Р Е Ш Е Н И Е
№1170
гр.Перник,
08.01.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на единадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Антоанета Василева, разгледа гражданско
дело № 558 по описа за 2017 г. и взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от "Банка Пиреос България" АД срещу И.С.С.,
Б.П.С. и А.И.А. с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.430 от ТЗ, за установяване, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 11
210.23 лв.,
представляващи изискуеми и непогасена главница по ДБК, за периода от 20.09.2013
г. до 20.09.2015 г.; просрочена и изискуема възнаградителна лихва, за периода
от 20.09.2013 г. до 20.09.2015 г. (включително), в размер на 5
172,66 лв.;
изискуема наказателна лихва за забава по чл. 15, ал. 4 от ДБК, за периода от
годишни такси по чл. 17, б. „а" от ДБК, за периода от 20.06.2014 г. до
08.10.2015г. в размер на 197,21
лв.,
произтичащи от
неизпълнение на Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 9/14.6.2006 г. и
анексите към него, както и законна лихва за забава върху претендираната
главница от подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист до окончателното й изплащане.
Ответниците И.С. и А.А. не
депозират писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Ответницата Б.С., чрез
назначеният й от съда особен представител, дава становище за недопустимост и
неоснователност на ищцовите претенции, като изтъква съображения в подкрепа на
твърденията си.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№6726/2015г.
на ПРС се установява, че същото е образувано по подадено от „Банка пиреос
България" АД, заявление от 09.10.2015г. срещу И.С.С., Б.П.С. и Алексндра И.А. за
сумата в размер на сумата от 11210,23 лева – изискуема главница за периода от
20.09.2013г. – 20.09.2015г. по Договор за кредит - изискуема възнаградителна лихва за периода
от 20.09.2013г.- 20.09.2015г., сумата от 1803,6лв.- наказателна лихва за
периода от 20.09.2013г.-08.10.2015г., включително, сумата от197,21лв.- годишни
такси за периода от 20.06.2014г.-08.10.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изиплащане на вземането.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответниците
за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, с което се обосновава
и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
От приетия като доказателство по делото Договор за кредит,
обезпечен с ипотека от 14.06.2006г. се установява, че се установява, че ищецът
и ответницата И.С. са се споразумели ищецът да предостави на ответницата сумата
от 47000лв. Договорени са условията, при които ползваният кредит се олихвява,
както и начина на погасяване на задълженията по договора на 120 месечни вноски.
Видно от приложените по делото Анекси №2, Анекс “№3 и
Анекс№4 и трите от 28.12.2010г., че ответниците Б.С. и А.А. са се съгласили да отговарят като солидарни
длъжници по поетото от И.С. задължение.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че изискумата и непогасена главница по
процесния договор за кредит и анексите
към него е в размер на 11210,23лв. към 08.10.2015г. Изискуемата и непогасена
възнаградителна лихва за периода от
20.09.2013г. до 08.10.2015г. е в размер на 5172,66лв. Наказателната лихва
изтекла за периода от 20.09.2013г. до 08.10.2015г. е в размер на 1803,65лв.
Изискуемите и непогасени такси за
периода от 20.06.2014г.-08.10.2015г. са в размер на 197,21лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото на
фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при
условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за кредит
обезпечен с ипотека , обстоятелството, че се явява изправна страна по договора,
т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на
ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са били
обвързани по силата на валидно сключен Договор за кредит. Между ищеца
–кредитодател и ответника И.С. в качеството му на кредитополучател-физическо
лице лице е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по силата
на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сума в размер до 47
000лв. Ответниците Б.С. и А.А. с последващи анекси са поели ангажимент
солидарно да отговарят за поетото от И.С. задължение.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за банков
кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ.
Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, и съдържанието на неговите
клаузи, с който кредитополучателят е запознат, са изцяло съобразени със
специалната уредба на този вид договори, което е удостоверил с положени
подписи, чието изявление не е оспорено и задължава съда да приеме, че частният
документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от страните по
договора, съгласно чл. 180 ГПК.
Поради това съдът приема, че договорът е породил валидно правоотношение между
страните по договор за банков кредит.
Недоказани
останаха възраженията на ответниците касаещи
обстоятелството, че ответницата А.А. не е подписала Анекс №2 и Анекс №3
от 28.12.2010г.
От заключението на вещото лице по
приетата СЧЕ се установява, че кредитът е усвояван и погасяван периодично. Следователно
доказано се явява и обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си
реално да предаде сумата по кредита на кредитополучателя.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.422, ал.1 от ГПК, поради което предявеният на това основание
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размера на
претендираната сума.
По разноските:
Съгласно ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът претендира
разноски в размер на 1861,87лв. лв. разноски за исковото производство, като същите
следва да му бъдат присъдени в пълен размер.
Следва да бъдат
възстановени и направените от иищеца разноски в заповедното производство в
размер на 1157,27лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 ГПК
по отношение на И.С.С., с ЕГН **********, с адрес: *** в качеството й на
кредитополучател, Б.П.С., с ЕГН ********** и адрес: *** в качеството й на
солидарен длъжник и А.И.А., с ЕГН ********** и адрес: *** в
качеството й на солидарен длъжник, че дължат на “Банка Пиреос България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ №115Е на осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
11 210.23 лв., представляващи изискуеми и непогасена
главница по ДБК, за периода от 20.09.2013 г. до 20.09.2015 г.; просрочена и
изискуема възнаградителна лихва, за периода от 20.09.2013 г. до 20.09.2015 г.
(включително), в размер на 5 172,66 лв.; изискуема наказателна лихва за забава по
чл. 15, ал. 4 от ДБК, за периода от годишни такси по чл. 17, б. „а" от
ДБК, за периода от 20.06.2014 г. до 08.10.2015г. в
размер на 197,21 лв., произтичащи от неизпълнение на Договор за
кредит, обезпечен с ипотека № 9/14.6.2006 г. и анексите към него, ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК – 09.10.2015г. до
окончателното изплащане на дължимото за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6726/2015г.
на ПРС.
ОСЪЖДА И.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Б.П.С., с ЕГН ********** и адрес: *** и А.И.А., с ЕГН **********
и адрес: *** да заплатят на на “Банка
Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115Е сумата от 1861,87лв разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА И.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Б.П.С., с ЕГН ********** и адрес: *** и А.И.А., с ЕГН **********
и адрес: *** да заплатят на на “Банка
Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №115Е сумата от 1157,27лв разноски за заповедното
производство.
След влизане
в сила на решението, ч. гр. дело № 6726/2015 г. по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: