Решение по КНАХД №511/2025 на Административен съд - Перник

 

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел „А. а.“ (ООАА) – П****, срещу Решение № 294 от 24.09.2025 г., постановено по АНД № 1069 по описа за 2025 г. на Районен съд – П****, В ЧАСТТА, с която е отменено Наказателно постановление № 34-0000672 от 12.06.2025 г., издадено от и.д. началник на О**** – Перник, В ЧАСТТА му по т. 2, с която на А. И. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във вр. с чл. 177, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

 

Касаторът пледира незаконосъобразност на първоинстанционното решение в оспорената му част. Излага доводи срещу изводите на първата съдебна инстанция, че в процесната част на издаденото наказателно постановление, недопустимо е отразено ново обстоятелство, непосочено в съставения за процесното нарушение АУАН, а именно, че административното нарушение по т. 2 от НП е извършено в условията на повторност. Твърди, че липсата на отбелязване в АУАН на повторността на процесното нарушение не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на НП, тъй като повторността следва да бъде служебно установена от наказващия орган, а актосъставителят не е задължен да я впише в акта, тъй като няма достъп до такава информация. Иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – П**** в обжалваната му част.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 26.11.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в същата доводи и излага допълнителни аргументи в подкрепа на съжденията си. Моли съда да отмени решението на районния съд в оспорената му част.

В проведеното на 26.11.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – А. И. Л., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н. С. от АК – П****. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на твърденията си. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – П*****и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по представен списък.

В проведеното на 26.11.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – П****, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да се остави в сила.

Административен съд – П****, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

 

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С т. 2 на НП № 34-0000672 от 12.06.2025 г., издадено от и.д. началник на О**** – П****, на А. И. Л., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. за това, че на 22.05.2025 г., в 10:59:56 часа, на АМ „С.“, разклона за [населено място], управлява МПС (моторно превозно средство) „И**** АД 410 Т“, с рег. № [рег. номер], категория N3, с обща максимална маса 45 640 кг, видно от кантарна бележка № **********/22.05.2025 г., с което надвишава с 13 640 кг. допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за МПС с четири оси – 32 000 кг., с което е застрашил останалите участници в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във вр. с чл. 177, ал. 5, предл. второ от ЗДвП.

Обжалвано пред Районен съд – П****, наказателното постановление е отменено в тази негова част с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на първата съдебна инстанция приема по съществото на спора и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че обжалваното НП следва да бъде отменено с мотиви, че в обстоятелствената му част, освен посоченото в АУАН, е отразено и ново обстоятелство, а именно, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран в условията на „повторност“, за извършено в едногодишен срок, от влизане в законна сила на 24.03.2025г. на НП, за същото по вид нарушение, без да е посочен номер и дата на последното. Това обстоятелство според районния съд, довело и до направената правна [жк], не е посочено в обстоятелствената част на АУАН, въпреки че контролните органи са разполагали с техническа обезпеченост за проверката му. С тези мотиви, решаващият състав е приел за недопустимо в наказателното постановление да са включени факти и обстоятелства, непосочени в АУАН, поради което го отменя в тази му част.

Решението е неправилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По същество:

Споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав, че с включването едва обстоятелствената част по т. 2 на НП, на отразеното, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран в условията на „повторност“, опорочава производството. Трайно се възприема в съдебната практика, че в обстоятелствената част на АУАН, представляваща по съществото си фактическото „обвинение“ в извършването на административно нарушение, следва да се съдържат всички факти, включени в съответния административнонаказателен състав. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед структурното единство на административнонаказателната правна норма, санкционната норма не е самостоятелна и отделна част от материалноправната разпоредба за съответното нарушение. Нормата на чл. 6 от ЗАНН, в която се съдържа определението за административно нарушение ясно сочи, че това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съответно разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН изисква императивно в съдържанието на АУАН да се посочат нарушените законови разпоредби в тяхната цялост.

Въпреки изложеното, непосочването в цялост на нарушената материалноправна норма в АУАН, не представлява съществен порок на производството, тъй като гарантираното право на защита на лицето, срещу което производството се води е основно срещу фактите, поради което и наказващият орган разполага с правото да издаде наказателно постановление и в случаите на допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (чл. 53, ал. 2 от ЗАНН). В конкретния случай безспорно е, че съставеният за нарушението, по т. 2 от наказателното постановление, АУАН не съдържа никакви факти, които да обосноват извод за повторност на деятелността. При това положение е налице извършена неточна и непълна правна [жк], от страна на актосъставителя, която наказващият орган може да преодолее по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Налице е дефицит на фактическо обстоятелство, което на свой ред се въвежда за първи път едва в НП. В резултат, с АУАН е предявено административнонаказателно обвинение за по-леко наказуемо административно нарушение, но с НП е наложено наказание по квалифицирания състав – за по-тежко наказуемото, като повторно . В такава хипотеза наказващият орган е разполагал с две възможности – или да върне преписката на актосъставителя с указания за изменение на АУАН с оглед данните за влязло в сила наказателно постановление, в което се основават изводите за повторност на деянието или да наложи наказание по основния, не по квалифицирания състав на административното нарушение.

Въпреки горното обаче, касационният състав намира, че независимо, че непосочването, съответно непредявяването с АУАН на квалифициращия признак „повторност“ на процесното нарушение, е довело до опорочаване на производството, районният съд неправилно е отменил наказателното постановление в частта му по т. 2. Това е така, тъй като в обжалваното решение изрично, основано в приложените по делото писмени и гласни доказателства, се приема за безспорно установена в цялост отразената в АУАН фактическа обстановка, включително в частта ѝ за осъществен от ответника по касация на процесните дата и час, на посоченото място, превоз на товари с процесното МПС, с обща максимална маса на последното от 45 640 кг, надвишаващо нормативно допустимата с 13 640 кг., които фактически изводи се споделят изцяло от касационния състав. Така приетото за надлежно доказано от фактическа страна изпълва всички елементи от основния състав на административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗДвП, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г., във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция), съответно е било налице основание за изменение на наказателното постановление в частта му по т. 2, като се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение, каквато възможност предвижда последната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 1, предл. трето. При липса на промяна във фактическата обстановка, приета за установена с НП, както и в решението на районния съд, вън от повторността на процесната деятелност, не се нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. По отношение на тези факти и обстоятелства деецът не е бил препятстван да организира защитата си и да ангажира доказателства по никакъв начин, както до издаване на наказателното постановление, така и в производството пред районния съд, поради което и не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (чл. 63, ал. 7, т. 1, предл. последно от ЗАНН). Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, би било лишено от възможността да се защити само при наличие на съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – тогава, когато се приемат за установени различни съставомерни факти. В рамките на първоначалното фактическо „обвинение“, предявено с АУАН, в случая – управление на ППС с обща маса над допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, това лице може да бъде наказано с по-лекото предвидено административно наказание.

Да се приеме обратното, каквото се приема и в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, с които изцяло се солидаризира и настоящият касационен състав, би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушаване.

По изложените съображения касационният състав приема, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във вр. с 63в от ЗАНН. Съдебният акт ще се отмени като незаконосъобразен и тъй като в касационното производство, по реда на Глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд, действащ като касационна инстанция, няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – П*****. С това ще се осигури, както правото на справедлив съдебен процес за наказаното лице, така и ще се гарантира постигане целите на ЗАНН.

Основание за връщане на делото за ново разглеждане е и липсата в тази част на обжалваното решение на мотиви по съществото на спора, съответно приложимия материален закон, относимо към тази част на процесното наказателно постановление, което на свой ред представлява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, доколкото препятства проверката на касационната инстанция, която не може да замести липсващите мотиви на районния съд със своите съображения, тъй като би лишила страните от двуинстанционното разглеждане на административнонаказателното дело.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, разноските следва да се присъдят от първоинстанционния съд в зависимост от изхода на спора.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П****.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 294 от 24.09.2025 г., постановено по АНД № 1069 по описа за 2025 г. на Районен съд – П****, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление № 34-0000672 от 12.06.2025 г., издадено от и.д. началник на О***** – Перник, В ЧАСТТА му по т. 2.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – П***, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.