Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданска
колегия , в публичното заседание на
седемнадесети май през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Жени Стойчева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 272 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 357 от 15.03.2018 г по гр. дело № 8693/2017 г по описа на
Пл РС състав на същия съд е ОСЪДИЛ на
основание чл. 143, ал.1 от ЗЗД Н.Д.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Й.
с ЕГН ********** ***, сумата общо в размер 7810лв., представляваща част от
задължение по договор за кредит от
02.03.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и Н.Д.Д.
като кредитополучател, платена от поръчителя Д.Т.Й. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.11.2017г.
до окончателното изплащане на сумата.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
Н.Д.Д. чрез нейния особен процесуален представител ,в която се възразява, че решението
е незаконосъобразно. Според въззивната жалба неправилно съдът е приел, че
вземането е станало предсрочно изискуемо към 14.09.2010 г въпреки направените
възражения с отговора. Възразява се, че
при наличието на влязло в сила решение на Пл РС по гр. дело № 3210/2014
г, с което Д. е осъдена да заплати на поръчителя сума общо в размер на 5400 лв,
представляваща част от задължението към Банка ДСК, то за банката ищец е налице правен интерес да
претендира сумата за разликата до 9400 лв, която е действително дължимата сума
към датата на изискуемост на кредита. Съдът е следвало да отхвърли предявения
иск за разликата до 7 810 лв. Претендира
се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че поръчителят
няма задължения да изпълни наведнъж задължението. Заплащал е след наложен запор
съобразно получаваните от него доходи.Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договор за кредит, качеството на
поръчител у ищеца, заплащане на задължението по договора за кредит, размер на
заплатените суми , както и уточняване по вид и период
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел ,че от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление се
установява, че на 02.03.2007г. между „****“ ЕАД като кредитодател и ответницата
Н.Д.Д. като кредитополучател, бил сключен договор по силата, на който
кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 11000 лева за
текущо потребление, със срок на издължаване 96 месеца. Видно е, че кредитът е
обезпечен с поръчителството на ищеца Д.Т.Й..
Не е било спорно,
че на 14.09.2010г. кредиторът е уведомил ответника, че поради забава в
погасяването на задълженията по договора за банков кредит, същият е станал
предсрочно изискуем и към 14.09.2010г. размера на задълженията е 9255,76 лева.
От приложеното доказателства е било видно, че е
образувано ч.гр.дело № 7253/2009г. на
ПлРС, като кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 ГПК и на 19.12.2009г. срещу кредитополучателя и двамата
поръчители е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
4364/19.12.209г. и изп.лист за сумата от 9138,25 лева.
От приложеният по делото препис на изп. дело, се
установява,според РС, че въз основа на
издадения изпълнителен лист, е образувано изп.дело № 20107550400617 при ЧСИ
Пламен Дамянов с рег.№ 755, с район на
действие РС Плевен.От представеното съдебно удостоверение№2022/06.11.2017г. от
ЧСИ-л.18, е видно, че ищецът е изплатил сумата
общо 13210лв..От съобщението на л. 17, е видно, че поради изплащане на
дълга запора е от трудовото възнаграждение на ищеца е вдигнат.В подкрепа на
горното са били и извлеченията от
ведомостта на заплатата на ищеца и служебна бележка от работодателя на
ищеца-л.22.
Приложено е било гр.д.№3210/2014г., от което се
установява, че е налице влязло в сила решение между страните за сумата 5400лв.
по чл.143 от ЗЗД , част от общо дължимата сума 13210лв. Не е спорно, че ОТП
Факторинг е придобил от банката вземанията и срещу длъжниците.
Приложените доказателства не са оспорени по надлежния
ред от ответницата, поради което съдът ги
е приел като годно доказателство за отразените в тях обстоятелства.
При това положение съдът е приел , че за поръчителя с изпълнението на задължението
на длъжника по договора за банков кредит
от 02.03.2007г. възникват регресни права срещу длъжника за платените суми. Въз
основа на изложеното съдът е приел, че
искът с правно основание чл.143 ЗЗД следва да бъде уважен, като ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо в размер на 7810 лв., представляваща
платено от поръчителя вместо длъжника в хода на изпълнителното дело задължение
по договор за кредит от 02.03.2007г., , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 10.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил
мотиви, които се споделят от
въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в който са
изложени. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба особеният
процесуален представител на ответницата пред Пл РС е оспорил иска по основание
и размер, но не е оспорил представените писмени доказателства по делото,
респективно удостоверение от ЧСИ за заплатените суми по издадения изпълнителен лист,
както и договора за кредит за текущо
потребление, нито е възразил изрично срещу обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и в този смисъл е загубил правото си да стори това по – късно. В този смисъл Пл РС и без наличието на
счетоводна експертиза е приел за установено в какъв размер и на какво основание
са заплатени процесните средства и е уважил предявения иск. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на въззивницата досежно натрупването
на лихви и такси по вина на поръчителя.В писмените бележки на особения
процесуален представител на въззивницата се възразява, че ако“поръчителят не е
имал възможност или не е пожелал да изплати дължимата сума своевременно като е
изпаднал в забава не дава основание да се претендира разликата до сумата от
13 210 лв“. От събраните по делото
доказателства е видно, че същият е изпълнил задължението си и е заплатил
дължимите суми по кредита в качеството си на поръчител като са му били удържани суми по запор върху
трудовото му възнаграждение, а всички такси са във връзка със заплащането на
дължимите суми по кредита. Това се
установява и от приложеното по делото изпълнително производство, образувано
след уважаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение. Следва да се
осъди въззивницата при този изход на делото да заплати на другата страна
разноски за въззивната инстанция в размер на 1443,50 лв по представения списък
за разноските и с оглед представения договор за правна помощ и внесения депозит за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № № 357 от 15.03.2018 г по гр. дело № 8693/2017 г по описа на
Пл РС КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Т.Й. с ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 1443,50 лв
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.
280 от ГПК в месечен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :