Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр. Варна, ...................2014
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав, в открито съдебно заседание проведено двадесет
и трети януари, две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светлана ЦАНКОВА
Диана ПЕТРОВА – ЕНЕВА
при секретаря М.И., като разгледа докладваното от съдия Д. Петрова –
Енева, в. гр. дело № 3326/ 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по: І. Въззивна Жалба вх. № 33182/ 07.11.2013 г., депозирана от Д.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. Х.Х.,***, срещу Решение № 3648/ 22.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 10331/ 2010г. по описа на РС – гр. Варна, 17-ти състав, с което е ДОПУСНАТА за извършване делба на следните недвижими имоти:
-Лозов масив, находящ се в м. „Мимишона”, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5055.6 по КК, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 10002 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 22, 19, 12, 13, 5 и 31, със стар идентификатор № 055006;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Прибой”, представляваща ид. № 10135.5549.1118 по КК, с площ от 1120 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 2067, 1116, 1117, 2068, 9534 и 32, със стар идентификатор № 1118;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Прибой”, представляващ ид. № 10135.5549.2067 по КК, с площ от 289 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 9594, 1116, 32 и 1118, със стар идентификатор № 2067;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Прибой”, представляващ ид. № 10135.5549.2066 по КК, с площ от 672 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 6, 1114, 1115, 9580, 32 и 9594, със стар идентификатор № 2066;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2344 по КК, с площ от 653 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 186, 183, 184, 2345, 187, 9546 и 188, със стар идентификатор № 2344;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2378 по КК, с площ от 3246 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 2379, 307, 9510, 308, 2377, 297, 298, 299 и 302, със стар идентификатор № 2378;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2375 по КК, с площ от 558 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 295, 298, 9510, 297, 2376, 293 и 294, със стар идентификатор № 2375;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2374 по КК, с площ от 369 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 291, 294, 293, 292 и 9554, със стар идентификатор № 2374;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2371 по КК, с площ от 1274 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 9551, 290, 2373, 2372, 285 и 2370, със стар идентификатор № 2371;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2370 по КК, с площ от 603 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 9551, 2371, 285, 2369 и 282, със стар идентификатор № 2370;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.2373 по КК, с площ от 594 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 290, 9554, 9510, 2372, 9567 и 2371, със стар идентификатор № 2373;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.307 по КК, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 309, 310, 308, 2378, 9551 и 2379, със стар идентификатор № 307;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.302 по КК, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 2379, 2378, 299 и 9551, със стар идентификатор № 302;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.290 по КК, с площ от 626 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 9554, 2373, 2371 и 9551, със стар идентификатор № 290;
-Поземлен имот, находящ се в м. „Ракитника”, представляващ ид. № 10135.5426.295 по КК, с площ от 600 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 298, 2375, 294 и 9551, със стар идентификатор № 295;
-Поземлен имот, находящ се в кв. „Галата”, м. „Зеленика”, представляващ ид. № 10135.5545.3529 по КК, с площ от 453 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 3075, 3076, 9511, 3077, 3078, 3071, 3072, 3073, 3530 и 3074, със стар идентификатор № 5453529;
-Поземлен имот, находящ се в кв. „Галата”, м. „Зеленика”, представляващ ид. № 10135.5545.3621 по КК, с площ от 318 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 3850, 3062, 3890 и 9507, със стар идентификатор № 5453621.
при квоти:
48/81 идеални части за Е.С.П. с ЕГН ********** ***, 30/81 идеални части за Д.С.Д. ***, 2/81 идеални части за В.Ф.В. с ЕГН ********** *** и 1/81 идеални части за К.К.М. ***, м-т „Ракитника” № 725; и са ИЗКЛЮЧЕНИ от делбата Р.Г.Я. с ЕГН ********** и Д.С.Я. с ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Капитан първи ранг Стоян Димитриев” № 16а.
Като излага подробни съображения относно твърдяна незаконосъобразност – неправилност и необоснованост, моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск за съдебна делба като неоснователен и недоказан, както и да му се присъдят направените по делото разноски. С жалбата не заявява доказателствени искания.
Ответните
страни по жалбата, редовно уведомени, изпращат писмен отговор конституираните
ответници Р.Г.Я., ЕГН ********** и съпругата му Д.С.Я., ЕГН **********,*** а, с
който заявяват становище за основателност на въззивната жалба. Като заявяват
собствени права на собственост по отношение на един от допуснатите до делба
поземлени имоти -Лозов масив, находящ се
в м. „Мимишона”, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5055.6 по КК,
одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 10002 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 22, 19, 12, 13, 5 и 31, със
стар идентификатор № 055006, придобити по силата на Договор за продажба от
24.11.2006 г., сключен с НА за продажба на недвижим имот № 33, том ІІІ, рег. №
6722, н. Д. № 378/ 2006 г. по описа на нотариус С. Костадинова, вписана в
регистъра на НК с № 446, с район на действие съдебния район на РС – гр. Варна,
вписан в СВ при РС – гр. Варна, се присъединяват към становището на въззивника
и молят за отмяна на първоинстанционното решение.
Писмен
отговор изпраща и Е.С.П., който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
ІІ. Срещу
Решение № 3648/ 22.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 10331/ 2010г. по описа на
РС – гр. Варна, 17-ти състав, с което е допусната съдебна делба на
претендираните от ищеца поземлени имота и са ИЗКЛЮЧЕНИ от делбата Р.Г.Я. с ЕГН **********
и Д.С.Я. с ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Капитан
първи ранг Стоян Димитриев” № 16а, е постъпила въззивна жалба на Р.Г.Я. и
съпругата му Д.С.Я.. Молят за отмяната му изцяло, тъй като с обжалваното
решение съдът ги изключвал от делбата, но не изключил от нея собствения им
недвижим имот -Лозов масив, находящ се в м. „Мимишона”, представляващ ПИ с
идентификатор № 10135.5055.6 по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 10002 кв.м.
и при граници: имоти с ид. №№ 22, 19, 12, 13, 5 и 31, със стар идентификатор №
055006, придобити по силата на Договор за продажба от 24.11.2006 г., сключен с
НА за продажба на недвижим имот № 33, том ІІІ, рег. № 6722, н. Д. № 378/ 2006
г. по описа на нотариус С. Костадинова, вписана в регистъра на НК с № 446, с
район на действие съдебния район на РС – гр. Варна, вписан в СВ при РС – гр.
Варна. Доказателствени искания не ангажират.
Ответните страни по жалбата, редовно
уведомени, изпраща писмен отговор Е.С.П., ЕГН **********, чрез адв. Д. М.,
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Варненският окръжен съд, като взе
предвид наведените в жалбата доводи и становище на страната, намира за
установено следното: Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в
срок от легитимирани страни в процеса, срещу акт подлежащ на контрол по реда на
въззивното производство.
По същество същите се явяват
неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и
допустимо. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, като фактическите
положения, приети от първостепенния съд се подкрепят от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Въззивната инстанция споделя
изцяло мотивите, изложени към решението на РС, като на осн. чл. 272 ГПК
препраща към същите.
Неоснователен е доводът за
неправилност на обжалваното решение, в частта, с която първоинстанционния съд е
приел за неоснователно възражението на ответника – въззивник Д.С.Д., че не е
налице съсобственост по отношение на процесните недвижими имоти, тъй като
неговия наследодател – починалия в хода на делото ответник С. Д.С., е единствен
собственик по наследство от Д. А. С.,***, поч. на 13.02.1975 г. в с.гр., и
отказ от наследството на същия, изходящ от другите му двама сина – А. Д. А. и П.
Д.С., вписан, съгласно удостоверение от 26.02.1975г., издадено от ВРС, в
особената книга при съда под №
117/1975г.; и евентуално сочено основание - изтекла в негова полза придобивна
давност за времето от вписване на отказа от наследство на братята му до
25.02.1985 г., или до подаване на писмения отговор на исковата молба за делба.
Обосновани, от съдържанието на
приложените по инициатива на ищеца решения на ПК/ ОСЗГ – гр. Варна: Решение №
565/16.10.1998г. на ПК-Варна, Решение № 354/10.06.1996г. на ПК-Варна, Решение №
541/30.07.1998г. на ПК-Варна и с Решение № 1136/08.09.2004г. на ОЗСГ-Варна, с
които е възстановена собствеността върху описаните в тях недвижими имоти: нива
от 14.700 дка в м. „Фъндъклък”, нива от 3.500 дка в м. „Кулак тарла/Прибой”,
нива от 9.620 дка в м. „Баир Баши/Зеленика” и лозе от 10.000 декара в м.
„Мимишона”, са изводите: че поземлените имоти съставляват новооткрито, считано
от влизане на всяко едно от решенията за възстановяване право на собственост
върху земеделски имоти, наследство на Д. А. С.,***, поч. на 13.02.1975 г. в
с.гр.
Предмет на делбата е земеделска
земя, правото на собственост върху която е възстановено по силата на влезли в
законна сила Решения на ОСЗГ – гр. Варна, издадени на основание чл.14, ал.1,
т.3 ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ, цитирани по – горе, с които се възстановява
правото на собственост на наследниците на Д. А. С.,***, върху земеделски имоти
- част от които в съществуващи /възстановими/ стари реални граници /за които са
издадени завършващите процедурата по възстановяване право на собственост
Заповеди по §4к ПРЗ на ЗСПЗЗ/, а друга – описания в т.1 от исковата молба,
съгласно план за земеразделяне в землището на Галата. Решенията на ПК имат
конститутивен ефект и с влизането им в сила
възниква правното качество обект на собственост – ниви,
индивидуализирани по площ, местоположение и граници. От този момент - на
влизането им в сила, възниква собствеността в имуществената сфера на
правоимащите по решението – собственици или
наследници на “новооткритото” наследство и от този момент то произвежда
своето действие към субекта на реституцията или към призованите да наследяват.
Съгласно чл.14, ал.1, изр.5 ЗСПЗЗ, когато с решението се възстановява правото
на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава
общо за неговите наследници. В процесния случай правото на собственост е възстановено
на наследниците на починал собственик – Д. А. С., а не на името на
претендиращия за себе си правото на собственост един от тях – ответника С. Д.С..
Към момента на откриване на
наследството на Д.С. – 13.02.1975 г., тези земи не са се намирали като обособен
и самостоятелен обект на собственост в патримониума на наследодателя, поради
което, с оглед предвидената по закон възможност за реституцията им,
законодателят е дефинирал тяхната същност с разпоредбата на чл.91а, изр. второ
Закона за наследството като “новооткрито наследство”. С въвеждането му не се
изменят момента на откриване на наследството, уреден с разпоредбата на чл.1 ЗН,
кръгът и редът на наследниците, призовани да наследят пряко или чрез
заместване, съгласно разясненията на т.2, ТР № 1/ 04.11.1998 г., ВКС,
ОСГК. В случая наследството на Д.С. е
открито на 13.02.1975 г. в гр. Варна и правото да получат имотите, при равни
права помежду им се признава на призованите към наследяване в този отминал
момент негови низходящи – децата му С. Д.С., А. Д. А. и П. Д.С., по силата на
чл.5, ал.1 от ЗН, съгласно който децата на починалия наследяват по равни части
– 1/ 3 в случая.
П. Д.С. е починал на 29.01.1986 г., т.е.
след баща си, но преди възстановяване правата на собственост върху процесните
земеделски имоти, поради което правата му върху 1/3 част от наследството на
неговия баща, са преминали в наследство на неговите наследници по закон –
преживялата го съпруга М. А.ова С.ова, б.ж. на гр. Първомай, поч. на 18.09.2003
г. в.гр., и призованите да го наследят негови двама братя – А. Д. А. и С. Д.С.,
и една сестра – С. И.Я., видно от приетото по делото като доказателство и
неоспорено от страните Удостоверение за наследници № 5553/ 31.08.2007 г. на
Община – гр. Варна, Район Приморски, тъй като между страните не се спори, че П.
С. не е оставил след смъртта си деца, родители, както и възходящи от втора или
по – горна степен. Между страните също
не се спори, че наследството на П. С. е открито след навършване на 10 години от
сключването на брака му с М. А.ова С.ова, поради което от неговото наследство
тя получава 2/ 3 части, а разликата от 1/3 част се разпределя между братята му А.
и С. Д. и сестра му С. И.Я. по равни части, съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.2, изр.1-во ЗН. Преживялата съпруга си П. Д.С. М. А.ова С.ова е починала на
18.09.2003 г. в гр. Първомай. Призовани да я наследят, видно от Удостоверение
за наследници № 150/ 16.03.2006 г. на Община – гр. Първомай, са нейните живи
към момента на смъртта й брат В. А.ов и сестра Г. А.ова, и по право на
заместване сина на починалата преди тази наследодателка нейна сестра – Н. А.ова,
поч. на 11.07.1984 г., И.Д.Г.; и децата на починалия преди нея нейн брат - А. А.ов,
поч. на 08.02.2000 г., К. и Н. А.ови, съгласно чл.10, ал.2 ЗН, между които при
равни права по ¼ част следва да се разпредели нейната част, съставляваща
2/3 части от 1/3 част, наследствена на П. Д.С., или при общ знаменател на
наследството в размер на 81 - 18/ 81
части. След откриване на наследството й,
на 01.07.2005 г. е починал и брат й В. А.ов, наследен – видно от цитираното
удостоверение за наследници, от дъщеря си В. В.ва А.ова. Всички наследници на М. А.ова С.ова: В. В.ва
А.ова, Г. А.ова К., И.Д.Г., К. и Н. А.ови, на 31.08.2007 г. в гр. Варна с
Договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите с рег. №
8474/ 31.08.2007 г. на Нотариус П.С., вписана в регистъра на НК с № 335, с
район на действие района на РС – гр. Варна, са продали на Е.С. Н. цялото си
наследство – права и задължения, останали след смъртта на Д.С. А. – свекър на тяхната
наследодателка, неразпределено към този момент, т.е. преди завеждане на
производството за съдебна делба, и възлизащо на 18/ 81 части, според изложените
по – горе съображения.
Неоснователен е довода на съделителя
С. Д.С., поддържани от правоприемника му в процеса Д.С.Д., относно приложение
на разпоредбата на чл.9а ЗН по отношение на преживялата съпруга на брат му П. Д.
– М. А.ова С.ова, тъй като тя е починала след възстановяване на собствеността,
поради което и съгласно цитираната разпоредба и разясненията, дадени с т. 1 ТР
№ 1/ / 04.11.1998 г. ВКС, ОСГК, по
отношение на нея не може да бъде отречено правото й на наследство от съпруга й П.
Д., вкл. и по отношение на новооткритото наследство, което той е призован да
наследи, от своя баща – общия наследодател Д. А. С..
Разликата от наследството на П. Д.С.,
в размер на 9/ 81 части, се разпределя при равни права - по 3/ 81 части, между
двамата му братя: С. Д.С. – наследен в хода на делото пред първоинстанционния съд
от своя син Д.С.Д.; и А. Д. А., поч. на 24.10.1998 г. в гр. Варна – наследен
преди разделянето на наследството от своите деца Д. и М. А.ови, и сестра му С. И.Я.,
поч. на 30.03.2001 г. в гр. С. – наследена от преживелият я нейн съпруг Ф. А.ов
Я. и децата й В.Ф.В. и К.К.М., при равни права между тях.
А. Д. А. е починал на 24.10.1998 г.
в гр. Варна, т.е. след баща си и след възстановяване правата на собственост
върху процесните земеделски имоти, но преди завеждане на производството за
делба на неразпределеното негово наследство. Видно от приетото по делото
Удостоверение за наследници № 28/ 30.09.2004 г., е оставил за свои наследници
общите му с преживялата го съпруга В.В. А.а, поч. на 07.08.2004 г. в с.гр.,
деца – Д. А.ов Д. и М. А.ова А.а, поради което правата му върху 1/3 част от
наследството на неговия баща Д. А. С., съставляващи 27/ 81 части от
наследството, както и правата му върху 1/ 3 от 1/3 част, или 3/ 81 части от
наследството на брат му П. Д.С., са преминали в наследство на неговите
наследници по закон, т.е. те са наследили, чрез баща си, от наследството на
общия наследодател 30/ 81 части. Д. А.ов Д. и М. А.ова А.а на 24.08.2006 г. в
гр. Варна с Договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на
подписите с рег. № 7552/ 24.08.2006 г. на Нотариус П.С., вписана в регистъра на
НК с № 335, с район на действие района на РС – гр. Варна, са продали на Е.С. Н.
цялото си наследство – права и задължения, останали след смъртта на Д.С. А. –
техен дядо, неразпределено към този момент, т.е. преди завеждане на
производството за съдебна делба, и възлизащо на 30/ 81 части, според изложените
по – горе съображения.
Неоснователни са доводите на С. Д.С.
– наследен в хода на делото пред първоинстанционния съд от своя син Д.С.Д.,
който ги поддържа и във въззивното производство, че влезлите в сила решение на
ПК/ОСЗГ – гр. Варна са нищожни и че няма правна стойност произнасянето й
относно това кой е титуляр на възстановеното право на собственост.
Приетите по делото като
доказателство за наследствените имоти решения на ПК/ОСЗГ са влезли в законна
сила и като валидни правни актове на държавен орган по поземлена собственост са
произвели правно действие както относно обектите на възстановената собственост,
така и относно субекта на възстановеното право на собственост - наследниците на Д. А. С.,***, поч. на
13.02.1975 г. в с.гр. Всяко едно от тези решения е издадено по заявление на
възстановяване на право на собственост върху земеделски имоти, изходящо от С. Д.,
който сам се е легитимирал като наследник на посочения наследодател. Не се
установява да е обжалвал същите, както и да е заявявал за разглеждане спорове
за материалното право на собственост върху същите имоти, претендирайки го в
своя единствена полза, към момента на обобществяване на собствеността,
подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, срещу останалите наследници на посочения
наследодател на основание и по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Обратно на това –
като един от наследниците на Д. А. С.,***, е водил граждански дела с предмет
установяване правото на собственост и предаването на владение върху част от
възстановените имоти, срещу намерените да упражняват фактическа власт върху тях
физически лица, част от които ползватели по см. на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Приложените към исковата молба влезли в сила решения по гр. дела №№ 312/ 2006 г. на ОС – гр. Варна; 4051/ 2004 г. на РС – гр. Варна, 2407/ 2008
г. на ОС – гр. Варна, отнасящи се до част от процесните делбени имоти,
установяват по несъмнен начин активната материалноправна легитимация на С. Д.С.,
който основава права на съсобственик на 1/3 ид. част от имота чрез реституция с
решение на ПК – гр. Варна с № 541/ 30.07.1998 г. и наследяване от Д.С., починал
през 1975 г., цитирам диспозитив на Решение № 272/ 12.03.2007 г. по в.гр. дело
№ 312/ 2006 г. по описа на ОС – гр. Варна.
Несъстоятелна е и тезата, развита
в писмения отговор на исковата молба, поддържана и във въззивното производство,
от въззивника Д.С.Д., че правото на собственост на дядо му Д. А. С. върху
процесните недвижими имоти не е било отнемано от момента на придобиването им по
договор за продажба, сключен с НА № 367, регистър 2129, дело № 293/ 1928 г., до
смъртта му през 1975 година; както и че то е преминало в наследство единствено
и изцяло на С. Д.С. – неговия баща, тъй като братята му А. и П. Димитрови след
смъртта на Д. А. С. са се отказали от наследството му, който отказ е вписан, съгласно
удостоверение от 26.02.1975г., издадено от ВРС, в особената книга при съда под № 117/1975г.
По силата на закона – Устав на
ТКЗС, Закон за собствеността, придобитото от Д. А. С. право на собственост
върху земеделски земи е отнето, независимо от обстоятелството внесъл ли е той
лично и доброволно земеделската земя в ТКЗС, ДЗС, и пр. стопански организации
за колективното им обработване. По силата на Конституцията на НРБ и ЗС /Обн.,
Изв.,бр.92/ 16.11.1951 год./, до изменението му от 1990 г. земеделската земя –
всичко, което е извън регулационните граници на населените места и селищните
образувания, съставлява социалистическа собственост, която е изключена от
гражданския и търговски оборот. Тя не би могла да бъде придобивана и по
давност, каквото възражение заявява за разглеждане съделителя – въззивник.
Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго - обективен елемент, като своя - субективен елемент. За
придобиването по давност, обаче е необходимо да бъде установено владение върху
имот, годен да бъде придобит по давност, а процесните – социалистическа
собственост по смисъла на ЗС /Обн., Изв.,бр.92/ 16.11.1951 год./, до
изменението му от 1990 г., не е могло да бъдат придобити по давност, тъй като
този придобивен способ е изключен по отношение на държавен имот - чл. 86 ЗС, в
първоначалната му редакция от 1951 г., за периода от обобществяване на
собствеността, извън регулационните
граници на населените места, до 1990 г.
/изм. на разпоредбата с ДВ бр. 31/90 г./, както и последващия такъв до 1996 г.
/изм. ДВ бр. 33/96 г./. Придобивна давност е могла да започне да тече от
1.06.96 г., съгласно горното изменение на закона, но с оглед спирането й с § 1
ЗД на ЗС /ДВ бр. 46, в сила от 1.06.2006 г. и последващите му изменения,
последното с ДВ бр. 109/2008 г., в сила от 31.12.2008 г., същата не е изтекла и
съделителя С. Д.С. не може да се легитимира като собственик на делбените имоти
на основание придобивна давност, изтекла в негова полза за времето от смъртта
на баща му и вписването на отказите на
братята му А. и П. Димитрови от наследството му – 26.02.1975 г., до момента на
влизане в сила на решенията на ПК/ ОСЗГ – гр. Варна за възстановяване право на
собственост в стари/възстановими/ реални граници.
За периода след влизане в сила на Закона за собствеността
и ползуването на земеделските земи /Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г./, който,
видно от разпоредбата на чл.1, урежда собствеността и ползуването на
земеделските земи, каквато представляват процесните - предназначени за земеделско производство
и не се намират в границите на
урбанизираната територия (населени места и селищни образувания), определени с
подробен устройствен план, съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1, С. С. е могъл на лично основание да заяви
правата си да възстанови правото си на собственост, но, видно от приетите по
делото писмени доказателства той го е направил, но като наследник на баща си,
съгласно цитираното в решенията за възстановяване на право на собственост
Заявление вх. № 50057/ 19.11.1991 г.
Съдът приема за установено по
несъмнен начин, че имотите, собственост на наследодателя са одържавени и
включени в образувани въз основа на ТКЗС и ДЗС селскостопански организации,
преди смъртта му – 13.02.1975 г.; собствеността върху тях е възстановена след
влизане в сила на ЗСПЗЗ /Обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г./, поради което и
съгласно чл.91а ЗН, отказите от наследство, извършени след одържавяването, по
повод откритото наследство на Д. А. С., от синовете му А. Д. А. и П. Д.С., вписани на 26.02.1975г. в
особената книга на РС – гр. Варна под № 117/1975 г., нямат действие по
отношение на тези имоти, които се смятат за новооткрито наследство на баща им
по смисъла на чл.1 ЗН.
Ищецът – съделителя Е.П.,
установявайки свои права на собственост по наследство, и като отрича ответника – съделител С. С., да е придобил на оригинерно правно основание
– по давност, правото на собственост по отношение на делбените недвижими имоти,
оставя на него да установи, при нужда от пълно и пряко доказване, че е
осъществил състава на чл. 79, ал.1 от ЗС.
От събраните по делото писмени
доказателства, приложени към исковата молба и писмения отговор на съделителя С.
С., съдът приема, че в полза на този ответник не е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС
10-годишна придобивна давност, тъй като той не е установил владение по
отношение на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 68 ЗС, считано от влизане
на решенията за възстановяване право на собственост върху земеделските имоти.
Упражняваната от него фактическа власт е била основана на правата му на
собственост върху 30/ 81 ид. части от имотите по наследство и като държател на
разликата от 51/81 ид. части. Факта, че не е единствен наследник на баща си
несъмнено му е бил известен, видно от приложените по адм. преписка на ПК – гр.
Варна, множество удостоверения за наследници, макар и с различно и
противостоящо си съдържание. След като не е успял да убеди административния
орган, че е единствен титуляр на правото на собственост по наследство, ПК – гр.
Варна е възстановила правото на собственост по отношение на отнетата при
кооперирането земеделска земя, върху друга нива – описаното в т.1 от исковата
молба лозе, с план за земеразделяне. Встъпвайки във владение при извършения от
ПК – гр. Варна въвод, С. е действал лично за себе си и като законен
представител на останалите наследници. Своето намерение да свои имота – animus
sibi habenti, той не е афиширал по
отношение на ищеца и на останалите съсобственици по наследство. По делото не се
установява ответникът – държател, да е противопоставил на останалите наследници
на Д. А. С. своите променени намерения -
да придобие по давност техните
идеални части от правото на собственост от наследствения помежду им недвижим
имот. Не се установи такава промяна в намерението да е стигнала до знанието на
владелците – собственици, преди 09.09.2010 г. – датата на писмения отговор на
С. С. на исковата молба за делба на наследството на Д. А. С.. Подобни намерения
за първи път се установява да се заявяват срещу останалите съсобственици с
писмения отговор на исковата молба.
Такива намерения косвено се установяват от сключения 4 години преди това
– на 10.11.2006 г., между С. Д.С. и неговия син Д.С.Д., с НА № 161, том VІІІ,
рег. № 17689, дело № 1356/ 2006 г. на Нотариус Ж.К. – помощник нотариус по
заместване на А.Г. - нотариус, вписан в регистъра на НК с № 194, с район на действие
района на РС – гр. Варна, договор за
дарение на една част от делбените имоти
– изцяло, а не за ид. част от тях, но от тази дата до датата на завеждане на
исковата молба за делба – 05.07.2010 г.,
не е изминал 10-годишен период от време.
Щом този на който е възложена
представителна власт по надлежния за това ред и на който е дадено правото да
държи чужд имот, не е манифестирал
спрямо останалите собственици на имота по силата на наследствено
правоприемство, субективното си отношение на своене на вещта, той не може да я
придобие по давност.
Неоснователни са доводите и на
въззивниците на Р.Г.Я. и съпругата му Д.С.Я., които молят за отмяна на
обжалваното решение изцяло, тъй като с него съдът ги изключвал от делбата, но
не изключил от нея собствения им недвижим имот - Лозов масив, находящ се в м.
„Мимишона”, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.5055.6 по КК, одобрена със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от
10002 кв.м. и при граници: имоти с ид. №№ 22, 19, 12, 13, 5 и 31, със стар
идентификатор № 055006, придобити по силата на Договор за продажба от
24.11.2006 г., сключен с НА за продажба на недвижим имот № 33, том ІІІ, рег. №
6722, н. Д. № 378/ 2006 г. по описа на нотариус С. Костадинова, вписана в
регистъра на НК с № 446, с район на действие съдебния район на РС – гр. Варна,
вписан в СВ при РС – гр. Варна. Установи се по несъмнен начин, че единия от
наследниците на общия наследодател – съделителя С. Д.С., се е разпоредил с
отделни наследствени предмети – описаните подробно в с НА № 161, том VІІІ, рег.
№ 17689, дело № 1356/ 2006 г. на Нотариус Ж.К. – помощник нотариус по
заместване на А.Г. - нотариус, вписан в регистъра на НК с № 194, с район на
действие района на РС – гр. Варна, в полза на сина си Д.С.Д., който от своя
страна същата година с цитирания по – горе нотариален акт им е продал правото
на собственост по отношение на един от делбените имоти - ПИ с идентификатор № 10135.5055.6 по КК,
одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 10002 кв.м..
Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗН,
актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са
недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата.
Основателно в този смисъл е заявеното от ищеца Е.П., съделител – купувач на
наследство, възражение. В негова и на останалите наследници, които не са
участвали в цитираните и не са извършвали актове на разпореждане с наследствени
предмети, е възможността на се позоват на предвидената с цитираната разпоредба
относителна недействителност на извършените от съделителя С. С. и производни на
него актове на разпореждане с отделни наследствени имоти.
Предвид изложеното, относно
неоснователността и недоказаността на възраженията на ответника С. Д.С. и на
правоприемника му Д.С.Д., че първия от тях по наследство и давност е придобил
правото на собственост върху делбените имоти, той не би могъл да прехвърли
собствеността им другиму. Подписания между тях Договор за дарение на описаните подробно недвижими
имоти от 10.11.2006 г., както и последващия подписан между Д.С.Д. и
въззивниците Р.Г.Я. и съпругата му Д.С.Я. от 24.11.2006 г. договор за продажба
на ПИ с идентификатор № 10135.5055.6 по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 10002
кв.м.., е недействителен по право относно 51/81 ид. части от правото на
собственост – за тях той не е предизвикал вещноправен ефект, тъй като С. Д.С. и
Д.С.Д. не са могли да прехвърлят правото на собственост върху наследствените
между първия от тях и останалите съделители недвижими имоти за частите,
несъмнено тяхна собственост. Тези
договори не може да бъдат противопоставени на установените собственици на
дарените и съответно продадения имот.
С оглед на изложеното, обжалваното
от въззивницата решение на РС – гр. Варна следва да бъде потвърдено.
По исканията за присъждане на
разноски: С оглед изхода от въззивното обжалване, съставляващ оставяне без
уважение на въззивните жалби, на подалите ги страни разноски не следва да се
присъждат. На основание чл.78, ал.3 ГПК претендираното за присъждане адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500.00 лв. е основателно, но в тежест на
въззивника Д.С.Д. следва да се поставят 2/3 от деловодните разноски на
въззиваемия Е. П. за сумата 1 000.00 лева, а на виззивниците Р.Г.Я. и Д.С.Я.
1/3 от тях за сумата 500.00 лева.
Воден от изложеното и по реда на
чл.272 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 3648/ 22.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 10331/ 2010г. по описа на РС – гр.
Варна, 17-ти състав.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на Е.С.П., ЕГН ********** ***, за разноски във въззивното производство
сумата 1 000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Р.Г.Я., ЕГН **********,
и Д.С.Я., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна, кв. „Галата”, ул. „Капитан
първи ранг Стоян Димитриев” № 16а, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплатят на Е.С.П., ЕГН ********** ***, за разноски във въззивното производство
сумата 500.00 /петстотин/ лева
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС,
по реда на чл. 280 ГПК.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
......................... ЧЛЕНОВЕ:1. ...........................
2. ...........................