№ 5087
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20211100113809 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е предявен от В. М. М. срещу “Банка ДСК”
ЕАД и “Евро билдинг” ЕООД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл.
179, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Ищецът В. М. твърди, че с договор от 23.07.2008 г. е учредил ипотека в
полза на “Банка ДСК” ЕАД по отношение на апартамент № 27, находящ се в
гр. София, ж.к. **** за обезпечаване на задължение по договор за кредит от
17.07.2008 г., сключен между “Евро билдинг” ЕООД и “Банка ДСК”. Ищецът е
управител на “Евро билдинг” ЕООД. По договора е издаден Запис на заповед
на 17.07.2008 г. от юридическото лице, авалиран от ищеца. С писмо от
01.06.2009 г. “Банка ДСК” ЕАД обявила договора за предсрочно изискуем и
предоставила на кредитополучателя 7-дневен срок за заплащане на дължими
суми в общ размер 109872,82 евро. На 18.09.2009 г. чрез нотариус Е. банката
предявила на “Евро билдинг” ЕООД записа на заповед за сумата от 120 000
евро. По заявление по чл. 417 ГПК по гр. дело № 48882/2009 г. “Евро
Билдинг” ЕООД и В. М. са солидарно осъдени да заплатят сумата от 120 000
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2009 г. и 7
266 лв. - разноски по делото, за които е бил издаден и изпълнителен лист.
Банката образувала изпълнително дело № 20108410400266/2010 г. по описа на
ЧСИ М.. Покана за доброволно изпълнение била връчена на длъжниците на
12.04.2010 г. По подадено възражение било образувано гр. дело № 7713/2010 г.
на СГС, 1-8 с-в. С влязло решение от 28.02.2013 г. съдът признал за
установено, че “Евро билдинг” ЕООД и В. М. дължат в условията на
солидарност следните суми: 120 000 евро - дължима по запис на заповед,
ведно със законната лихва, считано от 30.10.2009 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 7 266 лева. В рамките на
осъществения инстанционен контрол решението било потвърдено. На
26.10.2021 г. ищецът е получил призовка за насрочен опис на ипотекирания
апартамент. На 02.11.2021 г. ищецът установил подновяване на договорната
ипотека по молба на кредитора от 25.05.2018 г. на основание сключения
договор за кредит.
1
Ищецът сочи, че предявеният иск за установяване дължимост на
вземането въз основа на запис на заповед не води до спиране или прекъсване
на погасителната давност за вземанията по договора за кредит. Ищецът смята,
че вземанията на банката по договора за кредит са предсрочно изискуеми с
изтичането на 7-дневния срок от обявяването на договора за кредит за
предсрочно изискуем, т.е. давността е изтекла през м. 06.2014 г., а
гражданското дело е с различен предмет. Погасяването по давност на
вземанията по договор за кредит е довело до погасяване на ипотеката като
акцесорна сделка, т.е. ипотечното право не съществува, респ. липсвали са
основания за подновяване на ипотеката.
По изложените съображения ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на “Банка ДСК” АД и “Евро билдинг” ЕООД, че
“Евро Билдинг” ЕООД не дължи, поради погасяване по давност, на вземания:
108 000 евро - по договор за кредит от 17.07.2008 г, ведно със законната лихва,
считано от 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, 7346,03 евро - просрочени
лихви за периода до 30.10.2009 г., 4848,00 евро - банкови такси за закъсняло
плащане, 227,96 евро - разноски по договор за имуществена застраховка,
141254,08 евро - законна лихва за забава върху главницата от 108000 евро,
дължима за периода 01.06.2009 г. до 15.11.2021 г. и като резулат от това да
бъде признато за установено, несъществуването в полза на банката на
ипотечно право върху апартамент № 27 поради погасяване по давност на
задължението, което обезпечава и като последица от уважаване на иска -
съдът да разпореди заличаване на ипотеката.
В отговор на исковата молба ответникът “Банка ДСК” АД заявява
становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Посочва, че В.
М. няма правен интерес от предявяване на исковете. Ищецът е само поръчител
по Запис на заповед, като е недопустимо противопоставяне на лични
възражения на авалиста, основани на каузалното правоотношение между
приносителя и хонората, освен когато авалистът е страна по каузалното
правоотношение или поемателят е недобросъвестен или е злоупотребил с
права, знаейки за личните възражения. Авалът е със самостоятелен характер
дори при порок на задължението, за което е дадено менителничното
поръчителство. Погасяването на поетото от издателя задължение при
погасяване на каузалното правоотношение е ирелевантно за отговорността на
авалиста. Освен това банката смята, че въпросите, предмет на иска, са решени
със сила на пресъдено нещо и не могат да се повдигат отново - възраженията е
следвало да бъдат направени в иска по чл. 422 ГПК, в който В. М. е бил
страна, участвайки като авалист. Наред с това обаче, имайки качеството
ипотекарен кредитор, е могъл да противопостави на кредитора всички
възражения, с които разполага длъжникът. С тази възможност е разполагал до
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Вземането по
договора за кредит и по записа на заповед са неразривно свързани, като
действията по реализиране на акцесорното право водят до удовлетворяване на
вземането по договора за кредит. Не е налице бездействие на кредитора.
Следва да се отчетат подаването на заявление по чл. 417 ГПК, подаване на
искова молба, образуване на изпълнителното дело с предприети редица
изпълнителни способи, прекъсващи давността. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В отговор на исковата молба “Евро Билдинг” ЕООД, чрез особен
представител адв. В. В., подава становище за основателност на иска с правно
основание чл. 124 ГПК за недължимост на вземания по договора за кредит
като погасени по давност. Доколкото договорът е обявен за предсрочно
изискуем началната дата на давността започва да тече на 09.06.2009 г,.
2
съответно изтича на 09.06.2014 г. Моли съда да уважи иска.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното:
Страните не спорят по фактите, а те са следните:
На 17.07.2008 г. “ЕВРО-БИЛДИНГ” ЕООД и “БАНКА ДСК” ЕАД са
сключили договор за кредит, с който банката е предоставила на дружеството
оборотни средства в размер на 108 000 евро за срок от 12 месеца и с краен
срок на погасяване – 17.07.2009 г. В т. 17 от договора страните са уговорили,
че кредитът се обезпечава с: 1/ учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на В. М. М., а именно: апартамент № 27,
находящ се в гр. София, ж.к. „****”, ул. ****; 2/ запис на заповед на
предявяване без разноски и протест в полза на банката за сума от 120 000
евро, издаден от “ЕВРО-БИЛДИНГ” ЕООД и авалиран от В. М. М. за срок до
17.10.2015 г.
На същата дата “ЕВРО-БИЛДИНГ” ЕООД е издал Запис на заповед от за
сумата от 120 000 евро, който е авалиран от ищеца.
На 23.07.2008 г. В. М. М. е учредил ипотека в полза на “Банка ДСК”
ЕАД като е предоставил своя собствен апартамент находящ се в гр. София,
ж.к. “****”, ул. ****, в обезпечение на задълженията на “ЕВРО-БИЛДИНГ”
ЕООД по договора за кредит с “БАНКА ДСК” ЕАД.
С писмо от 01.06.2009 г., получено от ищеца на същия ден, “Банка ДСК”
ЕАД обявила договора за предсрочно изискуем и предоставила на
кредитополучателя 7-дневен срок за заплащане на дължими суми в общ
размер 109 872,82 евро.
Въз основа на заявление от 30.10.2009 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК Софийски районен съд е
издал Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които „ЕВРО-
БИЛДИНГ” ЕООД и В. М. М. са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА
ДСК” ЕАД, сумата по записа на заповед, а именно: 120 000 евро, заедно със
законната лихва от 30.10.2009 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и 7 26600 лева – разноски, включващи 4 694,00 лева държавна такса и 2
572,00 юрисконсултско възнаграждение.
„ЕВРО-БИЛДИНГ” ЕООД и В. М. М. са подали възражение срещу
заповедта, след което банката е предявила иск за установяване на вземането
си. По този иск е образувано гр.д № 7713/2010 г. на СГС, I-8 с-в. С решение от
28.02.2013 г. по посоченото дело е признато за установено съществуването на
вземане в полза на „БАНКА ДСК” ЕАД срещу солидарните длъжници „ЕВРО
БИЛДИНГ” ЕООД и В. М. М. за плащане на сумата от 120 000 евро, заедно
със законната лихва върху същата сума, считано от 30.10.2009 г. до
окончателното плащане и за присъдените съдебни разноски в размер на 7 266
лева, за които на 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 48882/2009 г. по описа на 58 състав
при СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на записа на заповед. Решението е влязло в сила на 07.11.2019 г.
За събирането на посочените задължения още на 04.02.2010 г. е
образувано изп. дело № 20108410400266/2010 г. на ЧСИ Н. М.. По него ЧСИ
М. е наложил запори върху дружествените дялове на В. М., а на 12.04.2010 г. е
вписана и възбрана върху имота на В. М. М. на ул. „Бурел” в гр. София. След
това на 19.04.2010 г. изпълнителното производство е било спряно. По него не
са извършвани изпълнителни действия до 02.09.2021 г., когато производството
е възобновено. След възобновяването ЧСИ М. е насочил изпълнението към
3
апартамента на ул. „Бурел”, който е възбранен, описан и изнесен на публична
продан. Ипотеката върху този имот е била подновена на 25.05.2018г. по молба
на „БАНКА ДСК” ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за
установяване съществуване или несъществуването на едно правно отношение
е допустимо при наличие на интерес от това. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в
исковата молба.
В случая ищецът твърди, че вземането на банката е погасено по давност,
което се оспорва от ответника, който е вписал подновяване на договорната
ипотека, обезпечаваща вземанията по договора за кредит. Правният интерес за
ищеца да установи по исков ред, че “Евро Билдинг” ЕООД не дължи на „Банка
ДСК“ ЕАД процесните суми, произтича от изричната норма на чл. 151 ЗЗД,
предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение
на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на
кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед
посочената разпоредба, предявеният от В. М. установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и следва да бъде разгледан по
същество. Допустимо е съответно и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за
заличаване на вписаната ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен
иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на
обезпечените вземания (в този смисъл е и Решение № 153 от 29.12.2016 г. по т.
д. № 896/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
В настоящият случай ищецът е поддържал, че вземането на банката по
договора за кредит, обезпечен с издадения на 17.07.2008 г. запис на заповед, е
погасено по давност, защото банката не предприела никакви действия за
събиране на това вземане след като е обявила предсрочната му изискуемост.
Банката е поддържала, че с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на записа на заповед и с предявяването на иска по
чл. 422 от ГПК, давността е прекъсната, защото по този начин са предприети
действия за събиране на вземането, обезпечено със записа на заповед.
Давността е институт, който цели да стимулира кредитора да действа и
съответно го санкционира когато той неоправдано бездейства. Съгласно чл.
116 , б. „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение
или на искане за почване на помирително производство. Давността не тече
докато трае съдебният процес относно вземането (чл. 115, б. „ж” от ЗЗД).
По делото се установи, а не се и спори между страните, че на 01.06.2009
г. банката е обявила предсрочна изискуемост на сключения на 17.07.2008 г.
договор за кредит. Установи се също, че този договор за кредит е бил
обезпечен с издаден на същата дата запис на заповед и с ипотека. Записът на
заповед е бил авалиран от ищеца като физическо лице.
На следващо място се установи, че на 30.10.2009 г. банката е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на
заповед. След подадено възражение от ищеца се е развило исково
производство, което е приключило окончателно на 07.11.2019 г. Основният
спорен по делото въпрос е дали искът по чл. 422 от ГПК, основан на записа на
заповед, е прекъснал давността за вземането по договора за кредит и дали
давност е текла по време на този процес.
В тази връзка съдът съобрази задължителните указания, дадени в т. 17
4
на от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК,
се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и
доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК
на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Практиката сочи, че записите на заповед се издават именно като
средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени
договори. По този начин кредиторът по договор за заем си осигурява
облекчена процедура по събиране на своето вземане по договора. В такива
случаи с издаването на записа на заповед не възниква ново вземане, а той
обезпечава събирането на това по каузалното правоотношение. Това е
причината изтеклата погасителна давност по отношение вземането,
обезпечено със записа на заповед, да има за своя самостоятелна последица
погасяването и на вземането по ценната книга, издадена за обезпечаване
изпълнението по каузалното правоотношение.
Затова настоящият състав приема, че подавайки заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед, респ. подавайки иск
по чл. 422 ГПК, кредиторът всъщност предприема действия да събере
вземането си по каузалното правоотношение. Ето защо той не бездейства, а
напротив - има активно поведение, насочено към реализиране на даденото по
договора обезпечение. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният
иск по чл. 422 ГПК, основан на записа на заповед, прекъсва давността по
договора за кредит, обезпечен с тази ценна книга.
Ако се приеме обратното (че искът основан на записа на заповед, даден
като обезпечение на договора за кредит, не прекъсва давността за вземането
по този договор), това би стимулирало кредитора да търси изпълнение два
пъти – веднъж по записа на заповед и втори път по договора за кредит.
Подобно разрешение би стимулирало кредитора към поведение в разрез със
задължението за добросъвестност при изпълнение на задължения и
упражняването на права в гражданското и търговското право изразен в чл. 57,
ал. 2 от КРБ, чл.8 ал.2 ЗЗД и чл.63 ал.1 ЗЗД и чл.289 ТЗ, каквато не може да
бъде целта на закона. На следващо място – извод за прекъсване на давността
само в хипотезата на предявен иск за установяване дължимостта на сумата по
каузалното правоотношение прекъсва връзката и обезсмисля издаването на
запис на заповед, респ. действията по събирането му по съдебен ред.
С оглед на всичко изложено настоящият състав приема, че с
предявяването на иска по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед, който е
издаден за обезпечаване на задължения по договор за кредит, се прекъсва
давността за задълженията по този договор.
5
На настоящия състав е известна практика на ВКС и в обратен смисъл -
че „предявяването на иска по чл. 422 от ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 10 /предишна т. 9/ от ГПК, не прекъсва на
основание чл. 116, б. "б. " от ЗЗД погасителната давност спрямо вземането по
каузалното правоотношение по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед” (Решение № 319 от 08.01.2019 г. по т. д. № 2985/2017 г., т. к., ІІ т.
о. на ВКС; Решение № 185 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2431/2019 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС). Тя е формирана в решения, които са били постановени по други
въпроси, а не точно по този, въпреки че той също се съдържа в мотивите на
тези актове. Освен това същите тези решения, въпреки големия авторитет, с
който се ползват, не представляват задължителна съдебна практика. Затова
настоящият състав избира да не се съобрази с посочената практика и приема
разрешение, различно от това в цитираните актове на ВКС.
Така съдът установи, че малко след обявяването на предсрочна
изискуемост банката е подала заявление по чл. 417 ГПК, а след това е
предявила и иск по чл. 422 ГПК, основан на записа на заповед, който е
издаден като обезпечение на договора за кредит. По този начин давността е
прекъсната на 30.10.2009 г. с подаването на заявлението. Тя не е текла до
приключването на производството, т.е. до 07.11.2019 г. От тогава до
подаването на иска на 16.11.2021 г. са изтекли по-малко от 5 години, колкото е
давността за вземането по предсрочно изискуем договор за кредит на
основание чл. 110 ЗЗД. Ето защо не е основателен искът за установяване, че
“Евро Билдинг” ЕООД не дължи на банката посочените вземания поради
изтекла давност, както и искането, явяващо се последица от уважаването на
този иск - съдът да разпореди заличаване на ипотеката. Затова съдът го
отхвърля.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът.
Банката не е направила разходи за производството, но е била представлявана
от юрисконсулт, на когото по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
съдът определя възнаграждение в размер на 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК,
предявен В. М. М., ЕГН: ********** срещу „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
********* и “Евро билдинг” ЕООД, ЕИК *********, за признаване, че
“Евро Билдинг” ЕООД не дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД следните вземания
поради погасяването им по давност: 108 000 евро - по договор за кредит от
17.07.2008 г, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2021 г. до изплащане
на вземането; 7 346,03 евро - просрочени лихви за периода до 30.10.2009 г.; 4
848,00 евро - банкови такси за закъсняло плащане; 227,96 евро - разноски по
договор за имуществена застраховка, 141 254,08 евро - законна лихва за забава
върху главницата от 108 000 евро, дължима за периода 01.06.2009 г. до
15.11.2021 г. и като резултат от това - за заличаване на основание чл. 179, ал. 1
от ЗЗД на учредената като обезпечение на тези вземания ипотека върху
апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: ********** да заплати на „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 200 лева - разноски за първоинстанционното
6
разглеждане на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7