Решение по адм. дело №253/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).

Производството по делото е образувано по жалба на Х. Б. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра, [улица], против Експертно решение (ЕР) № 91471 на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, взето на заседание № 085, проведено на 19.05.2025 г., с което е потвърдено ЕР № 90262 от заседание № 16 / 23.01.2025 г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, с което на жалбоподателя е определена степен от 42 % трайно намалена работоспособност (ТНР).

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно.Твърди, че в него не са описани и не са взети предвид другите му заболявания, нито е посочено правното основание за определяне на процента ТНР. Счита, че водещото заболяване, въз основа на което е преценена степента на увреждането му, се различава от водещото заболяване по предходни решения на ТЕЛК, като в акта липсват мотиви, въз основа на какво е извършена посочената промяна. Счита, че здравословното му състояние като цяло обуславя по-висока степен на ТНР. По изложените съображения моли за отмяна на акта и за връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане.

Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, чрез представителя си по пълномощие – юриск. В. А., е изразил становище в съпроводителното писмо до съда при изпращането на административната преписка (л. 44 от делото), че жалбата е неоснователна; моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като заинтересовани страни в процеса на конституирани Териториална експертна лекарска комисия към „Национална кардиологична болница“ ЕАД, ТП на НОИ гр. Силистра, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра и Агенцията за хората с увреждания. В съдебно заседание беше изразено становище единствено от упълномощения представител на ТП на НОИ гр. Силистра – гл. юриск. Н. Н.-Н., която счита, че жалбата е неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 14.10.2024 г. жалбоподателят подава пред Териториална експертна лекарска комисия заявление-декларация с вх. № 192024101462711 за преосвидетелстване по повод изтичането на срока на последното експертно лекарско решение № 90666 от заседание № 33/15.02.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Силистра“ АД, с което трайно намалената му работоспособност е определена в размер на 44 %. Към заявлението е била приложена медицинска документация, удостоверяваща заболяванията на лицето – лабораторни изследвания от 19.09.2024 г., Амбулаторен лист от преглед при уролог от 03.10.2024 г. с данни от проведени изследвания, Амбулаторни листове от 02.10.2024 г. от преглед при кардиолог и данни от изследвания от ЕКГ и вело-тест, Амбулаторен лист от преглед при пулмолог от 02.10.2024 г.

Решението на ТЕЛК № 92262 от заседание № 16 / 23.01.2025 г. е взето въз основа на представената към заявлението медицинска документация. Определена е 42 % трайно намалена работоспособност на база водеща диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Като придружаващи заболявания са посочени: Хиперплазия на простатата, Наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплантант, Други видове стенокардия.

Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят, който на основание чл. 112, ал. 1, т. 3 е оспорил решението на ТЕЛК пред Националната експертна лекарска комисия. Със свое решение № 91471 от заседание № 085 /19.05.2025 г. НЕЛК, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, въз основа на приложените в МЕД документи, е потвърдила оспореното ЕР на ТЕЛК, приемайки, че процентът на ТНР е правилно определен. За да постанови оспореното решение, органът, въз основа на водещата диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ и вписана консултация с друг специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и очни заболявания досежно съпътстващо урологично заболяване на лицето, е приел, че съгласно Методиката (за прилагане на отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ) ТНР на лицето е 42%, като е приел, че за водещото заболяване оценката следва да се определи съгласно Част четвърта, раздел I, т. 2.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, а относно придружаващите заболявания – по Част осем, раздел X, т. 5.1 от същото приложение. В решението е коментирано, че острият бронхит и МСБ не обуславят процент ТНР съгласно Наредбата за медицинската експертиза.

Оспорването на посоченото решение № 91471 от заседание № 085 /19.05.2025 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗЗ както оспореното решение, така и предходните актове, издадени в административното производство, изхождат от материално компетентни лица.

Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, както е сторено в случая. При произнасянето си органът се е съобразил с предметните рамки на производството, посочени в чл. 45, ал. 1 и 4 от цитирания правилник. Съгласно чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, специализираният състав на НЕЛК, който се е произнесъл, е определен съобразно водещата диагноза, свързана със сърдечно-съдово заболяване. При освидетелстването за придружаващите заболявания е съобразена разпоредбата на алинея 2 на чл. 49, с която е предвидено извършване на консултации от останалите специализирани състави на НЕЛК – в случая такава консултация е извършена със специализиран състав на НЕЛК по хирургични, ортопедични и очни заболявания. Консултацията е вписана в експертното решение и представлява неразделна част от мотивите му. Практиката е категорична, че консултиращите състави не подписват експертното решение (в този смисъл Решение № 16273 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11139/2013 г.). Въз основа на изложеното настоящата инстанция не констатира допуснати нарушения в процедурата по издаването на оспореното решение.

По отношение на материалната законосъобразност на акта:

Доколкото оспореното решение на НЕЛК и потвърденото с него ЕР на ТЕЛК са издадени и обосновани съгласно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, следва да се провери доколко това е извършено в съответствие с нормативния акт.

Съгласно т. III от цитираната методика, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания.

В настоящия случай водещото сърдечно заболяване на жалбоподателя е оценено съгласно Част четвърта, раздел I, т. 2.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, въз основа на което за него са определени 40 % ТНР. Въз основа на същия нормативен текст е извършена и оценката на водещото заболяване при издаването на предходното експертно решение № 90666/15.02.2023 г., независимо от различния начин на формулиране на текстовата част, като за него също са били определени 40 % ТНР. Разликата в крайния процент ТНР между двете решения се дължи на определения процент ТНР за съпътстващото урологично заболяване, 20 на сто от който следва да се прибави към процента на водещото заболяване, за да се получи крайният процент ТНР. При издаването на предходното експертно решение № 90666/15.02.2023 г. на ТЕЛК за съпътстващото урологично заболяване процентът ТНР е 20% и е бил определен съгласно Част осем, раздел X, т. 5.2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ въз основа на данните от изследванията, че резидуална урина е била 123 мл, т. е. в диапазона от 100 до 200 мл. При издаването на сегашното решение са взети предвид данните за резидуална урина от изследванията, вписани в приложения Амбулаторен лист от проведения преглед от уролог на 03.10.2024 г., според които остатъчната урина е 57.4 мл, т. е. в диапазона от 50 до 100 мл, налагаща определяне на 10 % ТНР за съпътстващото урологично заболяване съгласно Част осем, раздел X, т. 5.1 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Именно 20 на сто от тези 10% са прибавени към определените 40% за водещото заболяване, което е формирало краен резултат от 42% ТНР. Не са представени други документи, относими към здравословното състояние на лицето към времето на освидетелстването му от ТЕЛК, въз основа на които биха могли да се определят по-високи проценти както за водещото, така и за съпътстващите заболявания. След като това е така, процентът ТНР на жалбоподателя към момента на постановяване на решението е правилно определен.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на НЕЛК - София (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с 17, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи) следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200. 00 (двеста) лева.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в същия размер следва да се присъдят и на Националния осигурителен институт-София София, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ТП на НОИ-Силистра – по аргумент от §1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Б. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра, [улица], против Експертно решение № 91471 на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ, взето на заседание № 085, проведено на 19.05.2025 г., с което е потвърдено ЕР № 90262 от заседание № 16 / 23.01.2025 г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, с което на лицето е определена степен от 42 % трайно намалена работоспособност.

ОСЪЖДА Х. Б. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра, [улица], да заплати на Националната експертна лекарска комисия-гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200. 00 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Х. Б. Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра, [улица], да заплати на Националния осигурителен институт – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.