РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Омуртаг, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невяна П. Захариева
при участието на секретаря Стела Викторова
като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело №
20203510100164 по описа за 2020 година
Предявени са следните искове: иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД,
при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.342, ал.2 от ТЗ.
Ищецът „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М .Димитров“ №16-А, с адрес за призоваване: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ №40 ет. 8, със законен представител И. Г. –
управител, действаща чрез пълномощника си К. И. К. - юрисконсулт, твърди в
исковата си молба, че на 15.08.2018 г. между „Мого България“ ЕООД (с вписана
впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в качеството на
лизингодател и Т. Е. Т. в качеството на лизингополучател и Ш. Ш. в качеството на
съдлъжник бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността № AG0000351. В изпълнение на задълженията си лизингодателят
придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка
„Cadillac“ модел „Srx“, идентификационен номер на рама 1GYDE63A050134602, рег.
№ **** и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен
приемо - предавателен протокол от 16.08.2018 г. лизингополучателят заплатил
първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, като размерът на
финансирането бил 10 500.00 лева. Всички съществени условия били подробно
1
описани в договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна
част от договора. лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.
Договорът за финансов лизинг бил сключен с клауза за задължително придобиване на
собствеността, съгласно чл. 1.14 от приложимите Общи условия. Сочи се в молбата, че
съгласно чл. 2.5.2 от приложимите Общи условия, когато договорът за лизинг
предвижда задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив,
лизингополучателят е длъжен да я придобие, а лизингодателят - да му я прехвърли, ако
всички задължения на лизингополучателя по договора за лизинг са изпълнени.
Договорът за финансов лизинг бил сключен в писмена форма, изискуема съобразно
Закона за потребителския кредит и отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗЗД. Срокът
на договора бил изтекъл на 10.08.2019 г. и към 14.08.2019 г. всички лизингови вноски
съгласно договорения погасителен план, включващи главница и възнаградителна
лихва, били изплатени. Посочено, е че съгласно приложимите клаузи на договора със
задължително придобиване на собствеността, за двете страни по договора възникнало
задължението да сключат прехвърлителна сделка в изпълнение на договора за
финансов лизинг в установената от закона форма с нотариална заверка на подписите на
страните. Лизингополучателят не оказал необходимото съдействие на лизингодателя за
сключване на договора за прехвърляне на собствеността, като не се е явил в офис на
ищцовото дружеството и не е заплатил дължимите нотариални такси за сделката, които
съгласно договора следвало да са за негова сметка. Сочи се в молбата, че към
14.08.2019 г. били налице всички предпоставки за сключване на окончателен договор,
с който лизингодателят да прехвърли на лизингополучателя собствеността върху
актива. Поради неоказване на съдействие от страна на лизингополучателя,
лизингодателят бил в невъзможност да изпълни своето задължение за прехвърляне на
собствеността върху процесното МПС. Посочено е че след 14.08.2019 г. за процесния
лизингов актив лизингодателят продължил да извършва разноски във връзка със
собствеността, изразяващи се в заплащане на данъчни задължения и застрахователни
премии. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия,
лизингополучателят бил длъжен да възстанови на лизингодателя направените разходи
за заплащане на данъци на основание чл. чл.52 - 61 от Закона за местните данъци и
такси за 2019 г. в размер на 554.35 лева. Сумата била заплатена по сметка на Столична
община, р-н „Изгрев“ на 08.10.2019 г. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от
Общите условия, лизингополучателят следвало да възстанови на лизингодателя
направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52- 61 от Закона за
местните данъци и такси за 2020 г. в размер на 617.54 лева. Сумата била заплатена по
сметка на Столична община, р-н „Изгрев“ на 22.07.2020 г. На основание чл. 8.6. във вр.
с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят дължал възстановяване на
лизингодателя и на направените разходи в общ размер от 270.76 лева за заплащане на
2
застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, както следва: - част от вноска №2 по полица BG/22/119001354463,
застраховател „Лев Инс“, в размер на 83,43 лева съгласно сметка, издадена от „Брокер
Инс“ ООД, платена от Дружеството ищец на 13.09.2019 г.- сумата била частично
заплатена от лизингополучателя, дължимият остатък бил в размер на 4.66 лева; -
вноска №3 по полица BG/22/119001354463, застраховател „Лев Инс“, в размер на 83,43
лева съгласно сметка, издадена от „Брокер Инс“ ООД, платена от дружеството ищец
на 13.12.2019 г.; - вноска №4 по полица BG/22/119001354463, застраховател „Лев
Инс“в размер на 83,43 лева съгласно сметка N9412886, издадена от „Брокер Инс“ ООД,
платена от дружеството ищец; - вноска №1 по полица BG/30/120001277264,
застраховател „Далл Бог“ в размер на 99,24 лева, платена по сметка на „Стар Инс ЗБ“
ООД на 18.06.2020 г. Предвид изложеното в исковата молба ищецът моли съда да
постанови решение с което да обяви за окончателен сключения между него и ответника
предварителен договор за прехвърляне на МПС. В условията на евентуалност – в
случай, че предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД не бъде уважен, моли
да бъде осъден ответника да върне вещта. На основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.342, ал.2 от ТЗ, моли да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: 554.35
лева, представляващи направени разходи за заплатени данъчни задължения за 2019г.,
617.54 лева, представляващи направени разходи за заплатени данъчни задължения за
2020г. и 270.76 лева, представляващи направени разходи за заплатени застрахователни
премии. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца, в която е направено искане да бъде постановено решение по
реда на чл.237 от ГПК, с оглед изричното признаване на исковете от страна на
ответника.
Ответникът Т. Е. Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
редовно призован не се явява, представлява се от адв. С.А. от
АК – Търговище, който заявява, че ответната страна не оспорва
исковете и признава същите по основание и размер. В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, който
отговаря на изискванията на чл.131, ал. 2 от ГПК. В депозирания
писмен отговор ответникът заявява, че изцяло признава предявените искове.
Съгласно разпоредбите на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът се произнася с решение съобразно
признанието, освен когато признатото право противоречи на закона или на добрите
нрави, или е признато право, с което страната не може да се разпорежда. В конкретния
случай не са налице посочените отрицателни предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска. Като писмени доказателства по делото са приети и
приложени заверени преписи от Договор за финансов лизинг със задължително
3
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000351/15.08.2017 г.,
ведно с погасителен план за лизингови вноски, декларация на лизингополучателя от
15.08.2017 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, тарифа към общите условия, приложими към договори за
финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ЕООД, погасителен план, общи
условия, приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“
ЕООД, декларация за съгласие за обработване на лични данни от Т.Т. Е. от 15.08.2017
г., декларация за съгласие за обработване на лични данни от Ш. Ш. Ш. от 15.08.2017 г.,
приемо-предавателен протокол от 16.08.2017 г., операционна бележка №5/16.08.2017
г., Договор за покупко-продажба на МПС № РС0000351/16.08.2017 г., приемо-
предавателен протокол от 16.08.2017 г., СРМПС № *********/16.08.2017 г., молба от
Т.Т. от 10.01.2020 г., Протокол за ПТП № 1553845/28.08.2018 г., електронно писмо от
21.01.2020 г., писмо до Т.Т. от 21.01.2020 г., бланка декларация, извлечения от списъци
на Столична община, район Изгрев – 2 бр., платежно нареждане от 05.07.2019 г.,
преводно нареждане за кредитен превод по сметка 412886, извлечение от сметка, изд.
от „Стар Инс“ ООД и платежно нареждане, извлечение от сметка № 412886 и платежно
нареждане, извлечение от сметка № 396362 и платежно нареждане от 13.12.2019 г.,
извлечение от сметка № 378239 и платежно нареждане от 13.09.2019 г. В подаденият
отговор ответникът е заявил, че признава исковете. В съдебно заседание процесуалният
пълномощник на ответника също заявява, че ответната страна не оспорва исковете и
признава изцяло същите. Съгласно съдебната практика „договора за лизинг е
уговорена възможност при определени условия лизингополучателят да придобие
собствеността на автомобила и в този смисъл са налице основните клаузи на договора
за покупко-продажба“ – Решение №102/08.03.2010 г. по т. д. № 897/2009г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ-ро т.о. / в този см. и Определение №248/18.05.2018 по дело №92/2018 на
ВКС, ТК, I т.о./. Следователно в конкретния случай сключеният между ищеца и
ответника договор за лизинг, предвид клаузите на същия, може да бъде разглеждан
като предварителен договор за покупко - продажба на МПС - лек автомобил марка
„Cadillac“ модел „Srx“, идентификационен номер на рама 1GYDE63A050134602. От
събраните по делото доказателства се установява, че всички лизингови вноски по
договора за лизинг са изплатени. С оглед направеното признание на исковете и
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск по чл.19, т.3 от
ЗЗД е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен и да бъде обявен за
окончателен процесния договор за лизинг. Предвид уважаването изцяло на този иск
съдът не дължи произнасяне по предявеният в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Предвид признаването на исковете и събраните по делото
доказателства предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
чл.342, ал.2 от ТЗ също следва да бъде уважен и да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 554.35 лева, представляващи направени разходи за
4
заплатени данъчни задължения за 2019г., сумата от 617.54 лева, представляващи
направени разходи за заплатени данъчни задължения за 2020г. и сумата от 270.76 лева,
представляващи направени разходи за заплатени застрахователни премии.
Предвид претенцията на ищцовата страна за присъждане на деловодни
разноски, с оглед изхода на делото и тъй като в случая не е налице първата от двете
кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените деловодни разноски в настоящото производство. По
отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева, съдът съобрази разпоредбата чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. ДВ бр.8 от 24.01.2017г./,
съгласно която в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последният
регламентира, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Съгласно чл. 25, ал.1 от НЗПП за защита по граждански дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а разпоредбата на ал.2
предвижда възможност по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението
да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. След
като съобрази посочените разпоредби и цените на уважените искове, съдът счита, че
претенцията за присъждане на ищцовата страна на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лева следва да бъде уважена. Предвид изложеното ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата в размер на 955.08 лева, включваща
сумата от 655.08 лева - внесени държавни такси за образуване на делото и сумата от
300.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН писмен предварителен договор, в който се е
трансформирал Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № AG0000351 от 15.08.2018 г., сключен между „Мого България“ ЕООД
/с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Г. П. Димитров“ № 16-А,
представлявано от Е. В. - управител, в качеството на лизингодател и Т. Е. Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, в качеството на лизингополучател, по силата на който
лизингодателят прехвърля на лизингополучателя собствеността върху лек автомобил
5
марка „Cadillac“ модел „Srx“, идентификационен номер на рама /VIN/
1GYDE63A050134602, за сумата общо в размер на 14 834.26 лева, която към 14.08.2019
г. е заплатена ат купувача на продавача.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.342, ал.2 от ТЗ, Т. Е.
Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Мого България“ ЕООД /с вписана
впоследствие промяна в правната форма в ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Г. П. Димитров“ № 16-А, със законен представител И.
Г. – управител, сумата общо в размер на 1442.65 лева /хиляда четиристотин
четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/, включваща: сумата от 554.35 лева
/петстотин петдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляващи
направени разходи за заплатени данъчни задължения за 2019г., сумата от 617.54 лева
/шестстотин и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляващи
направени разходи за заплатени данъчни задължения за 2020г. и сумата от 270.76 лева
/двеста и седемдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляващи направени
разходи за заплатени застрахователни премии.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, Т. Е. Т., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на „Мого България“ ЕООД /с вписана впоследствие промяна в
правната форма в ООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Г. П. Димитров“ № 16-А, със законен представител И. Г. – управител,
общо сумата в размер на 955.08 лева /деветстотин петдесет и пет лева и осем
стотинки/, включваща сумата от 655.08 лева - внесени държавни такси за образуване на
делото и сумата от 300.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
6