№ 50
гр. Габрово, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500321 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 2828 от 15.07.2022 г. на адв. Р. Н.
– Ц. от АК – Габрово, като пълномощник на С. А. Х. от гр. София срещу решение № 114 от
24.06.2022 г. постановено по гр.д. № 1475/2021 г. по описа на РС- Севлиево, с което е
осъдена С. А. Х., ЕГН********** и адрес с. Б., община Севлиево да заплати на основание
чл. 59 от ЗЗД на: Й. К. Й., ЕГН********** и адрес гр. Севлиево, жк. *********** сумата от
105,55 лв.; Д. Г. Й., ЕГН ********** и адрес гр. Перник, ул. *********** сумата от 105,55
лв.; К. Г. Й., ЕГН ********** и адрес гр. Севлиево, жк. *********** сумата от 105,55 лв.; С.
С. Й., ЕГН ********** и адрес гр. Габрово, ул. ********** сумата от 158,33 лв.; Г. Й. Й.,
ЕГН ********** и адрес гр. Габрово, ул. ************** сумата от 158,33 лв.; Й. И. Й.,
ЕГН********** и адрес гр. Габрово, ул. ************ сумата от 633,33 лв.; Й. С. С., ЕГН
********** и адрес гр. Габрово, ул. *************** сумата от 211,11 лв.; Й. С. И., ЕГН
********** и адрес гр. Габрово, ул. *************** сумата от 211,11 лв.; И. С. И., ЕГН
********** и адрес гр. Габрово, ул. *************** сумата от 211,11 лв.; ведно със
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба- 15.12.2021 г. до
окончателното й изплащане и е отхвърлил предявените в искове в останалата им част, като
неоснователни. Осъдил е С. А. Х. да заплати на ищците направените по делото разноски в
размер на 399,45 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
уважава един недоказан иск. Твърди, че от доказателствата по делото не се е установило, че
ответницата се е обогатила с паричната равностойност на дървата за оглед, отсечени
неправомерно от горите на ищците или с получаването им в натура. Твърденията за устен
договор или за закупуване на отсечените дърва с пълномощно са непотвърдени от другите
1
доказателства по делото. От приложените по делото 10 бр. превозни билети за имот
№143012 се установява, че получателят е „******“ ЕООД на адрес в гр. Габрово, ул.
„**********. От 4 бр. превозни билета за имот с № 156015 получател е също „******“
ЕООД. Нито един от тези превозни билети не е доказал, че ответницата Х. е получила дърва
за огрев то горите на ищците в натура на адрес на който живее в село Б., ул. „**********
или на друг безспорно свързан с нея адрес. Твърди се, че по този начин се е доказало
обогатяването на трети лица, сред които е и свидетелят П.Б.. Показанията на този свидетел
не следва да се кредитират от съда, той като той е упълномощен като физическо лице, а не
като търговец. Като търговец е регистрирал няколко дружества, но нито едно от тях не е с
предмет на дейност дърводобив.
Заявява, че решението е постановено при липса на безспорни доказателства за
обогатяване на ответницата в натура или с пари от незаконно продадените дърва за огрев,
които са и незаконно изсечени от поземлените имоти на ищците, обективно невъзможно е да
се докаже наличие на връзка между твърдяното и недоказано обогатяване на ответницата и
обективното и доказано обедняване на ищците. Ищците е следвало по наказателно правен
ред, съчетан с граждански иск за вреди спрямо свидетеля П.Б. да търсят защита за
незаконната сеч.
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се присъдят разноските по
делото.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. Н. от ГАК, е постъпил отговор, с който се
оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения. Счита, че решението следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно. Взема становище по направените
възражения във въззивната жалба. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение.
В хода на делото е починала ищцата Й. С. С. и като нейни наследници в процеса са
конституирани И. С. И. и Й. С. И. с определение № 495 от 30.08.2022 г.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. Р. Ц. и
поддържат депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника адв. Н. оспорва
въззивната жалба и поддържа отговора с представено писмено становище.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Предявен е иск за осъждане на ответницата да заплати на ищците, в качеството им на
наследници на Й. И. Х. сумата от 2 700,00 лв. В това си качество те са собственици на
горски имоти с № 143012 и 156015, подробно упоменати в Решение 3014 от 11.07.2000 г. но
Общинска служба по земеделие за възстановяване на собствеността върху отнети гори и
земи от горския фонд в землището на с. Б., община Севлиево. Издаденото решение на
поземлената комисия, с оглед представеното удостоверение за наследници на Й. И. Х. е за
различни лица, но с идентични имена.
През 2021 г. един от наследниците посещава имотите и установява, че същите са
изсечени, за което е било издадено позволително за сеч 0395201/17.10.2017 г. и
0395200/17.10.2017 г.. след тях са издадени протоколи за освидетелстване на сечище
0393959/11.01.2018 г. и 0366652/05.12.2017 г., в които подробно е упоменато, че
действителната дървесина, добита по сечищата възлиза на съответно 15,95 кум.м. и 56,10
куб.м. или общо 72,05 куб.м. от дървесна култура цер и други широколистни, възлизащи на
2700,00 лв. по пазарни цени към периода на извършената продажба на дървесината. От
подадената жалба в прокуратурата се установило, че ответницата се е снабдила с Решение
3014 от 11.07.2000 г. на ОбСЗ за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи
2
от горския фонд в землището на с. Б., община Севлиево. Ответницата е получила
недължими и пари за изсечена дървесина от имота, като образуваното наказателна преписка
е прекратена. Има твърдения, че при проведени разговори с нея, същата не отрича вината
си, но отказва доброволно да възстанови получената от нея сума без правно основание на
реалните собственици на имотите. Петитумът е да се осъди ответницата да заплати на
ищците сумата от 2700,00 лв. съобразно наследствените им дялове. Направени са
доказателствени искания.
В подадения отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло твърденията в
исковата молба по основание и размер. Счита, че не е налице фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Когато е подписала пълномощно на 20.06.2017 г. пред кмета
на с. Б., е считала, че подписва за да получи дърва отсечени от гори, собствени на покойния
й съпруг Й. И. Х., на когото е наследник. С подписаното пълномощно е упълномощила
П.Б.Б. да извърши сеч в четири броя имота и да съдейства да бъдат извършвани от
компетентно лице. Оспорва съществуването на договор за продажба на дървения материал
добит от четирите поземлени имота, описани в процесното пълномощно. Оспорва адреса на
който са доставени дървата. Взема становище по доказателствата на ищците и прави такива.
Претендира разноски.
За изясняване на фактическата обстановка, съдът е назначил съдебно- оценъчна
експертиза, която е дала заключение за пазарната стойност на действително отсечените
дърва от вида цер и други широколистни гори за имот с № 143012 в землището на с. Б. е в
размер на 2907,00 лв., а за имот с № 156015 в землището на с. Б. е в размер на 826,50 лв. или
всичко 3733,50 лв.
Допуснати са и гласни доказателства, като е разпитан св. П.Б., който установява, че
ответницата С. А. Х. го е упълномощила лично пред кмета на с. Б., община Севлиево.
Самата упълномощителка е дошла и е извадила скица от Поземлената комисия в Севлиево.
От нея е получил пълномощно и не е подписвал договор. Свидетелят купувал дървения
материал по позволително на база 200,00 лв. на декар. Платил е на базата на пълномощното
пред нотариус. По този начин е изкупил около 4-50 гори в с. Б.. В гр. Габрово на ул. „******
е бил предишния му склад за дървесина, като там са се извозвали дървата преди пет години.
Платил е сумата на ответницата през кмета, при подписване на пълномощното.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че от писмените
доказателства по делото се установява, че е извършвана сеч и извозване на дървесина от
процесните имоти № №143012 и 156015 в землището на с. Б., общ. Севлиево, обл. Габрово.
На основание издаденото от ответницата пълномощно на П.Б., той, чрез трети оторизирани
лица е извършил сеч в процесните гори. От посочените доказателства се установява, че е
налице разместване на имуществени ценности- ответницата се е разпоредила с плодовете от
чужди земи, като е продала по устен договор правото на сеч– да се добие дървесина от тези
имоти и е получила от П.Б. 200 лв. на декар- цената на правото на сеч и добив на
дървесината, без да има основание за това, тъй като те са собственост на ищците. Договорът
за продажба на правото на сеч и добив на дървесината от процесните чужди гори между
ответницата и св.Б. е сключен поради грешка в посочване на имотите във връзка със
съвпадение на имената на наследодателите. Продажната цена от 200 лв. на декар е заплатена
от свидетеля на ответницата в момента на подписване на пълномощното, той да действа от
името на ответницата като собственик на имотите в бъдещата сеч/добив на дървесината. За
сечта на процесните чужди на ответницата гори, които са общо 9,5 декара, получената цена е
1900 лв. Съдът счита, че е доказано, че с извършената по даденото от ответницата на трето
лице П.Б. пълномощно за сеч в чужди имоти, е намалял активът на имуществото на всеки от
ищците, а ответницата се е обогатила без основание, получавайки цената за правото на
добив на естествените плодове на чуждите горски имоти, обогатяването и обедняването
произтичат от общи факти- даването на процесното пълномощно по грешка за чужди имоти,
3
получаването от ответницата на продажна цена на това чуждо право и извършването на
сечта в тези имоти, не се доказва, че ищците имат друго средство за правна защита, поради
което исковете не са лишени от правен интерес. По отношение на размера се доказа, че
всеки ищец е обеднял с размера на дела му от наследствените имоти, чиито плодове са
разпоредени без основание от ответницата и които имат обща средна пазарна стойност като
действително отсечени дърва от вида цер и други - 3733.50 лв. Стойността на обогатяването
на ответницата е 1900 лв. Следователно на основание чл.59 от ЗЗД ищците имат право да
получат по-малката от двете стойности- 1900 лв. В мотивите си е приел, че няма данни
ищците да са поканили ответницата да им възстанови неоснователно полученото преди
подаване на исковата молба и законната лихва за забава следва да се присъди на ищците от
датата на исковата молба. В останалата част е отхвърлила иска.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Предявен е осъдителен иск, чиято правна квалификация е по реда на чл. 59, ал. 1 във
вр. чл. 87 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства е установено, че ответницата се е разпоредила
с гори в имоти, които не са нейна собственост. Собственици на тези гори са ищците, които
се легитимират с удостоверение за наследници на Й. И. Х., ЕГН **********, починал на
16.05.1982 г., Решение № 3014 от 11.07.2000 г. Поземлена комисия – Дряново и скици на
имот № 143012 с площ от 8,500 дка и № 156015 по картата на с. Б.. Именно с посочените
имоти ответницата се е разпоредила, като е упълномощила лицето П.Б.Б..
По делото е установено, че на ответницата и е издадено решение на поземлена
комисия, след представяне на удостоверение за наследници на Й. И. Х., като в случая се
касае за различни лица, но с идентични имена. Наследодателя на ищците е Й. И. Х. с ЕГН
**********, а наследодателя на ответницата е Й. И. Х. с ЕГН **********, починал на
10.07.1996 г. От представеното решение но поземлената комисия от процесуалния
представител на ответницата се установява, че имоти с № № 143012 с площ от 8,500 дка и №
156015 по картата на с. Б. не са включени за възстановяване на наследодателя на С. А. Х..
Процесите имоти подлежат на възстановяване на наследниците на Й. И. Х. с ЕГН
**********, които са настоящите ищци. Този факт е приет от първоинстанционния съд и от
страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
От свидетелските показания на св. Б. се установява и приложеното по делото
пълномощно се установява, че ответницата му е продала горите, за да се извърши сеч. Била е
заплатена сумата от 200,00 лв. на декар, въз основа на сключения между тях устен договор и
пълномощно. По делото е установено, че в имотите е извършена сеч. Общата площ на
имотите е 10,500 дка, като съдът е уважил иска за сумата от 1900,00 лв., а в останалата част
до го е отхвърлил като неоснователен. В тази си част решението е влязло в сила като
4
необжалвано.
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: обогатяване,
обедняване, връзка между тях, липса на основание и липса на друг иск за защита на
обеднелия. Релевантни за състава на чл. 59 ЗЗД са действия на обеднелия, които не са
"даване", действия на обогатения, поведение на трето лице или юридическо събитие.
Връзката между обогатяването и обедняването не е нужно да бъде причинна. Обедняването
и обогатяването по принцип са обща последица на някакво трето обстоятелство.
Разместването на имуществените блага трябва да е осъществено без основание. Липсата на
основание се дефинира от доктрината и практиката като отсъствие на валиден юридически
факт или правоотношение, оправдаващи обогатяването.
В процесния казус, горепосочените елементи от фактическия състав на налице.
Ответницата, като се е разпоредила с горите в имоти № 143012 с площ от 8,500 дка и №
156015 по картата на с. Б., които не са нейна собственост, а на които са имали право ищците,
като по този начин ответницата се е обогатила за тяхна сметка. Между страните по делото
не е налице валидно правоотношение, оправдаващо обогатяването.
Във връзка с горното, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното
искане за присъждане на разноски, С. А. Х. следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, за което е представен договор за
правна защита и съдействие.
Воден от гореизложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114 от 24.06.2022 г. постановено по гр.д. № 1475/2021
г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА С. А. Х., ЕГН********** и адрес с. Б., община Севлиево, чрез адв. Р. Н. -
Ц. от Габровска адвокатска колегия да заплати на Й. К. Й., ЕГН********** и адрес гр.
Севлиево, жк. ***********, Д. Г. Й., ЕГН ********** и адрес гр. Перник, ул. ***********,
К. Г. Й., ЕГН********** и адрес гр. Севлиево, жк. ***********, С. С. Й., ЕГН ********** и
адрес гр. Габрово, ул. **********, Г. Й. Й., ЕГН ********** и адрес гр. Габрово, ул.
**************, Й. И. Й., ЕГН********** и адрес гр. Габрово, ул. ************, Й. С. И.,
ЕГН ********** и адрес гр. Габрово, ул. *************** и И. С. И., ЕГН ********** и
адрес гр. Габрово, ул. ********* сумата от 500,00 лв. – разноски в настоящото въззивно
производство за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6