№ 11204
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110165374 по описа за 2021 година
Н. Н. С. е предявил срещу П.Р.Б. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи
се в стрес, безпокойство, депресия, нарушаване на съня, накърняване на
честта и достойнство, загуба на доверие в правосъдието, накърняване на
името му пред близки причинени от неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, производство по
което е било приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 800 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в заплатено възнаграждение
за адвокатска защита по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20
състав, ведно със законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че наказателното производство било образувано срещу
него и бил внесен обвинителен акт за извършено деяние по чл. 325 ал. 1 от
НК. Посочва, че бил привлечен като обвиняем на 22.03.2018 г., като по
н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20 състав била постановена
оправдателна присъда, която не била протестирана и влязла в сила на
14.03.2020 г. Поддържа, че вследствие на водения срещу него наказателен
процес е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
безпокойство, депресия, нарушаване на съня, накърняване на честта и
достойнство, загуба на доверие в правосъдието, накърняване на името му
пред близки. Ищецът бил претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено възнаграждение за адвокатска защита по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по
1
описа на СРС, НО, 20 състав. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата си молба и претендира разноски,
за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа,
че искът за неимуществени вреди бил недоказан, като не били представени
доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Посочва се, че ищецът
срещу ищеца били водени и други наказателни производства, в рамките на
които са му били налагани административни наказания. Оспорва се
причинната връзка между здравословното и психичното състояние на ищеца
и повдигнатото му обвинение. Оспорва в условията на евентуалност размера
на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед
претърпените вреди. Оспорва се като недоказана претенцията за имуществени
вреди, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си
молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно и ненуждаещо се от
доказване е обстоятелството, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от
ответника за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, въз основа на
което е било проведено наказателно производство, приключило с влязла в
сила оправдателна присъда.
Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него
наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за
извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, приключило с влязла в сила
присъда от 27.02.2020 г. постановена по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на
СРС, НО, 20 състав.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2018 г. с
постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство №
1534/2017 г., по описа на 02 РУП СДВР, пр. пр. № 29022/2017 по описа на
СРП, е привлечен ищецът, за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. На 22.03.2018 г. е извършен разпит на ищеца. На 22.03.2018 г. е
предявен разследването. На 02.04.2018 г. е внесен обвинителен акт срещу
ищеца за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото е приключило с постановена оправдателна присъда
от 27.02.2020 г. постановена по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО,
20 състав, която не е била протестирана. От представената по делото заповед
за задържане на лице от 30.07.2017 г., се установява, че ищецът е бил
задържан на 30.07.2017 г. в 06.18 часа за срок от 24 часа. От представената по
делото справка за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан и има
наложено административно наказание за деяние по чл. 216, ал. 4 НК, като му
2
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Също така
с решение № 177 от 23.06.2017 г. по н.а.х.д. № 2249/2017 г., е признат за
виновен за деяние по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. По делото е
представена справка от 04.05.2022 г.от НСлС, в която е посочено, че след
извършена проверка в ЦИССС по отношение на ищеца имало данни за
образувани досъдебни производства, а именно ДП № 642 от 2021 г. с
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1, чл. 343г от НК, ДП
№ 1722 от 2015 г. с квалификация за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ДП № 218/2015 г. с квалификация чл. 216, ал. 1от НК,
като в справката е посочено и процесното наказателно производство. По
делото е представено и писмо с рег. № 513000-26395 от 04.05.2022 г.,
съгласно което в автоматизираните информационни фондове на МВР
разполагали със информация по отношение на ищеца съгласно която за
същия е посочено, че имало заявителски материал за извършването на седем
деяния /без процесното/ и имало четири полицейски регистрации.
Представени са и два броя статии от електронни и печатни издания във
връзка с процесния случай и повдигнатите обвинения на ищеца, като в
същите ищецът изрично е посочен извършител на процесните деяния, както и
един брой съобщения от интернет страницата на ответника с посочване на
ищеца за извършител на процесните деяния.
В хода на производството като свидетел по делото е разпитан Н.Н.С.,
чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
доколкото свидетелят се явява баща на ищеца. От показанията на свидетеля
се установява, че през 2017 г. ищецът бил задържан във връзка с напръскване
с пожарогасител на таксиметров шофьор, като имало наказателно дело което
продължило 2 или 3 години, като ищецът бил оправдан. Посочва, че
производството оказало негативно влияние върху психиката и здравето на
ищеца, като в доста медиите били изписали името му. Свидетелят твърди, че
заради производството ищецът прекратил дипломната си работа, като ищецът
бил студент по специалност „Кино и телевизия“, като семестриално бил
завършил преди няколко години и му била останала само дипломна работа.
Свидетелят не може да си спомни датата, когато ищецът бил завършил.
Свидетелят посочва, че към настоящият момент ищецът изготвял дипломната
си работа, което представлявала филм, които същият снимал и предстои да
бъде завършен. Твърди, че на ищецът му прилошавало, скачал насън, което
му било останало и към настоящият момент, събуждал се облят целият в пот
и със силно сърцебиене. Посочва, че доскоро пиел лекарства за сън -
„Деанксит“, както и друго, което свидетелят не можел да си спомни. Твърди,
че информацията за случая се намирала в интернет, като свидетелят я бил
виждал в три информационни сайта, както и на сайта на прокуратурата.
Твърди, че в младежките си години ищецът имал преписки и дела, като му
били налагани административни наказания за рисуване на графити по един
вагон, както и за счупване на стъкло на тир.
По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, която
настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
3
установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило
негативно на психичното му функциониране и той бил преживял стрес. Като
били очертани: начална фаза с остри негативни преживявания на унижение,
чувство за накърнено достойнство, тревожни опасения; последваща фаза,
когато е имал продължителни негативни преживявания с до умерена
интензивност на безпокойството и страх, че ще влезе в затвора, повишена
депресивност и песимистични интерпретации на бъдещето, нарушен сън и
психосоматичен дискомфорт, срам и нежелание за общуване; като остатъчни
последици били налице отрицателни преживявания при мислено връщане към
ситуацията. Вещото лице посочва, че не са установени актуални отклонения в
психичното функциониране на ищеца, като били наблюдавани ситуативно
обусловени промени /напрегнатост/ при разказване за неприятните
обстоятелства около ареста, повдигане на обвинение и водене на наказателно
производство. Съгласно заключението ищецът е преминал фазите на
преработване на стресогенната ситуация, като симптоматика с голяма
интензивност и обуславяща дезадаптивност не била отчетена. Вещото лице
посочва, че при ищеца не била налице обща предразположеност към изпадане
в дистрес, липсвала повишена тревожност или депресивност като личностова
предразположеност, като липсвали характерови девиации и акцентуации. В
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че не толкова медийния
отзвук е повлиял негативно, а самото наказателно производно. Също така
вещото лице посочва, че предходните производства са направили ищеца по-
уязвим към този тип стрес, като част от негативните преживявания се
дължали именно на предходните производства.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях
между страните в производството отношения, а по силата за законова
разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни
органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова
предпоставките за възникването се уредени в закона като същите не може
да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата
й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на
причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на
виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е
установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.
Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
4
производството действията на прокуратурата или разследващите органи са
били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното
длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е
за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да
бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те
трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат
част от предмета на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
– ищецът е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и с обществено порицание, като съдебното производство е приключило
с оправдателна присъда. Постановяване на оправдателна присъда спрямо
ищеца поради това, че деянието не е извършено от него обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а
оттук - и на действията на длъжностните лица на П.Р.Б. по повод
образуваното предварително производство, привличането на ищеца като
обвиняем и налагането на мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт
в съда, поддържане на обвинението. Незаконността на обвинението
съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в
лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от
ответника Прокуратура на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
5
вр. чл. 4 от ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват оплакванията
ответника Прокуратура на Република България за липсата на елементи от
фактическия състав за претърпените неимуществени вреди.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. При установена връзка
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Задължително се отчита тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото
за него наказание, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложените мярка за неотклонение и мярка за
процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.
В разглеждания случай от фактическа страна по делото е установено, че
на ищеца е повдигнато обвинение в извършено умишлено престъпление,
което не се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и с обществено порицание, като спрямо ищеца не е приложена мярка за
процесуална принуда. Наказателното преследване срещу ищеца е
осъществено от 22.03.2018 г. г., когато ищеца е привлечен за пръв път като
обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. ал. 26, ал. 1 от НК до
14.03.2020 г., когото е влязла в сила оправдателната присъда. С оглед
критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС, установени в
практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложност на
делото, поведение на обвиняемия/подсъдимия /проведени са осем съдебни
заседания / и поведение на компетентните органи, съдът приема, че в
конкретния случай наказателното производство е приключило в разумен срок.
Настоящият състав отчете обстоятелството, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от разгласяването на обвиняването му в медиите и сред
широк кръг от хора. Посоченото обстоятелство се установява както от
представените статии от вестници и електронни издания, в които е отразен
процесния случай и в които ищецът е посочен поименно, така и от
показанията на разпитания свидетел по делото. Съдът също така съобрази и
посоченото от вещото лице по съдебно-психологичната експертиза в открито
6
съдебно заседание, а именно че не толкова медийния отзвук е повлиял
негативно върху ищеца, а самото наказателно производно.
Настоящият състав намира, че с оглед показанията свидетеля С. и
съдебно-психологичната експертиза не се установява ищецът да е преживял
психически и емоционални страдания, надвишаващи по интензитет
обичайните при наличие на обвиняване в престъпление. Като съдът не
кредитира показанията на свидетеля С., в частта, в която посочва, че
наказателното производство е била причината за ищеца да прекъсне своето
образуване, доколкото по делото не са събрани никакви доказателства, че
същият действително е бил студент по посочената специалност, като
свидетелят не си спомни и момента на завършване на ищеца. От приетото по
делото заключение на съдебно-психологичната експертиза не са установени
актуални отклонения в психичното функциониране на ищеца, като били
наблюдавани ситуативно обусловени промени /напрегнатост/ при разказване
за неприятните обстоятелства около ареста, повдигане на обвинение и водене
на наказателно производство. Вещото лице е посочило, че воденото срещу
ищеца наказателно производство се е отразило негативно на психичното му
функциониране и той бил преживял стрес, но ищецът е бил преминал фазите
на преработване на стресогенната ситуация, като симптоматика с голяма
интензивност и обуславяща дезадаптивност не била отчетена. На следващо
място при определяне на размера на обезщетението настоящият състав взе
предвид, че ищецът е бил задържал за срок от 24 часа, като на същият не му е
взета мярка за процесуална принуда, така и неговите характеристични данни.
Ищецът има наложени две административни наказания за деяние по чл. 216,
ал. 4 НК и по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за които са му налагани глоби
от по 1000 лв. Също така по делото са налични справки от НСлС и СДВР, от
които се установяват данни за образувано досъдебни производства срещу
ищеца, заявителки материал за още седем деяния и четири криминални
регистрации. С оглед на гореизложеното не се установява претърпените от
ищеца вреди да се единствено във връзка с процесното производство.
Осъществяването на две деяния, за което на ищеца са наложени
административни наказания също са повлияло на доброто име, честта и
достойнството на ищеца, поради което обезщетението за накърняването на
тези неимуществени блага от процесното незаконно повдигнатото обвинение
в престъпление трябва да бъде намалено. Още повече, че в открито съдебно
заседание вещото лице изрично посочва, че предходните наказателни
производства са направили ищеца по-уязвим към този тип стрес, като част от
негативните преживявания се дължали именно на тези предходните
производства.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, интензивността на упражнената репресия, липсата на
съпътстващи мерки за процесуална принуда, задържането със заповед по
ЗМВР, степента на засягане на емоционални, личния и професионалния
живот на увредения, данните за личността му – налагане на административни
наказания, образувани досъдебни производства, съдът намира, че в
7
разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо
естество, на ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 2000 лева общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и който размер е съобразен с
предназначението на обезщетението да поправи претърпяната лична болка и
страдания от незаконното преследване, които са установени по делото, ведно
със законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на гореизложеното предявения иск за обезщетяване на
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение претенциите за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за
всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна
връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Следователно
предпоставка за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по реда на
чл. 2 ЗОДОВ е по делото да е установена причинна връзка между вредата и
незаконното обвинение в извършване на престъпление. Разноските,
извършени в наказателното производство, представляват имуществена вреда
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането /незаконното наказателно преследване/.
Адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в
тези разноски, поради което при предявен иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но само до разумния и
обичайния размер, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
11.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГК. В настоящият случай
ответникът направи изрично възражение, че изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, поради
което на изследване подлежи въпросът дали незаконно обвиненият е положил
дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи
при осъществяването на защитата.
По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява,
че ищецът е направил разноски за защита по процесното съдебно
производство в размер от 800 лв. по договор за правна помощ и
представителство от 24.01.2019 г., която сума e за представителство по
н.о.х.д. № 5630/2018 на СРС, която сума била заплатена в брой съгласно
изрично отбелязване в договора.
В случая съобразно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба 1/2004 г. в
релевантната с оглед датата на договора редакция /ДВ, бр. 84 от 2016 г./,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на по 500 лв., дължимо за
процесуално представителство, защита и съдействие както в съдебното
8
производство. При определяне на обезщетение за имуществени вреди за
адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид спецификите на
повдигнатото обвинение, проявената процесуална активност на защитника
във връзка със събирането на доказателства, както и броя на проведените
съдебни заседания, като на ищеца следва да се определи обезщетение за
имуществени вреди по н.о.х.д. № 3110/2016 на СРС в размер по-висок от
минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. /редакция ДВ бр. 84 от
2016 г. /, а именно в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от
14.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата
С оглед изхода на спора на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да му бъдат присъдени сторени разноски, като се претендират сумите
от 10 лв. за платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 370 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес /административен адрес/, да заплати на Н. Н.
С., ЕГН **********, с адрес гр. София, /административен адрес/, по
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи
се в стрес, безпокойство, депресия, нарушаване на съня, накърняване на
честта и достойнство, загуба на доверие в правосъдието, накърняване на
името му пред близки причинени от неоснователно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, производство по
което е било приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 800 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в заплатено възнаграждение
за адвокатска защита по н.о.х.д. № 5630/2018 г. по описа на СРС, НО, 20
състав, ведно със законната лихва от 14.03.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за претърпените неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен
размер от 20000 лв., ведно със законната лихва от 14.03.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.Р.Б. с адрес /административен адрес/, да заплати на Н. Н. С.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, /административен адрес/, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 10 лв., представляваща сторените
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с адрес /административен адрес/, да заплати на адв. С.
Д. С. с адрес /административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр.
с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 370 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Н. Н. С. пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10