РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Ихтиман, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело №
20251840100172 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба
от К. М. Х. чрез адв. Л. Б. против „МАКРОАДВАНС“ АД, с която е предявен
иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
164210, сключен на 20.04.2022 г. с ответника поради наличие на нищожни
неравноправни клаузи, а при условията на евентуалност, в случай че бъде
отхвърлен първоначалния иск е предявен иск за прогласяване нищожността на
чл. 10 Договор за потребителски кредит № 164210, сключен на 20.04.2022 г. с
ответника. С исковата молба е предявен и обективно кумулативно съединен
обусловен осъдителен иск за връщане на заплатената сума от 676,19 лева от
ищеца на ответника без основание. Претендират се и сторените разноски,
както и да бъде присъдено в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставена сума в
общ размер от 2500 лв. при посочен годишен лихвен процент от 24,81% и
годишен процент на разходите от 49,65 % за срока на договора. Поддържа се,
че било уговорено задълженията по договора да бъдат обезпечени с
поръчителство - едно физическо лице, което да отговаря на определени
условия, като в случай на неизпълнение на задължението заемателят дължи на
заемодателя неустойка, в размер на 17,25 лв. + 0,230% от усвоения размер на
кредита за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за
всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен, платима разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски и начислена още при сключването на
1
договора. Поради непредоставяне на обезпечение, на ищеца била начислена
неустойка в общ размер на 1876,50 лева.
Поддържа, че начисляването на неустойка за неизпълнение на
задължение не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, с което се
накърняват добрите нрави, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно
обогатяване за другата страна по договора. Твърди, че невключвайки
неустойката към ГПР кредиторът е заобиколил нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Намира, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на 11, ал.
1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от
неговото съдържание, тъй като не се посочвал процентът на ГПР по кредита,
както и липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР относно
включените в същия компоненти и как се формира посоченият в договора
ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал.
1 и 4 от ЗПК.
Счита, че посочената клауза, предвиждаща неустойка за непредоставяне
на обезпечение има за последица нищожност на целия договор за кредит.
Договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия
договор. Твърди се, че от сключване на договора до датата на депозиране на
исковата молба ищецът е заплатил всички задължения по договора, като с
оглед недействителността на договора, сумите за неустойка са получени от
ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно
съединен обусловен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответника да
възстанови сумата от 676,19 лева, представляваща неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение на кредитора.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „МАКРОАДВАНС“
АД упражни правото си на отговор. С отговора си, чрез юрк. Лора Иванова
ответникът признава предявения иск и моли да бъде постановено решение при
признание на иска, като представя и платежно нареждане за заплащане на
претендираната сума. Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да останат изцяло в тежест на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът К. М. Х., редовно призован, не се явява и
не се представлява. С постъпила молба от пълномощника му адв. Л. Б.,
ищецът моли съдът да даде ход на делото в негово отсъствие, да постанови
решение при признание на иска и да присъди сторените от ищеца разноски,
съобразно представения списък. Сочи, че ответникът е дал повод за
завеждането на иска.
Ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, редовно призован, не се
представлява в открито съдебно заседание по делото. От същия е постъпило
становище, чрез юрк. Татяна Величкова, с което моли съдът да даде ход на
делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, прецени следното:
Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможност по искане на ищеца
съдът да прекрати съдебното дирене и да постанови решение съобразно
2
направеното признание, като решението се основава единствено на
направеното признание, без да е необходимо да се излагат други мотиви за
уважаването на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК. В депозирания от ответника
отговор на искова молба същият прави изрично изявление за признание на
иска. В случая е налице изискването на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а наред с
това то е такова право, с което страната може да се разпорежда. С оглед
направеното от ответника признание на иска и направеното от ищеца искане
съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно
признанието, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК не следва да излага мотиви за това.
Ето защо предявеният иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен
съобразно признанието.
По отношение на обусловения осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на заплатената сума от 676,19 лева от ищеца
на ответника, като платена без основание, с отговора на исковата молба е
представено платежно нареждане от 08.04.2025 г., с което ответникът е
заплатил на ищеца претендираната с исковата молба сума от 676,19 лева.
Ищецът не възразява срещу твърдението на ответника, че е погасил
процесната сума, както и не оспорва представеното доказателство за плащане.
Ето защо са налице предпоставките за произнасяне с решение при признание
на иска, като с оглед обстоятелството, че плащането на претендираната от
ищеца сума е извършено в хода на производството, то на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил
след предявяване на иска, който е от значение за спорното право и да
отхвърли иска, тъй като вземането е погасено чрез извършено в хода на
производството плащане на процесната сума.
По отговорността за разноските:
Като взе предвид актуалната съдебна практика по искове, по които
ответникът е направил признание на иска, отнесена към конкретната
фактическа обстановка, съдът намира, че възражението на ответника, че не е
дал повод за завеждането на иска и поради това, той не следва да бъде
осъждан да заплати на ищеца разноските, направени от него във връзка с
настоящото производство, е неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от
общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне отговорността за
разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение
при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
В случая ответникът е дал повод за завеждане на исковете, тъй като в
основата на предявения установителен иск стои обективният факт на
нищожната клауза на сключения с ответника потребителски договор, който
факт поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по
3
съдебен ред, от което следва, че именно ответникът е станал причина за
предявяване на иска (така Определение № 50466/30.11.2022 г. по ч. т. дело №
2049/2022 г. на ВКС, I т. о.). Наред с това по отношение на обусловения
осъдителен иск следва да бъде посочено, че извършеното от ответника
плащане на претендираната от ищеца сума е извършено след предявяване на
иска. Ето защо, ответникът е станал причина за предявяване на исковете и не
следва да бъде освобождаван от отговорност за разноски.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, поради което и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза и по сметка на съда дължимата държавна такса в размер на 245,84 лева
съобразно цената на предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в производството. В хипотезите на
предоставена безплатна адвокатска помощ размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда. Както е уточнено в Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (НВАР), с оглед нейното противоречие с
чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка
относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В настоящия случай делото не се
отличава с фактическа или правна сложност - ответникът е направил
признание на предявените искове, като производството е приключило с
провеждането на едно открито съдебно заседание, в което процесуалният
представител на ищеца не се е явил и е депозирал писмено становище.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение
в близък до минималния предвиден по чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР, служещ на
съда като ориентир, а именно 650 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск от К. М. Х., ЕГН
********** против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14,
представлявано от В. Г. С., че Договор за потребителски кредит № 164210,
сключен на 20.04.2022 г. между ищеца и ответника е НИЩОЖЕН, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2
ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Х., ЕГН ********** против
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от
В. Г. С., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 676,19 лева /шестстотин седемдесет и шест лева и
4
деветнадесет стотинки/, представляваща платена сума без основание по
нищожен Договор за потребителски кредит № 164210/ 20.04.2022 г., поради
извършено плащане на сумата в хода на производството.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14,
представлявано от В. Г. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на Районен съд
– Ихтиман сумата от 245,84 лв. /двеста четиридесет и пет лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14,
представлявано от В. Г. С., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б., сумата от 650 лв.
/шестстотин и петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на К. М. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 НВАР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5