№ 413
гр. Сливен, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно
гражданско дело № 20222200500495 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
Въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. И. И., редовно
упълномощен за таз и инстанция на 26.10.2022 г. и приет от днес пред тази.
За въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на производството.
При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 823 от 24.10.2022 г. по г.д. № 3389/2022 г. по
описа на Районен съд Сливен, с което е признато за установено, че Щ. Д. А.
ЕГН ********** от ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** законна лихва върху главницата от
1
17497.61 лева по изп. лист от 29.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. 1472/2010 г. на
СлРС за периода от 03.10.2012 г. до 25.01.2013 г. в размер на сумата 566.32
лева, като погасена по давност.
С решението е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено,
че ищецът Щ. Д. А. ЕГН ********** от ***, не дължи на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** законна лихва
върху главницата от 17497.61 лева по изп. лист от 29.03.2010 г., издаден по
ч.гр.д. 1472/2010 г. на СлРС за периода от 26.01.2013 г. до 25.01.2016 г. до
пълния претендиран размер като неоснователен.Срещу това решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания за пред
тази инстанция, а страните са претендирали разноски.
С определение държано в закрито заседание на 02.12.2022 г. съдът е
докладвал въззивната жалба и постъпилия в законовия срок писмен отговор,
като преписи от определението са връчени на страните.
АДВ. И.: Поддържам въззивната жалба. Няма да сочим други
доказателствени искания.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството на
основание чл. 268 ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. И.: Уважаеми въззивни съдии, предявени са обективно съединени
искове в условията на евентуалност с правно основание чл. 439 ГПК.
Първоинстанционния съд неправилно е приел, че се касае за алтернативно
съединени искове и е оставил главния иск на ищеца без разглеждане, което е
довело до процесуално нарушение на чл. 2 ГПК. Следва да бъде отбелязано,
доколкото професионалната етика го изисква, че е възможно съдът да е бил
2
подведен от заявеното в устните състезания, че се касае за алтернативно
съединени искове. Действително е налице такова заявление, което е поради
грешка от страна на защитата на ищеца. Съдът не е обвързан с правната
квалификация и съединяването на исковете, които се дават от ищеца. Съдът е
следвало въз основа на фактите в исковата молба и от отправените искания в
петитума да разгледа главния иск, с което да отговори на въпроса погасено ли
е правото на иск във връзка с чл. 86 ЗЗД до окончателното изплащане на
вземането. Ако съдът е установил, че главният иск е неоснователен тогава е
следвало да разгледа евентуално иск, с който е направено искане да бъде
признато за установено, че длъжникът не дължи лихва за периода 03.10.2012
г. до 25.01.2016 г. Неправилни са и изводите на съда, че главният иска е
неопределяем и не може да се предвиди дата, на която ще бъде изплатено
вземането и е оставил искането без разглеждане. В исковата молба е посочена
първоначална дата, на която е започнала да тече погасителната давност,
посочена е цената на иска и краен срок на задължението, което прави иска
определяем. Искът по чл. 86 ЗЗД, когато бъде предявен пред съд независимо,
че към момента на предявяване не може да бъде предвидена дата, на която ще
бъде изплатено вземането, съдът не оставя акцесорния иск без разглеждане, а
пристъпва към неговото гледане, когато се установи, че иска за главното
искане е основателен. Предвид изложеното считам, че постановеното
решение е недопустимо и моля да бъде обезсилено и делото да бъде върнато
за разглеждане от друг състав на районния съд. Алтернативно, ако съдът не
приеме, че са налице основанията за връщане на делото в районния съд, то
тогава считам, че решението е в противоречие с материалния закон.
Първоинстанционния съд правилно е установил фактите по делото, като е
приел, че датата е прекъсната на 03.10.2012 г. с последното действие
изграждащо способа. Правилно също е прието, че давността в новото
изпълнително дело е започнала да тече на 25.01.2016 г., но неправилно е
приложена давността за назад във времето. Акцесорността на иска не
изключва неговата самостоятелност след като са изминали 3 години 3 месеца.
Ние считаме, че давността действително е прекъсната с образуваното
изпълнителното дело през 2015 г. Предвид това, че иска е бил погасен по
давност, но е съществувало главното вземане, то тогава лихвата се дължи за
напред до 25.01.2016 г., но не може да иска лихвата за назад, тъй като иска е
погасен по давност, а главното ни вземане е изцяло погасено и може да ги
3
иска и занапред и за назад. Молим да бъде признат главния иск, евентуално
ако не бъде признат главния иск, да бъде признат втория иск и да бъде
осъдена съгласно списъците с разноски приложени по делата пред окръжния
съд и районния съд.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си на
16.12.2022 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание, което се закри в 09,50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4