№ 258
гр. Плевен, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500632 по описа за 2021 година
С решение №260463 от 07.07.2021 г. по гр.д. №7145/2020 г. Плевенски
Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. Л. М., с ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД-гр. СОФИЯ, с ЕИК:
******* сумата от 76.68 лв., представляваща неустойка по договор от
26.06.2015 г., сключен с „БТК“ АД и клиентски № 144494454001, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №2081/14.08.2020 г. по ч.гр.д.
№3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Л. М., с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД-гр. СОФИЯ, с ЕИК: *******
сумата от 205 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 505 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Недоволна от решението е останала ответницата М. Л. М. и е подала
чрез назначения особен представител адв. З.Т. въззивна жалба срещу него, в
1
която моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да
бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Адв. З.Т. сочи, че по делото няма подписан от М. Л. М. договор с
мобилния оператор, поради което тя няма как да отговаря за неизпълнението
на такъв договор.
Според особения представител, доколкото неустоечната клауза не е
писмена, тя не обвързва абоната. Ако съдът счете обратното, адв. З.Т. сочи
разпоредбата на чл.50 от Общите условия като нищожна – противоречаща на
добрите нрави. Намира, че неустойката има компенсаторен, а не санкционен
характер, тъй като мобилният оператор би получил от абоната облага в
размер все едно договора не е развален без да престира услуга.
Разпоредбата на чл.50 от Общите условия се сочи от адв. З.Т. и като
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.
Препис от въззивната жалба е връчен на „ЮБЦ“ЕООД на 21.07.2021 г.
На 03.08.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Въззиваемият твърди, че има сключен договор между М. Л. М. и
„БТК“ЕАД, предвиждащ дължимостта на процесната неустойка, равняваща се
на сбора от три месечни абонаментни такси. Като се има предвид този размер
на неустойката, намира, че клаузата не е нито противоречаща на добрите
нрави, нито неравноправна. Твърди, че договора е бил прекратен от мобилния
оператор при условията на чл.50 от Общите условия, а именно – поради
неплащане в срок на дължимите за предоставените услуги такси.
„ЮБЦ“ЕООД претендира направените разноски.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
06.08.2021 г. С определение №1137 от 17.08.2021 г. въззивният съд е приел
жалбата за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з. на 16.09.2021 г.
В о.с.з. на 16.09.2021 г. адв. З.Т. поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д. №3908/2020 г. по описа
на Плевенски Районен съд, че по заявление от 13.08.2020 г. Плевенски
Районен съд е издал в полза на „ЮБЦ“ЕООД заповед по чл.410 от ГПК с
№2081 от 14.08.2021 г., по силата на която М. Л. М. следва да заплати на
2
дружеството: 76.68 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението – 13.08.2021 г. до окончателното заплащане на
сумата.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от сключен с
„БТК“ЕАД договор с клиентски номер 14494454001 от 26.06.2015 г. и
съставлява обезщетение за неизпълнение на договора, обективирано във
фактура №**********/01.08.2017 г., което вземане е прехвърлено на
„ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Към заявлението е приложено и е вложено в ч.гр.д. №3908/2020 г. по
описа на Плевенски Районен съд споразумение от 12.06.2015 г. , сключено
между „БТК“ЕАД и М. Л. М. с клиентски номер 14494454001, с предмет:
предоставяне за срок от 24 месеца /от 26.06.2015 г. до 26.06.2017 г./ на
VIVACOM TV пакет Extra срещу месечна абонаментна такса 17.80 лв., на
VIVACOM TV допълнителни услуги – пакет HD Light срещу месечна
абонаментна такса 3.80 лв. и на VIVACOM TV допълнителни услуги – пакет
Диема Екстра срещу месечна абонаментна такса 3.96 лв., обща месечна
абонаментна такса за трите пакета – 25.56 лв.
Споразумението е двустранно подписано. В него е предвидено, че ако
бъде прекратено преди изтичане на уговорения между страните срок по
искане или по вина на абоната, вкл. при неплащане на дължими суми ,
абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси за
периода от прекратяване на споразумението до изтичане на уговорения с него
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечната абонаментна такса.
Към заявлението е приложена и подписана от М. Л. М. декларация от
26.06.2015 г., че е получила екземпляр от Общите условия за предоставяне на
услугата VIVACOM TV, които са неразделна част от сключения с „БТК“ЕАД
договор, че приема тези Общи условия и е съгласна с тях.
В заповедното производство М. Л. М. не е намерена на постоянния и
настоящ адрес и с разпореждане №8757 от 20.11.2020 г. Плевенски Районен
съд е указал на „ЮБЦ“ЕООД, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си. Това е сторено в срок – на
31.12.2020 г.
В исковата си молба „ЮБЦ“ЕООД аргументира активната си
легитимация с договор за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който „С.Г.
ГРУП“ООД му е прехвърлило процесното вземане, което на свой ред е
придобило по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с
„БТК“ЕАД. Представени са двата посочени договора, но не и
доказателства за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено само уведомление,
3
изходящо от „БТК“ЕАД, относно първата цесия, но не и уведомление,
изходящо от „С.Г. ГРУП“ООД относно втората цесия.
Ищецът твърди, че абоната не е платил месечните абонаментни такси за
април, май, юни и юли 2017 г., което е дало основание на мобилния оператор
на основание чл.50 от Общите условия към договора да го прекрати
едностранно и да претендира неустойка, равняваща се на трикратния размер
на общата месечна абонаментна такса за трите пакета – 25.56 лв., т.е. сумата
76.68 лв. Посочените Общи условия са представени и от техния чл.50 е
видно, че „БТК“ЕАД може едностранно да прекрати договора при системно
неплащане в срок на дължимите суми, но с 30-дневно писмено предизвестие.
Представени са и месечни сметки №**********/01.04.2017 г. за 25.55
лв., №**********/01.05.2017 г. за 23.65 лв., №**********/ 01.06.2017 г. за
23.65 лв. и №**********/01.07.2017 г. за 25.62 лв. Сметките са издадени за
ползваните от М. Л. М. с клиентски номер 14494454001 TV услуги. Като се
има предвид, че съгласно чл.29 от Общите условия, предоставените услуги се
заплащат през месеца, следващ ползването им, в срок от 15 дни от издаване
на съответната сметка/фактура, то по-горе посочените сметки се отнасят за
услуги, ползвани от абоната през март, април, май и юни 2017 г., т.е. до края
на уговорения срок на действие на споразумението, а именно – до 26.06.2017
г.
М. Л. М. не е намерена и в исковото производство на постоянния и
настоящ адрес и с разпореждане №262023 от 05.04.2021 г. на основание чл.47,
ал.6 от ГПК за нейн особен представител е назначен адв. З.Т..
Възнаграждението на последния в размер на 300 лв. е платено от ищеца.
В отговора, изготвен от особения представител, се сочи, че в кориците
на делото няма договор, който да предвижда плащането на претендираната
неустойка. В случай, че има такъв договор и такава клауза, адв. З.Т. я намира
за нищожна, тъй като получаването на имуществена облага от мобилния
оператор без предоставяне на услуга на абоната противоречи на добрите
нрави по арг. от ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС и
решение №107/25.06.2010 г. по т.д. №818/2009 г. на II т.о. на ВКС.
При така установената от доказателствата по делото фактическа
обстановка, Плевенски Районен съд е постановил обжалваното решение, в
чиито мотиви е обсъждан договор с клиентски номер 14494454001 от
26.06.2015 г., сключен между „БТК“ЕАД и М. Л. М. с клиентски номер
14494454001 и подписани от последната Общи условия към този договор,
находящи се в кориците на ч.гр.д. №3908/2020 г. по описа на Плевенски
Районен съд, на стр.9-13.
Правилно Плевенски Районен съд е приел, че е доказано
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение
4
между мобилния оператор и абоната.
Правилен е извода, че е налице системно неплащане от абоната – на 4
поредни месечни абонаментни такси, доколкото М. Л. М. не е ангажирала
доказателства да е платила сумите по посочените по-горе 4 бр. месечни
сметки.
Неправилно обаче Плевенски Районен съд е счел, че при наличие на
съответните материалноправни предпоставки „БТК“ЕАД е прекратило
договора при условията на чл.50 от Общите условия. Въззивната инстанция
намира, че не се твърди, а още по-малко е доказано, „БТК“ЕАД да е
упражнило надлежно правото си, съгласно чл.50.6, б.“в“ от Общите условия
към договора – при системно неплащане в срок на дължимите суми, да
прекрати едностранно договора с 30-дневно писмено предизвестие. Такова
категорично липсва по делото.
Въззивната инстанция намира също, че не е налице и хипотезата на
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, вкл. при
неплащане на дължими суми, в която хипотеза се дължи неустойка,
равняваща се на трикратния размер на месечната абонаментна такса. Така е,
защото страните са уговорили срок на действие на договора 24 месеца – от
26.06.2015 г. до 26.06.2017 г. и защото договора е действал до края си. При
това положение той няма как да бъде предсрочно прекратен, респ. без
основание се претендира процесната неустойка.
Безпредметно се явява обсъждането дали неустоечната клауза е
действителна или не, при положение, че няма основание за приложението й.
По така изложените съображения, обжалваното решение се явява
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се
постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260463 от 07.07.2021 г. по гр.д. №7145/2020 г. по описа на Плевенски
Районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от „ЮБЦ“ ЕООД-гр. СОФИЯ, с ЕИК: ******* срещу М. Л. М., с ЕГН:
**********, представлявана от назначения й на основание чл.47, ал.6 от ГПК
5
особен представител адв. З.П. Т., иск по чл.422, ал.1 от ГПК с петитум: да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 76.68
лв., явяваща се неустойка по сключен с „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ЕАД договор от 26.06.2015 г. с
клиентски № 144494454001, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за което
вземане е издадена заповед по чл.410 от ГПК с №2081 от 14.08.2021 г. по
ч.гр.д.№3908/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6