от тези суми, за която отговаря солидарно с Н. С.
Н. до размер на наследствения си дял, са основателни и следва да се уважат, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По отношение на предявените осъдителни искове за осъждане на ответника Н.
5
С. Н. да заплати на ищеца сумата от 116,30 лева, представляваща възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“ и сумата 93,30 лева за закупена услуга „Флекси“
по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, а относно
ответницата Л. Д. М. да се установи дължимостта на ½ част от тези суми, както и
спрямо предявените насрещни установителни искове да се признае за нищожен
сключеният договор за потребителски кредит в частта, предвиждаща задължение за
заплащане на сумата общо от 360 лева за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и да
се осъди „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на ищеца сумите за
допълнителни услуги, съдът намира следното.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор,
то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че
освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен
да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява
прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР.
Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, без значение е дали тези услуги ще бъдат
използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на услуги-за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, за възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава.
Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от
6
посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя
да заплати за нещо, което страната има по силата на закона (правото на страните да
инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски), което води
до значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение, тъй
като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща за правото си да
договоря с другата страна - кредитор за изменение на параметрите на сключения
договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от
волята на другата страна - кредитора.
Всичко това води до извод, че подобни клаузи са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК. В този смисъл следва да се уважат предявените
насрещни искове за установяване нищожността на клаузите, отхвърлят исковата
претенции на първоначалния ищец за установяване дължимостта и осъждане на
ответниците да заплатят сумите, представляващи възнаграждение за предоставен
допълнителен пакет от услуги.
Материалноправните предпоставки за уважаване на иска по чл. 55, ал.1 , т. 1
ЗЗД на който са следните: 1) ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане
претендира, и 2) същата да е реално платена при начална липса на основание.
Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от ППВС 1/1979 първият
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на
нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало
след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и
без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже
факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание
за получаването.
Предвид недействителноста на посочените клаузи предвиждащи заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги следва да се уважат предявените насрещни
искове от Н. Н. за заплащане недължимо платени суми по услуга „ фаст“ по договора
са в размер на 83, 70 лв., а по услуга „флекси“ в размер на 66,70 лв., като следва да се
уважи и претенцията за заплащане на мораторна лихва, считано от 10.08.21 г. – датата
на последното плащане - до предявяване на иска – 20.09.22 г. в размер на 16,78 лева.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По разноските:
7
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените
разноски за исковото и заповедното производство съобразно уважената част на
исковата претенция.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 25,00 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, т. е. общо 125,00 лева, от които следва му
се присъдят 100,53 лева съразмерно на уважената част от исковете.
В заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 25,00 лева – държавна такса за предявените в настоящото
производство искове, т. е. общо 75,00 лева, от които следва му се присъдят 60,31 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените
разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Ответниците претендират разноски, сторени в заповедното производство за адв.
възнагражение за всеки в размер на 150,00 лева, които са относими към първоначално
заявените претенции, за които е издадена заповед за изпълнение, тъй като по
претенциите, касаещи допълнителни услуги, които съдът прие за неоснователни няма
издадена заповед и съответно не е осъществяване защита по тях, поради което не се и
дължат разноски на ответната страна.
Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на по 300, 00 лева за всеки
ищец по насрещния иск, като и тези за заплатена държавна такса по насрещните искове
в размер на 80,00 лева следва да се присъдят в пълен размер предвид изхода на спора.
Възнаграждението за вещо лице по СИЕ, относима към насрещните претенции е
заплатено от ответника по тях, поради което с оглед изхода на спора си остава в негова
тежест.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес ************, ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. „В“, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като солидарен длъжник, сумата в размер на 658,85 лева
/шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща
8
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40000311468/*******.,
договорна лихва в размер на 50,77 лева /петдесет лева и седемдесет и седем стотинки/
за периода от 20.09.2021 г. до 14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-14.03.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед №
1613/17.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
1220/2022 г. на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Д. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес ************, ДЪЛЖИ на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. „В“, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като наследник на С. Н. М., сумата в размер на 329,32 лева / триста
двадесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неплатена главница
по договор за потребителски кредит № 40000311468/*******., договорна лихва в
размер на 25,38 лева /двадесет и пет лева и тридеест и осем стотинки/ за периода от
20.09.2021 г. до 14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-14.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед № 1613/17.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 1220/2022 г. на ПРС.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ поради противоречие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузите на т. VI от договор
за потребителски кредит № 40000311468, сключен на *******. между “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, и С. Н. М., като кредитополучател, и Н. С.
Н., като солидарен длъжники, с които е предвидено заплащане на допълнителни
услуги „ Фаст“ в размер на 200, 00 лева и „ Флекси“ в размер на 160,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, срещу Н. С. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес ************, искове с правна квалификация чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на Н. С. Н. да заплати
на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата от 116,30 / сто и шестнадесет лева и
тридесет стотинки/ лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ и сумата 93,30 / деветдесет и три лева и тридесет стотинки/ лева за
закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
40000311468/*******., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата и срещу Л. Д. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес ************ за установяване дължимостта на ½ част
от посочените суми.
9
ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ************ сумата от
83,70 / осемдесет и три лева и седемдесет стотинки/ лева за услуга „Фаст“ и и
сумата от 66, 70 / шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки/ лева за услуга
„Флекси“, недължимо платени при начална липса на основание по недействителна
клауза - т. VI от договор за потребителски кредит № 40000311468, сключен на
*******. между “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор, и С. Н. М., като
кредитополучател, и Н. С. Н., като солидарен длъжник, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на предявяване на иска- 20.09.22 г. до окончателното
изплащане, и на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 16,78 лева- лихва за забава от 10.08.2021 г.
до 20.09.22 г.
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** и Л. Д. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ************, ДА ЗАПЛАТЯТ на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 100,53 лева /сто лева и петдесет и три стотинки/ - направени разноски в
исковото производство, и сумата от 60,31 лева /шестдесет лева и тридесет и една
стотинки/– разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА
ЗАПЛАТИ Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 340,00 лева /триста и четиридесет лева/– разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ ДА
ЗАПЛАТИ Л. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 340,00 лева /триста и четиридесет лева/– разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 01220/2022 г. по описа
на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
10
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11