Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10
гр.
Горна О., 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на десети януари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН
СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 486 по описа на ГОРС за
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1, чл. 92 и чл.
86 и ЗЗД.
Производството
е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „А1 България” ЕАД с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД иск за установяване, че П.Д.М. от гр. Г. О. дължи
на ищеца сумата 1002,09 лв. – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № М 5446169/06.12.2016
г., М5446450/07.12.2016 г., сумата от 58,23 лв. законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 336,01 лв. за периода 12.01.2017 г. до 29.11.2018 г.,
сумата от общо 666,08 лв. неустойки по договорите и законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30. 11.
В законоустановения
срок особеният представител назначен на ответника е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Посочва, че дружеството не
е предоставило на ответника далеко-съобщителни услуги, фиксиран интернет през
мобилната мрежа заедно с телевизия, както и че същите услуги не са измерени и
отчетени правилно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
От представените по делото Договор за електронни
съобщителни услуги от 06.12.2016 г. и Приложение
№ 1 от 06.12.2016г. към договор № ********* от същата дата с индивидуален
потребителски номер М5446169 е видно, че ответникът е абонат на ищеца във
връзка с предоставяните от него пакетни услуги – тарифен план „Мтел безкрай L Коледа 2016“ за телефонен номер ********* с месечна
абонамента такса в размер на 19, 99 лв. с ДДС, със срок на договора 24 месеца,
считано от 10.12.2016 г. до 10.12.2018 г.; фиксиран интернет през мобилна мрежа
(Net
Box) и телевизия през сателитна
технология (Мтел ТВ); мобилни услуги за телефонен номер ********** по тарифен
план „Мтел ТВ смарт ” с месечна абонамента такса от 19,99 лв. с ДДС също за
срок от 24 месеца. Към посочения телефонен номер е сключен и договор за
продажба от 10.12.2016 г. между страните, като ищецът продал на ответника
апарат Lenovo
A 1000 Black mat 20, като уговорената
цена възлизала на 19,99 лв. с ДДС.
От представеното по делото втори рамков договор №
********* (М5446450) от 07.12.2016 г. и подписаното към него Приложение № 1 от
06.12.2016г. е видно, че ответникът е абонат на ищеца във връзка с
предоставяните от него мобилни услуги „Сърф М“ за телефонен номер ********** с
месечна абонаментна такса 14, 90 лв. с ДДС и срок на договора 24 месеца за
периода 06.12.2016 г. до 06.12.2018 г. Към посочения телефонен номер е сключен
и договор за продажба на изплащане от 06.12.2016 г. по силата на който ищецът продал на ответника
таблет „ALCOT
Pixi4 7“. Договорът между страните бил за срок от 23 месеца плюс
една първоначална вноска, всяка в размер на 1 лв. Съгласно т.40.ж, във връзка с т. 54.1 от
Общите условия в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, от това приложение или общите условия /ОУ/, операторът има право да
прекрати договора по отношение на всички предоставени услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
Ищецът е представил по делото фактури, които са
подробно описани в таблиците към констативно съобразителната част на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е обобщило, че
сумата дължима по договор М5446169 съгласно тип фактури – месечна фактура,
неустойка МАТ, неустойка промо, СРЕ неустойка са общо 767,63 лв. с ДДС По
договор М5446450 съгласно тип фактури – вноска за изплащане и месечна фактура,
неустойка промо, неустойка МАТ са в общо 254, 46 лв. с ДДС.
По делото са представени Общите условия за
взаимоотношения между „Мобилтел” ЕАД и потребителите на съответната услуга
и/или мрежа, които съгласно процесните договори са неразделна част от тях.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2408/2018г. по описа на
ГОРС в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение №
6/02.01.2019г. за сумата от 1002,09 лв. – главница, от която 103, 69 лв. –
ползвани услуги за периода от 27. 12.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока и при условията
на чл. 415 ал.1 т. 2 ГПК. Ищецът по делото е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника съгласно чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата,
уредени в чл. 258 ЗЗД
и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже,
както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
От представения договор за електронни
съобщителни услуги, подписан от страните, се установява възникналото
облигационно правоотношение помежду им. Съдът приема, че Приложения А към
данъчните фактури, касаещи потреблението на процесните мобилни номера за
процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури,
макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие
че не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цени. Възраженията въведени от особения представител
назначен на ответника са общи и недоказани. Не се представиха доказателства
ответникът да е оспорил доставката на мобилните услуги, поради което съдът
приема, че е приел изработената услуга без възражение. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от
него мобилни услуги (негова е доказателствената тежест), поради което съдът
намира за установено съществуването на вземането на ищеца в размер общо на
сумата от 103, 69 лв. главница – незаплатени ползвани услуги за периода от
27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. по договор № 5446450 /07.12.2016 г. и сумата от
232, 32 лв. главница - незаплатени ползвани услуги за периода от 27.12.2016 г.
до 26.05.2017 г. по договор № М5446169 /06.12.2016 г., или общо сумата от 336,
01 лв.
Ищецът наред с неплатените главници,
претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер на 666,08 лева за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги на основание
чл. 40ж, във вр. с чл. 54 от ОУ на мобилния оператор (представени по делото) и
на основание чл. 6. 3 от Приложение 1 към договора (л. 32 от делото). Видно от
тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина
бъде прекратен Договора, Операторът има право да прекрати договора, както и/или
да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в
договора срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки.
По настоящото дело не са представени
никакви доказателства изявлението на ищеца за предсрочно прекратяване на договора
да е достигнало до ответника, което е основание да се приеме, че исковете за
заплащане на неустойки се явяват неоснователни.
Отделно от това така наречените сметки,
съставени едностранно от оператора, в които са посочени тези неустойки (л. 79
до л. 87 от делото), от съдържанието на същите, не става по никакъв начин ясно,
че това са неустойки за предсрочно прекратяване на договори № М 5446450/07. 12.
Предвид гореизложеното, исковете за
признаване съществуването на вземане на ищеца за сумата от 103, 69 лв. главница
– незаплатени ползвани услуги за периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. по
договор № 5446450 /07.12.2016 г. и сумата от 232, 32 лв. главница - незаплатени
ползвани услуги за периода от 27.12.2016 г. до 26.05.2017 г. по договор №
М5446169 /06.12.2016 г., или общо сумата от 336, 01 лв., следва да бъдат
уважени, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 30.11.2018 г., а исковете за установяване на съществуването на вземането
в общ размер на 666, 08 лева за неустойки начислени поради предсрочно
прекратяване на договор по вина на абоната следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг в
размер на сумата от общо 336, 01 лв.
главница, поради което основателно е искането на ищеца за признаване за
установено, че му се дължи и сумата от 58, 23 лв. обезщетение за забава под
формата на законна лихва за забава считано от датата, следваща датата на
настъпване на падежа на всяка от неплатените фактури до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил следните разноски в
исковото производство: 137,20 лева – ДТ, 301, 10 лв. депозит за особен
представител и сумата от 201, 10 лв. депозит за вещо лице или общо сумата от
639,40 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в
исковото производство в размер на 237,74 лева, съразмерно с уважената част от
исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК
дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство в размер на 9,70 лева, съразмерно с
уважената част от искове. Ответникът е представляван от особен представител,
поради което разноски не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.М.,
ЕГН: **********, наст. адрес: ***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"МОБИЛТЕЛ" ЕАД/, с ЕИК *********, в общ размер на 336, 01 лв., от
които 103, 69 лв. главница – незаплатени
ползвани услуги за периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. по договор №
5446450 /07.12.2016 г., съгласно данъчни фактури № ********* от 27.12.2016 г.,
№********* от 25. 01.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"МОБИЛТЕЛ" ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, против П.Д.М., ЕГН: **********,
наст. адрес: ***, искове за установяване на вземането на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД /с предишно наименование
"МОБИЛТЕЛ" ЕАД/ за сумата в общ размер на 666, 08 лева - неустойки
съгласно сметка №**********,**********,05681963160568196314, *********,**********,05681963620568196361,
**********, всички от 01. 06.
ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН: **********, наст.
адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на "А1 БЪЛГАРИЯ"
ЕАД /с предишно наименование "МОБИЛТЕЛ" ЕАД/, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1,
сумата от 237,74 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 9, 70 лева -
разноски по ч. гр. д. № 2408 /
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч. гр. д. № 2408 /
РАЙОНЕН СЪДИЯ: