Присъда по дело №175/2023 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към Присъда № 4/ 05.03.2025 г. по НОХД № 175/ 2023 г. по
описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

Районна прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу Т. С. Т. –
роден на ................. г. в гр. Б., обл. В., с адрес: с. Б., общ. Р., обл. В., ул.
„......................" №..., българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че : На 26.04.2022
г., в около 19.35 ч., в с. Г. О., общ. Д., обл. В. по ул. „..................." срещу дом №
20, с посока на движение към ул. „Димитър Благоев", управлявал моторно
превозно средство: лек автомобил марка/модел „Ауди А8", с поставени
временни регистрационни табели с № 379М866, с номер на рама №
WAUZZZ4E06N024587, собственост на „Слави Каре" ООД, с Булстат №
*********, без да притежава съответното свидетелство за управление на
МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието му по
административен ред за същото деяние с Наказателно постановление № 21-
0242-000684/2021 г. за управление на МПС, без да е правоспособен водач на
Началника на РУ – Белоградчик, ОД МВР – Видин, връчено лично на Ташков
на 17.12.2021г. и влязло в закона сила на 04.01.2022 г. – престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Т. С. Т. се е явявал лично на две от общо проведените 13
открити съдебни заседания. Същият е защитаван от адв. Ц. И. от ВАК.
Прокурор при РП – Видин поддържа обвинението по обвинителния акт,
така както е повдигнато. Пледира, съда да признае подсъдимия за виновен в
извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като сочи, че в хода на ДП и
на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, доказващи
авторство и вина. По отношение на вида и размера на наказанието пледира да
е от вида „Лишаване от свобода“, около минималния размер, с ефективно
изтърпяване на същото, предвид предходното осъждане на подсъдимото лице.
Подсъдимият не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие
дава обяснения на по – късен етап.
Защитата на подсъдимият пледира съда да оправдае подзащитния му.
Основният аргумент за исканата оправдателна присъда, е допуснато
съществено нарушаване на процесуалните правила на НПК досежно
вещественото доказателство – диск, на който е свален записа от
видеокамерата на къщата, която е заснела удара на процесния автомобил.
Защитата пледира, че вещественото доказателство, носител на тази
информация не е приобщено на ДП по надлежния по НПК ред, поради което
не може да бъде зачетено като валидно доказателствено средство. Водим от
това, се излагат и аргументи, че поради тази причина не следва да бъде
обсъждана и изготвената видео – техническа и лицево идентификационна
експертиза, тъй като същата се основава на ненадлежно събрано веществено
доказателство, което не е приобщено по процесуалния ред към материалите по
1

ДП. За да пледира за оправдателна присъда, защитника на подсъдимия се
позовава и на практика на ВКС, по смисъла на която, видеозаписи от камери,
които не са изрично обозначени, не могат да бъдат използвани като
доказателство, тъй като това е в нарушение на чл. 32 от Конституцията на
Република България – че никой не може да бъдат сниман без негово съгласие.
Освен гореизложеното, се пледира за недоказаност на деянието, авторство и
вина, тъй като никой от свидетелите не обвинението не установи да е видял,
че именно подсъдимия е управлявал лекия автомобил. Поради това,
защитникът на подсъдимото лице, моли съда да оправдае подзащитния му.
Подсъдимият Т. Т. не се признава за виновен. Преди приключване на
съдебното следствие дава обяснения. Лансира версията, че водач на
автомобила, блъснал се в ограда на къща, е бил неговия брат З. Твърди, че
самия той е седял на седалката до шофьорското място, но тъй като автомобила
бил спрял непосредствено до оградата на къщата, подсъдимия не могъл да
слезе от мястото където седял – мястото до шофьора и затова излязъл от МПС
– то от към шофьорското място. Моли съда да го оправдае по повдигнатото
обвинение.
По делото е приобщена изготвената на досъдебното производство
експертиза – видео – техническа и лицево – идентификационна. Експертизата
не е оспорена от страните и след изслушване на вещото лице А. К., съдът е
приобщил същата към материалите по делото.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите на
обвинението: Т. К. Т., В. Р. В., М. Ц. Ц., В. Д. П., Й. Н. Н., Р. Л. Х., В. И. Д., И.
М. Ц.
Допуснатият до разпит свидетел на подсъдимия – при режим на
довеждане – З. С. Т. не е осигурен за разпит.
Съдът приобщи към материалите по делото тези по ДП № 181/ 2022 г. по
описа на РУ – Белоградчик.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.04.2022 г., свидетелите В. Р. В. и Т. К. Т. – и двамата служители на
РУ – Белоградчик, изпълнявали служебните си задължения. На същата дата,
около 20:00 ч. били изпратени от ОДЧ на РУ – Белоградчик в с. Гара О., обл.
В., във връзка със сигнал за възникнало ПТП. В 20:20 ч. полицейските
служители били на мястото на произшествието – на ул. „Иван Вазов”, срещу
дом № 20 в населеното място. Св. Т. и Ве. установили паркирани пред дома,
успоредно на пътното платно, лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ВН
0897 АК, който бил с ожулени и деформирани задна лява врата и заден десен
калник, както и лек автомобил „Мерцедес 110 Д”, с рег. № СВ 7356 СА зелен
на цвят, със счупено предно панорамно стъкло. На място установили и
собствениците на леките автомобили – свидетелите В. Д. П. и Р. Л. Х.
Последните обяснили, че били в къщата на посочения по – горе адрес, когато
около 19:00 ч. чули силен удар, излезли отвън и установили, че лек автомобил,
марка „Ауди”, модел „А8”, син на цвят с временни рег. табели № 379М866,
движейки се по посока ул. „Димитър Благоев”, блъснал последователно двата
автомобила, след което е преминал през тротоара в ляво на пътното платно и
2

се блъснал в оградната мрежа на дом №20. Когато водачът слязъл,
свидетелите твърдят, че същия бил във видимо нетрезво състояние.
От другите разпитани в хода на съдебното следствие свидетели на
обвинението – И. Ц. и М. Ц., се установи, че на същата дата, подсъдимия Т. Т.,
заедно със св. И. Ц., с която към онзи момент съжителствал на семейни
начала, дошли на гости при родителите на последната в с. гара О., обл. В. – св.
М. Ц. и съпруга й. Преди да тръгнат от с. Б. за село гара О., подсъдимия Т.
изпил в дома си 2,3 бири и въпреки това се качил да управлява лекия
автомобил Ауди А8. Заедно със св. И. Ц. отишли в село гара О. при
родителите й, където подсъдимия Т. също употребил алкохол. Не след дълго
той излязъл от къщата, качил се в колата и потеглил, след което се блъснал в
мрежата на къща на Дом № 20, като нанесъл щети и на двата паркирани пред
къщата автомобила Фолксваген Голф и Мерцедес.
В хода на разследването е установено, че на къщата, находяща се в с.
Гара О., обл. В., ул. „Иван Вазов”, са разположени камери за
видеонаблюдение. Въз основа на записа от камерите, по досъдебното
производство е назначена и изготвена комплексна видеотехническа и лицево –
идентификационна експертиза. От заключението на същата е видно, че лицето
излизащо от шофьорското място на лекия автомобил е подс. Т. С. Т.
Свидетелите В. Д. П. и Р. Л. Х. разпознали подсъдимия Т. С. Т., като водач на
лекия автомобил марка „Ауди А8”, предизвикало ПТП – то.
От приложените справки по ДП е видно, че на подсъдимия Т. С. Т. не е
издавано СУМПС и същия е неправоспособен водач. Видно от приложеното
по делото заверено копие от Наказателно постановление № 21 – 0242 –
00068413.12.2021 г. на Началника на РУ Белоградчик, за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление, влязло в законна сила на 04.01.2022
г., подс. Т. е наказван по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, като настоящото деяние същия е
извършил в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление валидно за категорията към която спада управляваното от него
превозно средство.
От правна страна :
Подсъдимият Т. С. Т. – роден на ............... г. в гр. Б., обл. В., с адрес: с.
Б., общ. Р., обл. В., ул. „................" № ..., българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, съдът счете за
доказано, че подсъдимия Т. Т., от обективна страна и действайки с пряк
умисъл, е реализирал състава на престъплението, за което е обвинен – такова
по чл. 343в, ал. 2 НК.
От обективна страна – На 26.04.2022 г., в около 19.35 ч., в с. Гара О.,
общ. Д., обл. В. по ул. „Иван Вазов" срещу дом № 20, с посока на движение
към ул. „Димитър Благоев", управлявал моторно превозно средство: лек
3

автомобил марка/модел „Ауди А8", с поставени временни регистрационни
табели с № 379М866, с номер на рама № WAUZZZ4E06N024587, собственост
на „Слави Каре" ООД, с Булстат № *********, без да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в
едногодишен срок от наказанието му по административен ред за същото
деяние с Наказателно постановление № 21-0242-000684/2021 г. за управление
на МПС, без да е правоспособен водач на Началника на РУ – Белоградчик, ОД
МВР – Видин, връчено лично на Т. на 17.12.2021г. и влязло в закона сила на
04.01.2022 г.
От субективна страна – подсъдимият е осъществил престъпния състав
на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и желаел настъпването им. Съзнавал е, че не
следва да управлява автомобила, тъй като е неправоспособен водач, но
въпреки това го е сторил.
На първо място, съдът излага мотивите си досежно доводите на
защитата за това, че е допуснато съществено нарушение на правилата на НПК
при приобщаване към ДП на видео записа от камерата, разположена на
къщата, в която се е блъснал автомобила. Защитата лансира тезата, че
вещественото доказателство – диск, носител на тази информация не е
приобщено по ДП по надлежния ред по НПК, поради което не може да бъде
зачетено като валидно доказателствено средство, респективно – не може да
бъде обсъждана и изготвената въз основа на този запис, експертиза.
Съдът обаче не се солидаризира с тази версия и прие, че същата е израз
на правото на защита на подсъдимия, каквато е и ролята на защитника му в
процеса – да цели оневиняването на подзащитния си. Възраженията срещу
видеотехническата и лицево – идентификационната експертиза, с предмет
видеозаписите от инсталираната на къщата видеокамера, която е записала
процесния инцидент, съдът прие за неоснователни. Съдебната практика е
изяснила правната природа на т.н. "случайни видеозаписи", в това число и
видеозаписите от поставени камери в района на местопроизшествието,
съдържащи следи от местопрестъплението, които се определят като
веществени доказателства по смисъла на чл. 109 и сл. от НПК, а не като
веществени доказателствени средства по см. на чл. 125 и сл. от НПК. На ДП,
чрез възложената експертиза, е направена детайлна проверка на
автентичността на изследваните видеозаписи, като за целта е назначена видео
– техническа експертиза, от заключението на която е установена липсата на
интервенции върху съдържанието на видеозаписа. В писменото заключение и
в устното разяснение от страна на експерта, се установи, че следи от
манипулация/ намеса върху записаната информация – няма. Видеофайловете
са заснети на 26.04.2022 г. от две камери. Прегледа на файловете е извършен с
професионален видеорекордер и специализиран криминалистически
програмен продукт за видеобработка. Поради това, записът от камерите е
валидиран посредством изготвената експертиза на ДП, доказваща неговата
4

автентичност.
Съдът няма основание да изключи от доказателствената съвкупност,
видеозаписите от охранителните камери, фиксирали движението на
автомобила. Съгласно чл. 109 от НПК веществените доказателства са
предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на
престъплението, тези, върху които има следи от престъплението или са били
предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Годността им зависи
единствено от това дали са приобщени по надлежния ред към
доказателствената съвкупност. Без значение е по какъв ред е получена
информацията за тяхното съществуване. В случая присъединяването им към
материалите по ДП е последица от доброволното им предаване с надлежно
съставен протокол за това. Дискът със записа от видеокамерите е предаден от
собственика на къщата – св. Й. Н. Н., на полицейски служител, посредством
Протокол за доброволно предаване от 10.10.2022 г. и Разписка от същата дата
– л. 81 и л. 82 от ДП № 181/ 2022 г. по описа на РУ – Белоградчик. Поради
това, доказателството е приобщено по надлежния ред към ДП и следва да
бъде кредитирано. Нещо повече – следва да се отбележи, че твърдяната теза
от защитата, би довела до абсурдната последица да не може да се докаже нито
едно престъпно посегателство. Записите от видеокамери представляват
веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК. Те имат
качеството на предмети, които съдържат следи от престъплението, могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и допринасят за
разкриване на обективната истина. Безспорна е съдебната практика, че
случайно създадените записи от видео камерите не са веществени
доказателствени средства по смисъла на чл. 125 от НПК. Те обаче, напълно
съответстват на очертаните в чл. 109 от НПК характеристики, тъй като
съдържат следи от деянието, могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото и допринасят за разкриване на обективната истина,
поради което неоснователно се явява оспорването на начина на приобщаване
на видеозаписите към доказателствения материал. Същите са приобщени
посредством Протокол за доброволно предаване. Същевременно, от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство видео
техническа експертиза, по категоричен начин е установено отсъствието на
манипулации върху доброволно предадените от св. Йордан Николов записи, т.
е. при липсата на намеса. Поради това, съдът възприе записаната върху диска
информация за автентична и изцяло основава съдебния си акт на това
доказателствено средство, зачитайки резултатите от експертизата. (В горния
смисъл са Решение № 212 от 4.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 1046/2023 г., III н.
о., НК, Решение № 171 от 10.05.2023 г. на ВКС по н. д. № 220/2023 г., III н. о.,
НК, докладчик председателят Мая ЦоневаРешение № 60229 от 8.02.2022 г. на
ВКС по н. д. № 820/2021 г., I н. о., НК, Решение № 60163 от 19.10.2021 г. на
ВКС по н.д. № 615/ 2021 г., I н. о.)
При тези съображения, съдът прие, че записът от видеокамерите е
5

надлежно приобщен към материалите по делото и възприема като достоверно
доказателство по делото изготвената въз основа на същия техническа и лицево
– идентификационна експертиза.
От изготвената такава се установява, че лицето от мъжки пол, което
излиза от шофьорското място на лекия автомобил, е подсъдимия Т. С. Т.
Поради това, съдът прие, че авторството на деянието е безспорно доказано.
Събрани са множество доказателства, установяващи, че именно подсъдимия е
управлявал МПС – то в момента на удара му в оградата на къщата. На първо
място, това удостовери с показанията си св. И. Ц. Същата заяви, че именно
подсъдимия е тръгнал с автомобила, с който дошли на гости при родителите й.
В този смисъл са и показанията на майка й – св. М. Ц. Същата, в корелация със
свидетелските показания на другите свидетели заяви, че именно подс. Т. е
тръгнал с автомобила си, след което се е чул силен шум, а дъщеря й – св. И. Ц.,
„го извадила от шофьорската седалка“.
Безпристрастни, необременени и безпротиворечиви са и показанията на
останалите свидетели на обвинението, разпитани в хода на съдебното
следствие – В. Д. П., Р. Л. Х., В. И. Д. Същите били на квартира в къщата, в
чиято ограда се е блъснал подсъдимия Т. В показанията си, свидетелите
заявиха, че видели ударената кола и мъж – гол до кръста. Св. Й. Н. –
собственик на къщата заяви пред съда, че на записите видял „голо момче до
кръста, което излиза от шофьорското място и пада на земята“.
Св. В. Д. П. е участвал в процесуално – следствено действие –
разпознаване на лице по снимки. Това е обективирано в Протокол за
разпознаване на лица и предмети от 13.10.2022 г. и Фотоалбум – л. 85 – 90 от
ДП. Същият този свидетел, е посочил лицето излязло в автомобила на
инкриминираната дата, това на снимка № 2, на която снимка е именно
подсъдимия Т. С. Т.
Съдът, при анализа на цялата доказателствена маса, счете, че всички
доказателства събрани на ДП и в хода на съдебното следствие сочат на един
единствен извод – че автор на деянието е именно подс. Т. Т. Всички писмени и
гласни доказателства си кореспондират по между си и не съществува никакво
съмнение в достоверността им. Показанията на свидетелите не са
заинтересовани от изхода на делото, поради което няма причина съдът да не ги
кредитира.
В тази връзка, съдът не споделя доводите на защитата, че тъй като нито
един от свидетелите на обвинението, в това число и полицейските служители
– св. Т. К. Т. и В. Р. В., не са преки очевидци на удара и не са възприели лично
и непосредствено, че именно подс. Т. е управлявал автомобила в момента на
удара, обвинението е недоказано от обективна и субективна страна. Всички
обсъдени по – горе доказателства, преценени в своята последователност и
хронологична свързаност, сочат на извода, че автор на деянието е именно
подсъдимия. Именно той е излязъл от къщата на тъщата си, където е бил на
гости, след скандал с тъста си, качил се е с автомобила, с който е дошъл в село
6

гара О. и потеглил. Той е заснет от охранителните камери да излиза от
шофьорското място, него св. Ц. измъкнала от шофьорското място след удара.
Съдът не зачита за достоверна и тезата на подсъдимия и защитата, че
водач на автомобила в този момент е бил брата на подс. Т. Т. – З. С. Т.. За
първи път тази версия подсъдимия изложи в обясненията си, непосредствено
преди приключване на съдебното следствие и след разпита на всички
свидетели. Нито едно доказателство по делото обаче не сочи на този факт – че
брата на подсъдимия е управлявал автомобила. Нито от записа на
видеокамерите, нито от разпита на свидетелите се установи брата на
подсъдимия изобщо да е бил там, още по – малко да е управлявал МПС – то.
Съдът допусна до разпит брата на подсъдимия, но същия не се яви в съдебно
заседание за изслушване. Поради това, съдът определи тези обяснения на
подсъдимия като негова защитна позиция, целяща оневиняването му.
При тези съображения, съдът прие, че се доказа по един неоспорим
начин, че подсъдимия е реализирал престъпния състав на престъпление по чл.
343в, ал. 2 НК. След като е наказан по административен ред с Наказателно
постановление № 21-0242-000684/2021 г. за управление на МПС, без да е
правоспособен водач на Началника на РУ – Белоградчик, ОД МВР – Видин,
връчено лично на Ташков на 17.12.2021 г. и влязло в закона сила на 04.01.2022
г., същия е управлявал МПС на инкриминираната дата 26.04.2022 г. в с. гара
О., обл. В. Поради това, съдът го призна за виновен по повдигнатото
обвинение, като не възприе доводите на защитата, че присъдата почива на
предположения, а прие, че има безспорни доказателства за това.
Предвидените по закон кумулативни наказания за деяние по чл. 343в, ал.
2 НК, са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът се съобрази със
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Престъплението, в
което е обвинен дееца да не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът не отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че
в хода на съдебното следствие подсъдимия не признава вината си, като прие,
че по този начин той е реализирал законното си право на защита. Съдът обаче
отчита процесуалното поведение на дееца в хода на съдебното производство.
Делото е отлагано 13 пъти, тъй като подсъдимия е отсъствал от страната, а
същевременно защитникът е заявявал, че подсъдимия желае да участва лично
в процеса, за да реализира правото си на защита.
Въпреки това, съдът прие, че следва да даде шанс на подсъдимия да се
превъзпита и му наложи наказанията в минималния, предвиден по закон
размер, а именно: Лишаване от свобода“ за срок от една година и Глоба в
размер на 500 лв. Предвид предходното условно осъждане на подсъдимия,
приложението на чл. 66 НК по отношение на наказанието „Лишаване от
свобода“, е недопустимо. Поради това и наказанието от вида лишаване от
свобода следва да е с ефективно изтърпяване на същото. Съдът прие, че
7

подсъдимия не следва да пребивава продължително време в местата за
лишаване от свобода, тъй като това би утвърдило така или иначе установеното
му престъпно поведение. Поради това, му наложи минимално наказание от
този вид с ефективно изтърпяване, при режим на изтърпяване „общ“.
Съдът наложи и кумулативното наказание „Глоба“ в минимален размер
– 500 лв., тъй като по делото има данни, че подсъдимия е безработен.
Съдът прие, че справедливи и отговарящи в максимална степен на
механизма на деянието, степента на обществена опасност на същото и на
дееца, са именно наложените от съда наказания. Съдът прие, че с
определянето на наказания от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция на наказанието, визирани в чл. 36
НК, като по този начин от една страна ще се поправи и превъзпита
подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на
обществото.
По чл. 68, ал. 1 НК.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия Т.
Т., по силата на Споразумение № 49 от 23.11.2021 г. по НОХД № 185/ 2021 г.
по описа на РС – Белоградчик, същия е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Наложено му е „Лишаване от свобода“ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на
наказанието е било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Наложено му е и
наказание «Глоба» в размер на 100.00 лв. Споразумението е влязло в законна
сила на 23.11.2021 г.
Видно е, че деянието, предмет на настоящото дело е извършено на
26.04.2022 г., или в изпитателния срок на наказанието наложено по НОХД №
185/ 2021 г. на РС – Белоградчик. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК,
ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши
друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този
срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и
отложеното наказание.
Поради това, съдът постанови подсъдимия Т. С. Т. да изтърпи отделно
от така наложеното наказание по настоящото дело, и наказанието по
Споразумение № 49 от 23.11.2021 г. по НОХД № 185/ 2021 г. по описа на РС –
Белоградчик, изтърпяването на което е било отложено при условията на чл. 66,
ал. 1 НК, а именно: „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при
режим на изтърпяване «общ» - съгл. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
По разноските:
Предвид изхода на делото – подсъдимият е признат за виновен, поради
което и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия
направените по делото разноски на досъдебното производство, които следва
8

да заплати по сметката на ОД МВР – Видин, в размер на 162.53 лв. – за
комплексна видео – техническа и лицево идентификационна експертиза.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: ____________

9

Номер на акта:	4
Дата:	5 март 2025 г.
Съдия:	Божидарка Данчова Йосифова

Дело:	20231310200175
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юни 2023 г.

Присъда по дело №175/2023 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите