№ 119
гр. Бяла С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20211410100989 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез
Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в
САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес с.В., обл.В., ул. „Карл Маркс“ № 7, за общата сума от 852,78 лв., от която: 387,78 лв.
– главница за дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 25.04.2019г. до 24.07.2019г. по договор за мобилни услуги от
29.09.2018г. и допълнително споразумение към него от 03.05.2019г. за мобилен номер
+359********* и 465,00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 03.05.2019г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната лихва върху общо
дължимата сума, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-15.04.2021г./вж.
пощенската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените
съдебни разноски в исковото и заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1
от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., не
живее на посоченият в и.м. адрес в с.В., обл.В., ул. „Карл Маркс“ № 7, а по сведение на
връчителя Ж.Узунова, лицето е в Испания.
С разпореждане постановено в з.з. на 20.10.2021г. съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на
1
ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.В., обл.В., ул.
„Карл Маркс“ № 7, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 989/2021г. по описа на РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 05.11.2021г. съдът на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП
назначил адв.М.М. от ВрАК за особен представител на ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с.В., обл.В., ул. „Карл Маркс“ № 7, призован по
реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 989/2021г. по
описа на РС гр.Б.С., с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.С..
В срока по чл.131 от ГПК адв.М.М. от ВрАК е депозирала писмен отговор, с който е
оспорила исковите претенции на ищеца по основание и размер, като е изложила подробни
съображения.
Прави възражение, че в представените писмени доказателства/договори и приложенията
към него и ОУ на договора/ липсва подпис на ответника и по този начин не е ясно дали му е
известно върху какви документи е положил подписа си.
Прави възражение и относно размера на неустойката по изложените в писменият отговор
съображения.
Особеният представител адв.М. се явила лично в с.з. и посочила, че поддържа писменият
отговор, като моли съдът да постанови решение съобразно доказателствата по делото.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 495/2021г. на РС-
Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 495/2021г. на РС-Б.С. срещу длъжника ВЛ. ЦВ. ИЛ., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес с.В., обл.В., ул. „Карл Маркс“ № 7 е издадена
Заповед № 260263/20.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
общата сума от 852,78 лв., от която: 387,78 лв. - дължими и неизплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.04.2019г. до
24.07.2019г. по договор за мобилни услуги от 29.09.2018г. и допълнително споразумение
към него от 03.05.2019г. за мобилен номер +359********* и 465,00 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 03.05.2019г. за мобилен номер
+359*********, ведно със законната лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.04.2021г./вж. пощенската разписка/ до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за това
производство - държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 180,00 лв. с включен ДДС.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с
разпореждане от 16.06.2021 г. е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е
2
предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим, като
подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между ВЛ. ЦВ. ИЛ. и мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от дата 29.09.2018г., като
ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски
номер ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер ++359********* с избрана
абонамент Тотал от 24,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 29.09.2020г.
С последно сключено споразумение към договора за мобилни услуги от 03.05.2019г. И. е
предпочел нов абонаментен плат Тотал 49,99 лв. със срок на действие 24 месеца до
03.05.2021г. На същата дата съгласно този абонамент, ответника закупил на
преференциална цена мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black, като общата цена
на която е предоставено мобилното устройство е 179,99 лв., докато стандартната такава била
669,90 лв., т.е. направена му била отстъпка от 489,91 лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната
*********.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник мобилни услуги „Теленор” е издал следните фактури:
1/фактура № **********/25.05.2019г. за отчетения период на потребление 25.04.2019г. до
24.05.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
160,58 лв. Дължимата сума е платима в срок 09.06.2019г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
2/фактура № **********/25.06.2019г. за отчетения период на потребление за периода от
25.05.2019г. до 24.06.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 177,18 лв. Дължимата сума е платима в срок до 10.07.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
3/фактура № **********/25.07.2019г. за отчетения период на потребление за периода от
25.06.2019г. до 24.07.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 50,02 лв. Дължимата сума е платима в срок до 09.08.2019г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Или общият размер на задължението на ответника по незаплатените 3 бр. фактури посочени
3
по-горе е 387,78 лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор,
„Теленор” е прекратил едностранно договора на ВЛ. ЦВ. ИЛ., като датата на деактивация на
процесния абонамент е 09.07.2019г. респ. 29.08.2019г., като същата се генерира автоматично
по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието
на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В и.м. ищецът посочва, че в т. 11 от договора е уговорено, че ако в случай на прекратяване
на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения
мобилен номер през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Предвид влизане в сила на Спогодбата между „Теленор“ и КЗП относно начина на
формиране на неустойките претендирани при предсрочно прекратяване на договорите,
начислената на абоната неустойка е в общ размер от 465,00 лв. формирана както следва:
124,98 лв. представляващ стойността на 3 бр. месечни абонаметни такси без ДДС и 340,02
лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI
P20 Lite Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел втори от договора за
мобилни услуги от 03.05.2019г.
Ищеца твърди, че ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., в качеството си на потребител на предоставяни от
„Теленор България“ ЕАД услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Дължимите, съгласно сключения
договор и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалният договор на ВЛ. ЦВ. ИЛ..
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б)
месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
4
договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда, да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., дължи на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, сумата от 387,78
лв. – представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 25.04.2019г. до 24.07.2019г. по договор за мобилни услуги от
29.09.2018г. и допълнително споразумение към него от 03.05.2019г. за мобилен номер
+359********* и 465,00 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 03.05.2019г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната лихва върху общо
дължимата сума, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК –
15.04.2021г./вж. пощенската разписка/ до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260263/20.04.2021г. по ч.гр.дело № 495/2021г. по описа на Районен съд гр. Бяла
С..
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. С писмена молба моли съда да
уважи предявеният иск и да му се присъдят направените по двете производства/заповедно и
исково/ разноски.
Особеният представител в писменият отговор прави възражение, че в представените
писмени доказателства/договори и приложенията към него и ОУ на договора/ липсва подпис
на ответника и по този начин не е ясно дали му е известно върху какви документи е
положил подписа си.
Прави възражение и относно размера на неустойката по изложените в писменият отговор
съображения.
В съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа писменият отговор.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.ОТНОСНО ИСКА ЗА ГЛАВНИЦА-чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта
на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в исковата
молба договори между ищеца и ответника със съществените им елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне на
твърдените услуги и предаване на мобилното устройство, приемането на вещта от
ответника, твърдяната неустоична клауза в договора и настъпване на предвидените в
неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните, въз основа на сключения между тях Договор за мобилни
5
услуги от 29.09.2018г. и допълнителното споразумение към него от 03.05.2019г., по силата
на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима
от последния цена съгласно уговорения абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, които са част от процесния
договор, като ответникът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, е предвидено, че при
ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане дължимите суми.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника в писменият му
отговор и в с.з., че ответника не бил подписал общите условия и те не го обвързват. Нито с
отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание, особеният представител на ответника
е поискал откриване на производство по оспорване истинността на процесния договор,
поради което по делото не бе опровергана формалната му доказателствена сила и съдът
приема, че същият обективиращ материалноправните отношения между страните е подписан
от ответника, сочен като абонат и пораждат валидно облигационно правоотношение.
В приложената декларация-съгласие/л.20 от заповедното производство/ подписана от
абоната/ответника/ на 29.09.2018г., И. е декларирал, че е получил от оператора екземпляр от
Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни и за фиксирани
телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като същите са приложени
към всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя при подписването на тази
декларация. Следователно при подписването на договора и декларацията същият е бил
наясно какви документи подписва.
II. ОТНОСНО иска С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД- ЗАПЛАЩАНЕ НА
НЕУСТОЙКА.
Ищецът претендира от ответника неустойка в общ размер на 465,00 лева, от която: 124,98
лв. представляващ стойността на 3 бр. месечни абонаметни такси без ДДС и 340,02 лв.
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI P20
Lite Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел втори от договора за
мобилни услуги от 03.05.2019г.
Съгласно чл. 27 от Общите условия на ищеца плащането на посочената във фактурата сума
се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Действително, както се установи по делото, ответникът не е бил изправна страна по
договора и не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай
съгласно чл. 75 във връзка с чл.19б, т. в от Общите условия „Теленор България“ ЕАД има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. В сключения с
6
ответника договор за мобилни услуги от 29.09.2018г. и допълнително споразумение към
него от 03.05.2019г. за мобилен номер +359********* страните са се уговорили в случай на
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя преди изтичане на срока
по чл.2 от раздел IV от допълнителното споразумение/л.31 от делото/, последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговореният срок(03.05.2021г.), като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни
абонаменти.
Съгласно правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно
предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята
правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят
размера на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите.
Съглашението за неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение,
чието възникване е обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да
няма договорен източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед
акцесорния характер на неустойката, неустоечната клауза би била действителна само при
действителност на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено.
В случая искът е предявен за общата сумата от 124,98 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя ВЛ. ЦВ.
ИЛ. по договор за мобилни услуги от 29.09.2018г. и допълнително споразумение към него от
03.05.2019г. за мобилен номер +359*********, представляващ стойността на 3 бр. месечни
абонаментни такси без ДДС, както е посочено в договора и допълнителното споразумение.
Претендираните с исковата молба вземания за неустойки по договорите за мобилни услуги
и допълнителните споразумения към тях са в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси. Така формулирано искането поставя праг на максималния размер на
неустойката, не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън обезщетителната функция на
неустойката, поради което настоящият съдебен състав намира, че за така предявения иск
следва да бъде уважен като доказан по основание и размер за сумата от 124,98 лв. по
договор за мобилни услуги от 29.09.2018г. и допълнително споразумение към него от
03.05.2019г. за мобилен номер +359*********./В тази връзка виж Решение №
260026/03.02.2021г. по в.гр.д.№ 566/2020г. на ОС-В../
В договора е отразено/т.2/, че когато на абоната е предоставено мобилно устройство за
ползване на услуги, съгласно договора, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава
част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой и без абонамент/,
съгласно ценовата листа действаща към момента на сключване на договора и заплатена от
7
него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащият срок на договора.
Що се отнася до остатъка от стойността на закупеното от В.И. мобилно устройство HUAWEI
P20 Lite Dual Black, което също е предмет на заявлението по реда на чл.410 ГПК,
депозирано от „Теленор България“ ЕАД, съдът приема следното: Приложеният по делото
договор сочи, че длъжника И. е закупил устройство – описано по приложеното
допълнително споразумение от 03.05.2019г. за мобилен номер +359********* към договор за
мобилни услуги от 29.09.2018г. на преференциална цена от 179,99 лв., докато стандартната
такава била 669,90 лв., т.е. направена му била отстъпка от 489,91 лв., а именно, защото е
станал страна по договор за ползване на мобилни услуги, предоставен от кредитора, със
срок от две години. Устройството му е предоставено по повод и поради това, че е избрал
„Теленор България“ ЕАД за свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че е
променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по договорите,
необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени. Ето защо тази клауза от договора също не води до
заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а
възстановява баланса в отношенията.
Няма данни по делото, че ответника е върнал мобилното устройство на оператора.
Следователно ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 340,02 лв.
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI P20
Lite Dual Black с отстъпка от стандартната цена, с предпочетен от абоната мобилен номер.
III.ПО РАЗНОСКИТЕ
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 205.00 лв., от
които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар, както и 555.00
лв. разноски в исковото производство, от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00
лв. адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника ВЛ. ЦВ. ИЛ., следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 495/2021г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 205.00 лв., от
които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника И. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер от
555.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв. адвокатски хонорар и
300.00 лв. за особен представител, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от
ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВЛ. ЦВ. ИЛ., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с.В., обл.В., ул. „Карл Маркс“ № 7, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и
П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22 на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД вр.чл.342 от ТЗ, сумата от 387,78 лв.
– представляващи потребени в периода от 25.04.2019г. до 24.07.2019г. и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 29.09.2018г. и допълнително
споразумение към него от 03.05.2019г. за мобилен номер +359*********, ведно със законната
лихва върху общо дължимата сума, считано от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 15.04.2021г./вж. пощенската разписка/ до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 465,00 лв., от която: 124,98 лв. представляващ стойността на 3 бр.
месечни абонаментни такси без ДДС и 340,02 лв. представляваща неустойка за
предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Black с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел втори от договора за мобилни услуги от 03.05.2019г. за
които суми е издадена Заповед № 260263/20.04.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 495/2021г. по описа на РС-Бяла С..
ОСЪЖДА ВЛ. ЦВ. ИЛ., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.В., обл.В., ул.
„Карл Маркс“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г.,
вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, направените
деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 989/2021г. по описа на РС-Б.С.
в общ размер от 555.00 лв., от които: 75.00 лв. заплатена държавна такса, 180.00 лв.
адвокатски хонорар и 300.00 лв. за особен представител, както и сторените от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 495/2021г. по описа на РС-Б.С. разноски в общ
размер от 205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв. адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 495/2021г.по
описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Бяла С.: _______________________
9