№ 11
гр. Разград , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20203300500181 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №128/5.VІ.2020г. по гр.д.№2202 по описа му за 2019г., състав на РРС е отхвърлил като
неоснователен иска, предявен от С. Г. С. против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ ДУНАВ“ЕООД,ЕИК **********,
гр.Разград на осн.чл.5 ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер на 620,,58лв. до размера, на която
дружеството се е обогатило без основание за негова сметка.
Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –
адв.Ст.Стойчева, ищецът обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено при отстраними
от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения.
В с.з. лично и чрез процесуалният си представител, въззивникът заявява, че поддържа жалбата и моли
за отмяна на решението на релевираните с подаването й основания. Счита иска за основателен и моли за
постановяване на решение, с което същият бъде уважен изцяло на предявеното основание и в посочения размер.
Претендира разноски.
В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна е депозирала
писмен отговор, оспорващ основателността на жалбата.
При редовност в призоваването , не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество
с.з. Депозира писмено становище и претендира разноски.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на първоинстанционният съд е валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен на осн.чл.55, ал.1,
1
т.1 ЗЗД иск за връщане на недължимо платено.
Както при разглеждане на делото, така и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на
участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил
доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от
страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими
по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на
доказване и правно релевантни за изхода на делото факти.
Събраните пред тази инстанция доказателства не установяват факти, различни от приетите за установени
такива в първоинстанционното производство.
По делото е безспорно установено, че при въззиваемия е била открита партида за доставка на В и К
услуги на абонатен №67013 с титуляр – Г.С.Т., който почива на 23.III.2010г. и оставя за свои единствени преки и
законни наследници- М.Т., съпруга и роден от брака им пълнолетен син-С.С.. Поради неподадено от
наследниците заявление за прехвърлянето на партидата, същата се води на името на починалия Г. Т. като
задълженията за доставяните на абоната В и К услуги се разпределят по равно между наследниците му, така
както повелява чл.59 от публично известните ОУ на В и К дружеството. Договорът за предоставяне на В и К
услуги не се сключват с оглед личността на потребителя, поради което с факта на смъртта на титуляра на
абонатната партида, същият се замества по право от законните си наследници. Същите придобиват качеството на
страна-потребител по договора с дружеството-доставчик на В и К услугите.
Като доказателство по делото са приложени, както следва:
1/Преписка по чгрд №984, образувано на производство по опис на РРС за 2017г. по заявление на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ ДУНАВ“ЕООД за издаване на заповед по чл.410 ГПК -за изпълнение парични вземания,
дължими от С.С. като потребител на аб. №67013, съответно в размер на 605,68лв. като цена за доставени и
потребени в периода 29.V.2015- 11.I.2017 г В и К услуги и за 58,30лв., дължими в обезщетение за забава на
главницата в периода 28.VI.2015 - 17.V.2017г. Издадената в това производство заповед е била оспорена с
подадено в срока на чл.414 ГПК възражение и по предявен на осн. чл.422 ГПК иск, на производство пред РРС е
била образувана
2/ Преписка по гр.д №1631 по описа му за 2017; С постановеното по делото и влязло в сила на
18.V.2018г. Решение №424/11.I.2г искът на ВОДОСНАБДЯВАНЕ ДУНАВ“ЕООД иск е уважен частично, като в
отношенията му с ответника С.С. , съобразено с разпоредбата на чл.59 от ОУ на В и К дружеството, е прието за
установено, че същият е задължен с ½ от претендираните в заповедното производство вземания, съответно в
размера на 302, 84лв. главница и с 29,15лв. лихва за забава на главницата; Вземанията са били установени по
основание, време и размер с приложените към преписката 21бр.фактури. В мотивите на съдебния акт, които в
случая обвързват страните, е прието, че е било подадено заявление за прехвърляне на партидата на името на С.С.,
което в производство по чл.193 и сл ГПК е прието за неистински ч. документ и изключено от доказателствения
материал. Прието е, че С. дължи горните суми в качеството си на един от наследниците на титуляра на партидата
Г. Т.. Въз основа на вл. в сила решение са издадени изп.листи и по молба на въззиваемия срещу въззивника е било
образувано изп. д.№ 933/18г. по опис на ЧСИ Г.Стоянов. Поради предприето от длъжника, изп. производство е
било прекратено по молба на взискателя. По същото е събрана сума в общ размер на 969,61лв., която е
преведена от ЧСИ по сметка на дружеството. Приемайки плащанията, въззиваемият зарива софтуерно част от
задълженията по депозираните в хода на гр.д.№1631/17г. на РРС фактури , спазвайки реда за удовлетворяване на
вземанията си: разноски, лихви, главица. Обхванати са първите най-стари 12 фактури от процесните 21 фактури
изцяло и частично – останалите 9 по ред на погасяване: такси и разноски – 598,50лв. – разноски по ч.гр.д.
№984/17г., гр.д.№1631/16г. на РРС и и.д. №933/18г. на ЧСИ; Лихва за забава 58,30лв. начислена към 17.05.17г.,
законна лихва 9,97лв. начислена от 23.08.2017г. -30.08.2019г. погасена частично; главница 302,84лв. Горното се
установява и от назначените в настоящото, двуинстанционно развило се по иска на С. производство.
2
3/ Преписка по грд №125, образувано на производство по опис на РРС за 2019г по осъдителен иск,
предявен на осн.чл.327 ТЗ във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД от ВОДОСНАБДЯВАНЕ ДУНАВ“ЕООД срещу М.Т. и
С.С., в качеството им на потребители с аб. №67013 за неизпълнени парични задължения, съответно – в размер на
764,22лв., дължими като цена на доставени в периода 11.I.2017-18.IX.2018г. В и К услуги и 66,68лв., дължими в
обезщетение за забава на главницата в периода 30.III..2017- 19.XI.2018г. С постановеното по това дело Р.
№190/8.V.2019г. е уважил исковете, като на предявеното им основание е осъдил М.Т. и С.С. да заплатят на
дружеството, всеки по -382,11лв. главница и по 33,34лв. лихва за забава. Същите са осъдени и със заплащане на
разноски в общ размер на 200,00лв. По жалба на М.Т. и С.С. срещу Р.№190/8.V.2019г. по грд №125/2019 на РРС
на производство пред РОС е била образувана
4/ Преписка по вгрд №201/2019 по опис на РОС. В хода на това въззивно производство са били
депозирани като доказателства: протокол № 205922/12.07.2019г., удостоверяващ, че на посочената в него дата
въззивникът С. е заплатил за задължения по партида с аб. №67013 сума в размер 1 518,92лв.; Справка-
извлечение по същата партида, в която е отразено, че със заплатената от С. сума от 1 518,92лв. са погасени
изцяло задълженията по процесните фактури; Разширена справка, включваща освен процесните фактури и
погасени задължения по още седем такива, издадени впоследствие за период, следващ периода на исковата
претенция; Депозирана от С. разписка и за платена на дружеството сума в размер 205лв. Съобразявайки
обстоятелствата, установени с тези , неоспорени в производството доказателства, като такива по см. на чл.235
ГПК, с постановеното по вгрд №201/2019 Решение №140/3.Х.2019г., приемайки, че в хода делото
претендираните по иска задължения по партида с аб. №67013 са изцяло погасени с извършеното от С. плащане,
РОС отменя обжалваното осъдително решение на РРС и отхвърля иска на дружеството. Постановеното в този см.
решение, като необжалвано е вл. в сила на 3.Х.2019г.
От изложеното дотук се следва за безспорно установено, че със заплатената от С. сума в общ размер на
2 724, 51лв., представляваща сбор от платените по изп.д. 969,91лв. и касово платените в хода на вгрд№201/2019
на РОС 1 754,90лв., са погасени изцяло задълженията на аб. №67013 за доставените в периода 29.V.2015 -
30.V.2019г. В и К услуги, както и отразените в счетоводството на дружеството съдебни вземания за присъдените
му по делата разноски. Последните, предвид обстоятелството, потребителите са погасили задълженията си след
предявяване на иска, по арг. на противното на чл.78, ал.2 ГПК са били доказано дължими на дружеството. В този
смисъл се следва съобразяване на заключението по назначената в хода на производството ССЕ, което съдът
приема като компетентно и относимо към доказателствения материал.
С извършените в посочения размер плащания, както бе посочено по горе, дружеството е приело за погасени
изцяло натрупалите за периода задължения, в това число и вменените такива в отговорност на М.Т., доказано
потребител на доставяните на аб. №67013 услуги, при равни с въззивника права.
Изложеното, както правилно е приел и първоинстанционния съд, сочи на установени между страните
облигационни отношения по договор за доставка/потребление на В и К услуги. По силата на които, въззивникът
и неговата майка, като наследници на починалия на 23.III.2010г. титуляр на водената при дружеството абонатна
партида и доказано намиращи се в обитание на имота, на чийто адрес е открита партидата, са потребители на
доставяните до имота услуги. В тяхна тежест е възникнало задължението по чл.5 т.13 от Общите условия да
уведомят писмено в 30-дневен срок В и К оператора за промени в идентификацията на лицето – потребител на
услугата, което не са сторили.
Съгласно чл.59 ал.4 от ОУ за предоставяне на В и К услуги, в случаите, в които правата на потребител
се притежават от няколко лица и имотът се ползва от повече от един потребител, В и К операторът открива
партидата на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на
отчетените количества. При липса на споразумителен протокол, за В и К оператора е възникнало задължението по
чл.59 ал.4 от ОУ да раздели поравно между двамата потребители отчетените количества вода.
По всички водени между страните съдопроизводства, както и в настоящото такова не е въведен спор
3
относно претендираните до заплащането им доставени и потребени количества вода. Не е била спорна и цената,
определена като дължима за доставените услуги. В тази връзка и с оглед премета на въведената в настоящото
производство защита, съдът намира, че плащанията, с които въззивникът е погасил доказано съществуващи
задължения на потребителите на партида с аб. №67013, са извършени на валидно правно основание. Което от
своя страна опровергава твърдените по иска предпоставки за връщане на платеното в хипотеза на чл.55, ал.1,
предл..IЗЗД.
Съдът приема за безспорно доказано, че с извършеното от него плащане, въззивникът е погасил и
задълженията на втория потребител М.Т., която е негова майка и за която с депозираните гласни и писмени
доказателства по делото е установено, че е предоставила на въззивника заемни средства за погасяване на
задълженията.
Горното, потвърдено и от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства сочи извършеното от
въззивника плащане и на задълженията на неговата майка като действие, попадащо под регл. на чл. 55, ал. 2
ЗЗД, съгласно който не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. С
решение № 51 от 16. Х. 1974 г. по н. д. № 43/74 г., ОСНК е прието, че нравствени са задълженията за полагане
грижи от близките по отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини.
Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването и се извежда от общия морално етичен
принцип за взаимопомощ между членовете на семейството и другите роднини. Макар да е постановено при
различна социално-икономическа обстановка от сегашната, цитираното решение е основано на общовалидни
човешки ценности, които не са загубили значението си и днес.
Безспорно установената по делото фактическа обстановка, дава основание на съда от правна страна да
обсъди относимостта й към разпоредбите на чл.56 и чл.60 ЗЗД.
Чл. 56 ЗЗД има предвид хипотезата, когато дълг съществува и този който е получил плащането, е
действително кредитор, но този, който е платил, не е длъжникът, т. е. това е случаят, когато някой е платил чужд
дълг. В тази хипотеза кредиторът не се обогатява за сметка на друг, защото получава това, което има да взема,
но го получава от някой, който не му го дължи. За да бъде успешно проведен иск за връщане на недължимо
платеното, необходимо е платецът, в случая въззивникът да докаже, че е бил в грешка при плащането, както и че,
кредиторът не се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. По делото такова
твърдение не е наведено и не се доказва от въззивника.
В случай, че за извършеното от него плащане на чужд дълг, същият не е бил надлежно упълномощен, то
по см. на чл.60 ЗЗД връщането на недължимо платеното от него се следва от лицето, в чиято полза то е било
извършено.
По изложените съображения, съдът намира, че искът на въззивника е недоказан по основание и че не са
налице предпоставките, вменяващи дължимост на връщането й от ответника на осн.чл.55 ЗЗД . Постановено в
този смисъл решението на РРС следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Предвид изхода от спора и направеното от страните искане за направени в хода на делото разноски, по
правилото на чл.78, ал.2 ГПК присъждане на такива се следва в полза на въззиваемия.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №128/5.VІ.2020г. по гр.д.№2202/2019г по описа на РРС .
На осн.чл.78 ГПК ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН**********,гр.Разград, ул.“Бузлуджа“№6 да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ ДУНАВ“ЕООД,ЕИК **********, гр.Разград разноски в размер на 300,00лв.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5