РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 495
гр. Смолян, 27.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20235400500495 по описа за 2023 година
Производството е по чл.267 ГПК.
С решение № 57/11.07.2023 г. , постановено по гр.дело № 14/2023 г.
по описа на районен съд –Златоград е отхвърлен предявеният иск, с правно
основание чл. 54, ал.2 ЗКИР от А. А. М. срещу А. П. Д. , В. Л. Д. и И. Л. Д.
,с който А. А. М. иска съдът да признае за установено по отношение на
ответниците А. П. Д. ,В. Л. Д. и И. Л. Д. ,че е налице грешка в кадастралната
карта на гр. Неделино, одобрена със Заповед РД-18-75/19.11. 2021 г. на
Изпълнителен директор наАГКК, а именно, че част с площ 25 кв.м., от имот с
идентификатор51319.501.457 (на ищеца) е заснета неправилно в
кадастралната карта към имот с идентификатор 51319.501.458 (на
ответниците), като неоснователен и недоказан. Със същото решение е
отхвърлил и иска с правно основание чл. 109 ЗС, с който А. А. М. моли съда
да осъди ответниците А. П. Д. , В. Л. Д. и И. Л. да преустановят действията,
с които му пречат да използва процесните 25 кв.м., като задължи същите да
премахнат телената ограда, като неоснователен и недоказан.Със същото
решение е осъдил А. А. М. да заплати на А. П. Д. разноски по делото в размер
на 650 лева ,а в полза на И. Л. Д. разноски по делото в размер на 950 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1614/11.08.2023г. от А. А.
Миленов от гр.Неделино, чрез адв.Здравко Дуганов против решение №
57/11.07.2023 г. , постановено по гр.дело № 14/2023 г.по описа на районен съд
–Златоград Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно,
необосновано и постановено при превратно разглеждане на доказателствения
материал.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.Намира ,че
районния съд не е съобразил и преценил съображенията, изложени в
писмените бележки.Счита ,че доказателствения материал е преценен
избирателно. Твърди,че нито доверителя му, нито членове от семейството са
получили по сметка съответното обезщетение.В отговора на исковата молба
се твърди, че регулацията е приложена, като е преведено и съответното
1
обезщетение на Минка М.а- съпруга на наследодателя Стоян М., която е
починала през 1990 година. Преводът е извършен 1994 г. Кой е получил тези
суми,счита ,че не е ясно и дали изобщо са получени. Твърди ,че не е ясно и в
качеството на какъв са наредени суми на Йордан Карабашов. Моли въззивния
съд да обърне внимание ,че в удостоверението за наследници не съществува
такова лице.Счита ,че няма данни да е извършена процедура по чл.90 от
ППЗТСУ /отм./, защото няма заповед за допълване или поправяне на
кадастралния план. Тази заповед подлежи на обжалване съгласно чл.138, ал.1,
т.З от ЗТСУ /отм./Вносната бележка от 1080 лв. наредена на починало лице и
лице несобственик е наредено въз основа на оценка на общински служители
съгласно Протокол № 175 от 11.07.1994 г. Счита ,че още тогава през 1992
година е ясно, че между страните е налице спор за имуществено право, за
което е инициирано производство по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм/. С влязло
в сила Решение по В.гр.дело № 578/1992 година, окръжен съд Смолян е
отхвърлил предявения иск от Любен И.ов Д. и А. П. Д. за допусната грешка в
кадастралната основа, точно за въпросните 25 кв.м. в спорния имот. Счита ,че
това решение се ползва със сила на присъдено нещо, т.е. спора вече е решен
при условията на чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./.
В съдебния си акт районният съд твърди, че оценката на предаваемата
частподлежи на обжалване,но такава оценк изобщо няма.
Ответниците твърдят, че са придобили имота по давностно владение,
което безусловно еприето от районния съд . Този извод,счита,ч е разколебан
от показанията на всички свидетели и най-вече от водения свидетел Годумов,
който заявява, че преди две години един от ответниците започнал да насипва
почвена маса с цел бъдещо ползване. Моли въззивния съд да обърне
внимание на това ,че районния съд не кредитира показанията му, а
показанията на Елена М.а са обсъдени невярно / съдебния протокол от
съдебно заседание/. Водената от жалбоподателя друга свидетелка в
състояние на афект заявява погрешно, че този имот е засят с картофи, имайки
предвид не спорната част, а южната част . В съдебно заседание твърди ,че
жалбоподателя е поискал разпит на трити свидетел за установяване на това
твърдение.
При съществени процесуални нарушение, счита ,че районния съд е
преценил, че твърдим нови обстоятелства.Допълнителни съображения ще
изложи в съдебно заседание.Моли въззивния съд да допусне до разпит при
режим на довеждане трети свидетел за установяване на това дали спорната
част се е владяла и ползвала от ответниците.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№1975/02.10.2023г. от А.
П. Д. от гр.Неделино , В. Л. Данчилов от гр. София и И. Л. Данчилов от гр.
София ,всички чрез адв. Евгений Велков ,който поддържа становище ,че
въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а постановения съдебен акт
счита за правилен и законосъобразен.Намира ,че при разрешаването на
спора, районният съд изчерпателно и точно е изяснил фактическата
обстановка, съдържаща всички релевантни факти и обстоятелства. При така
събраните доказателства друга фактическа обстановка по делото, различна от
тази приета от първоинстанционния съд, счита ,че не може да се
2
установи.Намира ,че правилно и законосъобразно районен съд - Златоград въз
основа на приобщения към настоящото дело доказателствен материал
писмен експертен и гласен такъв е извел извода за неоснователност на
претенция.Така предявения пред районен съд – е с правно основание
чл.54,ал.2 ЗКИР и чл.109 ЗС,като за фактическия състав и на двете
разпоредби изискват ищеца да е собственик на процесния имотСчита ,че по
настоящото дело безспорно е установено , че ищеца не е собственик на имот
с идентификатор 51319.501.457 по КККР на Неделино, респективно УПИ
VIII - 132 кв. 20 по плана на гр. Неделино от 1987 г. ,с оглед на коетонамира
,че не е налице по отношение на ищеца активна процесуална легитимация да
води настоящото производство с иск с правно основание чл. 54 от ЗКИР и
иск по чл. 109 ЗС.Пред първоинституционния съд ищеца е представил
нотариален акт за собственост № 116, том XI, дело 318 от 1975 г. Видно от
същия Нотариален акт, там се признава за собственост по давностно владение
на имот на името на Стоян А. М.. Ищецът представя и последващ НА № 3,
том IX, дело 94/1984 г., като видно от същия Милка М.а, Захаринка
Карабашова, Златка М.а и Елена М.а, учредяват право на строеж в полза на
Елена М.а и А. А. М. - ищеца, да построят къща в имота, т.е. в случая счита
,че ищеца е носител само на ограничено вещно право в този имот, а именно
правото да построи къща, но не и правото на собственост върху самия
имот.Счита ,че горното не може да се разколебае и от представеното по
делото Удостоверение за наследници на Стоян А. М. ,от което е видно че
ищеца не е сред кръга наследници на соченото лице, наследник е съпругата
му ,но не и ищеца.От представеното Удостоверение за сключен граждански
браксчита ,че отново не може да се приеме че ищеца е собственик на имота
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 22 СК вещните права, придобити
преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат само на съпруга, който ги е придобил.Наследяване на
имота от неговата съпруга счита ,че не прави спорния имот в режим на
семейна имуществена общност доколкото не е налице съвместен принос и
доколкото закона изрично го е изключил.
Счита ,че ако настоящия състав приеме, че това дали ищеца е
собственик на имота обуславя неговата материалноправна, а не
процесуалноправна легитимация да води иск по чл. 54 от ЗКИР и чл. 109 от
ЗС то моля настоящия състав с решението си по спора да отхвърли исковата
претенция само на това основание че ищеца не е собственик на имота.
На следващо място счита ,че исковата претенция е неоснователна и
предвид приобщения доказателствен материал по делото В тази връзка по
делото е прието като доказателство НА № 6 том V per н. дело 182/1994 г., по
силата на който доверителите му придобиват в собственост по регулация
части от недвижим имот както следва-5 кв. метра от Общински Недвижим
имот и 18 кв. метра от имот VIII - 132 кв. 20 по плана на Неделино от 1987
г.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че този нотариален акт за
придобИ.е на собственост по регулация от доверителите ми е съставен и
издаден след процесното решение по в. гр.д. № 578/1992 г. по описа на
окръжен съд Смолян.Твърди ,че с горния нотариален акт доверителите му са
3
си уредили регулационните сметки по отношение на придаваемите части
УПИ VIII - 132 кв. 20 по плана на гр. Неделино от 1987 .Съгласно приетото
заключение на вещото лице без оспорвания от страните, категорично се
установява че претенцията на ищеца а именно въпросните 25 кв. м. се
припокриват с 5 кв. метра от общински недвижим имот и 18 кв. метра от
имот VIII - 132 кв. 20 по плана на Неделино от 1987 г.Твърди ,че вещото лице
в своето заключение е категорично, че процесната бетонна ограда съвпада
изцяло с границите по КК между имоти с идентификатор 51319.501. 457 и
имот с идентификатор 51319.501.458 която е идентична с реализираната на
място ограда.Твърди ,че от приетата по делото СТЕ се установи и че чисто
графически придаването е от имота на ищеца кратък идентификатор № 457
към имота на имота на доверителите му с кратък идентификатор N° 458, т.е.
имотната граница между двата имота е малко по навътре от придадената част
със зелено т.е. малка част от придадената по регулация имот в момента е в
имот на ищците.Тук следва да се отбележи и факта че по изп д № 620/1994 г.
по описа на ДСИ при Районен съд Златоград е налице и протокол за въвод
във владение върху гореупоменатие части от имоти придобити по
регулация.Счита,че от НА № 6 том V per н. дело 182/1994 г., факта на
изпратеното обезщетение от страна на доверителя му в полза на
правоимащите лица , че регулацията следва да се счита за безспорно
приложена, а след като е приложена то доверителите му са придобил в
собственост по регулация на процесните 18 кв. м. от имота на ищеца и 5 кв.
м от общинския имот.Счита ,че факта на изплатеното обезщетение,заемането
на имота от доверителите му от 1994 г. безспорно води до извода че
регулащията следва да се счита за безспорно приложена, а след като е
приложена то доверителите му са придобили в собственост по регулация на
процесните 18 кв. м. от имот VIII - 132 кв. 20 по плана на Неделино от 1987
г.Счита ,че доверителите му са придобили процесната част по давност,
доколкото от 1994 г. явно и необезпокоявани от никого са владяли същата
като своя.В тази връзка счита ,че са всички свидетелски показания дори и на
свидетелите водени от ищцовата страна.Счита ,че доверителката му може да
се позове на придобивната давност доколкото става въпрос за реална част от
имот придаден по регулация/В този смисъл сочи решение № 154 от
21.12.2020г. на ВКС по гр.д. № 4689/2019 г І гр.о/.
На следващо място по делото счита ,че няма данни да е отнемано
владението от доверителката му от страна на ищеца.Твърдението на ищеца
което счита ,че е останало недоказано по делото ,че е подавал жалби до
Община Неделино и до АГКК Смолян ,не са от категорията факти ,които
могат да прекъснат давността в този смисъл е и Решение №12/2020г.
постановено по по гр.д.№165/2019г. на РС-Златоград потвърдено с Решение
№ 60108/22.11.2021 г. постановено по гр.д. № 3534/2020 г. по описа на ВКС ,в
които се приема че предявяването на извънсъдебни претенции, не смущава
владението, нито прекъсва придобивната давност. Счита ,че разпоредбите на
чл. 116 ЗЗД и чл. 84 ЗС са императивни. С разпоредбата на чл. 116 ЗЗД
законодателят изчерпателно е очертал хипотезите, в които постановява
давността да бъде прекъсвана, подаване на жалба за незаконно строителство
4
не попада в нито една от тях, а разпоредбата на чл. 84 ЗС препраща към
правилото на чл. 116 ЗЗД и относно придобивната давност.
Счита ,че от разпоредбите на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ отм. чл. 33, ал. 2 от ЗТСУ
отм. и от задължителната практика на ВС, изразена в ТР № 3 от 1993 г. на
ОСГК на ВС се налага извода че дворищнорегулационният план има
непосредствено отчуждително действие по отношение на процесното спорно
място придадено от имота на ищеца към парцела на доверителя му, като това
разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на
дворищнорегулационния план.
Счита ,че именно във връзка с приложената регулация между горните имоти
въз основа на влязло в сила разрешение за строеж № 28/25.04.1997 г. за
строителства на оградна бетонна стена в VII - 131 кв. 20 по плана на гр.
Неделино /имота на доверителите му по плана от 1987 г. на Неделино/ е
налице и Протокол за определяне на строителна линия и ниво №
14/25.04.1997 г. от технически правоспособно лице при община Неделино за
изграждане на оградна бетонна стена в VII - 131 кв. 20 по плана на гр.
Неделино .Видно от самия протокол от технически провоспособното лице е
била определена линията ни нивото съгласно отбелязваното на съдебния
изпълнител по изп д 620/1994 г. по описа на ДСИ при Районен съд Златоград
Счита ,че напълно неоснователен е иска по чл. 109 ЗС. След като
процесната бетонна стена е изцяло в имота на доверителя му, то не са налице
неоснователни действия с които се пречи на ищеца .Моли в този смисъл
въззивния съд да се произнесе. Претендира разноски .Счита ,че е
неоснователно направеното във въззивната жалба доказателствено искане и
моли същото да се остави без уважение предвид забраната на чл. 266, ал. 1
ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима .Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , с внесена държавна такса,в законният срок , при
наличие на правен интерес от търсената защита. По делото има достатъчно
събрани гласни и писмени доказателства и не се налага допускане на ново
гласно доказателства ,поради което следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за допускане до разпит на един свидетел за
установяване на обстоятелства ,сочени в жалбата и затова
РАЗПОРЕДИ:
ОБЯВЯВА н а страните проекта си за доклад като препис от
разпореждането да се връчи на пълномощниците им , за да ангажират
становище.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
допускане на гласно доказателство във въззивната инстанция ,като
неоснователно.
НАСРОЧВА в.гр.д.495/2023г. по описа на окръжен съд Смолян за
12.01..2024г. за 11.00 часа ,за която дата и час да се призоват страните чрез
5
пълномощниците им.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
6