Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
05.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
първи февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №271 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Т.Б.“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от пълномощника адв.С.К., срещу Решение № 260082
от 27.10.2020г., постановено по АНД № 1417/2020г. по описа на Районен съд –
град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
В-0050592/24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на
потребителите, с което на „Т.Б.“ ЕАД, ***, с ЕИК *********, на основание
чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 113,
ал.1 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/
лева. Със същото решение съдът е осъдил „Т.Б.“ЕАД да заплати на КЗП-РД-гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
В
касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Релевират се аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяната на процесното наказателно постановление. В тази насока се твърди, че в
АУАН и НП не е посочена правилно датата на извършване на нарушението, както и
не са описани доказателствата, които потвърждават нарушението, в разрез с
императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като по този
начин се ограничава възможността за организиране защитата на санкционирания
субект. Обосновава се и тезата за несъставомерност на санкционираното
неизпълнение на административно задължение по приложения
административнонаказателен състав, доколкото посоченият законов текст въздига в
административно нарушение несъблюдаването на чл.113 от ЗЗП, а в случая
дружеството е санкционирано единствено за нарушаване на ал.1 от посочения
законов текст. Застъпва се и становище за допуснато от районния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви
в съдебното решение по всички наведени от санкционираното дружество,
възражения. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложената
имуществена санкция, с оглед определянето й в максималния предвиден от
законодателя, размер. По тези съображения се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на измененото с него наказателно постановление, а алтернативно,
за изменение на същото в частта досежно наложеното наказание. В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Ответната
страна, Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал.
1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212
и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №
В-0050592/24.06.2020г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Комисия за защита на
потребителите, с което на „Т.Б.“ ЕАД, ***, с ЕИК *********, на основание
чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. Наказателното постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ К-0050592 от 28.05.2020г., съставен срещу касационния жалбоподател за това,
че на 22.04.2020г., в гр. Шумен, бул.Симеон Велики № 46Б, в обект - магазин
„Теленор“, не е изпълнил административното си задължение, когато стоката не
съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за
продажба, нарушавайки чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. В хода на извършената проверка, по
повод на която е изготвен АУАН, контролните органи са констатирали, че на 20.09.2019г.
потребителят С.Ю.Р.е закупил от „Т.Б.“ ЕАД мобилен телефон „Samsung Galaxy A40““,спрямо който на 08.04.2020г. била
предявена рекламация, приета протокол за приемане на устройството № *********/08.04.2020г.,
като в протокола като „външни белези на телефона“ били описани - "нормални
следи от употреба". В сервизен протокол от 15.04.2020г. вече били вписани
– „драскотини“. Като заключение било отразено: „Отказано гаранционно обслужване
поради следи от корозия по конектора за зареждане и размит стикер за влага“. С
Протокол за връщане на устройство № А502105285/22.04.2020г. телефонът бил
върнат на потребителя неотремонтиран.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът е приел, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора, съдът е
счел, че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на рекламацията,
доколкото не са били налице основанията за отнемане на гаранцията, съобразно
предоставените на потребителя условия, респ. постановеният отказ от гаранционно
обслужване е неправомерен, което предопределя и извода, че дружеството е
осъществило описаната в АУАН и в НП, деятелност. Предходният съдебен състав е констатирал
и, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наложената
санкция, определяйки я в максимален размер. Поради изложените съображения съдът
е потвърдил наказателното постановление, като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя
установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз
основа на нея правни изводи за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционната процедура и за съставомерност на деятелността
на дружеството на плоскостта на приложения административнонаказателен състав.
От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното
производство не са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални
правила, налагащи отмяната на постановлението. В НП изчерпателно са описани
релевантните за отговорността на санкционирания субект обстоятелства. И в акта,
и в НП изрично са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като
същите са правилно установени, доколкото нарушението е осъществено в деня, в
който на потребителя е отказана рекламация – 22.04.2020г., и в този смисъл доводите
на касатора за неправилно установяване на датата на извършване на нарушение не
могат да бъдат споделени. Видно от констативно-съобразителната част на НП,
наказващият орган е посочил и доказателствата, подкрепящи описаното нарушение,
като ги е анализирал при обосноваване на становището си за незаконосъобразност
на поведението на търговеца. Описанието му съответства на правната
квалификация, дадена от контролните органи, като обективните му признаци
разкриват белези на правонарушение по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП,
свеждащо се до непривеждане на стока в съответствие с договора за продажба.
Според обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с
което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е
наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното
деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от
ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът
да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В
случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената
санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора
за продажба. В контекста на изложеното, не се споделят твърденията на
жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото му на
защита.
Правилни и съобразени с
нормативната уредба и приобщените доказателства са и изводите на съда относно
безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение. От приложените по
делото доказателства се установява, че потребителят е предявил пред служител на
търговеца рекламация за закупения от него мобилен телефон, при приемането на
който не са констатирани следи от влага или корозия. Последващите констатации
за наличие на такива е възможно да се дължат на неправилно съхранение,
транспорт или от други действия на служители от дружеството или на оторизирания
сервиз. По делото са приобщени сервизен протокол и протокол за ремонт, от които е видно, че при предявяване на
рекламацията като особени белези на телефона е отразено, че се приема с „нормални
следи от употреба“, а впоследствие в изготвения от централния сервиз протокол е
констатирано "следи от корозия по конектора за зареждане и размит стикер
за влага". Касае се за повреда, която е видима и след като служителят,
приел устройството за ремонт, не я е отразил, не може да се приеме, че същата е
причинена преди предявяване на рекламацията. Поради изложеното, правилно
районният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ
за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. След като не е установено,
че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни
задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е
нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на
задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин
извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за
необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.
Неоснователна
е и застъпената теза, че санкционираната деятелност не е съставомерна по
чл.222а от ЗЗП, доколкото санкционната норма предвижда отговорност за нарушение
на чл.113 от с.з., а в случая се касае за извършено нарушение единствено на
алинея 1 от посочения текст. В чл.113 от ЗЗП са предвижени няколко задължения
за търговеца, всяко от които само по себе си представлява нарушение на чл.113
от ЗЗП и е напълно достатъчно за ангажиране отговорността му на основание
чл.222а от ЗЗП. И доколкото в случая е безспорно установено, че "Т.Б."ЕАД
не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие
с договореното, правилно е било подведено под отговорност по приложения от
наказващия орган състав на административно нарушение.
На следващо
място, неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за неспазване
правилата за индивидуализация на наказанието при определяне размера на
наложената имуществена санкция. Същият е подведен под отговорност по
административнонаказателния състав, регламентиран в чл.222а от ЗЗП, според
който за нарушение по чл.113 от ЗЗП по отношение на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен
случай. В случая на "Т.Б."ЕАД е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева, т.е. в нормативно регламентираните предели и в максималния
размер, предвиден от законодателя. Този размер напълно съответства на тежестта
на извършеното нарушение и обществената опасност на нарушителя, доколкото по
делото не са установени обстоятелства, смекчаващи отговорността на същия, като
същевременно преди извършване на процесното нарушение наказаният субект е бил
санкциониран за идентични нарушения с влезли в законна сила наказателни
постановления, като наложените с тях санкции очевидно не са постигнали целения
предупредителен и превъзпитателен ефект, след като дружеството е продължило да
не спазва задълженията си, произтичащи от разпоредбите на ЗЗП. С оглед на това
наложеното наказание е индивидуализирано при съблюдаване на изискванията,
регламентирани в чл.27 от ЗАНН, поради което не е явно несправедливо по
смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.3 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
По тези
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 260082/27.10.2020г., постановено по АНД № 1417/2020г. по описа на Районен съд
– гр. Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
05.02.2021г.