Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 760 от 29.09.2010г. по гр.дело № 1575/2010г. по описа на В. районен съд е осъден „П. СГ” Е.-гр.В.Т. да заплати на С. „Т. О. на Н. съюзи-В.Т.” сумата 24486,80 лв., представляваща неизплатена наемна цена за периода 01.06.2009г.-01.04.2010г. за ползването на търговска площ в гр.В.Т., ул.”Н.” №..., на първи етаж, в размер общо на 515 кв.м. /350 кв.м. по договор за наем от 17.06.1999г. и 165 кв.м. по договор за наем от 11.02.2009г./ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-13.04.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата 2979,47 лв.-направени по делото разноски за държавна такса за завеждане на иска и за адвокатско възнаграждение. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от адв.М, пълномощник на „П. СГ” Е.-гр.В.Т., в която сочи, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това подробни съображения. Излага, че е налице постигнато между страните споразумение, което се изпълнява коректно от доверителя й, поради което моли решението в частта, с която е осъден същият да заплати на ищеца сумÓ над 14692,08лв., призната като дължима с постигнатото споразумение, да бъде отменено, а при условията на евентуалност, с оглед подписаното споразумение, моли решението да бъде обезсилено. Оспорва присъденото на ищеца адв.възнаграждение като прекомерно завишено и моли размерът му да бъде намален с оглед липсата на сложност на делото. Претендира разноски. В законовия срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от ответника по жалба С. „Т. О. на Н. съюзи-В.Т.”. По делото е постъпила молба от същия, в която посочва, че жалбоподателят изцяло е изплатил претендираните от него суми, като е изпълнил точно и коректно задълженията си по подписаното между тях споразумение от 04.10.2010г., нотариално заверено, и предвид на това няма претенции към жалбоподателя. Заявява, че на осн.чл.233 от ГПК прави отказ от иска и моли производството по делото да бъде прекратено. С последващо становище ответникът по жалба отново е посочил, че сумите по споразумението, постигнато между страните след постановяване на първоинстанционното решение, са изплатени изцяло, но при прекратяване на производството не се отказва от присъдените с решението на ВТРС разноски и възразява срещу искането на жалбоподателя за присъждане в негова полза на разноски по делото. В писмена защита пълномощникът на ответника по жалба адв.Н.П. сочи, че със споразумение от 04.10.2010г. страните са се договорили да се намалят общите задължения на жалбоподателя, присъдени с решението, и са се договорили жалбоподателят да заплати сумата общо 15692,08лв., която сума е заплатена изцяло от него, поради което предметът на делото се изчерпва, но остава нерешен въпросът за разноските по делото, тъй като със споразумението не са се договаряли за тях. Сочи, че доверителят му е заявил волята си да му бъдат присъдени разноските по делото пред двете инстанции, тъй като е изправна страна и само неизправното поведение на жалбоподателя е предизвикало настоящия спор, поради което същият следва да поеме разноските по делото. Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде осъден жалбоподателя да заплати на доверителя му разноските по делото за двете инстанции. ВТОС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното: След постановяване на 29.09.2010г. на атакуваното решение по делото от ВТРС, страните са постигнали споразумение от 04.10.2010г., с нотариална заверка на подписите, съгласно което вместо задължението за наем на помещение на ул.”Н.” № 5 в размер на 24486,80 лв. за периода 01.06.2009г.-01.04.2010г. /която сума е присъдена с решението по делото/, същите са се договорили жалбоподателят да заплати сума за наем 14692,08 лв., към която сума да бъде добавена сума в размер на 1000лв. за забавено плащане, като общата дължима сума възлиза на 15692,08 лв. Страните са се договорили тази сума да бъде заплатена на няколко транша, като при сключване на споразумението-7000лв., а останалите 8692,08 лв.-на шест транша през един месец, като последният транш е на 30.03.2011г. В споразумението е посочено, че при коректно плащане на сумите, ответникът по жалба няма да има никакви други финансови претенции до и след изплащането на сумите. Посочено е и че сумите, предмет на споразумението са във връзка с гр.д. № 1575/ 2010г. на ВТРС. Видно от приложените пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция: авизо местен превод от 04.10.2010г. за сумата 7000лв., вносна бележка от 29.10.2010г. за сумата 1448 лв., вносна бележка от 30.11.2010г. за сумата 1448 лв., вносна бележка от 29.12.2010г. за сумата 1448лв., вносна бележка от 31.01.2011г. за 1448 лв., фактура от 01.02.2011г. за същата сума, вносна бележка от 01.03.2011г. за сумата 1448 лв. с фактура, вносна бележка от 09.03.2011г. за сумата 1452 лв. с фактура от същата дата, жалбоподателят е изплатил изцяло дължимите суми по споразумението с ответника по жалба от 04.10.2010г., който факт се признава от последния в депозираните по делото молби и в писмената защита. С приложеното споразумение от 04.10.2010г. страните по делото са преуредили отношенията си, възникнали във връзка с процесния договор за наем, като са уговорили, че задължението на жалбоподателя по този договор възлиза на сумата общо 15692,08лв. Тази сума е изцяло изплатена от жалбоподателя, в сроковете, договорени със споразумението. Това са нови факти, които съдът следва да съобрази съгласно разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Предвид на това, поради наличието на това предоговаряне на облигационните им правоотношения, по-конкретно-на задълженията на жалбоподателя към ответника по жалба за наем по процесния договор, и погасяване на договореното със споразумението от 04.10.2010г. задължение поради извършено плащане в уговорените срокове, настоящата инстанция счита, че следва решението на ВТРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответника по жалба сумата 24486,80 лв., ведно със законната лихва от 13.04.2010г., да бъде отменено и да бъде отхвърлен предявения иск. Неоснователно е искането на жалбоподателя да бъде обезсилено решението по делото, тъй като съгласно чл.249 от ГПК искането за прекратяване на производството по делото поради постигната спогодба следва да бъде направено от двете страни, а такова искане от ответника по жалба няма. Производството по делото не следва да бъде прекратено и на осн.чл.233 от ГПК във връзка с депозираната молба от ответника по жалба за отказ от иска, тъй като с последваща молба същият претендира присъдените му разноски по делото и заявява, че не се отказва от тях, с което си процесуално действие всъщност не поддържа молбата си за отказ от иска. Решението на ВТРС в частта за разноските следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията на съда за това намират опора в разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Не са налице условията на чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като споразумението между страните е постигнато едва след постановяване на съдебния акт от ВТРС и сумите по него са заплатени в течение на производството пред въззивната инстанция. Т.е. причина за завеждане на делото и респективно-за направените разноски по него от ищеца-ответник по жалба, е поведението на ответника-жалбоподател. Поради това и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК същият дължи на ответника по жалба направените по делото разноски пред двете инстанции, а на жалбоподателя разноски не се дължат от ответника по жалба. Възражението на жалбоподателя по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно. Видно от приложения договор за правна помощ от 08.04.2010г. договорената и внесена сума за адв.възнаграждение е 2000лв. Предявеният иск е за сумата 24486,80 лв., а съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. минималният размер на адв.възнаграждение в случая е 939,74 лв. Съгласно § 2 от Наредбата, в случаите по чл.78 ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по Наредбата. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да заплати на ответника по жалба и разноските за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 760 от 29.09.2010г. по гр.д. № 1575/ 2010г. по описа на В. районен съд, в частта, с която е осъден „П. СГ” Е.-гр.В.Т., ул.”Х. Б.” № 19, да заплати на С. „Т. О. на Н. с.-В.Т.” сумата 24486,80 лв., представляваща неизплатена наемна цена за периода 01.06.2009г.-01.04.2010г. за ползването на търговска площ в гр.В.Т., ул.”Н.” № .., на първи етаж, в размер общо на 515 кв.м. /350 кв.м. по договор за наем от 17.06.1999г. и 165 кв.м. по договор за наем от 11.02.2009г./ ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-13.04.2010г. до окончателното изплащане, като постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С.„Т. О. на Н. с.-В.Т.” срещу „П. СГ” Е.-гр.В.Т., иск за сумата 24486,40 лв.-незаплатен наем за периода 01.06.2009г.-01.04.2010г., и за законната лихва от завеждане на делото. ПОТВЪРЖДАВА решение № 760 от 29.09.2010г. по гр.д. № 1575/ 2010г. по описа на В.районен съд, в частта, с която е осъден „П. СГ” Е.-гр.В.Т., ул.”Х. Б.” № 19, да заплати на С.„Т. О. на Н. съюзи-В.Т.” сумата 2979,47 лв.-направени по делото разноски за държавна такса за завеждане на иска и за адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА „П. СГ” Е.-гр.В.Т., ул.”Х. Б.” № 19, да заплати на С. „Т. О. на Н. съюзи-В.Т.” разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 150 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен ср¯к от връчването му на страните. Председател: Членове: |