Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 12.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при секретаря: Катя Кавръкова
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело № 451 по описа на РС-Харманли за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т.Н.А., ЕГН:********** *** против Наказателно постановление №52-015 от 29.05.2018 година на Началник Отдел „РК” Южна България, гр.Пловдив. Жалбоподателят твърди, че описаното в акта деяние не било нарушение на чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност. Сочи се, че жалбоподателят бил лишен от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване, което довело до ограничаване правото му на защита. АУАН бил издаден в нарушение на процесуалните правила. АУАН и НП не му били връчени. АУАН следвало да бъде съставен при спазване на правилата на чл.36-43 от ЗАНН, а НП следвало да се издаде по реда на чл.53 от ЗАНН. Предвид изложеното моли за отмяна на НП.
С допълнителна уточнителна молба с вх. №5457/13.06.2019г. жалбоподателят А. чрез пълномощника си адв.Ч. заявява, че обжалва НП №25-015 от 29.05.2018 година на Началник Отдел „РК” Южна България, гр.Пловдив, а не първоначално посоченото НП №52-015 от 29.05.2018 година на Началник Отдел „РК” Южна България, гр.Пловдив.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.Ч. моли да се уважи жалбата, като излага подробни съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/ КРС, редовно призован, чрез представителя си - Началник Отдел „РК” Южна България, гр.Пловдив заявява, че счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й като такава.
Районна прокуратура – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 04.04.2018г., в 21.00 часа
на язовир Ивайловград, в землището на с.Бориславци, общ.Маджарово К.К. и Х.Б. -
служителите на Отдел „РК” Южна България, офис Хасково, ИАРА при извършването на
проверка видели жалбоподателя Т.А. да поставя във водата 3 броя хрилни мрежи, с
обща дължина
С оглед на това е съставен АУАН №0010398 от 13.04.2018г. от специалист Х.Б. в Отдел „РК” Южна България, офис Хасково. Посочено е, че с деянието е нарушен чл.17 ал.1, т.1 от ЗРА, както и че се осъществява състава на чл.56 ал.1 от ЗРА. В АУАН е отразено, че нарушителят не се е явил при съставяне на акта, което е удостоверено с подписа на Г.Михова – гл.специалист. За съставянето на АУАН е била изпратена покана до жалбоподателя, като по делото е приложена обратна разписка с отбелязване, че същият е отказал получаването й. Препис от АУАН е изпратен за връчване на жалбоподателя, като по делото е приложена обратна разписка, че същият е отказал получаването му.
Административнонаказващият
орган (АНО) в издаденото от Началник Отдел „РК” Южна България,
гр.Пловдив НП №52-015 от 29.05.2018 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин са описани
обстоятелствата, при които е било извършено адм.нарушение, като е прието, че с
така осъщественото жалбоподателят е нарушил чл.17 ал.1, т.1 от ЗРА и е
осъществил състава на чл.56 ал.1 от ЗРА. Поради това и на основание чл.91 ал.4 от ЗРА му е наложена глоба от 3000
лв. по чл.56 ал.1 от ЗРА, а на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в полза на Държавата са отнети 10 броя шарани с общо
тегло
Описаната в Акта и в НП фактическа
обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства,
находящи се в АНП по издаването им, както и от показанията на изслушаните в
съдебно заседание свидетели - актосъставителят
Х.Б. и К.К., служители на Отдел „РК” Южна България, офис Хасково, ИАРА. Тези свидетелски показания съдът
кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други
доказателства по делото в обратна насока. Същите са в съответствие и със
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
Съдът не кредитира с доверие показанията на св.К.Стоянов и св.Р.Грозев, тъй
като същите според съда обслужват единствено защитната позиция на жалбоподателя
и са в противоречие с показанията на незаинтересованите свидетели Х.Б. и
К.К..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице. Съгласно нормата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. В конкретният случай в Наказателното постановление липсва подпис на получател, а в цитираната разпоредба законодателят не е уредил изрично начина на връчване на постановлението, ето защо и по силата на препращащата норма на чл. 84, ал.1 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, следва да се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В чл.180 ал.4 от НПК изрично е предвидено, че ако получателят или лицето по ал. 2 и 3 не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва. При изпълнение изискванията на цитираната норма, връчването се счита редовно, поради което от датата му започват да текат сроковете за обжалването на наказателното постановление по съдебен ред. От една страна, никъде не е отразено какво точно е било съдържанието на пратката, съответно дали е обжалваното наказателно постановление. От друга страна, от известието на „Български пощи“ ЕАД е видно, че отказът да бъде получена пратката не е удостоверен надлежно – с подпис на поне едно друго, различно от връчителя лице, съобразно изискването на чл.180, ал.4 от НПК, приложим съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. Предвид това следва да се приеме, че процесното НП не е надлежно връчено на жалбоподателя, т.е., че срокът за обжалването му не е започнал да тече и съответно, че така подадената жалба не е просрочена.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложената Заповед № РД 09-25/21.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните, което не се и оспорва от страните.
Но според
съда в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето, предявяване и връчване на
препис от АУАН, които опорочават издаденото, въз основа на този акт,
наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните
правила – чл.40, ал.2, чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби
актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си,
като и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на
връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него
административно-наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е
обвинено, и да му даде възможност да изложи своите възражения и доказателства.
В конкретния случай от данните по делото не се установи, че на нарушителя е бил надлежно връчен екземпляр от АУАН. До този извод съдът достигна, имайки предвид данните от товарителница на Булпост и известие на „Български пощи“ ЕАД, в които е отразено, че получателят е отказал да получи пратката, като известието за доставяне е подписано от пощальон и началник-пощенска станция. При подобно оформление на разписката за посочения началник-пощенска станция не може да се направи заключение, че е лице, присъствало при самия опит за връчване и съответно – при отказа, а не е подписал обратната разписка единствено като началник на пощенската станция. Следователно отказът да бъде получена пратката, съдържаща процесния АУАН, не е удостоверен надлежно – с подпис на поне едно друго, различно от връчителя лице, съобразно изискването на чл.180, ал.4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Трябва да се отбележи също, че при оформление на разписка по реда на чл.180, ал. 4 от НПК, следва изрично да се посочи качеството на лицето като свидетел на отказа, а също и самоличността на последното, с оглед възможността същото да бъде призовано и разпитано при оспорване твърдението за връчване при режим на отказ. В разглежданата обратна разписка последното не е сторено, налице е само подпис на трето лице, без нито същото да е посочено като свидетел на отказа, нито да е посочена неговата самоличност. Предвид всичко изложено до тук следва да се приеме, че АУАН не е надлежно връчен на жалбоподателя.
Същото важи и досежно изпратената
до жалбоподателя покана за съставяне на АУАН, която, видно от приложените
товарителница на Булпост и известие на „Български пощи“ ЕАД, е връчена също при
отказ за получаването й, който отказ по същите съображения не може да се приеме
за надлежно удостоверен по реда на чл.180, ал.4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
доколкото е подписан само от връчителя, но не и от друго лице-свидетел на този
отказ. Следователно не може да се приеме, че са били налице предпоставките на чл.40,
ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, доколкото
последният не е бил надлежно поканен при съставянето на акта.
Ето защо съдът приема, че съществено е
опорочена процедурата по съставянето, предявяването и връчване на акта за
установяване на административно нарушение, което съществено нарушава правото на
защита на жалбоподателя, който не е могъл да узнае надлежно какво нарушение му
се вменява във вина и съответно в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок да се
възползва от правото си да даде писмени възражения. Горепосочените нарушения са
самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление,
доколкото същите са от категорията на абсолютните, водещи до
незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с
издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Като последица от изложеното
наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.
С оглед гореизложените мотиви обжалваното НП като незаконосъобразно следва да се отмени.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-015 от 29.05.2018 година на
Началник Отдел „РК” Южна България, гр.Пловдив, с което на Т.Н.А., ЕГН:**********
*** за нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за рибарството и
аквакултурите и осъществен състав на чл. 56, ал. 1
от ЗРА, е
наложена глоба в размер на 3000 лв., като на основание чл.90 ал.1 от ЗРА в
полза на Държавата са отнети 10 броя
шарани с общо тегло
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :