Решение по дело №4317/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 06.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 10.11.2016г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретар Г.Н. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4317 по описа на съда за 2016г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „Топлофикация П.” ЕАД против П.И.К. с ЕГН**********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 516.14 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2836/2016г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу П.И.К. с ЕГН**********. Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 459.31лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и 56.83лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 14.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2836/ 2016г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.  

         Ответникът не оспорва размерите посочени в исковата молба. Представя доказателства за заплащане на сумата от 350лв. по сметка на ищеца след завеждане на делото и моли плащането да бъде отчетено при постановяване на решението.

Третото лице – помагач на ищеца - „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД изпраща писмени документи за дължими суми и месечни справки, не дава становище по същество.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 20.04.2016г. „Топлофикация П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 2836/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1851/21.4.2016г. С тази заповед ответника е осъден да заплати на ищеца следните суми: 1468.27лв. – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2009г. до 31.03.2016г.; 564.50лв. – лихва върху главницата за периода от 02.04.2009г. до 14.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането и направените разноски. По тази заповед ответника е възразил в законоустановения срок. Именно това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 13.06.2016г. Искът е предявен само за част от сумите за лихва и главница, включени в заповедта за изпълнение: 459.31лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и 56.83лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 14.04.2016г. В заявлението, както и в исковата молба, ищецът е посочил адрес на имота, в който е доставена топлинна енергия: **** Безспорно е между страните, а и ответника не отрича, че е собственик на топлофицираното жилище. В първото по делото заседание освен приемането на писмените доказателства, както от ищеца, така и от ответника за наличие на плащане в хода на делото, е прието и за безспорно между страните обстоятелството, че на 31.08.2016 г. ответника е заплатил на ищеца 56.83 лв. лихва и 293.17 лв. от претендираната главница, като плащането е направено по исковите суми в настоящето производство. Размерът на дължимите суми за исковия период се установява както от представената от третото лице помагач обобщена справка за дължими суми за процесния период от абонатен № 18082 и продробни месечни справки за процесния период /л. 32-35 от делото/, така и от преписа – извлечение от сметката на ответника при ищеца, представени  в заповедното и в исковото производство.

При така установеното, съдът прави следните изводи: Доказа се по делото дължимостта от ответника на исковите суми за главница и лихва, както към датата на подаване на заявлението, така и към датата на подаване на установителния иск. Наличието на плащане на лихвата и на част от главницата, освен извънсъдебно признание за дължимост и основателност на исковете, следва да бъде отчетено при крайния изход на делото, като за заплатените суми съдът дължи отхвърлително решение поради плащане. Следва да бъде уважен частично единствено искът за главницата и то в размер на 183.12лв.

При този изход на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, и съобразявайки, че плащането е станало след завеждане на исковата молба /т.е. при завеждането си, тя е била изцяло основателна/, на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство, които са в пълен размер от  435.00лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 2836/16г. на ПлРС, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски за заповедното производство в размер на 56.03лв.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ П.И.К. с ЕГН********** ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., следните суми: 183.12лв. – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за жилище на адрес: **** за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 20.04.2016г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1851/21.4.2016г. по ч.гр.д. № 2836/2016г., като за разликата до претендираните 459.31лв.- главница и 56.83лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 14.04.2016г., отхвърля иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, П.И.К. с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в размер на 435.00лв.

 

ОСЪЖДА П.И.К. с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. П., „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д. № 2836/2016г. на ПлРС в размер на 56.03лв.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Македония” № 129.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: