Решение по дело №173/2020 на Районен съд - Тервел

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ ………

От публичен регистър, том №........, стр...........

Решение от книга за открити заседания №.............. от 27.01.2023г.

гр.Тервел 27.01.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Тервел в открито съдебно  заседание на двадесет и пети октомври  две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                              Председател:ГАНЧО ДРАГАНОВ

 

При секретаря Ж.Ж.като сложи за разглеждане  докладваното от районния съдия гражданско дело №173  по описа за 2020 година и за да се произнесе  взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.В.Д. ЕГН********** ***    подадена чрез адвокат Р.Б. с адрес *** оф.2, против ответника М.И.Р., ЕГН********** с адрес ***, Г.М.П., ЕГН********** с адрес ***.Св. Кирил и Методий, №38 и М.М.Р. ЕГН********** с адрес *** с правно основание чл.45 във вр. чл.49, и чл.86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за непозволено увреждане сумата 1800,00 лева плащане на наем за земеделски земи- имот №7093 с площ 10дка., имот с №7091 с площ 5 дка. и имот с №7092 с площ 5дка. и трите в землището на село Главанци, общ.Тервел, за стопанската 2017/2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.07.2020г. до окончателното й плащане; 600,00лева пропуснати ползи от собствена реализация на изработена продукция; 277,00лева –обезщетение за забава за изпълнение на парично задължение.

Претендират се и разноските по производството.

Първоначално делото е образувано срещу ответника М.М.Р., но тъй като същият в хода на производството е починал, на основание чл.227 делото продължи срещу неговите правоприемници – наследници описани по горе.

В исковата молба се твърди, че на 28.08.2017г.в с.Каблешково. общ.Тервел, обл.Добрич между ЗК „Тодор Каблешково” със седалище и адрес на управление с.Каблешково с ЕИК834050427, представлявано от П.Н.П. и ищеца Д.В.Д. с ЕГН********** в качеството си на арендатори /наематели/ и ползватели на земеделска земя на основание чл.37в. ал.1 от ЗСПЗЗ се сключило споразумение за ползване на земеделска земя през стопанската 2017/2018г.за процесните имоти -  имот №7093 с площ 10дка., имот с №7091 с площ 5 дка. и имот с №7092 с площ 5дка. и трите в землището на село Главанци, общ.Тервел. По силата на това споразумение ищеца сочи, че през есента на 2017г.засял имот 7093 с площ 10,000дка, имот 7091сплощ 5.000дка и имот 7092 с площ 5.000дка и трите в землището на с.Главанци с пшеница, но тази пшеница била реколтирана/пожъната / не от него, а от техниката на Николай Пасков след уговорка с ответника М.Р. от с.Главаци, като вторият е твърдял, че площите се ползвали от него. За станалото ищеца подал жалба в РП Тервел, но получил постановление от 21.08.2018г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.с ВХ.№322/2018г.

Сочи, че за имотите, които ищеца предоставил за ползване на ЗК „Каблешково”, е платил наемно плащане, което средно за тази стопанска година било в размер на 90.00лева на декар,  или общо 1800 лева, но от процесните 20 декара, които били пожънати от М.Р. не бил получил дължимото се наемно плащане, както и пропуснал да осъществи ползи от собствена реализация на изработената продукция.

По-късно твърди, че се опитал извънсъдебно да уреди спора с лицето М.Р., но не успял, поради и което предявил настоящите искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.  Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от адвокат Р.Б., чрез която поддържа исковете си и моли да бъдат уважени в тяхната цялост.

В първото съдебно заседание ответникът М.Р. се явява лично, като оспорва исковете. Заявява, че не е знаел за извършената комасация между ЗК „Тодор Каблешково” и ищеца. Сочи, че никой не го е уведомил за това и, че от няколко години назад обработва тази земя по устно споразумение с кооперацията понеже той бил отстъпил други земи за обработка от кооперацията. По тази причина през процесната стопанска 2017-2018 г. засял с пшеница процесните три имота и в последствие ги пожънал. В хода на производството след настъпилата смърт на ответника М.Р., встъпилите като ответници негови трима наследници се представляват от адвокат В.К..

По делото се приеха следните писмени доказателства: споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ; справка калкулатор лихва; теле-поща с известие за доставка; справка информация за бенефициенти за ДП и постановление за прекратяване на досъдебно производство, прокурорска преписка №00322/2018г. по описа на Районна прокуратура-Тервел, анкетна карта и формуляр за 2018 година предоставени от ОД„Земеделие“ гр.Добрич и съдебно счетоводна експертиза.

Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице  фактическия състав на деликтната отговорност за ответника, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдените от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумпцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД  вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -делинквент. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл.154 от ГПК носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.

 

Представеното по делото писмено споразумение за замяна на обработваемите площи  между ЗК „Тодор Каблешково”, представлявано от П.Н.П. и ищеца Д.В.Д. макар ищеца да е посочил, че е сключено на основание чл.37в от ЗСПЗЗ, съдът намира, че същото не  отговаря на императивните изисквания на закона, а именно - сключването на споразумението да се ръководи от комисия, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в съответния срок до 5 август на съответната година, както и в състава на комисията се включват кметът на населеното място, съответно кметският наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция "Земеделие". Именно поради това, съдът намира, че представеното споразумение за замяна – /комасация/ на обработваеми земеделски имоти не е такова по чл.37в  от ЗСПЗЗ, а частен документ сключен между двама земеделски производители, което само по себе си не е забранено от закона. Доколкото този документ е частен, то за него не важи оповестителното действие, което би  имало едно споразумение по чл.37в  посочено в ал.5 и ал.9 на същия член от ЗСПЗЗ.

При това положение не може да се приеме, че първоначалния ответник М.М.Р. е узнал своевременно за сключеното споразумение между ЗК „Тодор Каблешково”, представлявано от П.Н.П. и ищеца Д.В.Д., като в тази насока за узнаването от М.Р. няма нито писмени, нито събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля П.Н.П. ***, ангажиран от ищцовата страна, които съдът кредитира напълно, като обективни и непротиворечиви с другите писмени и гласни доказателства става ясно, че предходните стопански години преди процесната 2017/2018 г. за което се отнася частното споразумение, процесните три имота са се обработвали именно от първоначалния ответник по делото М.Р. по устно споразумение между свидетеля П., като председател на кооперацията и ответника Р.. Свидетелят П., не посочи да е уведомил по някакъв начин ответника Р. за извършената промяна. Не се събраха доказателства това да е сторил и ищеца.

От показанията на свидетеля П.Н.П. зет на починалия първоначален ответник М.Р., ангажиран от ответната страна, които показания съдът приема за обективни и непротиворечиви с другите писмени и гласни доказателства, се установява, че именно този свидетел е предоставил  на първоначалния ответник М.Р. през есента на 2017 г., семената за засяване на процесните три земеделски парцела с пшеница. Тези свидетелски показания които съдът приема като доказателство не са оборени от ищеца, като в този смисъл липсва проведено от последния насрещно доказване.

По делото не се доказа от ищцовата страна при пълно и главно доказване размерът на иска, а именно увреждане със сумата от 1800,00 лева плащане на наем за земеделски земи- имот №7093 с площ 10дка., имот с №7091 с площ 5 дка. и имот с №7092 с площ 5дка. и трите в землището на село Главанци, общ.Тервел, за стопанската 2017/2018 г. Ищеца не представи нито писмени, нито ангажира гласни доказателства в подкрепа на това свое твърдение да е извършвал такова плащане. От това следва, че и сумата от 600,00 лева увреждане, като пропуснати ползи от собствена реализация на изработена продукция, няма как да се определи.

При така установеното се налагат следните прави изводи:

Съдът намира, че не е осъществен общия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 ЗЗД, поради което не са и налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Забраната по смисъла на чл.45 ЗЗД за виновното причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети увреденото лице, но само ако те са в пряка причинно-следствена връзка с противоправните действия на ответника и непосредствена последица от виновното му поведение.

От събраните и коментирани по горе доказателства, се установи, че първоначалния ответник, не е бил своевременно уведомен нито от председателя на кооперацията, нито от ищеца по делото, за сключеното между последните двама споразумение за замяна на обработваеми земеделски земи /комасация/. Това от своя страна изключва вината в двете и форми – умишлено или непредпазливо ответника да е причинил противоправни действия, с които да увреди ищеца. 

Предвид горното съдът намира, че предявения иск е недоказан по основание, както бе посочено по горе и по размер.

         При тези правни изводи така предявения от ищеца главен иск по чл.45 във вр. чл.49 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен в неговата цялост.

         Поради неуважаването на главния иск, следва да бъде отхвърлени предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

         По разноските:

         С оглед изхода по делото, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право на сторените от него в производството разноски.

Списък на разноски не е представен.

По делото ответната страна представи пълномощно в писмен вид, с което са упълномощили адв. В.К. да ги представлява по настоящото производство. В самото пълномощно е визирано само уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, без да е посочено, че е платено. Не са представени и други писмени доказателства относно извършено от страна на тримата ответници да е извършено реално плащане на тази сума.

         С оглед на това, съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна не следва да се присъждат. 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ  като неоснователни и недоказани предявените от Д.В.Д. ЕГН********** ***      срещу ответниците М.И.Р., ЕГН********** с адрес ***, Г.М.П., ЕГН********** с адрес ***.Св. Кирил и Методий, №38 и М.М.Р. ЕГН********** с адрес *** с правно основание чл.45 във вр. чл.49, и чл.86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за непозволено увреждане сумата 1800,00 лева плащане на наем за земеделски земи- имот №7093 с площ 10дка., имот с №7091 с площ 5 дка. и имот с №7092 с площ 5дка. и трите в землището на село Главанци, общ.Тервел, за стопанската 2017/2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 08.07.2020г. до окончателното й плащане; 600,00лева пропуснати ползи от собствена реализация на изработена продукция; 277,00лева –обезщетение за забава за изпълнение на парично задължение.

          

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: