Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6 4 3
гр.
Пловдив, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7855/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-009032/25.03.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на А.С.Т. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
аргументи за нарушаване на материалния закон и недоказване на фактическата
обстановка. Страната редовно призована, не се явява нито представлява в
проведеното съдебно заседание.
Въззиваемата страна не взема становище
по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата изхожда от лицето, което е
санкционирано. По отношение на срока за подаване на жалбата съдът прие, че
същият е спазен. Независимо че в наказателното постановление е отбелязано, че
то е било връчено на 30.10.2019 г. съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, в случая не
намира приложение тази разпоредбата, както е отбелязано върху него.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира способ за връчване на
наказателното постановление, когато връчването не може да стане лично на
нарушителя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН
законодателят е въвел правна фикция, че при определени предпоставки
наказателното постановление се приема за редовно връчено. Предвидените
предпоставки в закона са - нарушителят да не е намерен на посочения от него
адрес и новия му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, при които, за да е проявен съставът
по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е
необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и
същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Действително, в
докладна записка от 30.10.2019 г. има информация, че адресът, посочен от
жалбоподателя е посетен, но това е било сторено еднократно и без да е посочен
конкретен час на посещение, като оттук не може да се достигне до извод положени
ли са били достатъчно усилия, каквито нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН въвежда
като изискване. С оглед изложеното посочената в докладната записка информация
не е достатъчна, за да обоснове извод, че е спазена процедурата за приложение
на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и съдът прие, че жалбата е подадена
при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Поради горното тя се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 13.09.2019 г. около 09:15 ч.
жалбоподателят А.Т. управлявал личния си лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с
рег. № ***** в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе“. Преминал през кръстовището
с ул. „Елин Пелин“, в който момент сигналът на светофарната уредба бил
неразрешават (червен), а уредбата работела в нормален режим. Посоченото било
възприето от свидетеля К.Н. – ***** и актосъставител. За установеното нарушение
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА
бл. № 324660/13.09.2019 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.
6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че има възражения без да излага по
същество такива. В тридневен срок от съставяне на акта е постъпило писмено
възражение от него, по което административнонаказващият орган е събрал
доказателства – докладна записка от полицейския служител.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля К.Н. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН,
писмено възражение, докладна записка рег. № 2372р-16011/25.09.2019 г., писмо от
Община Пловдив с изх. № 29/07.01.2020 г. с приложена към него циклограма и
сигнални програми и схема с обозначения на направленията, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят
Н. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В
допълнение изяснява, че за процесното нарушение съставя АУАН единствено при
положение, че е сигурен в извършването му, а това са хипотезите или когато се
намира за автомобила на нарушителя, или му се отнеме предимството на светофар,
или се намира непосредствено на светофарната уредба, а не разстояние от нея.
Показанията на свидетеля съдът намира за
обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите
по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват
на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова
съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец и нарушителя, като
последният е имал право да направи възражения и в тридневния срок за това е
депозирал писмено такова. В акта е дадена правна квалификация на установеното
нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи
до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания
на светлинната сигнализация.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват
своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се
установява, че А.Т. като водач на МПС на 13.09.2019 г. около 09:15 часа в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ с ул. „Елин Пелин“ е преминал
на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, което е възприето от намиращите се там полицейски служители, а именно
актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно жалбоподателят не е съобразил
движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото
му задължение за тяхното спазване. Представените с писмо от Община Пловдив
писмени доказателства установяват, че светофарната уредба е била в нормален
работещ режим.
Недоказани
останаха възраженията на жалбоподателя по осъществяването на различна
фактическа обстановка, а именно преминаването му през кръстовището на
разрешаваща светлина. Без отношение към спора е конкретното място на
актосъставителя, става ли ясно дали е имал видимост или не, както посоката на
движение на водача. Събраните доказателства категорично установиха, че
актосъставителят е възприел нарушението, което значи, че е имал видимост.
Именно това е релевантното за нарушението, не и от коя пътна лента нарушителят
е навлязъл в кръстовището.
Към датата на
нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 12
предвижда отнемане на 8 контролни точки за нарушения на Закона за движението по
пътищата, а именно „за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни
точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна
юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки -
конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на
наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни
точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП
има характер на констативен административен акт.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва светлинната
сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е
искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия
сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното
нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100
лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението. Определеното
спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с
незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. От друга страна обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото
с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1030-009032/25.03.2019
г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
А.С.Т. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните
основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А . Д.