№ 4818
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110128283 по описа за 2021 година
С. С. Г., Т. Н. К., А. Н. П. и С. Д. А. са предявили срещу С. Р. Ц., В. К. Ц.,
С. И. Б., Л. К. Б., К. С. П. и Н. С. Б., Р. В. К., В. К. К., Ц. К. К. /последните
трима конституирани с Определение № 31950 от 24.11.2022г./ положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на основание наследствено правоприемство и дарение на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***********, с площ от
1000 кв.м., с адрес на имота: ***************, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: пл. № 3 от кв. 23 по плана на
*****************, при съседи ************, *************,
**************, ************. В условията на евентуалност са предявени
искове, съгласно които в случай, че искът срещу ответниците бъде отхвърлен,
на основание чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на
тях, че ищците са собственици на процесния имот на основание давностно
владение.
Ищците С. С. Г., Т. Н. К., А. Н. П. твърдят, че са собственици на
процесния ПИ по силата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател Н.Д.Г., починал на 12.10.2018г., а ищцата С. Д. А.-по силата на
дарение, обективирано в нот. акт № 199, том XXIII, дело 3872 от 05.11.1979г.
Сочат, че по силата на нот. акт № 101, том VII, дело 800 от 10.07.1979г. на
Д.Г.К. е признато право на собственост по давностно владение и наследство
на неурегулирано дворно място от 1000 кв.м., с едноетажна къща, находящо се
в с***********“, при съседи: от две страни улица, Й.М., С.Ш. и Д.К., а по
силата на нот. акт № 199, том XXIII, дело 3872 от 05.11.1979г. Д.Г.К. дарява на
1
сина си Н.Д.Г. и дъщеря си С. Д. А. горепосоченото нерегулирано дворно
място от 1000 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда с площ от 30 кв.м.
Твърдят, че Н.Д.Г. от 1979г. до смъртта му през 2018г. е владял имота, ведно с
построената сграда, заедно с ищцата С. А.. Сочат, че имотът е ограден през
1979г. с мрежа, както и с растителност. В исковата молба е посочено, че на
16.05.2013г. на ищците била издадена комбинирана скица за идентичност на
парцел XVI-3 от кв. 23, като поискали и трасиране, означаване и
координиране на ПИ *********, но им било отказано, а при отправено
запитване до СО били уведомени, че така описания имот до 1990г. е бил извън
регулацията на *****************, а впоследствие включен като имот пл. №
3, за който били отредени парцели II-3, III-3, XVI-3, кв.23,
*****************. Регулацията била отменена и имотът останал извън
такава до 2001г., когато с Протокол 24/30.03.2001г., Решение № 83 на СОС
отново бил включен като ПИ 3, кв. 23, *****************, като съгласно
разписен лист съседи били: Запад-ПИ 2-Й.М., Север-ПИ 818-наследници на С.
Ц., Изток-ПИ 21-Д.К. и Юг-улица. Със Заповед № РД-09-50-391/27.05.2015г. е
одобрено изменение на план за регулация на кв. 23, м. *****************,
изразяващо се в изменение на границите на УПИ I-2 и преотреждането му в
УПИ I-2.1413, 1438, както и изменение на границите на **********, но след
обжалване, същата била отменена. Сочат, че с Решение 195 от 15.04.2009г. по
гр.д. 6326 по описа на 2007г. на ВКС е оставено в сила Решение от 29.06.2007г.
по описа на СГС по гр.д. 2248, с което на основание чл. 108 ЗС Н.Д.Г. и С. Д.
А. са осъдени да предадат владението върху **********, с площ 1100 кв.м.,
УПИ XXV-818, с площ 720 кв.м. и УПИ III-818, с площ 500 кв.м., находящи се
в *****************. Ищците поддържат, че в решението на ВКС е посочено,
че имотът, посочен в нот. акт № 101, том VII, дело 800 от 10.07.1979г. се
отнася до друг имот, а не до възстановения имот на ответниците, който се
намира в ******. Заявяват, че въпреки посоченото в решението на ВКС, по
административното производство било установено, че площта на ПИ с
идентификатор *********** е намаляла на 314 кв.м. и по действащия ПР, част
от имота попада в **********, който е отреден за имот с пл. номер 818,
съществувал преди изработването на КК, като имот с пл. номер 818 и ПИ с
идентификатор ************** са идентични. Ищците поддържат, че от
придобиването на имота през 1979г. досега владеят имота, вкл.
присъединявайки владението на техния наследодател. Молят съда да уважи
предявените искове. Претендират разноски. Пред съда процесуалният
представител на ищците поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК,
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Р. Ц. е подал отговор на
исковата молба, в който сочи, че искът е недопустим, тъй като с влязло в сила
решение № 195 от 15.04.2009г. на ВКС по гр.д. № 6326/2007г. спорът между
страните е решен и процесният имот е собственост на ответниците. Оспорва
твърдяното от ищците владение върху имота, като сочи, че той е този, който са
упражнявал фактическа власт върху същия. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа подадения отговор на исковата молба и
претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор и от ответниците Р. В.
К., В. К. К. и Ц. К. К., в който оспорват иска като недопустим спрямо тях.
Оспорват иска като неоснователен. Пред съда процесуалният представител на
ответниците поддържа подадените отговори на исковата молба и претендира
разноски.
Депозиран е в законоустановения срок отговор и от Н. Б., чрез назначен
особен представител, с който иска се оспорва като неоснователен. Пред съда
особеният представител поддържа отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. К. Ц. не е подал отговор на
исковата молба. Пред съда процесуалният представител на страната оспорва
исковата претенция, като неоснователна и недопустима и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. И. Б. и Л. К. Б. не са подали
отговор на исковата молба. Пред съда процесуалният представител на
ответниците оспорва исковата претенция, като неоснователна и недопустима
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. С. П. не е подал отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща представител.
С определение № 31950 от 24.11.2022 г. са конституирани Р. В. К., В. К. К.
и Ц. К. К., на основание чл. 228, ал. 3 ГПК като ответници по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Представена е скица на поземлен имот № 15-962923 от 01.09.2021 г., на
поземлен имот с идентификатор ***********, *****************,
***********, площ 314 кв. м., трайно предзначение: урбанизирана.
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № 101 от 10.10.1979 г., том VII, дело № 800/1979 г.,
съгласно който Д.Г.К. е признат за собственик по давностно владение и
наследство на недвижим имот, а именно неурегулирано дворно място от 1000
кв.м., с едноетажна къща, находящо се в ***************** -гр. София, на
местността *********, при съседи: от двете страни улица, Й.М., С.Ш. и Д.К..
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199 от
05.11.1979 г., том XXIII, дело № 3872/1979 г., съгласно който Д.Г.К. дарява на
сина си Н.Д.Г. и дъщеря си С. Д. А. следния си единствен жилищен имот, а
именно неурегулирано дворно място от 1000 кв.м., с едноетажна къща,
находящо се в ***************** -гр. София, на местността *********, при
съседи: от двете страни улица, Й.М., С.Ш. и Д.К., заедно с едноетажна
жилищна сграда в имота с площ от 30 кв. м.
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. №
************ от 25.10.2018 г. издадено от Столична община, от което е видно,
че Н.Д.Г. е починал като женен на 12.10.2018 г., като е оставил наследници по
закон С. С. Г. - съпруга, Т. Н. К. - дъщеря, А. Н. П. – дъщеря.
3
По делото е представена комбинирана скица за пълна или частична
идентичност на парцел XVI-3 от кв. 23 по стар регулационен план на м.
„*****************“ одобрен със заповед № Р*******/25.01.1990 г.,
действащия план за регулация на м. „*****************“ одобрен със
решение № 83, протокол № 24/30.03.2001 г. Представен е и протокол за
трасиране, означаване и координиране на ПИ *********, съгласно скица-
проект за изменение на кадастралната карта.
Представено е писмо с изх. № ******/1/ от 14.15.2015 г. от Столична
община, ведно с приложен разписен лист към ЗРКП.
По делото е представено решение № 108 от 08.01.2018 г., постановено по
адм. д. № 4511/2017 г. по описа на АССГ, съгласно което е отменена по жалба
на Н.Д.Г. заповед № РД-09-50-391/27.05.2015 г. на Главния архитект на
Столична община. С решение № 14696 от 29.11.2018 г. постановено по адм. д.
№ 4446/2018 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 108 от
08.01.2018 г., постановено по адм. д. № 4511/2017 г. по описа на АССГ.
Съгласно протокол от 01.03.2010 г. изготвен по изп. д. № *********** по
описа на ЧСИ ******** в кантората на съдебния изпълнител се явили
взискателите С. Р. Ц. лично и като представител на С. И. Б. и С. И. Б., както и
длъжниците Н.Д.Г. и С. Д. А., като длъжниците заявили, че щели да предадат
доброволно владението на недвижими имоти описани в изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 5712/2004 г. по описа на СРС, 32 състав.
Представено е решение № 5069 от 02.06.1997 г., на ПК *********,
съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците на С.
К. Ц. във възстановими стари реални граници на следните имоти ниви 6.178
дка, категория Х, находя се в землището на *****************, в местността
„******“, представляващ част от имот № 505, кадастрален лист № Г-17-3-Г, от
кадастралния план на *****************.
Представена е скица на поземлен имот № 15-258467 от 05.06.2017 г., на
поземлен имот с идентификатор **************, *****************, район
*********, площ 2456 кв. м., трайно предзначение: урбанизирана.
Представена е административна преписка по ЗСПЗЗ с № 1057 от
12.02.1997 г., землище на *****************.
По делото за послужване са приложени гр. д. № 5712/2004 г. по описа на
СРС 32 състав, с приложени към него гр. д. № 2248/2006 г. по описа на СГС,
както и гр. д. № 6323/2007 г. по описа на ВКС. Видно от представените
производства с решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 2248/2006 г. по описа на
СГС е отменено решение от 06.04.2006 г. постановено по гр. д. № 5712/2004 г.
на СРС, 32 състав и вместо това са осъдени на основание чл. 108 ЗС Н.Д.Г. и
С. Д. А. да отстъпят собствеността и предадат на С. Р. Ц. И. Б. В. владението
на следните имоти: УПИ II-818, целият с площ от 1100 кв. м., при граници:
УПИ I-2, път, УПИ XXV-818; УПИ XXV-818, целият с площ от 720 кв. м., при
граници: УПИ II-818, път, УПИ III-818; УПИ III-818, целият с площ от 500 кв.
м., при граници: УПИ XXV-818, път, УПИ IV-4, УПИ V-21 в строителните
граници на *****************. С решение № 195 от 15.03.2009 г.
4
постановено по гр. д. № 6326/2007 г. по описа на ВКС е оставено в сила
решение от29.06.2007 г. по гр. д. № 2248/2006 г. по описа на СГС.
Като свидетел по делото е разпитван П.Д., който посочва, че познавал С.
и С. от 1957 г., тъй като живеели *****************, у************. Те
имали имот там, като имотът представлявал градина и била построена една
къща, като мястото от 1958 г. им било дадено от ТКЗС и било около 1 дка.
Свидетелят бил роден в ***************** и работел в ТКЗС, като
тракторист и на него му дали място там. В имота имало къща, тоалетна,
дръвчета, градина имало покрай пътя, като цялото било градина, но били
остарели и не я обработвали толкова много. С. обработвала градината и
гледала лук, марули, домати, имало дървета в имота, имало круши, сливи,
вишни, три смърча, които били там от както им дали имота. Посочва, че
имотът покрай пътя бил равен, но нагоре бил много стръмен, като бил
направен с тераси, като имотът бил направен на тераси след 1958 г.
Свидетелят се бил заселил там приблизително преди около 60 години и той по
това време работел в ТКСЗ, като по това време, раздавали места на хора, които
няма къде да си построят къща. Посочва, че на С. били взели място, за да бъде
направен блок В ТКЗС и в замяна им било дадено това място. Местността, в
която се намирал имота била *********. От едната страна на имота имало
улицата, от другата имало къща и било доста широко, отгоре нямало имот там
имало път някога, като имало ограда, но сега била паднала. Къщата на С. била
построена преди около 10 години, като била масивна с тухли и плоча, като
преди това била живяла някъде по гр. София. Посочва, че преди година С. му
била споделила, че имала проблеми с имота. В монета там живеела С. от преди
една - две години, като преди идвали събота и неделя само, но сега нещо се
било случило и живеели там. Къщата била на С., това го знам, защото бил
разговарял с тях. С. не била живяла там, като дошла да живее преди две
години.
Разпитван е свидетелят В.Б., която посочва, че познавала С. и Н. и баба С.
повече от 30 години, като ги познавала от къщата, в която живеели в
***************** на у************. Свидетелката живеела на същата
улица и минавала покрай къщата поне по два пъти и когато са в двора си
говорели. Посочва, че за поС.но живеели там от няколко години, преди това
идваха предимно събота и неделя и през лятото. Посочва, че Н. бил починал
преди шест години и оттогава С. и баба С. живеели там, като С. била сестра на
Н.. Къщата била близо до улицата на равно място, до нея имало барака, имало
направена градина и имало няколко тераси, които обработвали, като тези
тераси били направени отдавна. Къщата била тухлена, имало етаж и полуетаж
отгоре, както и гараж, до който имало дървена барака около 3 кв.м. Къщата
много била неизмазана след това започнали да я измазват, измазали долния
етаж, сложили ПВЦ дограма, но дълги години стояла неизмазана, защото я
ползваха за вила през лятото, зимата идвали рядко предимно събота и неделя.
След Н. починал оттогава само банята била пристроена. От улицата се
виждало, че поне първите тераси били поддържани, тревата била окосена,
имало засадено. Посочва, че след като била направена къщата била ползвана
за вила, до къщата се виждала барака, от едната страна имало лятна баня, от
5
другата имало стълби до външната тоалетна. На равния терен имало лехи с
лук, ягоди, а горе на терасите имало картофи, боб. Ограда имало долу на
равното, като в горната част нямало ограда. Миналата година разбрала от
ищците, че имали проблеми със собствеността. Посочва, че С. и баба С. вече 3
години живеели в имота в ***************** поС.но. Свидетелката посочва,
че знаела, че местността се казвала „******“.
Разпитван е свидетелят С.Й., който посочва, че знаел, че делото бил за
имота на Ц.и, който имот свидетелят бил виждал. Посочва, че бил с ответника
С. Ц., когато се скарал със съседа, че оградата била бутната. Имотът се
поддържал от Ц.и и се намирал в началото на *****************. Посочва, че
входът за ***************** първата пряка наляво била местността „*****“
и още по-наляво имало една къща в началото и след това бил имотът на Ц.и, а
следващият имот бил на лицето оспорващо собствеността на имота. Имотът
представлявал празно дворно място, което било около 1 дка, като мястото
било под голям наклон. Имотът бил празен, но го поддържали ответниците.
Посочва, че от двете страни на имота имало къщи, в едната къща била на
единия от свидетелите по делото, от другата страна е този, който се опитвал да
завземе имота, но не знаел как се казва. Когато посетил имота бих със С. Ц.,
като в имота имало 1-2 дървета, тревата се косяла, но не бил виждал да се
засаждат зеленчуци, като теренът бил с наклон около 12 %. В долната част на
имота имало друга къща и тя била към друг имот. Посочва, че ответника С. Ц.
се бил карал със собственика на имота от изток, но не го познавал, като се
скарали за оградата между двата имота. Последно видял имота това лято, като
същият бил почистен и тревата била събрана на куп. Посочва, че от изток се
намирал човекът, с който се карали за оградата, от запад бил пътя, на
северозапад била къщата, като имотът на Ц.и бил следващия от изток на този,
с който се карали, а от северозапад нямали проблеми със съседа.
Като свидетел по делото е разпитван Х.К., който посочва, че познавал
страните, тъй като имал имот в ***************** на у************ № 1,
като имотът, за който спорели се намирал в съседство до неговия и
представлявал една малка къща и земя, намиращи се на изток от неговия имот.
Посочва, че преди 5-6 години били направили опит за промяна на границите,
тъй като разбрал, че неговият имот не отговарял на границите в нотариалния
акт, но не успели и границите си останали така, като част от имота на Ц.и се
намирал в заграденото място на неговия имот. Посочва, че притежавал имота
си от преди 10-12 години, като лятото живеел там, а през зимата почти всяка
седмица ходел там. Ищцата С. Г. живеела до него в една къщичка, като преди
живеела в „******“, но през последната година със сигурност живеела там.
Външно къщата била малка с една или две стаи, като имотът бил ограден от
към гората, от към имота на Ц.и не бил ограден. Посочва, че бил виждал съм
Ц.и да идват с брокери, за да продават имота, както и че били отсекли
дърветата, косели тревата. Твърди, че част от къщата на С. Г. влизала в имота
на С. Ц.. Когато закупил имота си къщата на С. била там. Нямало естествена
граница между имотите, като теренът бил под голям наклон и бил терасиран.
Никога не бил виждал Ц. да ходи в долната част на имота, а С. да ходи в
горната част на имота като С. да ходила до половината на имота. Свидетелят
6
уточнява, че като казва долната част на имота има предвид от към
у************. Твърди, че бил помагал на С. да бере череши, като черешата
се намира в долната част на имота, от към у************, а горната част на
имота не се обработвала, приблизително до към средата се обработва имотът.
Разпитван е свидетелят К. Н.ов, който посочва, че бил зет на В. Ц. от 30
години. Знаел че преди 10-12 години спечелили дело и имотът да се върнал на
Ц.и, като имотът се намира на „*******“, първата къща била с басейн, втората
къща с „*****“, след това имало една малка къщичка, която била от тухли и
имало една стая и тоалетна до къщата, като свидетелят бил ходил до имота. От
ляво на имота имало място което било заградено и било на Ц.и. Посочва, че
след като спечелили делото отишли да заградят имота, защото жената, която
била там го била освободила, жената обаче била вътре и казала да не
заграждат, защото щяла да си седя в къщата, и В. Ц. му казал да не я закачат,
за да не ги разнасят из селото. Ходели един път в годината, тъй като имал
кошери, но откраднали оградата и си взел нещата, за да не ти откраднат.
Искали да поставят ограда, но жената казала нека къщата да си остане, така и
не поставили ограда, чистели мястото, за да могат да го продадат. Имотът бил
около 2,700 дка. Последно посетил имота през пролетта на 2023 г., за да го
почистят като той бил в горния край, С. Ц. бил в долни край на имота. Имотът
не се обработвал, почиствали го от тревата и къпини. Имотът бил под наклон,
в долната част бил тераса. Нямало ограда между двата имота. Зад къщата
имало тоалетна, която била от скоро от около 4-5 години, от както започнал да
ходи в имота от около 10 години къщата си била там.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от
вещо лице С. К. се установява, че първият кадастрален и регулационен план, в
който попада процесният имот е от 1990 г., като в този план имотът на
ищците, за който е съставен нотариалният акт от 1979 година попадал в
обхвата на имота с пл. № 3, за който са отредени три парцела. Имот с пл. №3
бил с графично изчислена площ от 1980 кв.м., като в разписния лист към
плана било записан като собственост на АПК Средец, като за имот с пл. №3
били отредени три парцела - парцели II-3,III-3 и XVI-3 от кв. 23 и имотът на
ищците обхваща парцел XVI-3 от кв. 23 и южната част от парцел II-3от кв. 23.
Вещото лице посочва, че за нуждите на процеса по възстановяване на
земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ бил изработен план на границите на
имотите, които са съществували преди колективизацията и този план бил
одобрен през 1995 г., като в него имотът на ищците, не бил нанесен. С
Решение № 83 по Протокол № 24 от 30.03.2001 г. на СОС бил одобрен
следващият регулационен план за м. *****************, който бил в сила и
към момента, като в кадастралната основа на този план като имот с пл. номер
3 била нанесена само южната част от имота на ищците с площ от 292 кв. м.
Съгласно заключението със Заповед №РД-18-36 от 17.06.2011 г. и заповед от
02.11.2015 г. била одобрена действащата и към момента КККР, като в КККР
като имот с идентификатор *********** с площ от 314 кв. м. била нанесена
само южната част на имота на ищците. Вещото лице посочва, че границите на
ПИ с идентификатор *********** били променени в кадастралната основа на
регулационния план одобрен с Решение № 83 по Протокол 24 от 30.03.2001 г.
7
въз основа на нанасяне в кадастралната основа на плана на имот с пл. № 818,
идентичен с възстановената по реда на ЗСПЗЗ част от имот № 505,
идентифициран като имота на ответниците преди колективизацията. Имотът,
описан в нотариален акт №199, том XXIII, дело №3872/05.11.1979 г. въз
основа на посочените в акта съседи съответствал на имот с планоснимачен №
3, като описаните граници са идентифицирани както следва: от север- ул.
*********, от изток - ПИ 21 - собственост на Д.К., от юг- у************ и от
запад - ПИ № 2, собственост на Й.Д.М.. Вещото лице посочва, че тъй като
този поземлен имот бил със значително по-голяма площ от описаната в
нотариалния акт, ищците били извършили заснемане на владяната от тях площ
в размер на 1000 кв. м., като били започнали процедура за нанасяне на тази
площ в действащата КККР, като на място имотът бил ограден с ограда от
бетонови и метални колове и телена мрежа по източната, западната и южната
граница, а по северната граница нямало ограда или друг белег, по който да се
установи на место границата на имота. Съгласно заключението разликата
между претендираната площ от 1000 кв.м. и посочената в скицата на имот с
идентификатор *********** с площ от 314 кв. м попадала изцяло в имот с
идентификатор от КККР **************, който имот представлявал
западната част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот на ответниците - част
от ПИ 505 по кадастралния план, изработен по самолетно заснемане от 1954 г.
Процесния по делото имот с площ от 1000 кв. м. се явявал частично идентичен
с имоти с идентификатор ***********., като включвал цялата му площ от 314
кв.м. и идентификатор ************** с площ 2456, като попадал върху 686
кв. м. от него. Също така процесния имот бил частично идентичен с УПИ II-
818, целия с площ от 1100 кв.м., като заемала 513 кв.м. от него, частично
идентичен с УПИ XXVIII-818 целия с площ от 720 кв.м., като заемала 459
кв.м. от него и частично идентичен с УПИ III-818, целия с площ от 500 кв.м.,
като заемала 28 кв.м. от него. Вещото лице посочва, че по дело 2248/2006 г. -
била приложена скица на ПИ № 3, като имотът бил изчертан като заграден с
ограда по всички граници и описан в скицата като имот с площ от 1980 кв.м.
като към момента на издаване на скицата ищците са владели цялата площ на
ПИ № 3, за който са били отредени трите парцела по плана от 1990 година -
парцел II-3 с площ от 800 кв.м., парцел III-3 с площ от 460 кв.м и парцел XVI-
3 с площ от 720 кв.м., от които за 980 кв.м. не бил наличен документ за
собственост. При съставяне на актовете от 1979 година не са били представяни
скици на имота, от описанието на границите на имота в актовете се
установява, че в тях е описан целият ПИ № 3, като границите са
идентифицирани както следва: от север- ул. *********, от изток - ПИ 21 със
собственик на Д.К., от юг- у************ и от запад - ПИ №2, собственост на
Й.Д.М., като имот с пл. № 3 по кадастралния план от 1989 г. е с площ от 1980
кв. м. Съгласно заключението в диспозитива на решението от 29.06.2007 г. на
СГС по гр. д. № 2248/2006 г. били описани парцел II-3, парцел III-3 и парцел
XVI-3 по регулационния план от 1990 г.След възстановяването на имота на
ответниците по реда на ЗСПЗЗ регулационния план бил изменен и трите
парцела станали парцел II-818, парцел III-818 и парцел XXV-818 /към момента
XXVIII-818/ всички от кв. 23. Вещото лице уточнява, че въпреки, че нямало
8
приложена скица на описания в нотариалния акт имот попадал в парцел II-3 и
парцел XVI-3 от кв. 23 /по плана от 1990 г./ и в парцел II-818 по плана от 2001
г., като по отношение на останалите парцели, описаният в нотариалния акт
имот не попадал върху тях, тъй като бил с площ от 1000 кв. м. В открито
съдебно заседание вещото лице посочва, че нотариалния акт, който бил от
1979 г. сочел две граници на имота, пътища, като единственият начин имотът
да бъде разположен с две граници път и с площта, с която е разпределена той
да бъде разположен в посока север юг и да бъде тесен и дълъг, като едната му
граница да бъде *******, а другата граница у************, като ищците били
ползвали по-голяма имот от този, които им е бил отреден.
Съгласно приетата по делото повторна съдебно-техническа експертиза
изготвена от вещо лице Л. Г. се установява, че ПИ, предмет на настоящите
производство, бил с ид. *********** в одобрената КККР с площ от цифровия
модел 314 кв.м., като този имот бил част от стар имот пл. № 3 от кадастралния
план от 1979 г., като частта от имота с площ 292 кв.м била останала след
възстановяването на имот № 505, възстановен на наследниците на С. К. Ц. с
Решение на ПК ********* попълнен в кадастралния план с пл.№№ 818 и 819.
Вещото лице посочва, че старият регулационен план бил одобрен със заповед
№ РД-09- 07/25.01.1990 г. Имот пл.№ 3 бил с площ 2045 кв.м., като от имота
били обособени три парцела: II-3, III-3 и XVI-3, като частта от процесния имот
пл. № 3, останала извън имота, възстановен с решение на ПК *********, била
част от парцел XVI-3 с площ 292 кв.м. Вещото лице е посочили, че
действащия регулационен план бил одобрен с Решение 83 по Протокол №
24/30.03.2001 г. на СОС, като процесния имот бил включен в ********** и
УПИ XXVIII- 818 от кв.23 и бил разположен в южната им част, а в одобрената
кадастрална карта със Заповед № РД-18-36/17.06.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, ПИ е с ид. *********** и площ 314 кв. м., като с
изменение, одобрено със Заповед № КД-14-22-421/17.05.2012 г. на Началника
на СГКК, в имота била нанесена описаната в документите за собственост
сграда с ид. ***********.1 с площ 31 кв.м. Имотните граници на процесния
имот съгласно нотариален акт № 101, т. VII, дело 800 от 10.07.1979 г. за
придобиване по давност и нотариален акт № 199, т. ХXIII, дело
3872/05.11.1979 г. за дарение са описани: от две страни улици, Й.М., С.Ш. и
Д.К.. В кадастралния план от 1979 г. границите на имот пл. № 3 са: от север е
нанесен път /улица по регулация/, която била за достъп до имот пл. № 4; от
южната страна на имота е у************; от запад е имот пл. № 2, записан в
разписния лист: двор на Й.Н.М.; от изток са: имот пл. № 4, записан: двор на
С.Б.Г. /С.Ш. по нот. Акт/ и имот пл.№ 21 записан: двор на Д.К. /Д.К. по
нот.акт/. Вещото лице посочва, че първият кадастрален план за местността
бил от 1979 г., като приложените нотариални актове за придобиване по
давност и за дарение на неурегулираното дворно място с площ 1000 кв.м, с
едноетажна къща, находящо се в *****************, район *********, м.
„*********“ при съседи: от две страни улица, Й.М., С.Ш. и Д.К.. Имот пл.№ 3
бил с площ 2045 кв.м., като площта на имота била два пъти по-голяма от
площта, описана в нотариалните актове. Вещото лице посочва, че имота
възстановен с Решение № 5067/02.06.1997 г. и нанесен в кадастралния план с
9
пл. № 818 с площ 4965 кв.м и пл. № 819 с площ 104 кв.м. Със Заповед № РД-
18-36/17.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР,
като процесния имот с ид. *********** бил с площ 314 кв.м., а с изменение,
одобрено със Заповед № КД-14-22-421/17.05.2012 г. на Началника на СГКК -
гр.София, била заснета и попълнена съществуващата в имота жилищна сграда,
описана в приложените нотариални актове, като идентификатора е
***********.1 с площ 31 кв.м. Съгласно заключението при попълване на
възстановената свободна част от нивата в ****** по Решение на ПК
********* на наследниците на С. К. Ц., били променени границите на
процесния имот пл. № 3. В Разписния лист към кадастралния план от 1979 г. в
имот пл. № 3 бил записан АПК „Средец“. В издаденото удостоверение от
район ********* за парцел XVI-3 била записана сграда без строителни книжа,
поради което частта от имот пл. № 3 попадаща в имот пл. № 818 се
възстановява по описаното Решение № 5069/02.03.1997 г. на ПК ********* и
площта на ПИ с ид. *********** става 314 кв.м. Вещото лице посочва, че
имотните граници на имот пл. № 3 съгласно нотариален акт № 199, т .ХХIII,
дело 3872/05.11.1979 г. са: от две страни улици, Й.М., С.Ш. и Д.К., в
нотариални акт от север е улица /път/, от която е достъпа до имот пл. № 4; от
изток са имот пл. № 4, записан двор на С.Б.Г. /Ш. по нот.акт/ и имот пл.№ 21,
записан двор на Д.К.; от запад е имот пл. № 2, записан в разписния лист: двор
на Й.Н.М.. Описаните по нотариалния акт съседни имоти и собственици
съвпадат, но площта на имота по нотариални акт е 1000 кв.м, а графично
изчислената площ на имот пл.№ 3 по кадастрален план от 1979 г., е два пъти
по-голяма - 2045 кв.м. Вещото лице посочва, че била извършила оглед на
16.09.2024 г., при което установила, че процесният имот бил ясно и трайно
ограден с бетонови и метални колове и телена мрежа: на юг откъм
у************, на запад по границата с ПИ ************, като стигала до
улицата от север; на изток по границата с ПИ ************, а от север нямало
никаква ограда, като теренът в северна посока бил много стръмен и се
обработвал на тераси. Вещото лице посочва, че придадената разлика между
претендираната площ от 1000 кв. м. и посочените в скицата на ПИ
*********** площ от 314 кв. м е към ПИ с ид. ***********1413 с площ 2456
кв.м, който е възстановената и попълнена в кадастъра свободна площ от стар
имот № 505, възстановен на наследниците на С. Котов Ц. с Решение на ПК
********* № 5069/02.03.1997 г. с площ 2456 кв.м. Съгласно заключението ПИ
с ид .*********** бил идентичен с част от описания в нотариалните актове
имот и представлявал южната част на имот пл.№ 3 от стария кадастрален план
от 1979 г. Вещото лице посочва, че в диспозитива на решението от 29.06.2007
г. на СГС по гр.д.2248/2006 г. са описани парцели II-3, III-3 и XVI-3 в кв. 23 по
ЗРКП, одобрен със Заповед № Р*******/25.01.1990 г. на ИК на ОбНС - с.
Панчарево, а процесния ПИ с ид. *********** с площ 314 кв.м бил част от
парцел XVI-3, кв. 23, с площ 744 кв.м от стария ЗРКП на ********, одобрен
1990 г.
В доказателствена тежест на ищците по иска по чл. 124, ал.1 ГПК е да
докажат, че са собственици на процесния имот на наведените от тях
основания, а именно наследствено правоприемство и дарение. С оглед
10
въведеното при условията на евентуалност допълнително основание на иска, в
тежест на ищците е докажат, че са упражнявали явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за периода от
1979 г. до завеждане на исковата молба в продължение на десет години с
намерението да го своят.
По отношение на направеното възражение за недопустимост на
производството от страна на ответниците поради наличието на влязло в сила
решение, настоящият състав намира същото за основателно. Определящият
въпрос, свързан с допустимостта на производството, е дали има идентичност
между две дела, т. е. ако са с еднакъв предмет – в случая правото на
собственост върху недвижим имот. Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се
прекратява служебно от съда - чл. 229, ал. 2 от ГПК. При преценката дали има
идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и
повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК. Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното
материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият
факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението.
В случая от приложените за послужване гр. д. № 5712/2004 г. по описа на
СРС 32 състав, гр. д. № 2248/2006 г. по описа на СГС, както и гр. д. №
6323/2007 г. по описа на ВКС се установява, че с решение от 29.06.2007 г. по
гр. д. № 2248/2006 г. по описа на СГС е отменено решение от 06.04.2006 г.
постановено по гр. д. № 5712/2004 г. на СРС, 32 състав и вместо това са
осъдени на основание чл. 108 ЗС Н.Д.Г. и С. Д. А. да отстъпят собствеността и
предадат на С. Р. Ц. И. Б. В. владението на следните имоти: УПИ II-818,
целият с площ от 1100 кв. м., при граници: УПИ I-2, път, УПИ XXV-818; УПИ
XXV-818, целият с площ от 720 кв. м., при граници: УПИ II-818, път, УПИ III-
818; УПИ III-818, целият с площ от 500 кв. м., при граници: УПИ XXV-818,
път, УПИ IV-4, УПИ V-21 в строителните граници на *****************. С
решение № 195 от 15.03.2009 г. постановено по гр. д. № 6326/2007 г. по описа
на ВКС е оставено в сила решение от29.06.2007 г. по гр. д. № 2248/2006 г. по
описа на СГС. Съгласно неоспорената от страните повторна съдебно-
техническа експертиза изготвена от вещо лице Л. Г., която съдът намира за
пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че в диспозитива на
решението от 29.06.2007 г. на СГС по гр.д. № 2248/2006 г. са описани парцели
II-3, III-3 и XVI-3 в кв. 23 по ЗРКП, одобрен със Заповед №
Р*******/25.01.1990 г. на ИК на ОбНС - с. Панчарево, а процесния ПИ с ид.
*********** с площ 314 кв.м бил част от парцел XVI-3, кв. 23, с площ 744
кв.м от стария ЗРКП на ********, одобрен 1990 г. Също така вещото лице е
посочило, че имотните граници на имот пл. № 3 съгласно нотариален акт №
199, т .ХХIII, дело 3872/05.11.1979 г. били: от две страни улици, Й.М., С.Ш. и
Д.К., в нотариални акт от север е улица /път/, от която е достъпа до имот пл. №
4; от изток са имот пл. № 4, записан двор на С.Б.Г. /Ш. по нот.акт/ и имот пл.№
21, записан двор на Д.К.; от запад е имот пл. № 2, записан в разписния лист:
двор на Й.Н.М., като описаните по нотариалния акт съседни имоти и
11
собственици съвпадали, но площта на имота по нотариални акт е 1000 кв.м, а
графично изчислената площ на имот пл.№ 3 по кадастрален план от 1979 г., е
два пъти по-голяма - 2045 кв.м. Вещото лице изрично е посочило
разположението на имота по точки в комбинирана скица, която се явява
приложение на заключението, от която е видно, че процесния имот съгласно
данните по нотариален акт попада в части от парцели II-3, III-3 и XVI-3 в кв.
23. Също така съгласно първоначалната съдебно-техническа експертиза
изготвена от вещо лице С. К. се установява, че процесният имот с площ 1000
кв. м. бил частично идентичен с **********, целия с площ от 1100 кв.м., като
заемала 513 кв.м. от него, частично идентичен с УПИ XXVIII-818/ предходен
УПИ XXV-818/ целия с площ от 720 кв.м., като заемала 459 кв.м. от него и
частично идентичен с УПИ III-818, целия с площ от 500 кв.м., като заемала 28
кв.м. от него. С оглед на гореизложеното се установанова, че процесния имот
попада изцяло в имотите предмет на разглеждане по гр. д. № 5712/2004 г. по
описа на СРС 32 състав.
В практиката на ВКС последователно се приема, че за да се зачете силата
на пресъдено нещо по влязло в сила решение, следва да е налице идентичност
между въпроса, който стой за разрешаване пред съда и този, който вече е
разрешен с влязлото в сила решение. Задължението на съда да зачете силата
на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от
ГПК. Когато се разрешава правен спор и по преюдициалното правоотношение
има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не
приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има
пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено
влязлото в сила решение и преюдициалното правоотношение, което се
разглежда във висящия спор. Това изискване произтича пряко от чл. 298, ал. 1
от ГПК.
С влязло в сила решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 2248/2006 г. по описа
на СГС е уважен предявеният от С. Р. Ц. И. Б. В. срещу Н.Д.Г. и С. Д. А.
осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за правото на собственост
върху недвижими имоти в строителните граници на *****************, а
именно УПИ II-818, УПИ XXV-818 и УПИ III-818. Като с влезлите в сила
решения е прието, че предявените искове от С. Р. Ц. И. Б. В. са допустими,
независимо, че ищците не били единствените наследници на бившия
собственик С. К. Ц., доколкото предявяването на иска по чл. 108 ЗС било
действие на управление.
Повторно заведеният от С. С. Г., Т. Н. К., А. Н. П. и С. Д. А., срещу С. Р.
Ц. и останалите наследници на бившия собственик С. К. Ц., а именно В. К. Ц.,
С. И. Б., Л. К. Б., К. С. П. и Н. С. Б., Р. В. К., В. К. К., Ц. К. К. положителен
установителен иск за правото на собственост върху имот, който съгласно
заключенията на съдебно-техническите експертиза попада в границите на
имотите предмет на гр. д. № 5712/2004 г. по описа на СРС 32 състав, поради
което предявеният в настоящото производство иск се явява процесуално
недопустим, съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК. Предметът на делото по
установителния иск за собственост се включва изцяло в предмета на делото по
ревандикационния иск, по който има влязло в сила решение. В
12
установителната си част двете дела са идентични по предмет и по страни,
независимо от това, че по второто дело в качеството на ищци участват С. С. Г.,
Т. Н. К., А. Н. П., които обаче съгласно удостоверение за наследници с изх. №
************ от 25.10.2018 г. издадено от Столична община се явяват
наследници на Н.Д.Г. и са обвързани от постановеното решението на
основание чл. 298, ал. 2 от ГПК. Веднъж уважен иска по чл. 108 ЗС, това право
на собственост не може да бъде предмет на нов процес между същите страни
и на същото основание, както е в случая. С оглед на гореизложеното
производството по главния иск следва да бъде прекратено.
В случая, доколкото предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот
на основание наследствено правоприемство и дарение на недвижим имот се
явява недопустим, то следва да се разгледа и предявения в условията на
евентуалност иск установяване правото на собственост върху процесния
недвижим имот на основание давностно владение. В исковата молба ищците
се позовават на давностно владение, което е продължило през периода от 1979
г. до завеждане на исковата молба до 20.05.2021 г. В случая доколкото
владението се явява нов факт, то този иск се явява допустим, но за периода
след влизане в сила на решението по предходното дело гр. д. № 5712/2004 г.
по описа на СРС 32 състав, а именно след 15.03.2009 г. до 20.05.2021 г.
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според чл. 68 ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е поС.но,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Два са основните признака на
владението-упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
По отношение на владелеца трябва да са налице кумулативното и на двата
елемента от фактическия състав на чл. 68 ЗС - корпус и анимус.
В случая по делото не се спори, а и от показанията на свидетелите П.Б. и
К. се установява, че ищците ползват процесния имот. Свидетелят Пандачки
посочва, че къщата на ищците била построена след 1958 г., като посочва, че за
С. и баба С. поС.но живеели там от няколко години, след смъртта на Н., а
преди това идвали предимно събота и неделя и през лятото. Свидетелката Б.
също посочва, че С. и Н. и баба С. живеели в ***************** на
у************, като къщата била ползвана за вила, а от три години С. и баба
С. вече живеели в имота в ***************** поС.но. В този смисъл са и
показанията на свидетеля К., който посочва, че притежавал къща в съседство
от преди 10-12 години, като ищцата С. Г. живеела до него в една къщичка,
като преди живеела в „******“, но през последната година със сигурност
живеела за поС.но в имота. В същото време по делото е представен протокол
от 01.03.2010 г. изготвен по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ ********,
съгласно който в кантората на съдебния изпълнител се явили взискателите С.
Р. Ц. лично и като представител на С. И. Б. и С. И. Б., както и длъжниците
Н.Д.Г. и С. Д. А., като длъжниците заявили, че щели да предадат доброволно
владението на недвижими имоти описани в изпълнителен лист, издаден по гр.
13
д. № 5712/2004 г. по описа на СРС, 32 състав, който протокол е подписан от
длъжниците Н.Д.Г. и С. Д. А.. В случая от така представения протокол е
видно, че ищцата С. Д. А. и наследодателя на останалите ищците са направили
изявление, с което са превърнали владението си върху процесния имот в
държане. По делото не са ангажирани доказателства, които по ясен и
недвусмислен начин да се установи, че след 01.03.2010 г. ищците са
превърнали отново държането на процесния имот във владение. В тази връзка
показанията на свидетелите П.Б. и К. са годни да установят в релеватния
период след 15.03.2009 г., единствено, че ищците са държали имот, но не и
неговото владение. Още повече, че дори и да се приеме обратното, че ищците
са владели имота, то същото не е било спокойно. Съгласно показанията на
свидетеля К., който се явява съсед на страните преди 5-6 години били
направили опит за промяна на границите на неговия имот с имотите на
страните по делото, но не успели поради възникналите спорове между
страните и се стигнало до съдебни дела. Също така същият свидетел посочва,
че бил виждал Ц.и да идват с брокери в процесния имот, за да го продават,
както и че били отсекли дърветата в него, както и косели тревата. Съгласно
показанията на свидетелят Н.ов се установява, че след първото дело отишли с
В. Ц., за да заградят процесния имот. Също така свидетелят посочва, че ходел
веднъж годишно в имота, тъй като си държал там кошерите, както и за да
почистват имота. Свидетелят Н.ов бил посетил имота последно през пролетта
на 2023 г., за да го почистят заедно със С. Ц., като той бил в горния край, а С.
Ц. бил в долни край на имота. Също така съгласно показанията на свидетеля
Йовчев процесния имот се поддържал от Ц.и, като дори и свидетелите Б. и
Пандачки посочва, че ищците им споделяли, че имали спорове за
собствеността на процесния имот. Предвид на гореизложено по делото не
установи ищците да са осъществили владение върху процесния имот в
продължение на 10 години, което също така да е било спокойно и
несъмнително.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявения положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява неоснователен, поради което и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищците нямат право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ответниците имат право на направените от тях
разноски, като такова се претендират единствено от С. Ц. в размер на 700 лв.
депозит за вещо лице и 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както
и от В. Ц. в размер на 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода от спора на ответниците следва да се присъдят така претендираните
разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
14
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството, по иск с правна
квалификация 124, ал. 1 ГПК предявен от С. С. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес **************, чрез адв. С. Д., Т. Н. К., ЕГН ********** със
съдебен адрес **************, чрез адв. С. Д., А. Н. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес **************, чрез адв. С. Д. и С. Д. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес **************, чрез адв. С. Д. срещу С. Р. Ц., ЕГН
**********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., В. К. Ц.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., Р. В.
К., ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., В.
К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А.,
Ц. К. К., ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д>
А., Н. С. Б., чрез особен представител Н. К. с адрес ************, С. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес **********, Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес
***********, К. С. П., ЕГН **********, ***********, за признаване за
установено в отношенията между страните, че С. С. Г., Т. Н. К., А. Н. П. и С.
Д. А. са собственици на основание наследствено правоприемство и дарение на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***********, с площ от
1000 кв.м., с адрес на имота: ***************, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: пл. № 3 от кв. 23 по плана на
*****************, при съседи ************, *************,
**************, ************.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
**************, чрез адв. С. Д., Т. Н. К., ЕГН ********** със съдебен адрес
**************, чрез адв. С. Д., А. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес
**************, чрез адв. С. Д. и С. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
**************, чрез адв. С. Д. срещу С. Р. Ц., ЕГН **********, със съдебен
адрес ****************, чрез адв. Д> А., В. К. Ц., ЕГН **********, със
съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., Р. В. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., В. К. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., Ц. К. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д> А., Н. С.
Б., чрез особен представител Н. К. с адрес ************, С. И. Б., ЕГН
**********, с адрес **********, Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес
***********, К. С. П., ЕГН **********, ***********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. С. Г., Т. Н.
К., А. Н. П. и С. Д. А. са собственици на основание давностно владение на
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ***********, с площ от
1000 кв.м., с адрес на имота: ***************, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана с начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план: пл. № 3 от кв. 23 по плана на
*****************, при съседи ************, *************,
**************, ************.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д., Т. Н. К., ЕГН ********** със съдебен адрес **************,
15
чрез адв. С. Д., А. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д. и С. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д., да заплатят на С. Р. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, чрез адв. Д> А., на основание чл. 78, ал. 3 и ал 4 от ГПК
сумата в размер на 2700 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д., Т. Н. К., ЕГН ********** със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д., А. Н. П., ЕГН **********, със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д. и С. Д. А., ЕГН **********, със съдебен адрес **************,
чрез адв. С. Д., да заплатят на В. К. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес
****************, чрез адв. Д> А., на основание чл. 78, ал. 3 и ал 4 от ГПК
сумата в размер на 2000 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението, в частта, в която производството е прекратено, имащо
характер на определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните,
решението в останалата му част може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16